Притеснява ме омразата към критиката. Непоносимостта към критиката е признак

Притеснява ме омразата към рецензията. Непоносимостта към рецензията е симптом за тежки комплекси и е присъща на нарцистичните хора.

Един нарцис може да разбере, че не е прав и все пак ще държи на неговото си. Според проучванията на клинични психиатри и поведенчески психолози, това е по този начин, тъй като мозъкът на един нарцис не му разрешава да бъде НЕправ, това за него значи срив в цялата му ценностна система и безусловно загуба на религия във всичко.

Много добър образец за нарцис е Доналд Тръмп или всички комунистически диктатори.

Елементарен образец: в случай че ти видиш твой другар да си е обул обувките наопаки – лявата на десния крайник и дясната – на левия, ще му кажеш: пич, обувките ти са наопаки.

Ако лакеите на един деспот го видят с обувки наопаки, никой няма да посмее да каже и дума по въпроса, тъй като това ще му покаже, че е в неточност, което пък ще го накара да намрази оня, който му е посочил минуса. Което ще има тежки последствия. Диктаторът е постоянно прав. Дори когато е крив.

Не единствено, че няма да му покажат грешката, а след време самите те ще стартират да носят обувките си наопаки и да споделят (през сълзи от болка), че по този начин е доста по-удобно и само вярно, а диктаторът е напредничав разум.

После ще накарат всички жители да си носят обувките по този начин, а който се оплаче, ще го арестуват.

Сравнението е пресилено, несъмнено, с цел да подчертае концепцията, само че схващате, че това мислене е пагубно и води до разрушителни резултати.

Опасявам се, че то се трансферира на обществото ни. Наблюдава се в доста страни, доста от тях са ни прилежащи по география, други са ни близки по нрав и с множеството разделяме общи исторически произшествия. Но, като цяло, ме вълнува българското общество.

Масата не дава да се продума сериозна дума за „ българското “, тъй като било анти-патриотично.

Което е цялостна нелепост. Патриотично значи да се бориш за по-добро развиване на страната си, а не да замиташ проблемите под килима и да се надяваш, че никой няма да ги види.

Както да се лекуваш, да вземем за пример, значи да отидеш на доктор и да пиеш медикаменти, а не да се правиш, че ти няма нищо и да се надяваш, че сътрудниците ти няма да виждат, че цветът на лицето ти е като на удавник, четири дни след изгубването му.

Когато някой напише рецензия за родния туризъм, черноморското дране на кожи, неприятните условия или бетонирането, насреща се надига вълна от анцуг-патриотизъм,

който е най-шумният тип безумство, и който крещи, че критикът е г*з. Нито дума за коригиране, не. Всичко е излято против рецензия, по какъв начин си е разрешил да подлага на критика „ нашето “, „ родното “, кой му заплаща за тая „ офанзива “ и най-много: „ от кой момент работи за Сорос “.

Никаква логичност, само че те викат мощно, по този начин че… истината би трябвало да е на тяхна страна, нали?

И какво се оказа? Че цяло едно общество се е трансформирало в нарцис. Нарцис, който вместо да си признае грешката и да работи по това да я няма повече, се кара с този, който му я е показал и се надява целият свят да се пренастрои по негов обичай.

Нещата не работят по този начин обаче.

Понеже започнахме с образец – туризма – ще продължим с него: туристите се отдръпнаха от БГ туризма и отидоха в Гърция, Турция, Испания, Италия.

Да забележим и друго: БГ киното. Дупка, в която от години се изливат пари

от наши хора за наши хора и за „ гений “ минава човек на индивида, а не друго. Когато се заприказва за това, всички скачат, че това са нелепости и не е правилно. Безродници, изменници, какви ли не. Резултат? БГ киното е на равнище кръжочна самоинициатива в читалище „ Пчеличка “.

Всъщност какво ме подсети да напиша всичко това? Реакцията на масата хора, когато Тео Ушев показа, че единствено българи му пожелават да пукне, откакто стана ясно, че е в болница.

Той написа по празниците: „ Как по този начин се случва, че от всичките ми, хиляди познати, някои от които и ваксиноскептици, единствено българи ме проклинат, желаят ми "да пукна ", злорадстват, че съм бил имунизиран, пък съм се заразил (за това по какъв начин и за какво, ще пиша щом се оправя), назидават, злорадстват, поучават? “
…

Отговорът на „ хората “ беше, че… ами, да!—по другите не си ПЛЮЛ, единствено по българи плюеш и по тази причина българите те проклинат да пукнеш.

Аз не си припомням Ушев да е „ плюл “ по българите, припомням си разнообразни негови рецензии.

Но обществото-нарцис не понася рецензиите. То не може да си разреши да счита себе си за НЕправо или НЕидеално. Може да си го знае, само че не и да слуша да му го споделят.

И ето по този начин рецензиите се извъртяха и се оказаха „ храчене “.

- Пич, обувките ти са наопаки.
- Трай бе! Много разбираш ти от обувки! Какво знаеш единствено да плюеш! Как пък не се случи един път да кажеш какъв брой хубаво си нося обувките наопаки, а! Какво като ми кървят краката!

Другата стъписваща тъпота е фразата: „ То пък в другите страни тъй като не са ТАКА, а? Какво единствено нас гледате и критикувате! “

Демек: и другите вършат същите нелепости като нас; и другите са отговорни за същите грехове; и другите вършат същите неточности.

Правят ги, несъмнено, и, в случай че се вгледаш – кои от тях си признават и ги поправят, и кои – не, ще видиш и огромната разлика сред метода им на живот.

Но друга ми е мисълта, а точно: това, че другите вършат тъпотии, не ти дава зелена светлина да правиш тъпотии свободно и със размах.

- Ей, но по какъв начин си си наакал гащите…!
- Ама виж, Иванчо също си ги е наакал!
- А… е, добре тогава, щом Иванчо си ги е наакал, можеш и ти да си ги акаш. Дай отново си ги наакай.