Потайният живот на прилепите
Прилепите са едни от най-интересните жители на пещерите. Техният метод на живот, обвързван с нощната мрачевина и пещерния мрак, и странната им анатомия постоянно са будили интерес у народа, който е основал за тях разнообразни поверия и митове. Двойствеността им – крилата, които ги оприличават с птиците, и тялото, което прилича мишка, е породила в националните показа странни, наивни и фантастични предания.
Местното източнородопско население назовава прилепите още нощно пиле, нощна птица, полуптица. Старите хора описват легенда, която изяснява за какво прилепите летят единствено нощем: „ Било доста от дълго време. Решили птиците и животните (в смисъл на бозайниците) да водят война кой да доминира на земята. Отначало побеждавали птиците и прилепът отишъл на тяхна страна. Тогава му поникнали крилете. После птиците почнали да губят и най-после били победени. Но крилете на прилепа останали. Той се скрил в пещерите и тъмните дупки, тъй като се срамувал от измяната си към животните. ”
В националната демонология прилепът се употребява като магическо средство, което носи мечтано благополучие или защищава от неприятно. Самото име „ прилеп ” народът възприема като знак на прилепване, привличане, примамване. Изсушени или стрити на прахуляк крила служат за приготвянето на муски и лекове.
В Кърджалийския край съществува вярване, че с крило от прилеп може да се направи любовна магия: „ Ако успееш да отскубнеш перо (крило) от прилеп и го допреш до дамата, която желаеш, тя се прилепва до тебе, привързва се и те залюбва. ” В Хасковското село Татарево в предишното старите дами са приготвяли любовни муски. Уловен, прилепът се умъртвявал, като главата му се отрязвала със златна или сребърна пара. След това от изсушеното тяло се правели муски, завити в чисто парцалче. Давали ги на момите да ги носят на „ скришно място ”, с цел да се прилепват ергените към тях.
Муската от прилеп има многофункционална роля. Тя служи за предотвратяване от заболявания, за отбиване на неприятни неща. Също по този начин може да донесе благополучие, удача, пари. В предишното е имало хора, които са носели в портфейла или кесията си сушено прилепно крило, с цел да „ прилепват ” парите. Народът има вяра, че когато прилеп се появи в някоя къща, това носи наслада и благополучие на дома. Стопаните се радват и считат, че прилепът им предвещава нещо хубаво – ще получат хубава новина, ще настъпи наслада. Прилепът е домакински тотем, който привързва към къщата, притегля парцел и благосъстояние.
Сред източнородопското население се има вяра, че кръв от прилеп или крилата му, стрити на прахуляк, лекуват разнообразни заболявания. Има предписания за лечение на припадъци (епилепсия), полово изтощение, обриви по тялото и други заболявания. У нас някои поверия за прилепите са пристигнали от Азия по време на турското иго. Предания като тези съществуват и другаде из страната. И през днешния ден се има вяра, че прилепът е фантастично създание с магическа мощ. Често се случва да се уговарят пещерняци да уловят прилепи за лек.
Странният тип и потайният метод на живот на прилепите, както и това, че се ориентират в тъмното постоянно е привличало вниманието на хората. В някои култури прилепите са били обожествявани, до момента в който в християнската просвета да вземем за пример, демоните са били изобразявани с прилепски крила (за разлика от ангелите, които са рисувани с крила на птица). Това евентуално е подбудено от инстинктивния боязън от незнайното, от нощта, от странния тип и загадъчен живот на прилепите.
Прилепите са бозайници, което значи, че раждат живи своите дребни и ги хранят с мляко, а телата им са покрити с четина. Противно на общоприетото мнение те не са гризачи, макар, че външно наподобяват на такива и някои 
хора ги назовават “летящи мишки ”. За разлика от плъховете и мишките, те не нанасят щета на селското стопанство, не се хранят с домашни артикули, не населяват канализацията (и надлежно не придвижват заразните заболявания, пренасяни от плъховете) и прочие
Всъщност " черния имидж на прилепите " е изцяло недостоен. Те са извънредно потребни. Прилепите, срещащи се в България се хранят напълно с инсекти и изяждат голямо количество вредители, а в международен мащаб те имат основна роля в екосистемите и без тях те не биха могли да съществуват. Много типове растения, които се употребяват за храна, медикаменти и прочие не могат да оцелеят без прилепите, които ги опрашват или популяризират семената им.
1/4 от бозайниците могат да летят. В света има близо 1100 типа прилепи. “Ръкокрилите ” са над 23% от типовете бозайници в света и са най-процъфтяващата група бозайници.
Прилепите са една от най-широко публикуваните групи бозайници. Способността да летят е спомогнала на " разселването им " в разнообразни елементи на планетата. Те населяват всички континенти като се изключи Антарктида, най-северните елементи на Европа, Азия и Америка и някои отдалечени острови. Прилепите са се приспособили към най-разнообразен метод на живот и заемат извънредно разнородни екологични ниши.
Близо 25% от всички типове прилепи са застрашени от изгубване. Поне 12 типа са дефинитивно заличени от лицето на Земята, в резултат на човешката активност. Изчезването на всеки тип има основни последствия, които рано или късно директно рефлектират върху индивида или икономически значими за него типове. Така намаляването на прилепите може да провокира каламитет (масово развитие) на вредители, които безусловно да унищожават реколтата или горите, може да докара до изгубването на икономически значими растения, които са били опрашвани или популяризирани от прилепи и прочие Дори в никакъв случай перз живота си да не сме виждали прилепи, нашия метод на живот е обвързван с техния и без тях, самите ние не бихме могли да съществуваме!
Прилепите се разделят на две огромни групи: Megachiroptera и Microchiroptera
Megachiroptera (летящи лисици) или известни още като плодоедни прилепи. Те са 150 типа, обитаващи тропичните и субтропичните региони на Африка, Индия, Южна Азия, Австралияи островите в Тихия океан. Плодоедните прилепи не издават ултразвуци и имат много по-големи очи с цел да могат да виждат по-добре при полумрак. Те не могат да се оринетират при цялостен мрак и за това са дейни заран и по здрач. Летящите лисици издават доловими за човешкото ухо звуци и постоянно са много шумни, изключително когато образуват огромни колонии на избрани дървета, където се събират денем (звуците им наподобяват писъците на маймуни). Както демонстрира и самото им име, плодоедните прилепи се хранят съвсем напълно с плодове. Те сдъвкват плодовете, с цел да отделят сока им, и изплюват месеста им част.Понякога се хранят с нектар и прашец от цветовете на някои растения и по този метод оказват помощ при опрашването им. Те имат положително подушване итака търсят ухаещите плодове и цветове, с които се хранят. Някои типове се хранят с дребни бозайници и даже с риба!
Microchiroptera - населяват всички континенти, като се изключи Антарктида. За разлика от Megachiroptera, те имат свойството да се ориентират с ехолокация. Те не са единствените животни, които могат да се ориентират по този метод – с ехлокация се ориентират също зъбатите китове, урлтразвуци издават също някои насекомоядни бозайници (като да вземем за пример земеровките, някои птици, които са дейни през нощта или населяват входовете на пещери (напр. гуахаро).
Microchiroptera имат размери от 4 до 16 см. Най-малкия прилеп е Craseonycteris thonglongyai, който тежи 2 грама, тялото му е 3 см, а размаха на крилата му е 15 см. Името му на британски е прилеп " земна пчела ". Това е евентуално и най-малкия бозайник в света, съревноваващ се за тази позиция с етруската земеровка. Той е изчезващ тип, който населява долината на една река в Тайланд, където са оживели едвам 200 индивида и типът е изправен пред изгубване.
Ехолокацията се реализира с ултразвукови, високочестотни талази (формират се в ларингса на гласовия апарат). Те се издават през устата или ноздрите. Прилепите, които издават ултразвуковите талази през ноздрите си, като да вземем за пример подковоносите, имат специфични кожести образования. Прилепите улавят отразените от разнообразни обекти ултразвукови талази (подобно на недоловимо за индивида ехо) и " построяват " в мозъка си триизмерна картина на заобикалящите ги среда.
До моментна няма единно мнение за това. Не са открити фосилни остатъци от същества преходни сред бозайниците, употребяващи крайниците за вървене и катерене и “ръкокрилите ”, употребяващи ги да летят. По тази причина учените изследват генетичния материал на прилепите, с цел да открият сходства с други организми. Фактът, че множеството прилепи са насекомоядни е предиздвикал учените да предположат, че те произлизат от антични насекомоядни бозайници сходни на земеровките. Според някои учени прилепите от групата Megachiroptera са свързани с лемурите (има и летящи лемури, които възнамеряват посредством кожна дипла сред предните и задните крайници).
Учените допускат, че прилепите са се появили през еоцена преди 52 - 50 милиона години, когато е имало интервал на стопляне на климата. Това е довело до подем на насекомите, което е асъдействало за развиването на неповторимите качества на прилепите - да летят и да се ориентират в тъмнината благодарение на ултразвук. Интересно е, че фосилните остатъци на първите прилепи от преди 50 млн. години удивитено наподобяват на през днешния ден съществуващите типове.
Както се вижда, прилепите имат анатомично подобие с другите бозайници и главната разлика са мощно удължените пръсти на " ръката ", сред които е опъната летателната мембрана. Много други особености на анатомията и морфологията им улесняват летежа и ориентацията в тъмното.
Прилепите не са слепи. Всъщност те виждат сносно – дори по-добре от колкото ние виждаме по здрач. За разлика от нас обаче, те не възпроемат цветовете. Но с цел да употребяват прилепите зрението си е нужна някаква, въпреки и минимална светлина. Как тогава прилепите „ виждат ” и се ориентират и при цялостен мрак?
Още през 1700г., Лазаро Спаланцани открива, че прилепите могат да летят даже в цялостен мрак (за разлика от совите, на които е належащо въпреки и минимално количество светлина). По-късно излиза наяве, че прилепите умеят да издават ултразвуци – звуци с висока периодичност, недоловими за човешкото ухо. Те се отразяват от предметите и се улавят още веднъж от сензитивните уши на прилепите, като им разрешават да дефинират местоположението, размера, каква е повърхността на предметите и да по този метод да се ориентират в тъмното. От двете групи прилепи единствено Microchiroptera могат да издават и да се ориентират с ултразвуци и при цялостен мрак. Ултразвуците се образуват в ларингса и се излъчват от ноздрите или устата. Освен да се ориентират, ехолокацията служи на прилепите, зада откриват храната си и да улавят жертвите си.
Нашият слух долавя звуци от близо 20Hz до 15-20 kHz (в взаимозависимост от възрастта на човека). В съпоставяне, някои прилепи могат да чуват звуци с периодичност над 110 kHz. Летящите лисици виждат много добре(по-добре от хората на здрачаване), а някои типове долавят даже лъчи отултравиолетовия набор, които са невидими за индивида (той е от 100 - 400 нанометра, до момента в който диапазона на видимита светлина – от 380 до 770 нанометра). Много цветове в тропичните гори на Централнаи Южна Америка имат ултравиолетова багра невидима за индивида, само че забележима за прилепите, които се хранят с нектар и по този метод опрашват цветоветена тези растения.
Как и с какво се хранят прилепите?
– Прилепите унищожават големи количества инсекти, доста от които са вредители.
– Също като колибрито и пеперудите някои прилепи обичат пъстър нектар.
– Булдоговия прилеп от Северна Америка се храни с риба! Ултразвуците проникват даже във водата и му оказват помощ да открие храната си!
– Прилепите вампири се срещат в Южна Америка и се хранят с кръв! Телетят през нощта и търсят заспали бозайници – пробиват кожата им с острите си зъбки и ближат отделилата се до 20 ml кръв (прилепите не изсмукват кръвта на жертвата, както вършат вампирите по филмите - кръвта което поемат е най-вече колкото лъжичка течност). Бозайниците не изпитват болежка и даже не се разсънват. Също по този начин прилепите вампири не се срещат в Европа (дори и в Трансилвания:), избират да заобикалят хората и са много дребни.
– Някои прилепи са хранят с други по-дребни прилепи и даже с птици. Такъв е например Nyctalus lasiopterus - гигантския вечерник, който се среща и у нас. Предполага се, че в някои страни забележителна част от храната му са нощномигриращи врабчоподобни птици. Той може да намира птиците в полет без да бъде " изобличен ", тъй като ултразвуците му не се чуват от птиците.
Прилепите унищожават големи количества инсекти, доста от които са вредители! Едно малко кафяво прилепче, което тежи едвам 5 гр. изяжда над 3000 инсекти на вечер и единствено за един час може да изяде 1200 комара! Така прилепите ни избавят от вредители в селското стопаство, от комари и прочие. Без тях евентуално насекомите биха завладяли планетата ни. Способността да летят е разрешила на прилепите да заемат най-разнообразни екологични ниши и да получат най-широко географско разпространяване. Те се срещат съвсем на всички места и в съвсем всички местообитания. Даже градовете са гъсто обитаеми с прилепи, а ние постоянно съжителстваме с тях " под един покрив " в домовете си.
Прилепите се възпроизвеждат постепенно. Обикновено женските раждат по едно малко на година. В първите дни от живота си те са изцяло безпомощни и се нуждаят от помощта на майка си, без която на могат да оцелеят. Бебетата прилепи тежат едвам няколко грама. В допълнение на това прилепите доближават полова зрялост едвам след няколко години (за разлика от гризачите, които могат да се развъждат едвам няколко дни след раждането си). Всичко това прави прилепите доста уязвими и постанова да бъдат взети ограничения за тяхното запазване.
Прилепите са извънредно грижовни родители. Малките постоянно се отглеждат в по този начин наречените „ детски градини ”, където се струпват дребните. Майките съумяват да открият дребното си даже след хиляди други. При заплаха или нужда майките носят дребните със себе си и летят с тях.
“Най-старият ” прилеп, чиято възраст е открита от индивида е уловен в Русия. За него сигурно се знае че е на възраст над 41г.! Учените настояват, че прилепите живеят 9,8 пъти по-дълго, от колкото е обикновено за бозайници с техните размери. По принцип животните с по-малки размери на тялото имат и по-малка дълготрайност на живота, до момента в който за над 22 типа прилепа е потвърдено, че живеят над 20 години, а за 6 типа, че живеят над 30 години. Това е самобитен връх, който учените не могат да обяснят. Вън от облика на митично създание обаче прилепът е забавен за науката пещерен жител, потребен за селското стопанство. Избиването на прилепи, дължащо се на сходни суеверия, е неуместно и безпричинно и наш дълг е да ги защитим и пазим.
Инфо: www.greenbalkans.org
