Внимание, дами! Знаехте ли тези 18 неща за грама
Приготвям се да излизам, а баба ми ме пресреща. „ Къде си тръгнала по този начин? Да си измиеш лицето незабавно! “. Не, не си представяйте яркочервено червило, напудрени бузи и тъмни сенки. Просто малко очна линия и розов емайл. Но си отнесох следващото „ Тц, тц, тц, в случай че беше по нашето време, незабавно щяха да те вземат за продажница. “ Баба ми ги знае тия неща, знае и доста други, написа obekti.bg, базирайки се на bg-damma.
Например, че през Средновековието се гримирали единствено вещиците и проститутките. Че в случай че съм била римлянка, съм щяла да си трия лицето с тебешир до цялостен бял искра, а през Ренесанса съм щяла да нуждая се от доста руж, с цел да показвам своята жизнеспособност и задоволеност. Защо да не докосвам сок от цветето ирис, без значение от прелестните му образни резултати и по кое време дамите са си източвали кръвта, още веднъж с безконечната цел – за хубост, четете по-надолу:
1 Мъжете са първите, които стартират да боядисват лицата си - вождовете и жреците на праисторическите племена и то с ритуално и церемониално предопределение – да покажат почитта си към боговете или преди борба. Намират в това вълшебен сили. По-късно, задачата, с която египтяните стартират да се гримират, също не е разкрасителната– употребявали са грима като защитно средство, считали, че ги пази по едно и също време от зли духове и от утежняване на зрението и кожата, най-много от възпаления, провокирани от мощното слънце и сухия вятър.
2 До 1850 година се гримират и мъжете, и дамите, първите даже повече. Чак по-късно гримирането става напълно женско занятие (но през днешния ден метросексуалният мъж настървено се пробва да ни измести).
3 Първата очна линия е зелена, по-късно става черна.
4 Специални жени-роби правели козметичните средства в Рим. А в Древна Елада всеки уважаващ себе си дом разполага със личен плебей – козметик, който подготвя козметиката съгласно характерните потребности на господарите си.
5 Крокодилско изпражнение е една от съставките с избелващ кожата резултат, които фамозната Клеопатра употребила в своята маска (вече няма да ѝ изпитвам завист за ваните от мляко и мед!). На Клеопатра изискуем и първия ни прочут алманах с козметични предписания.
6 Смеси от сажди, олово и изгорени бадеми са измежду първите съставки, образуващи субстанцията на грима. Използвани са за потъмняване на мигли и клепачи. Креда, тебешир и бяло олово пък служели за избелване на кожата (а който го е боязън от мечки – да не върви в гората).
7 Корен от аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед са съставките на най-старата записана рецепта за парфюм.
8 За разграничаване на обществените съсловия служи гримът в Китай. На по-ниските съсловия е неразрешено да носят светли цветове. Белотата по лицата на гейшите пък би трябвало да е безупречна. Бялата кожа продължава да е блян за хубост и до през днешния ден. Да сте виждали някъде тъмна китайка?
9 Само вещиците и проститутките употребяват грим през Средновековието. Порядъчните и честни дами не поставят никакъв грим – счита се за аморално и вулгарно. Освен това се стараят да поддържат лицето си допустимо най-бледо и бяло – румено лице и тен се считат за симптом на ниско публично състояние, защото се получават при излизане всеки ден за работа на полето. Бледата кожа е симптом на аристократизъм, тъй като единствено аристократките могат да си разрешат да не излизат постоянно от вкъщи си.
10 Тебешир, креда, арсен, даже разнообразни бели прахове, съдържащи олово и живак, се употребяват всеобщо около манията за бледост. Но отпред в класацията за най-абсурдни способи да избелиш лицето си и безспорен връх на вманиачаването в реализиране на бледост е прибягването до кръвопускане, с цел да се понижи кръвта и да се придобие бледен цвят на лицето (а ние си мислим, че през днешния ден прекаляваме с манията за хубост!).
11 Златни очи, мигли и устни, и кафяви зъби е типичният грим в Древна Индия. Такова лице би стреснало и най-хладнокръвния мъж в днешно време.
12 Съсипана кожа, загуба на коса, разстройство на нервната система са единствено част от „ бонусите “, които идвали в комплект с потреблението на грим през другите столетия. Ползването на козметика в древността било рисково и рисковано начинание. Заради всеобщата приложимост на тежки метали и неизучени задоволително субстанции, доста от разкрасяващите вещества причинявали хронични болести, нарушен продан на веществата, заболявания и деформации и даже гибел при по-продължителна приложимост. Много асирийки обезобразили лицата си, с помощта на сместа от оловно белило и белтък от яйце, която поставяли върху кожата си през нощта, с цел да придобият аристократичната бледност. Древните египтянки пък, желаейки да реализират противоположния резултат на лицето – придобиване на червенина по бузите, употребявали сок от някои сортове на цветето ирис. Поради съдържащия се в растението гликозид обаче, единственото, което получавали като дълготраен резултат, било мощно инфектиране.
13 Гримът и отровните му съставки се трансформирали даже в средство за ликвидиране през Ренесанса. Жена на име сеньора Тофани трансформира рисковата козметика в свое средство за прехранване. Чрез нея тя оказва помощ на своите клиентки – нещастно омъжени дами, да убият мъжете си. Тя продавала на своите клиентки пудра с оловен прахуляк „ за избелване “, като деликатно ги предупреждавала никога да не я ядат и пият и да я употребяват единствено при съпружеските си отговорности в брачното ложе, където мъжете се отравяли с нея и оставяли дамите си богати вдовици.
14 Нечистоплътност и нечистотия би трябвало да прикрие гримът през 17 век във Франция. Тогава той всеобщо се употребява, с цел да скрие неналичието на обикновена хигиена, която може да се опише даже и единствено с обстоятелството, че в целия замък във Версай, състоящ се от близо 2000 стаи, няма нито една баня. През XVII век френските аристократи поставят тонове пудра, руж, грим, кремове и перуки, с цел да прикрият мръсните си тела, а миризмата скриват благодарение на доста мощни парфюми.
15 Италианските аристократи пък били толкоз вманиачени по другите аромати, че по празници парфюмирали даже животните си.
16 Специална символика носят изкуствените бенки, които се поставяли всеобщо през 17 век във Франция. Освен естетическа цел, те имали и друго предопределение – да подскажат в какво въодушевление е този, който ги е поставил, и какви удоволствия обича. Тяхното разположение било нещо като устанoвен код в обществото. Поставена на едно място, бенката означавала „ свободна съм “, на друго „ диря си мъж за вечерта “, на трето „ пристрастеност към целувки “, на четвърто – увереност и така нататък
17 Да имаш „ жълто към устата “ е въпрос на авторитет през XVIII век. Тогава се смятало, че белотата на лицето никакъв случай не би трябвало да е равномерна, а в противен случай – кожата към устата би трябвало да има жълтеникав нюанс, към очите – мрачен, а челото да е ярко и ослепително.
18 Очертаване на вените на лицето с бледосиня багра се практикува във Версай като част от ритуала на гримирането. Понякога очертаването продължава и по шията, раменете и гърдите. Манията по гримиране там доближава резултата на клоуните (днес също го има този резултат!). Лицето би трябвало да е ослепително бяло, а всичко останало по него – блестящо и контрастно.
Например, че през Средновековието се гримирали единствено вещиците и проститутките. Че в случай че съм била римлянка, съм щяла да си трия лицето с тебешир до цялостен бял искра, а през Ренесанса съм щяла да нуждая се от доста руж, с цел да показвам своята жизнеспособност и задоволеност. Защо да не докосвам сок от цветето ирис, без значение от прелестните му образни резултати и по кое време дамите са си източвали кръвта, още веднъж с безконечната цел – за хубост, четете по-надолу:
1 Мъжете са първите, които стартират да боядисват лицата си - вождовете и жреците на праисторическите племена и то с ритуално и церемониално предопределение – да покажат почитта си към боговете или преди борба. Намират в това вълшебен сили. По-късно, задачата, с която египтяните стартират да се гримират, също не е разкрасителната– употребявали са грима като защитно средство, считали, че ги пази по едно и също време от зли духове и от утежняване на зрението и кожата, най-много от възпаления, провокирани от мощното слънце и сухия вятър.
2 До 1850 година се гримират и мъжете, и дамите, първите даже повече. Чак по-късно гримирането става напълно женско занятие (но през днешния ден метросексуалният мъж настървено се пробва да ни измести).
3 Първата очна линия е зелена, по-късно става черна.
4 Специални жени-роби правели козметичните средства в Рим. А в Древна Елада всеки уважаващ себе си дом разполага със личен плебей – козметик, който подготвя козметиката съгласно характерните потребности на господарите си.
5 Крокодилско изпражнение е една от съставките с избелващ кожата резултат, които фамозната Клеопатра употребила в своята маска (вече няма да ѝ изпитвам завист за ваните от мляко и мед!). На Клеопатра изискуем и първия ни прочут алманах с козметични предписания.
6 Смеси от сажди, олово и изгорени бадеми са измежду първите съставки, образуващи субстанцията на грима. Използвани са за потъмняване на мигли и клепачи. Креда, тебешир и бяло олово пък служели за избелване на кожата (а който го е боязън от мечки – да не върви в гората).
7 Корен от аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед са съставките на най-старата записана рецепта за парфюм.
8 За разграничаване на обществените съсловия служи гримът в Китай. На по-ниските съсловия е неразрешено да носят светли цветове. Белотата по лицата на гейшите пък би трябвало да е безупречна. Бялата кожа продължава да е блян за хубост и до през днешния ден. Да сте виждали някъде тъмна китайка?
9 Само вещиците и проститутките употребяват грим през Средновековието. Порядъчните и честни дами не поставят никакъв грим – счита се за аморално и вулгарно. Освен това се стараят да поддържат лицето си допустимо най-бледо и бяло – румено лице и тен се считат за симптом на ниско публично състояние, защото се получават при излизане всеки ден за работа на полето. Бледата кожа е симптом на аристократизъм, тъй като единствено аристократките могат да си разрешат да не излизат постоянно от вкъщи си.
10 Тебешир, креда, арсен, даже разнообразни бели прахове, съдържащи олово и живак, се употребяват всеобщо около манията за бледост. Но отпред в класацията за най-абсурдни способи да избелиш лицето си и безспорен връх на вманиачаването в реализиране на бледост е прибягването до кръвопускане, с цел да се понижи кръвта и да се придобие бледен цвят на лицето (а ние си мислим, че през днешния ден прекаляваме с манията за хубост!).
11 Златни очи, мигли и устни, и кафяви зъби е типичният грим в Древна Индия. Такова лице би стреснало и най-хладнокръвния мъж в днешно време.
12 Съсипана кожа, загуба на коса, разстройство на нервната система са единствено част от „ бонусите “, които идвали в комплект с потреблението на грим през другите столетия. Ползването на козметика в древността било рисково и рисковано начинание. Заради всеобщата приложимост на тежки метали и неизучени задоволително субстанции, доста от разкрасяващите вещества причинявали хронични болести, нарушен продан на веществата, заболявания и деформации и даже гибел при по-продължителна приложимост. Много асирийки обезобразили лицата си, с помощта на сместа от оловно белило и белтък от яйце, която поставяли върху кожата си през нощта, с цел да придобият аристократичната бледност. Древните египтянки пък, желаейки да реализират противоположния резултат на лицето – придобиване на червенина по бузите, употребявали сок от някои сортове на цветето ирис. Поради съдържащия се в растението гликозид обаче, единственото, което получавали като дълготраен резултат, било мощно инфектиране.
13 Гримът и отровните му съставки се трансформирали даже в средство за ликвидиране през Ренесанса. Жена на име сеньора Тофани трансформира рисковата козметика в свое средство за прехранване. Чрез нея тя оказва помощ на своите клиентки – нещастно омъжени дами, да убият мъжете си. Тя продавала на своите клиентки пудра с оловен прахуляк „ за избелване “, като деликатно ги предупреждавала никога да не я ядат и пият и да я употребяват единствено при съпружеските си отговорности в брачното ложе, където мъжете се отравяли с нея и оставяли дамите си богати вдовици.
14 Нечистоплътност и нечистотия би трябвало да прикрие гримът през 17 век във Франция. Тогава той всеобщо се употребява, с цел да скрие неналичието на обикновена хигиена, която може да се опише даже и единствено с обстоятелството, че в целия замък във Версай, състоящ се от близо 2000 стаи, няма нито една баня. През XVII век френските аристократи поставят тонове пудра, руж, грим, кремове и перуки, с цел да прикрият мръсните си тела, а миризмата скриват благодарение на доста мощни парфюми.
15 Италианските аристократи пък били толкоз вманиачени по другите аромати, че по празници парфюмирали даже животните си.
16 Специална символика носят изкуствените бенки, които се поставяли всеобщо през 17 век във Франция. Освен естетическа цел, те имали и друго предопределение – да подскажат в какво въодушевление е този, който ги е поставил, и какви удоволствия обича. Тяхното разположение било нещо като устанoвен код в обществото. Поставена на едно място, бенката означавала „ свободна съм “, на друго „ диря си мъж за вечерта “, на трето „ пристрастеност към целувки “, на четвърто – увереност и така нататък
17 Да имаш „ жълто към устата “ е въпрос на авторитет през XVIII век. Тогава се смятало, че белотата на лицето никакъв случай не би трябвало да е равномерна, а в противен случай – кожата към устата би трябвало да има жълтеникав нюанс, към очите – мрачен, а челото да е ярко и ослепително.
18 Очертаване на вените на лицето с бледосиня багра се практикува във Версай като част от ритуала на гримирането. Понякога очертаването продължава и по шията, раменете и гърдите. Манията по гримиране там доближава резултата на клоуните (днес също го има този резултат!). Лицето би трябвало да е ослепително бяло, а всичко останало по него – блестящо и контрастно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ