Най-правилният път е стръмният - и други уроци от Камен Донев
Принципът " приказваме за нещо, единствено тъй като е празник " и след това го забравяме, ме тормози. Като пристигна 24 май - книжовност и просвета. На 25-ти към този момент - няма значение. На трети март - родолюбие. На четвърти - нихилизъм. Същото е и с будителите. Мина към този момент ентусиазмът, да се готвят Никулден и банкерите, Коледа и фамилията, Свети Валентин и влюбените: по един ден за всички, задоволително, като къс семинар.
А концепцията за будителите е значима, най-малко за всеки, който е схванал, че в голямото здание на обществото държащите колони не са от автомагистрали и заплати, а от духовна мощ.
Голямата компликация с издирването на будителите обаче е, че това постоянно води към безспорните фигури от предишното. Но през днешния ден? Будител всеки ден, допустимо ли е?
Честно казано, открих че е: и то там, където не чаках, тъй като сякаш става дума най-вече за развлечение. На зрелище на Камен Донев. " Лекция 2 " За националната култура " изпълни зала 1 на НДК тъкмо в деня, в който чествахме и националните будители, и Хелоуин. Нямам нищо срещу украсените тикви, даже купих една за играчка на сина си. Но този първи ноември ще запомня с най-колоритния преподавател, който съм имала удоволствието да чувам. А ето няколко от неговите уроци.
1) Камен Донев демонстрира, че будителството не е наставление. То е протегната ръка на един преподавател към ученика. Дали ще получи ответен жест? Спойлер, както се споделя (дума, която даскал Донев сигурно би одобрил)- ръката увисва във въздуха, само че все пак не се прибира.
2). Донев образова не просто по инерция. Неговият персонаж търси просветата в всекидневието, стреми се да я приближи до всеки от учениците/аудиторията си. Представите му за култура са хем откровени и прелестни на доктрина, хем трагикомични на процедура, тъй като са в неразгадаем спор с обучаваното потомство, привикнало да търси " на баницата мекото ".
3) Изкуството, да вземем за пример, съгласно преподавател Донев, би трябвало да се набива в главиците на бебетата още от люлката. Защо вместо простите картинки с животни, залепени по стените на детската стая, не се поръча една репродукция на Сикстинската шапка на тавана? " Нека се пули детето, това е благородна тъга, един ден като отиде в Лувъра, неговите съученици ще се пулят, а той към този момент ще е привикнал! " (цитатът е подобен, колоритът на езика на Донев мъчно се пресъздава).
4). Лекторът обаче не се лимитира единствено с представянето на съмнителни художници и хора на науката, чието най-голямо достижение е откриването на дребен цех за капачки подозрително качество някъде край Трявна, да речем. Донев преподава и своите житейски истини: с цел да паркира жена автомобил, е нужно наличието най-малко на три патрулки, чиновници на ДАИ и инфрачервена лампа (?!). Катаджиите пък се трансформират в туристическа забележителност за чужденците с трите типичен въпроса: ", " Знаеш ли за какво те спирам? ", " Закъде по този начин летим? " и " К`во пра`им в този момент? ", на които отговорите са свързани с финикийски знаци. Просвещение за всеки, който не е добре осведомен с нашата реалност. Припомняне за всеки от нас, които се сблъскваме с нея всекидневно. Може би с цел да ни просветне да я променяме?
5). Един преподавател би трябвало да знае по какъв начин да интригува, без да става скучен с монотонно говорене- преподавател Донев е пример в това отношение! Пък и по кое време приказките му, изтъкани от невероятни жестове, мимики и непрекъснато варираща интонация, са били монотонни! Лекторът пародира със благосклонност даскалите, които не приказват езика на младите и ги учат да изчакат най-малко месец, преди да целунат " мацката ": " Защо в тоалетната бе, Гошо, за какво я олигави по този начин, ти не знаеш ли по какъв начин се целува, отиди разгледай Кама Сутра най-малко, пък тогава се пробвай... "
Осмива с обич и учениците, от чиито диалози схваща само думата " брато ".
Най-важното за българското обучение, заключава лекторът, е да не остави възпитаници и студенти окончателно необразовани. Имах съученик, който беше изключен след безчет кандърдисвания да се научи най-малко да си споделя името на френски. Еми не стана. А учехме във Френската гимназия. Любопитен факт е, че " брат " беше обичана негова дума. Една съученичка пък изкара тройка на матурата по френски. Не, че имаше необикновен прогрес от осми клас, само че мина с каквото съумя да препише от мен. Просветата мина около тях, погледна ги, поклати глава и си отпътува.
Животът е най-големият преподавател, внушава преподавател Донев. Каквото и да вършат и учители, и възпитаници, ще се сблъскат с парадокси в всекидневието. Тогава избавят не зазубрените уроци, а любовта към това, да учиш всеки ден по какъв начин да се справяш с провокациите и да се наслаждаваш на насладите. Правилният път е стръмният, споделя лекторът с усмивка. Ето по тази причина светът е оживял - тъй като се е смял! Да перифразираме различен паметен персонаж от клуб НЛО: " Хвала, хвала на такЪви учители! ".
Автор : Велина Велинова
А концепцията за будителите е значима, най-малко за всеки, който е схванал, че в голямото здание на обществото държащите колони не са от автомагистрали и заплати, а от духовна мощ.
Голямата компликация с издирването на будителите обаче е, че това постоянно води към безспорните фигури от предишното. Но през днешния ден? Будител всеки ден, допустимо ли е?
Честно казано, открих че е: и то там, където не чаках, тъй като сякаш става дума най-вече за развлечение. На зрелище на Камен Донев. " Лекция 2 " За националната култура " изпълни зала 1 на НДК тъкмо в деня, в който чествахме и националните будители, и Хелоуин. Нямам нищо срещу украсените тикви, даже купих една за играчка на сина си. Но този първи ноември ще запомня с най-колоритния преподавател, който съм имала удоволствието да чувам. А ето няколко от неговите уроци.
1) Камен Донев демонстрира, че будителството не е наставление. То е протегната ръка на един преподавател към ученика. Дали ще получи ответен жест? Спойлер, както се споделя (дума, която даскал Донев сигурно би одобрил)- ръката увисва във въздуха, само че все пак не се прибира.
2). Донев образова не просто по инерция. Неговият персонаж търси просветата в всекидневието, стреми се да я приближи до всеки от учениците/аудиторията си. Представите му за култура са хем откровени и прелестни на доктрина, хем трагикомични на процедура, тъй като са в неразгадаем спор с обучаваното потомство, привикнало да търси " на баницата мекото ".
3) Изкуството, да вземем за пример, съгласно преподавател Донев, би трябвало да се набива в главиците на бебетата още от люлката. Защо вместо простите картинки с животни, залепени по стените на детската стая, не се поръча една репродукция на Сикстинската шапка на тавана? " Нека се пули детето, това е благородна тъга, един ден като отиде в Лувъра, неговите съученици ще се пулят, а той към този момент ще е привикнал! " (цитатът е подобен, колоритът на езика на Донев мъчно се пресъздава).
4). Лекторът обаче не се лимитира единствено с представянето на съмнителни художници и хора на науката, чието най-голямо достижение е откриването на дребен цех за капачки подозрително качество някъде край Трявна, да речем. Донев преподава и своите житейски истини: с цел да паркира жена автомобил, е нужно наличието най-малко на три патрулки, чиновници на ДАИ и инфрачервена лампа (?!). Катаджиите пък се трансформират в туристическа забележителност за чужденците с трите типичен въпроса: ", " Знаеш ли за какво те спирам? ", " Закъде по този начин летим? " и " К`во пра`им в този момент? ", на които отговорите са свързани с финикийски знаци. Просвещение за всеки, който не е добре осведомен с нашата реалност. Припомняне за всеки от нас, които се сблъскваме с нея всекидневно. Може би с цел да ни просветне да я променяме?
5). Един преподавател би трябвало да знае по какъв начин да интригува, без да става скучен с монотонно говорене- преподавател Донев е пример в това отношение! Пък и по кое време приказките му, изтъкани от невероятни жестове, мимики и непрекъснато варираща интонация, са били монотонни! Лекторът пародира със благосклонност даскалите, които не приказват езика на младите и ги учат да изчакат най-малко месец, преди да целунат " мацката ": " Защо в тоалетната бе, Гошо, за какво я олигави по този начин, ти не знаеш ли по какъв начин се целува, отиди разгледай Кама Сутра най-малко, пък тогава се пробвай... "
Осмива с обич и учениците, от чиито диалози схваща само думата " брато ".
Най-важното за българското обучение, заключава лекторът, е да не остави възпитаници и студенти окончателно необразовани. Имах съученик, който беше изключен след безчет кандърдисвания да се научи най-малко да си споделя името на френски. Еми не стана. А учехме във Френската гимназия. Любопитен факт е, че " брат " беше обичана негова дума. Една съученичка пък изкара тройка на матурата по френски. Не, че имаше необикновен прогрес от осми клас, само че мина с каквото съумя да препише от мен. Просветата мина около тях, погледна ги, поклати глава и си отпътува.
Животът е най-големият преподавател, внушава преподавател Донев. Каквото и да вършат и учители, и възпитаници, ще се сблъскат с парадокси в всекидневието. Тогава избавят не зазубрените уроци, а любовта към това, да учиш всеки ден по какъв начин да се справяш с провокациите и да се наслаждаваш на насладите. Правилният път е стръмният, споделя лекторът с усмивка. Ето по тази причина светът е оживял - тъй като се е смял! Да перифразираме различен паметен персонаж от клуб НЛО: " Хвала, хвала на такЪви учители! ".
Автор : Велина Велинова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ