Тръмп и Чърчил – „гадните копилета“ в политиката
Призракът на Уинстън бродеше по време на лондонската аудиенция на американския президент 
Ако Тръмп през днешния ден бе препрочел мислите на Чърчил преди да кацне в Лондон, би се усмихнал необятно на една от тях: „ Не се задоволявай да си пушек, в случай че можеш да бъдеш огън. “ А в случай че Чърчил бе гледал отнякъде визитата, щеше да перифразира себе си и да каже: „ Това няма да влезе в историята, тъй като аз не съм го поставил там. “
Е, няма да е напълно прав, тъй като призракът на Чърчил бродеше освен в Портсмут, където честваха 45 години от десанта в Нормандия, само че и в целия Лондон, където едни посрещаха Тръмп с топовни салюти, а други - с надуваеми балони.
Американският президент в никакъв случай не е крил благосклонностите си към един от най-великите британски министър председатели. Съвсем разбираемо е - самочувствието, агресивността и безпардонността, които отличаваха Чърчил от останалите международни водачи в средата на предишния век, през днешния ден елементарно могат да се открият в държанието на американския президент. Затова нито кралицата, нито Тереза Мей, и за минута не са били затруднени в подаръците за президента на Съединени американски щати.
Елизабет Втора му подари скъсен вид на първото издание на книгата „ Втората международна война “ -
то донесе на Чърчил Нобелова премия
за литература през 1953 година „ поради майсторството му при биографичното пресъздаване, само че и заради брилянтните декламаторски умения при отбраната на най-важните полезности на човечеството “.
А премиерката му подари копие на Атлантическата харта, подписана сред огромните двама съдружници в предишното - Англия и Америка в лицето на Рузвелт и Чърчил. Съюзници, които обаче бяха такива повече във войни и по-малко в спокойно време. А през днешния ден, с напускането Европейския съюз от Великобритания двустранните връзки са на преференциална позиция. И Тръмп е подготвен да ги вкара в нова орбита със „ особено комерсиално съглашение след Брекзит ”.
Категоричността на Тръмп, че Островът би трябвало да излезе от Европейски Съюз и без договорка, на процедура преповтарят изявленията на Чърчил след войната, когато макар успеха, губи изборите и остава в съпротива. Още тогава той пази тезата за английска самостоятелност от германско-френските индустриални проекти и вижда Съединени американски щати като стратегически сътрудник.
Общото сред Доналд Тръмп и Уинстън Чърчил обаче не стопира единствено дотук. Макар и живели в разнообразни столетия, в които единият съумя да стигне висотата на талантлив боен лидер, а другият е с упоритостта да се трансформира в безалтернативен стопански водач,
приликите им стартират още от семействата им
И двамата са родени в заможни фамилии. Бащата на Тръмп – Фредерик Крайст Тръмп, роден в Ню Йорк, бил строителен бизнесмен, имал милиони, а майката Мери Ан МакЛауд, била родена в Шотландия и емигрирала в Голямата ябълка на 18-годишна възраст. От своя страна, бащата на Чърчил – Лорд Рандолф Чърчил, бил третия наследник на седмия херцог на Марлбъро. Майката на Уинстън – Джени Спенсър, била родена в Ню Йорк – щерка на финансист, която срещнала бъдещия си брачен партньор на конни надпревари и бързо го очаровала с хубостта си.
Както Доналд, по този начин и Уинстън, бързо се издигат в политиката. При Чърчил това се получава, макар способността си да настройва хората против себе си. През 1940 година той става министър председател на Англия след оставката на Невил Чембърлейн. И без значение от първичното отрицание от страна на политическите му „ сътрудници “, Чърчил се радва на необятна социална поддръжка.
Три дни откакто става министър-председател, Уинстън споделя пред Камарата на общините, че няма какво друго да предложи на британците с изключение на „ кръв…, пот и сълзи “ и повдига духа на нацията, декларирайки, че задачата е „ Победа. Победа непременно. “
Звучи ви познато, нали? При сходно отрицание Тръмп завоюва президентските избори през 2016 година Кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън освен очакваше да влезе в Белия дом, само че и да го направи с гръм и тропот. Но на клетвата, за смут както на Клинтън, по този начин и на доста демократи, се появи точно Тръмп. Който даде обещание на народа си да постави Америка преди всичко и в програмата си, и в света. На всякаква цена.
Доналд Тръмп разказва към този момент умрялата си майка като „ прелестна жена “ и признава, че е наследил нейното предпочитание
постоянно да бъде „ в светлината на прожекторите “
До през днешния ден той освен потвърждава, че е копие на родителката си в това отношение. В своята биография Тръмп споделя: „ Като погледна обратно през днешния ден разбирам, че съм наследил възприятието си на шоумен от майка си. Тя постоянно имаше нюх към трагичното и огромното. Беше доста обичайната жена-домакиня, само че и постоянно се стремеше към света към себе си. “
А добре документиран миг от историята е, че Джени Чърчил е обожавала своя максимален наследник - Уинстън - и е тази, която най-вече му е помогнала в старта на кариерата. В книгата „ Филип Ийд поглежда към Джени Чърчил “ авторката Анна Себба твърди, че желанието на Джени да бъде с млади мъже след гибелта на Лорд Рандолф се дължала на обстоятелството, че не желала никой да се конкурира с Уинстън за вниманието й. Тя даже прекъснала медения си месец с Джордж Корнуолис-Уест, с цел да подкрепи изборната акция на Уинстън в неговия изборен регион.
Чърчил влиза в историята като един от най-смелите национални водачи, най-много поради решенията и дейностите си по време на Втората международна война в първи си мандат. Но и като създател на Студената война, по време на опозицията си. А също по този начин и като
индивида, който постоянно наследяваше рецесии
по този начин и не видя разцвета на Британия. Особено в посока стопанска система. Какво в облика му припознава Тръмп, занапред ще забележим. Все отново, американският президент кара единствено първия си мандат. Но занапред е ясно, и двамата са в общата рубрика - “гадните копилета в политиката ”, които палят международни огньове, които никой няма силата да спре.
Ако Тръмп през днешния ден бе препрочел мислите на Чърчил преди да кацне в Лондон, би се усмихнал необятно на една от тях: „ Не се задоволявай да си пушек, в случай че можеш да бъдеш огън. “ А в случай че Чърчил бе гледал отнякъде визитата, щеше да перифразира себе си и да каже: „ Това няма да влезе в историята, тъй като аз не съм го поставил там. “
Е, няма да е напълно прав, тъй като призракът на Чърчил бродеше освен в Портсмут, където честваха 45 години от десанта в Нормандия, само че и в целия Лондон, където едни посрещаха Тръмп с топовни салюти, а други - с надуваеми балони.
Американският президент в никакъв случай не е крил благосклонностите си към един от най-великите британски министър председатели. Съвсем разбираемо е - самочувствието, агресивността и безпардонността, които отличаваха Чърчил от останалите международни водачи в средата на предишния век, през днешния ден елементарно могат да се открият в държанието на американския президент. Затова нито кралицата, нито Тереза Мей, и за минута не са били затруднени в подаръците за президента на Съединени американски щати.
Елизабет Втора му подари скъсен вид на първото издание на книгата „ Втората международна война “ -
то донесе на Чърчил Нобелова премия
за литература през 1953 година „ поради майсторството му при биографичното пресъздаване, само че и заради брилянтните декламаторски умения при отбраната на най-важните полезности на човечеството “.
А премиерката му подари копие на Атлантическата харта, подписана сред огромните двама съдружници в предишното - Англия и Америка в лицето на Рузвелт и Чърчил. Съюзници, които обаче бяха такива повече във войни и по-малко в спокойно време. А през днешния ден, с напускането Европейския съюз от Великобритания двустранните връзки са на преференциална позиция. И Тръмп е подготвен да ги вкара в нова орбита със „ особено комерсиално съглашение след Брекзит ”.
Категоричността на Тръмп, че Островът би трябвало да излезе от Европейски Съюз и без договорка, на процедура преповтарят изявленията на Чърчил след войната, когато макар успеха, губи изборите и остава в съпротива. Още тогава той пази тезата за английска самостоятелност от германско-френските индустриални проекти и вижда Съединени американски щати като стратегически сътрудник.
Общото сред Доналд Тръмп и Уинстън Чърчил обаче не стопира единствено дотук. Макар и живели в разнообразни столетия, в които единият съумя да стигне висотата на талантлив боен лидер, а другият е с упоритостта да се трансформира в безалтернативен стопански водач,
приликите им стартират още от семействата им
И двамата са родени в заможни фамилии. Бащата на Тръмп – Фредерик Крайст Тръмп, роден в Ню Йорк, бил строителен бизнесмен, имал милиони, а майката Мери Ан МакЛауд, била родена в Шотландия и емигрирала в Голямата ябълка на 18-годишна възраст. От своя страна, бащата на Чърчил – Лорд Рандолф Чърчил, бил третия наследник на седмия херцог на Марлбъро. Майката на Уинстън – Джени Спенсър, била родена в Ню Йорк – щерка на финансист, която срещнала бъдещия си брачен партньор на конни надпревари и бързо го очаровала с хубостта си.
Както Доналд, по този начин и Уинстън, бързо се издигат в политиката. При Чърчил това се получава, макар способността си да настройва хората против себе си. През 1940 година той става министър председател на Англия след оставката на Невил Чембърлейн. И без значение от първичното отрицание от страна на политическите му „ сътрудници “, Чърчил се радва на необятна социална поддръжка.
Три дни откакто става министър-председател, Уинстън споделя пред Камарата на общините, че няма какво друго да предложи на британците с изключение на „ кръв…, пот и сълзи “ и повдига духа на нацията, декларирайки, че задачата е „ Победа. Победа непременно. “
Звучи ви познато, нали? При сходно отрицание Тръмп завоюва президентските избори през 2016 година Кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън освен очакваше да влезе в Белия дом, само че и да го направи с гръм и тропот. Но на клетвата, за смут както на Клинтън, по този начин и на доста демократи, се появи точно Тръмп. Който даде обещание на народа си да постави Америка преди всичко и в програмата си, и в света. На всякаква цена.
Доналд Тръмп разказва към този момент умрялата си майка като „ прелестна жена “ и признава, че е наследил нейното предпочитание
постоянно да бъде „ в светлината на прожекторите “
До през днешния ден той освен потвърждава, че е копие на родителката си в това отношение. В своята биография Тръмп споделя: „ Като погледна обратно през днешния ден разбирам, че съм наследил възприятието си на шоумен от майка си. Тя постоянно имаше нюх към трагичното и огромното. Беше доста обичайната жена-домакиня, само че и постоянно се стремеше към света към себе си. “
А добре документиран миг от историята е, че Джени Чърчил е обожавала своя максимален наследник - Уинстън - и е тази, която най-вече му е помогнала в старта на кариерата. В книгата „ Филип Ийд поглежда към Джени Чърчил “ авторката Анна Себба твърди, че желанието на Джени да бъде с млади мъже след гибелта на Лорд Рандолф се дължала на обстоятелството, че не желала никой да се конкурира с Уинстън за вниманието й. Тя даже прекъснала медения си месец с Джордж Корнуолис-Уест, с цел да подкрепи изборната акция на Уинстън в неговия изборен регион.
Чърчил влиза в историята като един от най-смелите национални водачи, най-много поради решенията и дейностите си по време на Втората международна война в първи си мандат. Но и като създател на Студената война, по време на опозицията си. А също по този начин и като
индивида, който постоянно наследяваше рецесии
по този начин и не видя разцвета на Британия. Особено в посока стопанска система. Какво в облика му припознава Тръмп, занапред ще забележим. Все отново, американският президент кара единствено първия си мандат. Но занапред е ясно, и двамата са в общата рубрика - “гадните копилета в политиката ”, които палят международни огньове, които никой няма силата да спре.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ