Проблемът на задлъжняването е, че днес целият икономически растеж се

Проблемът на задлъжняването е, че през днешния ден целият стопански напредък се движи от политически харчлък. Това сподели в предаването „ Лице в лице” икономическият анализатор Кузман Илиев.

„ Вземаш дълг, раздаваше едни пари, което е неустойчиво, това са обществени, фактически доста приятни от политическа позиция разноски, само че това, което в действителност би трябвало да движи нашата стопанска система, да е моторът на напредъка, са частните вложения, същинските бизнесмени, които, като сбъркат, са ошамарвани от нас, потребителите. Ние им споделяме - вие сбъркахте, вие не инвестирахте добре. Само, че те сега са в будна кома, те не смеят да мръднат, тъй като не знаят какво следва на следващия ден - ще им се вдигнат ли налозите с това задължаване, някой ще им подвига ли минималната работна заплата”, изясни Кузман Илиев.

Ние задлъжняваме, като проекцията е след 2 години да сме на равнища от 30-ина % дълг по отношение на Брутния вътрешен артикул, в този момент сме на 20 и няколко, сподели още анализаторът.

„ Много е любопитно дали в този момент при актуализацията, която е юни месец, няма да се усили таванът на дълга, тъй като аз допускам, че тъкмо това ще стане, защото ние в този момент би трябвало да се въоръжаваме още повече. Когато обстановката изглеждаше розова и всичко беше прелестно, залагахме огромни дефицити, което е малко необичайно, тогава трябваше да вършим буфери. Сега към този момент, когато нещата се обърнаха и в действителност не наподобяват розови, наподобяват по-скоро леко напрягащи, е обикновено този развой с дефицитите да нарасне, по-скоро не е обикновено, не би трябвало да се случва, би трябвало да бъде парирано, по този начин ще стане”, означи Кузман Илиев.



Той даде като образец края на 90-те, когато руснаците са банкрутирали с дълг малко над 10% от Брутния вътрешен артикул.

„ Аз ви споделих, че ние гоним 30. На румънците им се случи сходна преживелица, отново по този начин преди 15-ина години”, добави анализаторът.

„ Инфлацията е толкоз бърза, че синдикатите не спят и в един миг те стартират да вършат своя институционален напън. Това за нашите бизнесмени сега е доста огромен проблем, тъй като техните разноски са нарастнали за 1 година с 40%, в случай че инфлацията на това, което те продават най-после, което ние купуваме в магазините е 15 – 20, може би повечко, при тях разноските да го произведат са 40%. За тях на практика няма смисъл да създават, тъй като те нямат никаква облага. Един бизнесмен не е Мария Тереза, той просто желае да завоюва. Когато няма такива изгледи, той се плаши, поставя катинара и в идващия миг няма работни места, няма повишение на приходите, няма и частните вложения.

Това е най-страшното - че последните десетина години ние на практика стагнирахме частните вложения, убихме ги де факто и всичко се движи от едно изтегляне на заем и държавното управление раздава, и посредством ползване, по този метод финансираме и вноса, тъй като българинът използва някакви артикули, огромна част от тях са внос”, добави икономическият анализатор.

Той напомни, че в годините 2003 – 2009 година е имало политика вложенията да са доста съществени.

„ Просто ние тогава дърпахме след тези тежки 90 години и си бяхме научили урока и болеше още, и тогава в действителност страната се беше поотдръпнала, задълженията се стопиха и дадохме на бизнесмените да са локомотивът. Само че във времето, като забогатееш, започваш да си мислиш, че широкопръсто можеш да раздаваш и не се вижда, и във времето обърнахме парадигмата – започнахме да харчим с дълг, а вложенията се стопиха.

Ако в този, положителния, интервал те са били 33% от нашата стопанска система, една трета, през днешния ден те са под 20%. Ние се декапитализираме, ние действително не можем да възобновяваме машините, с които доставяме по-производителни, а на фона на „ Зелената сделка”, която много бие през ръцете във връзка с доста скъпи енергоресурси, във връзка с някакъв геноцид против рудодобива в цяла Европа, в това число и у нас”, изясни Кузман Илиев.

Гледайте целия диалог във видеото.