Проблемът не е, че няма конкретна дата за присъединяване на

Проблемът не е, че няма съответна дата за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейския съюз, а че след приемането на декларацията в София се замъгли хоризонтът за участието. Това разяснява в изявление за предаването " Неделя 150 " на стратегия " Хоризонт " Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки:

" Ако приказваме за това, което се случи в София, аз бих разграничил събитието от политиките. Ние имахме едно сполучливо събитие, което реализира вероятното, само че ролята на едно председателство не е организирането на събития, а генерирането на политики и през призмата на политиките на Европейския съюз за Западните Балкани декларацията от София беше по-скоро крачка обратно. Крачка обратно както в съпоставяне със Солунския дневен ред, по този начин и със тактиката на Европейската комисия, която беше препоръчана единствено преди три месеца. Липсват два съществени политически момента в тази декларация, които обрисуват бъдещето на Западните Балкани. Изчезна въобще тематиката разширение. Терминът разширение на Европейския съюз със Западните Балкани беше сменен с европейска вероятност. Всеки, който познава терминологията на Европейския съюз, знае, че това е най-ниският ангажимент към съответната страна, който незадължително приключва с участие ".
Целият развой, обвързван с разширението, минава през няколко доста сложни промени, на които би трябвало да станем очевидци. Това изясни за " Хоризонт " политологът Владимир Шопов, някогашен консултант на външния и вътрешния министър:


" Най-същественият проблем е, че след 2008 година условно в Западна Европа, по-малко в Източна Европа, имаше една доста дълбока промяна на метода, по който се възприема света и на метода, по който се възприема мястото на Европа в света. За страдание мястото на Западните Балкани и на цяла Югоизточна Европа не е изключително очевидно в тази настройка, доколкото всички, когато погледнат към нашата част на света, виждат по-скоро опасности, в сравнение с благоприятни условия, нещо, което не беше по наше време. От тази позиция не е толкоз изненадващо, че бюджетът на Европейския съюз е все по-неадекватен на дилемите, които и елитите, и жителите слагат. Въпросът за размера на бюджета е част от една доста необятна комбинация от промени, на които би трябвало да станем очевидци, с цел да можем в действителност да създадем крачка напред ".

Целта на срещата в София беше Европейският съюз да покаже, че е зает със стабилността на Балканите. Това означи за " Неделя 150 " Бисерка Бенишева, член на Атлантическия клуб и някогашен дипломат в Унгария и Ирландия:


" Европейската вероятност, която беше препотвърдена със заключителния документ, към момента остава с отворен времеви небосвод, т.е. уговорките, които бяха поети през 2003 година със Солунския дневен ред, че Европейският съюз ще започва развой на стабилизиране и асоцииране на страните от Западните Балкани, с цел да се преодолеят последствията от войната в Югославия, да се реализира помирени сред тези страни и те последователно посредством процеса на асоцииране да стигнат до участие. Много е значимо, че крайната цел на този развой е участие в Европейския съюз и това е едно заричане, на което ние като съюз би трябвало да удържим. Срещите на върха на Европейския съюз са обикновен формат. Съюзът непрекъснато се среща със своите световни сътрудници. Новото е, че точно в Солунската декларация от 2003 година е записано като ангажимент да има постоянни срещи на върха сред района и Европейския съюз, а този ангажимент до момента не беше изпълнен ".

Цялото изявление с Любомир Кючуков, Владимир Шопов и Бисерка Бенишева можете да чуете от звуковия файл.