Приключения, ориенталски пътен екстремизъм, овца, фалшиви полицаи и малко криви

Приключения, ориенталски пътен екстремизъм, овца, подправени служители на реда и малко криви сметки с един датчик…

Пътепис с присъединяване на три смели дами, трима диви мъже и 6 хлапета – едно на 2, едно на 4, две на по 8 и две на по 11 години

Пътуването надълбоко до курортите в азиатската част на Турция с кола може да бъде в допълнение развлечение, в случай че сте екскурзиант, обичащ рисковите спортове. Но в случай че сте относително спокоен градски водач като мен, е допустимо да изпаднете в същински шок. Защото в Турция се кара на цялостна газ и без правила…

Това да срещнеш трактор в насрещното придвижване си е нещо обикновено. Чат-пат и някой моторист. А каска на моторист е екстравагантна волност. Официалната им спортна униформа са джапанки.

Пешеходната пътека е единствено рисунка, на която пешеходците са последните с права. Но пък постоянно по нея профучава някой тежък мотопед. Велоалеи има, само че на тях са всички останали като се изключи колоездачите. Децата постоянно се возят на предната седалка, а от време на време и подадени от шибидаха. В кръгово придвижване правото е на по-нахалния…

И една овца на задната седалка, и човек с гевреци на главата…

Тези от вас, които са го преживявали, ще схванат идващите редове. А за тези, които не са, се надявам разказът за едно рисково пътешестване да бъде забавен.

Заедно с две другарски фамилии малко небрежно резервираме при започване на годината отмора в град Дидим на Егейско море - 1100-1200 км от София. Без доста да му мислим решаваме, че ще пътуваме с коли. Води ни Георги, който има опит с сходни пътувания, само че аз и Киро сме новобранци по турските пътища.

5.30. Товарене на багаж, туткане, попушване и последни разяснения за пътя - кой начело, кой откъм гърба. И още багаж. И сметки. До границата 3 часа, там още един час до момента в който минем, обяд на Одрин, пазарче, това това. И късния следобяд на Чанаккале, да забележим прословутия троянски кон, останал след фотосите на кино лентата Троя. Пък и магазини да обиколим, пък крайбрежие, ресторантче, разходчици... Но не стана баш по този начин.

„ Купонът “ стартира още преди Пловдив, когато на автомагистралата колата на Киро просто… изгасна… С 300 зора съумя да я възпламени и с още едно чезнене се добираме до града да търсим сервиз. В 7.30 сутринта. Успяваме да намерим фирмения подобен на автомобила му, само че разумно по това време в него няма никой.

Започваме да чакаме да стане естествен час дружно с 6 хлапета – едно на 2, едно на 4, две на по 8 и две на по 11 години. Като пътуващ цирк сме, само че с развалена кола.

Малко преди 9 се вижда оживление. Но момчето, което отваря сервиза общително ни изяснява, че и двамата диагностици са в отпуска. Виждайки трупата ни обаче се смилява над нас и стартира да звъни телефони. И о, знамение! Пристига диагностик, който открива повредата - сензор на колянов вал. Монтьорите мигновено се заеха с интервенцията на коляното и след към 5 часа се връщаме на корта на пътуването ни като някогашния №1 в тениса Анди Мъри след заменена тазобедрена става.

Сърдечни благодарности към момчетата от сервиза за бързата реакция, професионализма и човешкото отношение, което демонстрираха към нас.

Преминаваме границата относително обикновено дружно с голям брой турски гастарбайтери, които бързаха да се приберат за Курбан Байряма.

На турска земя към този момент се схваща, че там се кара без правила, само че още нищо не сме видели.

Избираме си маршрут главно по автомагистрали, с цел да избегнем влизането в Измир в час-пик. Пътуващите от България нормално карат нощем, само че ние сме в най-натовареното време. И внезапно – запушалка. 2 часа караме ризница в ризница, тъй като разделят ли ни нахалните турци, след това не можем да се намерим чак до хотела, който е на към 700 км.

Следиш другарчето начело, а с периферното си зрение виждаш… Пушещ нервно господин, който кара на задната си седалка… овца! Аха да ги снимаме и екстравагантната двойка се шмугна в морето от турски коли. Много ме е гняв за тая пропусната снимка…

Причина за задръстването се оказа лека злополука, а опитите на турския КАТ единствено в допълнение затрудняваха обстановката. Всъщност в Турция има повече макети на автомобил и служители на реда в сравнение с същински патрули.

Излизайки от тапата все едно се включихме в едно от последните равнища на известната игра Need for speed. Level, който няма приплъзване!

Стотици изнервени турски водачи с мощни коли, огромна част от тях гастарбайтери, пътуващи доста часове натиснаха газта до ламарината.

Магистрала с четири платна, без значение бързи и мудни. Коли хвърчаха отляво, дясно, по средата. Свободната най-дясна лента се употребява за скоростна, след което се преминаваше непосредствено в същински скоростната лява.

И в този мармалад от скорост и бензинови пари нашите три коли, едната със заменено коляно, се гоним и приспособяваме към ситуацията, в която сме попаднали. Със смелите ни дами и общо 6 хлапета – едно на 2, едно на 4, две на по 8 и две на по 11 години.

Жоро знаеше, само че аз и Киро бързо научаваме, че с цел да си сигурен на пътя в тази конюнктура, би трябвало да караш като турците. Та и ние се включихме в електронната игра, която нямаше приплъзване и започнахме да използваме всяка свободна лента за промъкване напред. Без значение лява, дясна, междинна или по-средна.

„ Следващия път със аероплан! В Турция с кола повече – не “, безапелационен е Киро.

Но Георги умерено ни изяснява, че нищо не сме видели! Истинският екшън бил в Истанбул.

„ Няколко пъти съм влизал града. 80 км влизане и 40 км излизане. Само от горната страна дето не ми се появи човек или кола. Един дори изскочи отдолу под автомобила ми “, споделя Жоро.

Но турците са водачи, въпреки и рискови. Правила не съблюдават, само че всеки е на щрек, тъй като знае от какво е заобиколен.  

Стигаме късно в Чанаккале. Троянският кон не видяхме и на идващия ден още веднъж се потапяме в електронната игра на турските пътища. Турската страна е хвърлила извънредно доста пари за пътищата. Първокласните пътища са с по 2 ленти от всяка страна, плюс спешна. Няма кръпки, няма пропадания, няма старозагорски талази, няма дупки. Никъде. Магистралите са още по необятни, още по-добре направени. Само да си караш лудо и с цялостна газ по тях!

По дългия път на нашето премеждие се минава през две неповторими уреди, открити през предходната година.

Мостът „ Чанаккале 1915 “, прочут също като мост „ Дарданели “ е открит през 2022 година Той надминава моста Акаши Кайкьо в Япония с 32 м и е най-дългият в света. Двете опорни колони са високи по 318 м, което прави моста втори по височина в Турция след „ Явуз Султан Селим “. Цифрата в названието „ 1915 “ и датата на начало на строителството, 18 март, са свързани с морската победа на Османската империя на 18 март 1915 година по време на военно-морските интервенции от Галиполската акция. Дължината на основния отвор на моста, 2023 м, се отнася до стогодишнината на Турската република, която се навършва през 2023 година

 



И тунелите " Асос " (дължина 1700 метра) и " Троя " (дължина 4 017 метра) разграничени от едвам 100-ина метров пробив.

Екстремното пътешестване завършва на втория ден вечерта в страховит хотел, обкръжен от басейни и аквапаркове. Турците го умеят, не можем да си кривим душата. Страхотна храна и обслужване. Английският им е сложен, само че с повече ръкомахане се разбираме. Нетът е кофти, само че пък това е комфортно опрощение, когато някой от България се опита да те хване за работа до момента в който си пиеш ментата.

Децата пощуряха от кеф. Една седмица бяха във въздуха и водата!

Но и хубавото, и неприятното си имат край.

Тръгваме наопаки с известно терзание след претърпяното на идване. Пътувахме обаче надалеч по-спокойно. Повисяхме повечко на границата и нашите хлапета приключиха пътуването както го започнаха – правейки цирк на отворено пространство. На идване пред сервиза, на връщане – на границата.

Влизайки в България обаче разбираме, че не за всички пътят е бил по-спокоен… Оказва се, че до момента в който бяхме в задръстването в Измир лампичката, която алармира, че коляновият вал на колата на Киро е развален светнала. Той обаче решил да спести терзанията на останалите. Припалвал всеки ден автомобила на паркинга пред хотела, тя не гаснела. За благополучие при тръгването угаснала и автомобилът по този начин и не направи проблем.

В къщи сме! Със безоблачен тен и незабравими мемоари от едно рисково пътешестване!

На море е хубаво, само че вкъщи си е най-добре…