Признак на демокрацията е вечното съмнение дали се постига справедливост.

Признак на демокрацията е безконечното подозрение дали се реализира правдивост. Всички крайности във въздаването на отмъщение са недостиг на правдивост и обществото го усеща интуитивно. Това разяснява пред БНР Ива Пушкарова, създател на проучване за резултата на Наказателния кодекс, залегнало в новата идея за наказателна политика, призната неотдавна от Министерски съвет и част от правния съвет при основния прокурор.

Позицията е по тематиката за рецензиите на обществото към неналичието на правдивост и упованията за тежки санкции по съответни мотиви.

"Въпрос на зрялост на страната е дали ще се подхлъзне да удовлетворява незряла рекламация за правдивост, или ще ползва просветена наказателна политика, която с течение на времето ще понижи престъпността и ще успокои обществото “, сподели Пушкарова.

Според нея класическият и най-успешен метод за битка с престъпността – ликвидиране на пътя, е административното санкциониране преди съдбовните случаи.

„ Когато един водач бъде постоянно глобен, когато нарушава разпоредбите за придвижване по пътищата, даже тези наказания да не са тежки, само че непрекъснати, това е методът, по който административното санкциониране контролира държанието и този причинител няма да ескалира... Абстракцията на доста тежкото наказване те подтиква да вършиш нещо още по-лекомислено и неразумно на пътя, тъй като си сигурен, че другите, които докарват гибел на пътя, са доста по-опасни от теб и това е механизмът, по който ескалира тази престъпност “, показа адвокатката.

„ В Наказателния кодекс нахлуват прекалено много сформира, които по същността си са административни – като шофиране в нетрезво положение или след използването на опиати. Технически този деятел се движи, от позиция на останалите правила – безвредно. В едни естествени условия с подобен вид държание се бори административното право, само че защото то не е съумяло, нормата се е трансформирала в наказателна, само че по този начин не са основани връзки сред нея и други закононарушения, при които деецът нарушава и други правила и провокира тежки резултати “, изясни юристът.

Според нея от професионалния и от публичния спор убягва казусът с „ възможния предумисъл “: "Това е обстановка, в която ти си толкоз необмислен, че ти е безразлично дали това, което вършиш може да убие или да нарани някого. Това е рисковата ескалация, процеси на която в България се следят. Наказателният кодекс не е подготвен да реагира на тях “.

Ива Пушкарова акцентира, че страната ни няма политика за битка с престъпност, обвързвана с опиатите.