Георги Николов: Областните управители да се избират като кметовете
Приемствеността и експертизата са доста значими за ръководството Преходът ни даде житейски уроци, да не повтаряме грешките Подкрепям политическите дейности, които извеждат преди всичко образованието 
Общините могат да мислят за децентрализация при Брутният вътрешен продукт от 150 милиарда лв. Нямаме време да се разделяме на леви и на десни, споделя доц.Георги Николов, претендент на ГЕРБ- Съюз на демократичните сили от 25 МИР София в изявление за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Николов, като претендент за народен представител по какъв начин гледате на алените линии в политиката и в обществото?
- В последните години се реализира доста. Преходът ни даде житейски уроци, от които можем да се поучим и да не повтаряме направените неточности. България е територия на кръстопът, наситена с голям брой ползи и въздействия. Преди три месеца Гюнтер Ферхойген, един от основните договарящи с България по участието ни в Европейски Съюз, съобщи: недейте да държите еврочленките от Източна Европа в изолираност, тъй като от това се възползват огромните геополитически сили. Това се случва сега и в България, и в българската политика. Ние, като член на Европейски Съюз, без значение от всевъзможни други въздействия, би трябвало да поддържаме европейските полезности и европейските политики. Демокрацията е учредена на доверието на жителите към страната, към държавните политики, към шерване на общото мнение. Подкрепям политическите дейности, които извеждат преди всичко образованието с закрепени стойности в бюджета. Иначе остават едни празни планове, които са пожелателни. Ние сме една шепа народ. Нямаме време да се разделяме на леви и на десни. Добре би било да се стремим към превъзмогване на разделянето и отговаряне на настройките и упованията на хората.
- Научната Ви работа като академични учител е ориентирана към районното развиване. Какво е новото там?
- В практическата си работа през последните години ние с сътрудниците в катедрата прилагаме възприетия модел от Европейската комисия наименуван Quadruple helix. Това е четворна серпантина, която обгръща взаимоотношението сред академия, администрация, бизнес, неправителствени организации и публицисти. При изработката на стратегически документи, основно за общините, виждам какъв брой е значима тази изчерпателност и какъв брой добре работи взаимоотношението сред тези четири детайла. Много по-лесно се получава готовият артикул при публично разискване като са предпазени всички ползи. Академията дава научната и теоретична режисура, администрацията дава на практика опит на централната и локалната власт, бизнесът предлага новаторски и работещи решения, а гражданските организации реализират мониторинг и надзор при образуването и осъществяването на политики.
- Успяваме ли у нас да реализираме това Quadruple helix взаимоотношение?
- През годините на Прехода се губи междинното равнище на районно ръководство. В недалечното минало, при ръководството на ОДС с министър председател господин Иван Костов, обединението печели места в Народното събрание, само че няма представители на локалната власт. Тогава се подхваща стъпката регионалните шефове да се назначават от Министерски съвет, с цел да реализират надзор от страна на изпълнителната власт. Тази процедура работи и до през днешния ден, само че тя е порочна, тъй като се къса връзката с жителите и тяхното директно присъединяване при вземането на решения от локален темперамент. Това е междинното районно равнище, което е жизненоважно за развиването на районите. По този метод или в края на мандата, или при политическа смяна, се сменят регионалните шефове. Това неизбежно води до недостиг на регионалните тактики. Често новият регионален шеф не знае какви са били концепциите на остарелия, няма последователност. В последна сметка се оказва, че регионалният шеф е просто държавен нотариус и нищо повече. Нашето мнение е, че регионалните шефове би трябвало да се избират като кметовете и общинските съветници, с цел да могат жителите да имат директно присъединяване в развиването на районите. Техните хрумвания, техният капацитет, зарядът на локалната общественост следва да демонстрира конкурентните преимущества на района. Това в последна сметка е нещото, което ще ни тласка напред в развиването. Общините са директната връзката на хората с изпълнителната власт. През целия си живот може и да не забележим президента или премиера, за който сме дали своят вот, може в никакъв случай да не забележим и националните си представители. Но съществуването ни от началото до края е обвързвано с общините. В общините има насъбрана една етична задлъжнялост към жителите, която следва да се стремим да преодолеем.
- Възможна ли е у нас децентрализацията на властта?
- Има няколко призми, през които можем да пречупим децентрализацията като термин. Често тя се бърка с деконцентрацията и делокализацията. Когато се приказва за децентрализация, най-често се имат поради фискална такава. Тази тематика е доста сензитивна за общините. О
бществото от дълго време е узряло по тематиката, че общините би трябвало да разполагат със лични средства. В интервала 2007-2008 година се вкара единна сметка в бюджета, в която всички превеждаме държавните такси и те след това се преразпределят. Идеята на децентрализацията е, част от ресурса на общините да остава в тях, с цел да могат да се развиват, да влагат, да усъвършенстват виталната среда, тъй че хората да не желаят да я напущат. Никой не може да ограничи хората да избират по-добър живот, по-добра работа, по-висока заплата. Ние се сърдим и споделяме - имаме демографски проблеми, обезлюдяваме. Така е, само че кой може да ограничи правото да желаеме по-добър живот? Никой. Ролята на локалните управляващи и на страната е да основават такива условия, които да задържат хората на територията. Ние работим по една матрица за районен разбор. Тя демонстрира, че едно обитаемо място може да стартира да обезлюдява поради липса на напълно обикновени неща като учебно заведение, детска градина, автосервиз, аптека, здравен пункт, магазин. Когато се постараем в едно малко обитаемо място тези неща да не липсват, когато кметът се постарае да сътвори изискванията, които биха привлекли младите и там да не им липсва нищо от огромния град, доста елементарно и естествено могат да се преодолеят тези проблеми.
- И за какво към момента нямаме фискална децентрализация?
- Общините биха могли да заделят 2,5% или 3% в бюджетите си, само че едвам когато ние като страна сме подготвени и достигнем едни минимални равнища на БВП, които гонехме. Преди коронакризата, в която изпаднахме - социално-икономическа, здравна, във всичките аспекти, българската стопанска система беше с равнища към 120 милиарда лв. Брутният вътрешен продукт. Реалните упования бяха до края на 2020 година да стане 150 милиарда лв.. Когато тези стойности станат факт, общините напълно умерено могат да приказват, да мислят и да имат искания за заделени суми. Не че в този момент никой не желае да им ги даде, само че към момента нямаме икономическата опция да го създадем. По отношение на делокализацията, за която се говореше при последните няколко държавни управления, имаше хрумвания министерствата да бъдат делокализирани отвън столицата. Това обаче се оказа скъпо начинание, а инфраструктурата не позволяваше да се реализира. Сега сме изправени пред нови провокации. Цифровизация на стопанска система, на обществото, на ръководство, всичко това в подтекста на новата индустриална гражданска война 4.0 ни дава опция за нов вид районна съгласуваност - цифрова съгласуваност. Налага се обаче да изградим нужната ни широколентова инфраструктура, която да обезпечава съществуването на огромни звена на отдалечени места. Най-големият късметлия в тази обстановка е най-малката община у нас - Трекляно, защото широколентовият оптичен кабел минава на 5 км от нея. Това й дава капацитет да се развие като едно " мъдро " обитаемо място. Тези новости могат да стават по улеснен метод без да се чака дълги години за основаване на профилирана и техническа инфраструктура. Посредством дигитализацията можем да се превърнем в теоретичен хъб, който да споделя знанието, което сме натрупали със прилежащите на нас страни. Имаме какво да дадем като познание и на Сърбия, и на Северна Македония, и на Албания, и на Черна гора. Готовите модели, които са сполучливи в България и са се утвърдили като такива, можем да предложим на сътрудниците ни.
- Какво още не ни доближава, с цел да имаме електронно ръководство?
- Тук въпросът опира до районната специализация. Добре е да се приоритизира, не да се вършат неща на парче без съгласуваност. Нека малко по малко вървим към цифровото ръководство и тази нова съгласуваност. Дигиталното ръководство несъмнено е една от най-важните тематики в обществото ни, тъй като е близка до всеки един от нас. Необходимо е обаче доверие от страна на обществото да споделя данни и друга информация с страната и всеки един човек да се усеща предпазен. Нека не се лъжем, няма да станем цифрови с LED осветленията или флагманските смарт телефони с мобилните приложения. Ще бъдем в действителност цифрови, едвам когато преодолеем взаимоотношението с хартията. Когато има доверие на обществото към страната, ще можем да построяваме последователно функционалността, която можем да взимаме от положителните практики на страни с богат опит. Но би трябвало и ние да си свършим работата. В момента към 2,5 милиарда лв. циркулират в цифровото ръководство, само че цифровите решения се трансформират доста динамично. Само за няколко години цифровата технология се е трансформирала три пъти: от 3G на 4G, на 5G, а към този момент приказваме и за 6G и 7G. В началото сме, само че имаме към този момент много положителни практики и опит във връзка с 5G. Конкретно, в случай че в София нямаше 5G, нямаше да могат да действат доста сполучливи планове като електрическите тротинетки. По същия метод, цифровото ръководство може да основава добавена стойност като генерира локални и местни данни, нещо което е извънредно скъпо и за бизнеса, и за хората.
- Как ще стане това на локално равнище?
- Всяка община би било добре да изградим конструкция, която да се занимава с премерване на качеството на живота на хората. Това е основно, тъй като дава противоположна връзка на локалната администрация за това какво би трябвало да се направи, с цел да се усещат добре хората на тази територия. Освен това, следва да насочим старания към структури, които да се занимават с районно обмисляне. В момента това е недостиг, само че е нужда, с цел да има цел, която да преследваме. Политическите партии доста постоянно злоупотребяват с предизборните си обещания без да се преценяват с националните стратегически документи. Оттам се губи политическата нравственос, губи се приемствеността. Експерти, натрупали богата процедура, се постанова да бъдат заменяни от нови с идването на идната политическа мощ, която хората са определили с превес. Но приемствеността и експертизата са доста значими, тъй като специалист не се става за година, две или три.
Общините могат да мислят за децентрализация при Брутният вътрешен продукт от 150 милиарда лв. Нямаме време да се разделяме на леви и на десни, споделя доц.Георги Николов, претендент на ГЕРБ- Съюз на демократичните сили от 25 МИР София в изявление за вестник СТАНДАРТ - Доц. Николов, като претендент за народен представител по какъв начин гледате на алените линии в политиката и в обществото?
- В последните години се реализира доста. Преходът ни даде житейски уроци, от които можем да се поучим и да не повтаряме направените неточности. България е територия на кръстопът, наситена с голям брой ползи и въздействия. Преди три месеца Гюнтер Ферхойген, един от основните договарящи с България по участието ни в Европейски Съюз, съобщи: недейте да държите еврочленките от Източна Европа в изолираност, тъй като от това се възползват огромните геополитически сили. Това се случва сега и в България, и в българската политика. Ние, като член на Европейски Съюз, без значение от всевъзможни други въздействия, би трябвало да поддържаме европейските полезности и европейските политики. Демокрацията е учредена на доверието на жителите към страната, към държавните политики, към шерване на общото мнение. Подкрепям политическите дейности, които извеждат преди всичко образованието с закрепени стойности в бюджета. Иначе остават едни празни планове, които са пожелателни. Ние сме една шепа народ. Нямаме време да се разделяме на леви и на десни. Добре би било да се стремим към превъзмогване на разделянето и отговаряне на настройките и упованията на хората.
- Научната Ви работа като академични учител е ориентирана към районното развиване. Какво е новото там?
- В практическата си работа през последните години ние с сътрудниците в катедрата прилагаме възприетия модел от Европейската комисия наименуван Quadruple helix. Това е четворна серпантина, която обгръща взаимоотношението сред академия, администрация, бизнес, неправителствени организации и публицисти. При изработката на стратегически документи, основно за общините, виждам какъв брой е значима тази изчерпателност и какъв брой добре работи взаимоотношението сред тези четири детайла. Много по-лесно се получава готовият артикул при публично разискване като са предпазени всички ползи. Академията дава научната и теоретична режисура, администрацията дава на практика опит на централната и локалната власт, бизнесът предлага новаторски и работещи решения, а гражданските организации реализират мониторинг и надзор при образуването и осъществяването на политики.
- Успяваме ли у нас да реализираме това Quadruple helix взаимоотношение?
- През годините на Прехода се губи междинното равнище на районно ръководство. В недалечното минало, при ръководството на ОДС с министър председател господин Иван Костов, обединението печели места в Народното събрание, само че няма представители на локалната власт. Тогава се подхваща стъпката регионалните шефове да се назначават от Министерски съвет, с цел да реализират надзор от страна на изпълнителната власт. Тази процедура работи и до през днешния ден, само че тя е порочна, тъй като се къса връзката с жителите и тяхното директно присъединяване при вземането на решения от локален темперамент. Това е междинното районно равнище, което е жизненоважно за развиването на районите. По този метод или в края на мандата, или при политическа смяна, се сменят регионалните шефове. Това неизбежно води до недостиг на регионалните тактики. Често новият регионален шеф не знае какви са били концепциите на остарелия, няма последователност. В последна сметка се оказва, че регионалният шеф е просто държавен нотариус и нищо повече. Нашето мнение е, че регионалните шефове би трябвало да се избират като кметовете и общинските съветници, с цел да могат жителите да имат директно присъединяване в развиването на районите. Техните хрумвания, техният капацитет, зарядът на локалната общественост следва да демонстрира конкурентните преимущества на района. Това в последна сметка е нещото, което ще ни тласка напред в развиването. Общините са директната връзката на хората с изпълнителната власт. През целия си живот може и да не забележим президента или премиера, за който сме дали своят вот, може в никакъв случай да не забележим и националните си представители. Но съществуването ни от началото до края е обвързвано с общините. В общините има насъбрана една етична задлъжнялост към жителите, която следва да се стремим да преодолеем.
- Възможна ли е у нас децентрализацията на властта?
- Има няколко призми, през които можем да пречупим децентрализацията като термин. Често тя се бърка с деконцентрацията и делокализацията. Когато се приказва за децентрализация, най-често се имат поради фискална такава. Тази тематика е доста сензитивна за общините. О
бществото от дълго време е узряло по тематиката, че общините би трябвало да разполагат със лични средства. В интервала 2007-2008 година се вкара единна сметка в бюджета, в която всички превеждаме държавните такси и те след това се преразпределят. Идеята на децентрализацията е, част от ресурса на общините да остава в тях, с цел да могат да се развиват, да влагат, да усъвършенстват виталната среда, тъй че хората да не желаят да я напущат. Никой не може да ограничи хората да избират по-добър живот, по-добра работа, по-висока заплата. Ние се сърдим и споделяме - имаме демографски проблеми, обезлюдяваме. Така е, само че кой може да ограничи правото да желаеме по-добър живот? Никой. Ролята на локалните управляващи и на страната е да основават такива условия, които да задържат хората на територията. Ние работим по една матрица за районен разбор. Тя демонстрира, че едно обитаемо място може да стартира да обезлюдява поради липса на напълно обикновени неща като учебно заведение, детска градина, автосервиз, аптека, здравен пункт, магазин. Когато се постараем в едно малко обитаемо място тези неща да не липсват, когато кметът се постарае да сътвори изискванията, които биха привлекли младите и там да не им липсва нищо от огромния град, доста елементарно и естествено могат да се преодолеят тези проблеми. - И за какво към момента нямаме фискална децентрализация?
- Общините биха могли да заделят 2,5% или 3% в бюджетите си, само че едвам когато ние като страна сме подготвени и достигнем едни минимални равнища на БВП, които гонехме. Преди коронакризата, в която изпаднахме - социално-икономическа, здравна, във всичките аспекти, българската стопанска система беше с равнища към 120 милиарда лв. Брутният вътрешен продукт. Реалните упования бяха до края на 2020 година да стане 150 милиарда лв.. Когато тези стойности станат факт, общините напълно умерено могат да приказват, да мислят и да имат искания за заделени суми. Не че в този момент никой не желае да им ги даде, само че към момента нямаме икономическата опция да го създадем. По отношение на делокализацията, за която се говореше при последните няколко държавни управления, имаше хрумвания министерствата да бъдат делокализирани отвън столицата. Това обаче се оказа скъпо начинание, а инфраструктурата не позволяваше да се реализира. Сега сме изправени пред нови провокации. Цифровизация на стопанска система, на обществото, на ръководство, всичко това в подтекста на новата индустриална гражданска война 4.0 ни дава опция за нов вид районна съгласуваност - цифрова съгласуваност. Налага се обаче да изградим нужната ни широколентова инфраструктура, която да обезпечава съществуването на огромни звена на отдалечени места. Най-големият късметлия в тази обстановка е най-малката община у нас - Трекляно, защото широколентовият оптичен кабел минава на 5 км от нея. Това й дава капацитет да се развие като едно " мъдро " обитаемо място. Тези новости могат да стават по улеснен метод без да се чака дълги години за основаване на профилирана и техническа инфраструктура. Посредством дигитализацията можем да се превърнем в теоретичен хъб, който да споделя знанието, което сме натрупали със прилежащите на нас страни. Имаме какво да дадем като познание и на Сърбия, и на Северна Македония, и на Албания, и на Черна гора. Готовите модели, които са сполучливи в България и са се утвърдили като такива, можем да предложим на сътрудниците ни.
- Какво още не ни доближава, с цел да имаме електронно ръководство?
- Тук въпросът опира до районната специализация. Добре е да се приоритизира, не да се вършат неща на парче без съгласуваност. Нека малко по малко вървим към цифровото ръководство и тази нова съгласуваност. Дигиталното ръководство несъмнено е една от най-важните тематики в обществото ни, тъй като е близка до всеки един от нас. Необходимо е обаче доверие от страна на обществото да споделя данни и друга информация с страната и всеки един човек да се усеща предпазен. Нека не се лъжем, няма да станем цифрови с LED осветленията или флагманските смарт телефони с мобилните приложения. Ще бъдем в действителност цифрови, едвам когато преодолеем взаимоотношението с хартията. Когато има доверие на обществото към страната, ще можем да построяваме последователно функционалността, която можем да взимаме от положителните практики на страни с богат опит. Но би трябвало и ние да си свършим работата. В момента към 2,5 милиарда лв. циркулират в цифровото ръководство, само че цифровите решения се трансформират доста динамично. Само за няколко години цифровата технология се е трансформирала три пъти: от 3G на 4G, на 5G, а към този момент приказваме и за 6G и 7G. В началото сме, само че имаме към този момент много положителни практики и опит във връзка с 5G. Конкретно, в случай че в София нямаше 5G, нямаше да могат да действат доста сполучливи планове като електрическите тротинетки. По същия метод, цифровото ръководство може да основава добавена стойност като генерира локални и местни данни, нещо което е извънредно скъпо и за бизнеса, и за хората.
- Как ще стане това на локално равнище?
- Всяка община би било добре да изградим конструкция, която да се занимава с премерване на качеството на живота на хората. Това е основно, тъй като дава противоположна връзка на локалната администрация за това какво би трябвало да се направи, с цел да се усещат добре хората на тази територия. Освен това, следва да насочим старания към структури, които да се занимават с районно обмисляне. В момента това е недостиг, само че е нужда, с цел да има цел, която да преследваме. Политическите партии доста постоянно злоупотребяват с предизборните си обещания без да се преценяват с националните стратегически документи. Оттам се губи политическата нравственос, губи се приемствеността. Експерти, натрупали богата процедура, се постанова да бъдат заменяни от нови с идването на идната политическа мощ, която хората са определили с превес. Но приемствеността и експертизата са доста значими, тъй като специалист не се става за година, две или три.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ