Калоян Стайков: Обхватът на получаващите компенсации трябва да се разшири
При разразяващата се икономическа рецесия в резултат на епидемията от ковид, няма по-важно от поддръжката на страната за бизнеса и работните места. Обявената от премиера скица 60 на 40%, обяче не вдъхва очаквания за запазване на заетостта и стана мотив за остри рецензии и подозрения, изразявании и от представители на бизнеса, и от полтици. Потърсихме мнението на Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) дали подготвяното разпореждане за обезщетенията ще отбрани бизнеса и работните места.
Г-н Стайков, ефикасна ли ще е, съгласно Вас, предлаганата скица 60 на 40% за компенсиране на работодателите и поддръжка на заетостта?
Мерките сигурно ще имат резултат, въпреки към момента да са нужни някои разяснения в обсега им. По тази, както и по другите ограничения, би трябвало да се създадат няколко кардинални разяснения: те следва да са с кратковременен характер; да са ориентирани към бизнеса, тъй че да се облекчи финансовия напън върху фирмите и възможна загуба на работни места, не могат да заместят или напълно да компенсират намалената икономическа интензивност. Самата мярка наподобява съответна от позиция на шерване на отговорността - бюджетът се ангажира да покрие малко над 50% от разноските за труд (заплати и осигуровки), работодателите се ангажират да платят останалата част и да не закриват работните места, имат право да понижават работно време, стартиране в заплатен и неплатен отпуск, само че ще запазят бизнеса си, а служащите могат да жертват до половината от платения си годишен отпуск и/или част от прихода, само че ще запазят работното си място.
Удачен ли е подборът на правоимащите обезщетения?
Обсъждания все още обсег на мярката наподобява прекомерно рестриктивен и следва да се разшири, защото има и други браншове, които са наранени от обстановката, въпреки и да са отвън ограничаващите ограничения на държавното управление - товарен превоз, преработваща индустрия, аутсорсинг на бизнес услуги и други От друга страна, механизмът не може да обгръща всички браншове. Каква е логиката да се подкрепят компании, които не са наранени, като да вземем за пример такива в опазването на здравето, финансовия бранш, ВиК, търговия с горива и други?
А изискванията за приемане и механизмът за разпределяне на обезщетенията?
Вероятно в началото ще има усложнения, защото се изисква софтуерно време за култивиране на настояванията от фирмите, само че при положително предпочитание процесът може да се усъвършенства в границите на няколко дни. При до момента обсъжданите условия има някои, които наподобяват странни, като неналичието на отговорности към бюджета. Принципно, това е добра концепция - помощи се дават единствено на изрядни работодатели, само че не е пропорционална, тъй като даже и за малко обвързване помощта може да бъде отказана и бизнесът да е заставен да затвори. Друго условие работодателят да е прекратил работа на минимум половината от заетите, което е прекомерно високо и може да се понижи - да вземем за пример минимум 30%.
Как преценявате поддръжката за бизнеса и работните места. Адекватна ли е държавната реакция?
Ако приемем, че това е краткосрочна поддръжка - нещо като мостово финансиране, ограниченията наподобяват уравновесено консервативни. От една страна, дават поддръжка на засегнатите бизнеси (с ангажимента, че обсега на секторите, които могат да получат поддръжка за разноските за заплати, би трябвало да се разшири), а от друга - разрешават търсене на пазарни решения - предоговаряне на условия по контракти, разсрочване на заплащания, обезпечаване на благоприятни условия за кредитиране, без да се слага под риск бюджетната и макроикономическа непоклатимост.
. Разбира се, в случай че актуалната обстановка продължи по-дълго от първичните упования, ограниченията ще би трябвало да се модифицират, а в случай че последва и по-дълго закъснение на икономическата интензивност в целия свят, ще са нужни нови ограничения с друг темперамент, обсег и запас.
Като старши икономист на ИПИ, какви рекомендации бихте дали за данъчната политика?
Отлагането на декларирането и заплащането на корпоративния налог, в това число за едноличните търговци за 2019 година до края на юни ще обезпечи известна ликвидна поддръжка за компаниите. Това е един тип безлихвен заем за два месеца. Отлагане на внасянето на други налози и осигуровки няма необикновен смисъл и може да сътвори редица проблеми, като да вземем за пример компании, които не изпитват компликации да получат сходна помощ и може да докара до злоупотреби. Мораториум върху данъчните и осигурителните заплащания ще отвори огромна дупка в държавния бюджет, каквато по този начин или другояче ще има поради закъснение на икономическата интензивност, а оттова - нов обществен дълг. С други думи, това би трансферирало вземането на дълг за покриване на финансовите отговорности на фирмите, в това число данъчни такива, към страната, в което няма необикновен смисъл от позиция на сегашния кратковременен потрес.
Какво ще стане с кредитирането и каква ще е ролята на Българска банка за развиване (ББР)?
Ролята на ББР, най-малко по последна информация, е в огромна степен на пощенска кутия - държавното управление усилва капитала ѝ, а тя отпуска гаранции при избрани условия на търговски банки, които към този момент отпускат заеми на бизнеса и физически лица. Това е механизмът, който избраха и останалите страни от Европейски Съюз, които вкарват скица за ликвидна поддръжка за бизнеса и семействата. По този метод работи и проектът " Юнкер ", схемите на Европейската капиталова банка и Европейският иновационен фонд, Националният гаранционен фонд, JEREMIE, JESSICA и други Целта е отговорността за кредитирането да се показа сред страната и комерсиалните банки, тъй че да не пресъхне финансовия запас за дребните и междинни предприятия. В момента банките са консервативни, тъй като се намираме в непредвидима обстановка с неразбираема дълготрайност и край, което е обикновено да докара до известно закъснение в кредитирането. Именно в тази посока са препоръчаните ограничения за гаранции от ББР, ограниченията, които Българска народна банка предприе предходната седмица, както и решението, което следва да вземе във връзка с пруденциалния контрол.
Обявените ограничения ще удържат ли растящата безработица?
Както към този момент споделих - ограниченията не могат да компенсират напълно забавената икономическа интензивност, което значи известно повишение на безработицата. Целта на препоръчаните ограничения е да се запазят устойчивите компании, с цел да е подготвена стопанската система за интервала на напредък по-късно. В взаимозависимост от продължителността и дълбочината на сегашния потрес, както и резултата от подхванатите ограничения безработицата може да се усили повече или по-малко. В взаимозависимост от положението на стопанската система по-късно обаче този растеж на безработните може да е къс - в случай че стопанската система като цяло е в относително положително положение, или по-дълъг, в случай че се стигне до растеж в междуфирмената задлъжнялост, липса на доверие, банкрути, загуба на работни места и други
Не се ли подценяват справедливи стопански зависимости и непознатия опит?
Различните страни влизат в рецесията по друг метод, както това се случи и през 2008-2009 година Тогава страни като Румъния и Латвия, които имаха по-нисък дял на дълга от България, банкрутираха, а Естония и Литва регистрираха двуцифрено стесняване на стопанската система. От тази позиция е значимо да се регистрират както условностите на актуалното положение, по този начин и да се следва икономическата логичност и дейностите да са поредни. Пак споделям - бюджетът не може да компенсира напълно отрицателните резултати от сегашния потрес или смяната в потребителските въодушевление, като да вземем за пример отсрочени почивки, покупка на жилище или кола, отбягване на всеобщи мероприятия, заведения за хранене, кафенета и така нататък
Какво ще се случи с българската стопанска система?
В кратковременен проект ще има закъснение, само че в случай че се подхващат съответни, поредни и навременни ограничения, по-късно стопанската система може да е в по-добра позиция и да се възползва пълноценно от етапа на възобновяване.
Интервю на Ива Иванова
Още: " Навън оказват помощ за заплата на всички, у нас - единствено на някои и то на застрахователен приход "
" НА ЖИВО: Последна информация и всичко най-ново за ковид, 26 март "
Г-н Стайков, ефикасна ли ще е, съгласно Вас, предлаганата скица 60 на 40% за компенсиране на работодателите и поддръжка на заетостта?
Мерките сигурно ще имат резултат, въпреки към момента да са нужни някои разяснения в обсега им. По тази, както и по другите ограничения, би трябвало да се създадат няколко кардинални разяснения: те следва да са с кратковременен характер; да са ориентирани към бизнеса, тъй че да се облекчи финансовия напън върху фирмите и възможна загуба на работни места, не могат да заместят или напълно да компенсират намалената икономическа интензивност. Самата мярка наподобява съответна от позиция на шерване на отговорността - бюджетът се ангажира да покрие малко над 50% от разноските за труд (заплати и осигуровки), работодателите се ангажират да платят останалата част и да не закриват работните места, имат право да понижават работно време, стартиране в заплатен и неплатен отпуск, само че ще запазят бизнеса си, а служащите могат да жертват до половината от платения си годишен отпуск и/или част от прихода, само че ще запазят работното си място.
Удачен ли е подборът на правоимащите обезщетения?
Обсъждания все още обсег на мярката наподобява прекомерно рестриктивен и следва да се разшири, защото има и други браншове, които са наранени от обстановката, въпреки и да са отвън ограничаващите ограничения на държавното управление - товарен превоз, преработваща индустрия, аутсорсинг на бизнес услуги и други От друга страна, механизмът не може да обгръща всички браншове. Каква е логиката да се подкрепят компании, които не са наранени, като да вземем за пример такива в опазването на здравето, финансовия бранш, ВиК, търговия с горива и други?
А изискванията за приемане и механизмът за разпределяне на обезщетенията?
Вероятно в началото ще има усложнения, защото се изисква софтуерно време за култивиране на настояванията от фирмите, само че при положително предпочитание процесът може да се усъвършенства в границите на няколко дни. При до момента обсъжданите условия има някои, които наподобяват странни, като неналичието на отговорности към бюджета. Принципно, това е добра концепция - помощи се дават единствено на изрядни работодатели, само че не е пропорционална, тъй като даже и за малко обвързване помощта може да бъде отказана и бизнесът да е заставен да затвори. Друго условие работодателят да е прекратил работа на минимум половината от заетите, което е прекомерно високо и може да се понижи - да вземем за пример минимум 30%.
Как преценявате поддръжката за бизнеса и работните места. Адекватна ли е държавната реакция?
Ако приемем, че това е краткосрочна поддръжка - нещо като мостово финансиране, ограниченията наподобяват уравновесено консервативни. От една страна, дават поддръжка на засегнатите бизнеси (с ангажимента, че обсега на секторите, които могат да получат поддръжка за разноските за заплати, би трябвало да се разшири), а от друга - разрешават търсене на пазарни решения - предоговаряне на условия по контракти, разсрочване на заплащания, обезпечаване на благоприятни условия за кредитиране, без да се слага под риск бюджетната и макроикономическа непоклатимост.
. Разбира се, в случай че актуалната обстановка продължи по-дълго от първичните упования, ограниченията ще би трябвало да се модифицират, а в случай че последва и по-дълго закъснение на икономическата интензивност в целия свят, ще са нужни нови ограничения с друг темперамент, обсег и запас.
Като старши икономист на ИПИ, какви рекомендации бихте дали за данъчната политика?
Отлагането на декларирането и заплащането на корпоративния налог, в това число за едноличните търговци за 2019 година до края на юни ще обезпечи известна ликвидна поддръжка за компаниите. Това е един тип безлихвен заем за два месеца. Отлагане на внасянето на други налози и осигуровки няма необикновен смисъл и може да сътвори редица проблеми, като да вземем за пример компании, които не изпитват компликации да получат сходна помощ и може да докара до злоупотреби. Мораториум върху данъчните и осигурителните заплащания ще отвори огромна дупка в държавния бюджет, каквато по този начин или другояче ще има поради закъснение на икономическата интензивност, а оттова - нов обществен дълг. С други думи, това би трансферирало вземането на дълг за покриване на финансовите отговорности на фирмите, в това число данъчни такива, към страната, в което няма необикновен смисъл от позиция на сегашния кратковременен потрес.
Какво ще стане с кредитирането и каква ще е ролята на Българска банка за развиване (ББР)?
Ролята на ББР, най-малко по последна информация, е в огромна степен на пощенска кутия - държавното управление усилва капитала ѝ, а тя отпуска гаранции при избрани условия на търговски банки, които към този момент отпускат заеми на бизнеса и физически лица. Това е механизмът, който избраха и останалите страни от Европейски Съюз, които вкарват скица за ликвидна поддръжка за бизнеса и семействата. По този метод работи и проектът " Юнкер ", схемите на Европейската капиталова банка и Европейският иновационен фонд, Националният гаранционен фонд, JEREMIE, JESSICA и други Целта е отговорността за кредитирането да се показа сред страната и комерсиалните банки, тъй че да не пресъхне финансовия запас за дребните и междинни предприятия. В момента банките са консервативни, тъй като се намираме в непредвидима обстановка с неразбираема дълготрайност и край, което е обикновено да докара до известно закъснение в кредитирането. Именно в тази посока са препоръчаните ограничения за гаранции от ББР, ограниченията, които Българска народна банка предприе предходната седмица, както и решението, което следва да вземе във връзка с пруденциалния контрол.
Обявените ограничения ще удържат ли растящата безработица?
Както към този момент споделих - ограниченията не могат да компенсират напълно забавената икономическа интензивност, което значи известно повишение на безработицата. Целта на препоръчаните ограничения е да се запазят устойчивите компании, с цел да е подготвена стопанската система за интервала на напредък по-късно. В взаимозависимост от продължителността и дълбочината на сегашния потрес, както и резултата от подхванатите ограничения безработицата може да се усили повече или по-малко. В взаимозависимост от положението на стопанската система по-късно обаче този растеж на безработните може да е къс - в случай че стопанската система като цяло е в относително положително положение, или по-дълъг, в случай че се стигне до растеж в междуфирмената задлъжнялост, липса на доверие, банкрути, загуба на работни места и други
Не се ли подценяват справедливи стопански зависимости и непознатия опит?
Различните страни влизат в рецесията по друг метод, както това се случи и през 2008-2009 година Тогава страни като Румъния и Латвия, които имаха по-нисък дял на дълга от България, банкрутираха, а Естония и Литва регистрираха двуцифрено стесняване на стопанската система. От тази позиция е значимо да се регистрират както условностите на актуалното положение, по този начин и да се следва икономическата логичност и дейностите да са поредни. Пак споделям - бюджетът не може да компенсира напълно отрицателните резултати от сегашния потрес или смяната в потребителските въодушевление, като да вземем за пример отсрочени почивки, покупка на жилище или кола, отбягване на всеобщи мероприятия, заведения за хранене, кафенета и така нататък
Какво ще се случи с българската стопанска система?
В кратковременен проект ще има закъснение, само че в случай че се подхващат съответни, поредни и навременни ограничения, по-късно стопанската система може да е в по-добра позиция и да се възползва пълноценно от етапа на възобновяване.
Интервю на Ива Иванова
Още: " Навън оказват помощ за заплата на всички, у нас - единствено на някои и то на застрахователен приход "
" НА ЖИВО: Последна информация и всичко най-ново за ковид, 26 март "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ