Борисов налага напук 1 лев партийна субсидия
Притиснат от вилнеещия скандал към надплатените милиони левове на партиите, министър председателят Бойко Борисов предложи за следващ път дотациите им да бъдат орязани от 11 лева за автентичен глас на 1 лева Той стартира несполучливо сходна самодейност преди две години, откакто референдумът от 2016 година сподели, че голям дял от българите упорстват за такава стъпка. От мненията на Борисов се разбра, че предлага наново тази мярка под политически и публичен напън, а не тъй като я счита за вярна. По негова заповед обаче ръководещите се задействаха стремително - Министерският съвет внесе предлагането в Народното събрание в четвъртък, а бюджетната комисия се събра и го утвърди още същия ден.
От законопроекта излиза наяве, че през първите 6 месеца на 2019 година държавното финансиране на правоимащите партии и обединения ще се преизчисли въз основата на действителните гласове, които са получили на последните парламентарни избори, и при закрепен размер на дотацията от 11 лева на глас. Същата формула ще се употребява и за интервала от 1 юли до 31 декември 2019 година, само че при размер от 1 лева на глас. От финансовото министерство пресмятат, че по този начин бюджетът ще спести 14.6 млн. лева за второто полугодие на 2019 година А общата сума, която партиите и обединенията ще получат за този интервал, възлиза на 1 460 402 лева
Законопроектът беше прегледан и утвърден от парламентарната бюджетна комисия. Съвсем нестабилно е дали той има шансове да мине и през пленарната зала. Подкрепиха го единствено ГЕРБ, „ Атака “ и " Воля ". От Българска социалистическа партия отхвърлиха да гласоподават, защото занапред ще обмислят формалната си позиция. Според социалистите предлагането на Борисов е кризисен пиар, предизвикан от сериозните изявления на Еврокомисията. Соцдепутатът Румен Гечев излезе с непредвидена концепция партиите да върнат всички спестени държавни пари, които до момента не са похарчили. Управляващите очевидно се смутиха, само че не разясниха предлагането, което може да им коства доста поради насъбраните милиони левове в банки.
Подкрепа няма да има от страна на Движение за права и свободи. „ Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарсите, или от инициативни в кавички предприемачи. Третият вид е неистини пред обществото - членски импорт, това-онова. Това, което сега се прави, е популизъм с доста тежка цена за българската народна власт “, коментира депутатът от придвижването Йордан Цонев.
Не пожелаха да се ангажират с позиция от Вътрешна македонска революционна организация. Първо трябвало „ да се съберем и да приказваме “. От „ Атака “ витиевато разясниха, че самодейността на държавното управление е „ чудесна и похвална “, само че „ демокрацията не би трябвало да страда “. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов уточни, че дотациите би трябвало да бъдат понижени, само че по този начин, че партиите да не са подвластни от „ огромни, скрити и подмолни стопански играчи “. Неговият народен представител в бюджетна комисия не утвърди законопроекта.
От ГЕРБ внесоха такова предложение през май 2017 година, защото се бяха заели да го създадат след националния референдум, иницииран от Слави Трифонов година преди това за въвеждането на мажоритарно и наложително гласоподаване, както и за дотация от 1 лев на глас. Видимият триумф на допитването, както и разгромната загуба, която понесе ГЕРБ на редом извършените президентски избори, принудиха Борисов насилствено да внесе предложенията на Трифонов в Народното събрание. Там те бяха предстоящо отхвърлени, защото бяха прегледани в пакет, а Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и патриотите изрично се противопоставяха против въвеждането на мажоритарна система.
И в този момент Борисов разгласи мярката с очевидно неспокойствие, демонстрирайки, че прави нещо, което не утвърждава. „ В една полуда, който се разгласи против лудите, самичък него го афишират за вманиачен “, изясни водачът на ГЕРБ. От думите му стана явно, че го прави от угриженост за реномето на партията си: „ Няма да понасям повече върху ГЕРБ да се упражнява който и да било. Толкова са ми ясни тези игрички - те да са хубавите, а надали не ние да имаме интерес “. Борисов похвали себе си: „ Аз бих на кметските избори без един лев, без партия, без нищо. За наслада обаче фондациите „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “ се погрижиха да структурираме партия от европейски вид. С парите, които ще се спестят от това, ще строим детски градини и ясли “. А съперниците си заплаши: „ Да забележим партиите по какъв начин ще се оправят в идващите години - как ще заплащат на изборите, по какъв начин ще заплащат на социолози и политолози “. И тъмно предвижда: „ Ще стане най-после като в Чехия и доста страни - милиардерите и олигарсите да са министър председатели. Няма да мине доста време, и партиите ще станат благосъстоятелност на предприемачите “.
Абсолютно същото отношение показва и финансовият министър Владислав Горанов, чието ведомство е в центъра на абсурда. „ Ние в никакъв случай не сме стигали до тази извънредно популистка теза, че партиите не би трябвало да бъдат финансирани. Но и ние можем да играем антисистемно. След като обаче 11 лева на глас се костват на някого прекалено много, да забележим по какъв начин ще се оправят с 1 лева на глас “, сподели Горанов.
ЕДИНОДУШИЕ
С единогласие Народното събрание утвърди през вчерашния ден на първо четене измененията в Закона за политическите партии, импортирани от държавното управление, с които се дефинира, че единствено получените от правоимащите партии и обединения действителни гласове ще се взимат поради при изчисляването на дотациите. А надплатените от бюджета пари за 3 години обратно ще би трябвало да бъдат възобновени за сметка на бъдещи приходи. При разискванията на законопроекта от ГЕРБ продължиха да се придържат към версията си, че повода за платените милиони левове от горната страна на партиите е „ техническа неточност “, а не нарушаване на финансовото министерство.
НАДПЛАЩАНЕТО ЗА ПАРТИИТЕ ПРОДЪЛЖАВА ПОНЕ 5 ГОДИНИ
В отговор на питане от вестник " Сега " финансовото министерство даде информация за получените партийни дотации от 2002 година насам, с което удостовери, че надплащането не е единствено от последните 3 г. Пари за партиите се дават с корекция в Закона за политическите партии в края на 2001 година, на процедура - с бюджета за 2002 година По това време правилото е " % от минималната работна заплата ". До 2007 г бюджетът отпуска 1% от МРЗ, която по това време е 180 лева, т.е. по 1.80 лева на глас. През 2008 година парите към този момент са 2% от МРЗ, или 4.40 лева, а през 2009 година са 5 % от МРЗ, или 10 лева за глас.
През 2012 година за пръв път в бюджета е записана съответна сума - 12 лева за глас, толкоз се отпускат и през 2013. От 2014 година до момента партиите би трябвало да получават 11 лева на глас. Прокуратурата установи, че са получавали повече - 13.23 лева за глас от 2016 насам. Но те са вземали повече и преди тази дата. На 5 октомври 2014 година бяха извършени изключителни парламентарни избори, въз основата на които е образувано 43-тото Народно събрание. В бюджета за 2015-а би трябвало дотацията от 11 лева на глас да е изчислена въз основата на резултатите на правоимащите - те са 8 парламентарни и 2 извънпарламентарни партии. Заедно те получават 3 144 038 гласа и дотацията им за 2015 година би трябвало да е 34 584 418 лв.. Но тя е 36 115 104 лв.. Същата увеличена сума е разходвана и за 2017 година
В задочно писмо до някогашния финансов министър Симеон Дянков в първия кабинет " Борисов " преди няколко дни Слави Трифонов също установи разлика: " През 2012 година ГЕРБ получават 23 925 000 лева партийна дотация. 23 925 000 делено на 1 678 641 получени гласове от ГЕРБ на последните парламентарни избори през 2009 година прави... 14 лв. и 25 стотинки! При законови тогава 12 лв. на глас ".
Субсидиите, платени от МФ, по години:
2002 - 4 500 000 лева
2003 - 4 500 000 лева
2004 - 4 479 984 лева
2005 - 5 356 798 лева
2006 - 5 744 674 лева
2007 - 12 853 634 лева
2008 - 16 051 995 лева
2009 - 46 695 545 лева
2010 - 42 944 333 лева
2011 - 50 494 036 лева
2012 - 50 494 036 лева
2013 - 45 402 977 лв.
2014 - 38 282 853 лева
2015 - 36 115 104 лева
2016 - 36 115 104 лева
2017 - 38 057 288 лева
2018 - 38 648 384 лева
2019 - 9 662 096 (до 30 април)
От законопроекта излиза наяве, че през първите 6 месеца на 2019 година държавното финансиране на правоимащите партии и обединения ще се преизчисли въз основата на действителните гласове, които са получили на последните парламентарни избори, и при закрепен размер на дотацията от 11 лева на глас. Същата формула ще се употребява и за интервала от 1 юли до 31 декември 2019 година, само че при размер от 1 лева на глас. От финансовото министерство пресмятат, че по този начин бюджетът ще спести 14.6 млн. лева за второто полугодие на 2019 година А общата сума, която партиите и обединенията ще получат за този интервал, възлиза на 1 460 402 лева
Законопроектът беше прегледан и утвърден от парламентарната бюджетна комисия. Съвсем нестабилно е дали той има шансове да мине и през пленарната зала. Подкрепиха го единствено ГЕРБ, „ Атака “ и " Воля ". От Българска социалистическа партия отхвърлиха да гласоподават, защото занапред ще обмислят формалната си позиция. Според социалистите предлагането на Борисов е кризисен пиар, предизвикан от сериозните изявления на Еврокомисията. Соцдепутатът Румен Гечев излезе с непредвидена концепция партиите да върнат всички спестени държавни пари, които до момента не са похарчили. Управляващите очевидно се смутиха, само че не разясниха предлагането, което може да им коства доста поради насъбраните милиони левове в банки.
Подкрепа няма да има от страна на Движение за права и свободи. „ Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарсите, или от инициативни в кавички предприемачи. Третият вид е неистини пред обществото - членски импорт, това-онова. Това, което сега се прави, е популизъм с доста тежка цена за българската народна власт “, коментира депутатът от придвижването Йордан Цонев.
Не пожелаха да се ангажират с позиция от Вътрешна македонска революционна организация. Първо трябвало „ да се съберем и да приказваме “. От „ Атака “ витиевато разясниха, че самодейността на държавното управление е „ чудесна и похвална “, само че „ демокрацията не би трябвало да страда “. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов уточни, че дотациите би трябвало да бъдат понижени, само че по този начин, че партиите да не са подвластни от „ огромни, скрити и подмолни стопански играчи “. Неговият народен представител в бюджетна комисия не утвърди законопроекта.
От ГЕРБ внесоха такова предложение през май 2017 година, защото се бяха заели да го създадат след националния референдум, иницииран от Слави Трифонов година преди това за въвеждането на мажоритарно и наложително гласоподаване, както и за дотация от 1 лев на глас. Видимият триумф на допитването, както и разгромната загуба, която понесе ГЕРБ на редом извършените президентски избори, принудиха Борисов насилствено да внесе предложенията на Трифонов в Народното събрание. Там те бяха предстоящо отхвърлени, защото бяха прегледани в пакет, а Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и патриотите изрично се противопоставяха против въвеждането на мажоритарна система.
И в този момент Борисов разгласи мярката с очевидно неспокойствие, демонстрирайки, че прави нещо, което не утвърждава. „ В една полуда, който се разгласи против лудите, самичък него го афишират за вманиачен “, изясни водачът на ГЕРБ. От думите му стана явно, че го прави от угриженост за реномето на партията си: „ Няма да понасям повече върху ГЕРБ да се упражнява който и да било. Толкова са ми ясни тези игрички - те да са хубавите, а надали не ние да имаме интерес “. Борисов похвали себе си: „ Аз бих на кметските избори без един лев, без партия, без нищо. За наслада обаче фондациите „ Ханс Зайдел “ и „ Конрад Аденауер “ се погрижиха да структурираме партия от европейски вид. С парите, които ще се спестят от това, ще строим детски градини и ясли “. А съперниците си заплаши: „ Да забележим партиите по какъв начин ще се оправят в идващите години - как ще заплащат на изборите, по какъв начин ще заплащат на социолози и политолози “. И тъмно предвижда: „ Ще стане най-после като в Чехия и доста страни - милиардерите и олигарсите да са министър председатели. Няма да мине доста време, и партиите ще станат благосъстоятелност на предприемачите “.
Абсолютно същото отношение показва и финансовият министър Владислав Горанов, чието ведомство е в центъра на абсурда. „ Ние в никакъв случай не сме стигали до тази извънредно популистка теза, че партиите не би трябвало да бъдат финансирани. Но и ние можем да играем антисистемно. След като обаче 11 лева на глас се костват на някого прекалено много, да забележим по какъв начин ще се оправят с 1 лева на глас “, сподели Горанов.
ЕДИНОДУШИЕ
С единогласие Народното събрание утвърди през вчерашния ден на първо четене измененията в Закона за политическите партии, импортирани от държавното управление, с които се дефинира, че единствено получените от правоимащите партии и обединения действителни гласове ще се взимат поради при изчисляването на дотациите. А надплатените от бюджета пари за 3 години обратно ще би трябвало да бъдат възобновени за сметка на бъдещи приходи. При разискванията на законопроекта от ГЕРБ продължиха да се придържат към версията си, че повода за платените милиони левове от горната страна на партиите е „ техническа неточност “, а не нарушаване на финансовото министерство.
НАДПЛАЩАНЕТО ЗА ПАРТИИТЕ ПРОДЪЛЖАВА ПОНЕ 5 ГОДИНИ
В отговор на питане от вестник " Сега " финансовото министерство даде информация за получените партийни дотации от 2002 година насам, с което удостовери, че надплащането не е единствено от последните 3 г. Пари за партиите се дават с корекция в Закона за политическите партии в края на 2001 година, на процедура - с бюджета за 2002 година По това време правилото е " % от минималната работна заплата ". До 2007 г бюджетът отпуска 1% от МРЗ, която по това време е 180 лева, т.е. по 1.80 лева на глас. През 2008 година парите към този момент са 2% от МРЗ, или 4.40 лева, а през 2009 година са 5 % от МРЗ, или 10 лева за глас.
През 2012 година за пръв път в бюджета е записана съответна сума - 12 лева за глас, толкоз се отпускат и през 2013. От 2014 година до момента партиите би трябвало да получават 11 лева на глас. Прокуратурата установи, че са получавали повече - 13.23 лева за глас от 2016 насам. Но те са вземали повече и преди тази дата. На 5 октомври 2014 година бяха извършени изключителни парламентарни избори, въз основата на които е образувано 43-тото Народно събрание. В бюджета за 2015-а би трябвало дотацията от 11 лева на глас да е изчислена въз основата на резултатите на правоимащите - те са 8 парламентарни и 2 извънпарламентарни партии. Заедно те получават 3 144 038 гласа и дотацията им за 2015 година би трябвало да е 34 584 418 лв.. Но тя е 36 115 104 лв.. Същата увеличена сума е разходвана и за 2017 година
В задочно писмо до някогашния финансов министър Симеон Дянков в първия кабинет " Борисов " преди няколко дни Слави Трифонов също установи разлика: " През 2012 година ГЕРБ получават 23 925 000 лева партийна дотация. 23 925 000 делено на 1 678 641 получени гласове от ГЕРБ на последните парламентарни избори през 2009 година прави... 14 лв. и 25 стотинки! При законови тогава 12 лв. на глас ".
Субсидиите, платени от МФ, по години:
2002 - 4 500 000 лева
2003 - 4 500 000 лева
2004 - 4 479 984 лева
2005 - 5 356 798 лева
2006 - 5 744 674 лева
2007 - 12 853 634 лева
2008 - 16 051 995 лева
2009 - 46 695 545 лева
2010 - 42 944 333 лева
2011 - 50 494 036 лева
2012 - 50 494 036 лева
2013 - 45 402 977 лв.
2014 - 38 282 853 лева
2015 - 36 115 104 лева
2016 - 36 115 104 лева
2017 - 38 057 288 лева
2018 - 38 648 384 лева
2019 - 9 662 096 (до 30 април)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ