Приятели, Прекрасно е, че има към кого да се обърна по

Приятели,
Прекрасно е, че има към кого да се обърна по този метод.
Снощи писах и оставаше тази заран да прочета, да поправям тук – таме, където се постанова и да обявявам продължението на описа си от през вчерашния ден.
Точно затова, потеглих рано към залата, когато по радиото в колата чух коментара за „ Кресливите майки, на сякаш болните деца “, както и реакциите на наглите ни политици.
Простете за израза „ нагли “ – прекомерно мек за „ българските изродици “, както ги назовава Апостолът…
Аз просто имам по-консервативно възпитание…
А би трябвало ли, когато…
Трябва ли да демонстрираме образование, когато става въпрос за самозабравили се наглеци – хрантутници, определени от народ, който те презират, мачкат, унижават и доят, безсрамно… Доят до кръв…
Бях си дала обещание. Почти се бях заклела, че няма да вземам участие, нито да пиша, нито даже да се интересувам от политика… Не издържах… Както постоянно.

„ НАРОДЕ???? “
Не, няма подобен народ…
Няма народ, който да заслужава управници като нашите…
Да се гавриш с болката и тъгата на майките, да се гърчиш като глист единствено и единствено да запазиш местенцето си и на всичкото от горната страна да обясняваш на същия тоя народ какъв брой е непризнателен, необразован и елементарен, тъй като не може да търпи повече забития до кокала нож…
Няма народ, който да търпи поддакващите на властта, сякаш работодатели, които предците ни биха нарекли и то с съображение кръвопийци…
Работодатели, които заплашват, че против майките ще изкарат синовете, отрудените и очукани съпрузи и дъщерите…
Срещу същите тези майки, които са ги откърмили?!
Докога ще поносим безобразници, посерковци и наглеци да ни управляват…
А кожодерите, които се хвалят, че ни давали хляба и заради това могат да разполагат с нас?… Кога още веднъж ще избухне „ …вековната завист на роба… “?
Това не е девиз, не е апел, това просто е едно изохкване…
И вместо да се разделяме на зелени, червени, сини, оранжеви и какви ли не още цветове от политическата ни палитра, не е ли време в действителност да им покажем на самозабравилите се, че не сме мърша, а народ, че Левски, такива като тях назовава изродици, че Ботев оракулски е писал: „ Патриот “?

И най-сетне, давайки воля на гнева си, поради унижението, на което са подложени българските майки, “някога юначен “ – да гледат по какъв начин децата им умират, тъй като не могат да платят лекуването им, по какъв начин затъпяват, тъй като същинското обучение не е преференциално за управниците, по какъв начин прокудени надалеч от вкъщи, търсят илюзорното си щастие…
Да стенат пред страданието на немощните си, остарели и ненужни родители…
Ще изтъквам още веднъж Ботев:
„ Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво, скотско състояние, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува срещу своите плътски теглила. Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мълчиш, като риба, търпиш като вол, молиш се Богу, като най-последния виновник и чакаш второто дохождане на Месия, с цел да добиеш премия за твоите петивековни премеждия! Какво желаете от сходен народ? Той е плебей и плебей категоричен, и аз имам цялостното човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен към своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци! “
5 януари 1875 година

От тогава и до през днешния ден, над всички ни тегне проклятието на Ботев…