Футболният президент, изпреварил времето си – Христо Порточанов на 70
При неговото ръководство стадион „ Лазур “ в едноименния квартал на Бургас се трансформира в същинско украшение
Един от най-успешните и известни футболни президенти в България Христо Порточанов през днешния ден навършва 70 години. За бургазлията, който е минал през всички управителни постове в най-популярната игра без президент на БФС, клишетата и прякорите, които му лепят, са доста. Но и това не беше изключено - да оглави централата, като един път се кандидатира за поста, написа Българска телеграфна агенция.
Всичко стартира със " основателят на явлението Нефтохимик ". И изцяло разумно, тъй като той трансформира вторият тим на Бургас в клуб, който се бори за медали и трофеи. Порточанов влиза в клуба малко след 1990-а година и в идващите 12 е отпред, а интервалът неслучайно се назовава Златна епоха на Нефтохимик. Първите триумфи идват още през сезон 1990/91. Като третодивизионен отбор, Нефтохимик стига до финала на шампионата за Купата на БФС, в който вземат участие всички професионални клубове, отстранявайки по пътя си Ботев (Пловдив) и Левски (София). В мача за трофея, игран на 5 юни 1991 година, бургазлии губят с 1:2 в Сливен от новия първенец на страната Етър.
През 1993-а година отпред на отбора застава младият и незнаен тогава треньор Димитър Димитров-Херо. Макар и постоянно да влизат в спорове поради острия темперамент и на двамата, триумфите не закъсняват. В два следващи сезона – 1995/96 и 1996/97, Нефтохимик печели Купата на Професионалната футболна лига. През 1997-а година отборът води люта борба с ЦСКА за купата, само че остава на 2-о място. Има още три 4-и места, два пъти на 5-о, както и участия в европейските шампионати.
Но освен резултатите на терена бяха плюс за Нефтохимик. Двамата с Димитров сътвориха тим, в който от незнайни имена за необятната общност, те се трансфораха в същински звезди, доста от които даже играха и в националния тим, и в чужбина. Със сигурност тогавашните правила на футбола в Европа, рестриктивните мерки за чужденци и неналичието на български пробив в Европа попречиха на Порточанов да осъществя на 100 % проектите си. Вероятно в случай че през днешния ден беше отпред на клуб, резултатите нямаше да са по-слаби от тези на Лудогорец.
Но освен с триумфите на обичания му Нефтохимик би трябвало да бъде свързван Порточанов. При неговото ръководство стадион „ Лазур “ в едноименния квартал на Бургас се трансформира в същинско украшение. Съоръжението е главно реконструирано през 1997-а година – напрактика е непокътната единствено южната естрада. А след края на ремонтните действия УЕФА му дава категория Четири звезди, а медиите го назовават " Стадионът-красавец ".
В интерес на правдата, би трябвало да се напомня, че въпреки и свързван със зеления тим в Бургас, Христо Порточанов в никакъв случай не е отказвал помощ и на другия отбор – Черноморец. Последният мощен интервал на " акулите ", когато се откопчаха от хватката на Ивайло Дражев, беше трасиран тъкмо от него.
Порточанов има с какво да се гордее и в публичната работа. Достига до поста вицепрезидент на БФС, отговарял е за Съдийската комисия, няколко пъти е член на изпълкома. В момента е част от Обществения съвет на футболната централа.
Сам се счита за съумял човек, само че самичък споделя, че без другари нищо в този живот не се реализира. А самият той е блажен да има задоволително доста другари, на които може да разчита. В персонален проект е благополучен брачен партньор, татко и дядо, само че и на 70 е цялостен с сила и непрекъснато има нови хрумвания.
Макар и да е кръгла годишнина, Христо Порточанов няма да прави огромно празненство, каквито се помнят още в Бургас. Длъжник на фамилията от времето на дейната си работа, през днешния ден е решил да събере най-близките си хора в стеснен кръг.
" Вярвам, че ще имам сили за един огромен ваучър с фойерверки, когато навърша 80. А и нека да имаме мотив да честваме нови триумфи и на българския, и на бургаския футбол! Защото спомените остават, само че е хубаво и бъдещето да бъде ярко “, окуражен е Порточанов, на който са казвали още Портос поради внушителния външен тип и Българския Хесус Хил, показващ лютия си темперамент.
.jpg )
Един от най-успешните и известни футболни президенти в България Христо Порточанов през днешния ден навършва 70 години. За бургазлията, който е минал през всички управителни постове в най-популярната игра без президент на БФС, клишетата и прякорите, които му лепят, са доста. Но и това не беше изключено - да оглави централата, като един път се кандидатира за поста, написа Българска телеграфна агенция.
Всичко стартира със " основателят на явлението Нефтохимик ". И изцяло разумно, тъй като той трансформира вторият тим на Бургас в клуб, който се бори за медали и трофеи. Порточанов влиза в клуба малко след 1990-а година и в идващите 12 е отпред, а интервалът неслучайно се назовава Златна епоха на Нефтохимик. Първите триумфи идват още през сезон 1990/91. Като третодивизионен отбор, Нефтохимик стига до финала на шампионата за Купата на БФС, в който вземат участие всички професионални клубове, отстранявайки по пътя си Ботев (Пловдив) и Левски (София). В мача за трофея, игран на 5 юни 1991 година, бургазлии губят с 1:2 в Сливен от новия първенец на страната Етър.
През 1993-а година отпред на отбора застава младият и незнаен тогава треньор Димитър Димитров-Херо. Макар и постоянно да влизат в спорове поради острия темперамент и на двамата, триумфите не закъсняват. В два следващи сезона – 1995/96 и 1996/97, Нефтохимик печели Купата на Професионалната футболна лига. През 1997-а година отборът води люта борба с ЦСКА за купата, само че остава на 2-о място. Има още три 4-и места, два пъти на 5-о, както и участия в европейските шампионати.
Но освен резултатите на терена бяха плюс за Нефтохимик. Двамата с Димитров сътвориха тим, в който от незнайни имена за необятната общност, те се трансфораха в същински звезди, доста от които даже играха и в националния тим, и в чужбина. Със сигурност тогавашните правила на футбола в Европа, рестриктивните мерки за чужденци и неналичието на български пробив в Европа попречиха на Порточанов да осъществя на 100 % проектите си. Вероятно в случай че през днешния ден беше отпред на клуб, резултатите нямаше да са по-слаби от тези на Лудогорец.
Но освен с триумфите на обичания му Нефтохимик би трябвало да бъде свързван Порточанов. При неговото ръководство стадион „ Лазур “ в едноименния квартал на Бургас се трансформира в същинско украшение. Съоръжението е главно реконструирано през 1997-а година – напрактика е непокътната единствено южната естрада. А след края на ремонтните действия УЕФА му дава категория Четири звезди, а медиите го назовават " Стадионът-красавец ".
В интерес на правдата, би трябвало да се напомня, че въпреки и свързван със зеления тим в Бургас, Христо Порточанов в никакъв случай не е отказвал помощ и на другия отбор – Черноморец. Последният мощен интервал на " акулите ", когато се откопчаха от хватката на Ивайло Дражев, беше трасиран тъкмо от него.
Порточанов има с какво да се гордее и в публичната работа. Достига до поста вицепрезидент на БФС, отговарял е за Съдийската комисия, няколко пъти е член на изпълкома. В момента е част от Обществения съвет на футболната централа.
Сам се счита за съумял човек, само че самичък споделя, че без другари нищо в този живот не се реализира. А самият той е блажен да има задоволително доста другари, на които може да разчита. В персонален проект е благополучен брачен партньор, татко и дядо, само че и на 70 е цялостен с сила и непрекъснато има нови хрумвания.
Макар и да е кръгла годишнина, Христо Порточанов няма да прави огромно празненство, каквито се помнят още в Бургас. Длъжник на фамилията от времето на дейната си работа, през днешния ден е решил да събере най-близките си хора в стеснен кръг.
" Вярвам, че ще имам сили за един огромен ваучър с фойерверки, когато навърша 80. А и нека да имаме мотив да честваме нови триумфи и на българския, и на бургаския футбол! Защото спомените остават, само че е хубаво и бъдещето да бъде ярко “, окуражен е Порточанов, на който са казвали още Портос поради внушителния външен тип и Българския Хесус Хил, показващ лютия си темперамент.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ