Приижда моментът, когато в Деветия час и окъснелите ще се

Приижда моментът, когато в Деветия час и окъснелите ще се приберат при фамилиите си, ще приседнат ритуално край застланата със снежнобяла завивка софра, ще прикадят три пъти постните ястия, ще възпламенят йерусалимските си свещици. И ще поемем в шепите си божията им топлота. И ще наплискаме лицата си със Светлина.

 

Докато възславяме упованието да свършат почналите родилни страдания на Дева Мария и да се роди Божия наследник, бебето Иисус, ще се присетим за душите на скъпите ни покойници, преселили се в Царството небесно.

 

Ще се смирим пред величието на святата нощ и ще тръпнем в очаквне да дохвъри сребърния шепот на църковните камбанарии, възвестяващи, че нашият Бог се е родил, жив и здрав, и Господ е целият озрен от щастливата си, бащинска усмивка.

 

В този момент Триединството сред Дух, Душа и Човек тържествува и в него ставаме повече хора и по-малко животни. Повече възвисени и по-малко пълзящи.

Господ е предпочел най-малко два пъти в годината да възсияем, да бъдем по-добри, в сравнение с сме във всекидневието, и да бъдем по-малко неприятни, в сравнение с сме в действителност. И двата празнични случаи Създателят е отредил те да бъдат цялостно свързани с Неговия Син, с Рождението Му и Възкресението Му.

 

Това са единствените мигове, в които от дребни дяволи ставаме блаженни богове, когато от дребни хищници се трансформираме в антични кентаври, пасящи синята небесна трева из вселенските селения…

 

Моля се положителните хора да станат още по-добри, и повече, а неприятните – по-малко неприятни. И да бъдат малцинство.

Помолете се и вие, братя и сестри, дано най-малко в насладата ни да бъдем дружно!
Амин.

Румен Леонидов