Дефицит на желязо? Изяжда го гъбичка
При липса на избрани витамини и минерали в организма първо потърсете повода
" Най-добрият метод да проектираме бъдещето е да живеем вярно сегашното ". Такъв съвет ни е останал от поета и романист Хорхе Ливрага, чието творчество е преведено на няколко езика. И за това си има причина, друга от тази, че създателят е именуван " самообразован мъдрец ". Разбира се, не това приковава вниманието, а смислените завещания, останали след него. Всъщност той е следващото доказателство, че произходът, националността и т.н нямат кой знае какво значение по отношение на това какво оставя човек след себе си за идните генерации. И то както някои съумяват да схванат, то не постоянно се показва в веществен аспект. Понякога точно препоръките, останали написани някъде, са тези, които ни оказват помощ да реализираме стремежи и фантазии. То такава е и задачата им, както и на този, решил да ги показа.
-->
Повечето хора, да не кажем всички, които по един или различен метод са се развивали допълнително посоки, имали са необятен кръг от ползи, се оказват склонни да споделят своя опит и визии. Те не са егоисти, решили да запазят тайната на триумфа единствено за себе си, тъй като, видиш ли, някой може да им го открадне. И точно неналичието на опасения, че различен може да поеме по техните стъпки и да реализира забележителни резултати, повече ги радва, в сравнение с ги тормози. Към днешна дата този метод на мислене несъмнено стартира да избледнява. Всеки желае да знае какво прави другият, с цел да му се случват хубави неща, само че пристигна ли моментът да показа каква е неговата загадка за успеваемост, взема решение да си я резервира. Ето за какво все по-малко са тези, които съумяват да усвоят някакъв поминък, специалност и да бъдат сполучливи в нея. Друг е въпросът, че от време на време има и липса на предпочитание. Днес несъмнено по тази тематика може да се спори дълго. Така или другояче, резултатът е налице.
В него са вперени всички погледи и все гледаме и търсим метод да го променим. Но неизвестно за какво не си даваме сметка, че
особеното бъдеще зависи от държанието ни в сегашния миг
Реакцията по отношение на събитията от живота, преценката на другите обстановки, в които всекидневно попадаме и дейностите, предприемани по отношение на тях, са определящи за това какви ще са идващите прекарвания, чакащи да се изпречат на пътя ни.
Възприемането, или по-скоро вярното осмисляне на сходно размишление, може да се окаже извънредно потребно във всеки аспект от живота, и най-много за здравето. За него безусловно важи изказванието, че от предишното никой не може да избяга. И тези думи се потвърждават от болесттите, застигащи всеки човек в разнообразни стадии от съществуването му. Колкото и да не желаем да признаем, всяка болест има свои корени, развивали се обратно във времето. А с цел да прорастнат дълбоко, виновност има позволилият го. Колкото и да упрекваме други за персоналното ни злощастие, то си остава наше, както и задачата да се оправим с него.
Разбира се, когато приказваме за такова, подбудено от болест, намесата на доктор е неизбежна. Кога обаче ще стигнем до нея още веднъж, зависи от индивида и способността му вярно да преценя.
В последно време несъмнено преценката на хората е много замъглена. При първото неразположение всеки самичък взема решение да стартира " лекуване ", което нормално се свежда до по този начин нареченото укрепване на имунната система. Защо? Защото сме чули или прочели някъде, че от нея зависи всичко. И то в известна степен е по този начин. Само че човек няма по какъв начин да знае, че, да кажем, приемът на избрани витамини, за които сами сме си решили, че липсват в организма, отново тъй като някъде сме прочели признаци на отсъствието им, ще решат казуса.
По принцип
дефицитът на даден витамин или минерал в организма се дължи на избран заразен развой
Тъй като те вземат участие в редица процеси и синтези на вещаства в тялото, напълно обяснимо при съществуването на фактор, нарушаващ естествените функционалности в него, да стартират да се следят промени в равнищата им.
Обичайно при констатирането на ниски равнища при избрани витамини, както и дефицит на минерали, множеството от нас се пробват да го компенсират с външен банкет. Това обаче не взема решение главния проблем, водещ до тяхната понижено равнище на централизация. Напротив, получава се тъкмо противоположния резултат. Да не приказваме, че неумишлено започваме да форсираме имунната система, което води до спомагателното й намаляване.
Недостатъчния синтез на дадени субстанции в организма в множеството случаи е резултат на бактериална или микотична зараза. Например дефицитът на желязо, който отнасяме към желязодефицитната анемия, в множеството случаи е резултат точно от гъбична зараза.
Желязото е безусловно належащо както за човешкия организъм, по този начин и за множеството патогени, защото взе участие в естествения клетъчен напредък. Опортюнистични такива, като Candida albicans, са построили комплицирана и ефикасна регулаторна верига за придобиване и предпазване на желязо, като по този метод си обезпечават източник, който да ги подкрепя в неговото мултиплициране. Ето за какво спомагателното приемане на желязо за контролиране на следствията от неговата липса по време на заразен развой в действителност поддържа оцеляването на претендента.
Candida albicans е един от микроорганизмите, които най-често участват в човешкия микробиом. Той има капацитета
да се трансформира в гибелен опортюнистичен патоген
изключително за човеци с нарушен имунен отговор. Що се касае до вирулентността му, същата го постява измежду най-честите инвазивни гъбични патогени при хората след Cryptococcus и четвъртата водеща причина за нозокомиални инфекции на кръвния поток. Но с цел да може да прояви своята вирулентност и патогенеза в тялото на гостоприемника, гъбичката изисква желязо. За да го получи, откакто е попаднала в човешкия микроорганизъм, C. albicans употребява комплицирана система, посредством която го усвоява. В нея влиза и опцията на патогена да си набира желязото, употребявайки лактоферина като източник, както и трансферина, феритина и свободното желязо. В резултат на тази консумация се на блюдават намалени стойности на съответните индикатори, както и централизация на хемоглобин в кръвта под нормата. Неговата съществена задача е да придвижва О2 от белия дроб към тъканите, с което се обезпечава естественото действие на клетките в организма. Ниският хемоглобин компрометира способността на кръвта да придвижва кислорода към тъканите и той респективно понижава. Така се появяват признаците на персистираща отмалялост и уязвимост. Допълнително се следят бледост на кожата и лигавиците, промени в тургора й, проблеми с нокти и коса. Студените крака също са измежду признаците, алармиращи за невисок хемоглобин.
Степента на асимилиране на желязото от C. albicans е тясно обвързвана със самия етап на инфекцията. При началния потреблението на детайла от патогена е по-ограничена, защото той към момента " търси " подобаващия метод, с който да се приспособява в организма. Но когато инфекциозният развой, предизвикан от претендента напредне, се следи засилено асимилиране на желязото. Тук си личи и " хитростта " на C. albicans, която
посредством инфекцията кара организма да отделя повече желязо
с цел да компенсира настъпващото обстойно увреждане на тъканите, с което си обезпечава нужния запас за битие. Този комплициран механизъм, посредством който работи гъбичката, постанова при констатирането на промени в индикаторите в кръвната картина да се пристъпи и към спомагателни проучвания, посредством които да се реализира повече конкретика по отношение на повода за настъпилия резултат на доминото.
С право Стив Олтън е споделил: " Ако желаете верните отговори, изучете повода за заболяването, а не следствията от нея "!
" Най-добрият метод да проектираме бъдещето е да живеем вярно сегашното ". Такъв съвет ни е останал от поета и романист Хорхе Ливрага, чието творчество е преведено на няколко езика. И за това си има причина, друга от тази, че създателят е именуван " самообразован мъдрец ". Разбира се, не това приковава вниманието, а смислените завещания, останали след него. Всъщност той е следващото доказателство, че произходът, националността и т.н нямат кой знае какво значение по отношение на това какво оставя човек след себе си за идните генерации. И то както някои съумяват да схванат, то не постоянно се показва в веществен аспект. Понякога точно препоръките, останали написани някъде, са тези, които ни оказват помощ да реализираме стремежи и фантазии. То такава е и задачата им, както и на този, решил да ги показа.
-->
Повечето хора, да не кажем всички, които по един или различен метод са се развивали допълнително посоки, имали са необятен кръг от ползи, се оказват склонни да споделят своя опит и визии. Те не са егоисти, решили да запазят тайната на триумфа единствено за себе си, тъй като, видиш ли, някой може да им го открадне. И точно неналичието на опасения, че различен може да поеме по техните стъпки и да реализира забележителни резултати, повече ги радва, в сравнение с ги тормози. Към днешна дата този метод на мислене несъмнено стартира да избледнява. Всеки желае да знае какво прави другият, с цел да му се случват хубави неща, само че пристигна ли моментът да показа каква е неговата загадка за успеваемост, взема решение да си я резервира. Ето за какво все по-малко са тези, които съумяват да усвоят някакъв поминък, специалност и да бъдат сполучливи в нея. Друг е въпросът, че от време на време има и липса на предпочитание. Днес несъмнено по тази тематика може да се спори дълго. Така или другояче, резултатът е налице.
В него са вперени всички погледи и все гледаме и търсим метод да го променим. Но неизвестно за какво не си даваме сметка, че
особеното бъдеще зависи от държанието ни в сегашния миг
Реакцията по отношение на събитията от живота, преценката на другите обстановки, в които всекидневно попадаме и дейностите, предприемани по отношение на тях, са определящи за това какви ще са идващите прекарвания, чакащи да се изпречат на пътя ни.
Възприемането, или по-скоро вярното осмисляне на сходно размишление, може да се окаже извънредно потребно във всеки аспект от живота, и най-много за здравето. За него безусловно важи изказванието, че от предишното никой не може да избяга. И тези думи се потвърждават от болесттите, застигащи всеки човек в разнообразни стадии от съществуването му. Колкото и да не желаем да признаем, всяка болест има свои корени, развивали се обратно във времето. А с цел да прорастнат дълбоко, виновност има позволилият го. Колкото и да упрекваме други за персоналното ни злощастие, то си остава наше, както и задачата да се оправим с него.
Разбира се, когато приказваме за такова, подбудено от болест, намесата на доктор е неизбежна. Кога обаче ще стигнем до нея още веднъж, зависи от индивида и способността му вярно да преценя.
В последно време несъмнено преценката на хората е много замъглена. При първото неразположение всеки самичък взема решение да стартира " лекуване ", което нормално се свежда до по този начин нареченото укрепване на имунната система. Защо? Защото сме чули или прочели някъде, че от нея зависи всичко. И то в известна степен е по този начин. Само че човек няма по какъв начин да знае, че, да кажем, приемът на избрани витамини, за които сами сме си решили, че липсват в организма, отново тъй като някъде сме прочели признаци на отсъствието им, ще решат казуса.
По принцип
дефицитът на даден витамин или минерал в организма се дължи на избран заразен развой
Тъй като те вземат участие в редица процеси и синтези на вещаства в тялото, напълно обяснимо при съществуването на фактор, нарушаващ естествените функционалности в него, да стартират да се следят промени в равнищата им.
Обичайно при констатирането на ниски равнища при избрани витамини, както и дефицит на минерали, множеството от нас се пробват да го компенсират с външен банкет. Това обаче не взема решение главния проблем, водещ до тяхната понижено равнище на централизация. Напротив, получава се тъкмо противоположния резултат. Да не приказваме, че неумишлено започваме да форсираме имунната система, което води до спомагателното й намаляване.
Недостатъчния синтез на дадени субстанции в организма в множеството случаи е резултат на бактериална или микотична зараза. Например дефицитът на желязо, който отнасяме към желязодефицитната анемия, в множеството случаи е резултат точно от гъбична зараза.
Желязото е безусловно належащо както за човешкия организъм, по този начин и за множеството патогени, защото взе участие в естествения клетъчен напредък. Опортюнистични такива, като Candida albicans, са построили комплицирана и ефикасна регулаторна верига за придобиване и предпазване на желязо, като по този метод си обезпечават източник, който да ги подкрепя в неговото мултиплициране. Ето за какво спомагателното приемане на желязо за контролиране на следствията от неговата липса по време на заразен развой в действителност поддържа оцеляването на претендента.
Candida albicans е един от микроорганизмите, които най-често участват в човешкия микробиом. Той има капацитета
да се трансформира в гибелен опортюнистичен патоген
изключително за човеци с нарушен имунен отговор. Що се касае до вирулентността му, същата го постява измежду най-честите инвазивни гъбични патогени при хората след Cryptococcus и четвъртата водеща причина за нозокомиални инфекции на кръвния поток. Но с цел да може да прояви своята вирулентност и патогенеза в тялото на гостоприемника, гъбичката изисква желязо. За да го получи, откакто е попаднала в човешкия микроорганизъм, C. albicans употребява комплицирана система, посредством която го усвоява. В нея влиза и опцията на патогена да си набира желязото, употребявайки лактоферина като източник, както и трансферина, феритина и свободното желязо. В резултат на тази консумация се на блюдават намалени стойности на съответните индикатори, както и централизация на хемоглобин в кръвта под нормата. Неговата съществена задача е да придвижва О2 от белия дроб към тъканите, с което се обезпечава естественото действие на клетките в организма. Ниският хемоглобин компрометира способността на кръвта да придвижва кислорода към тъканите и той респективно понижава. Така се появяват признаците на персистираща отмалялост и уязвимост. Допълнително се следят бледост на кожата и лигавиците, промени в тургора й, проблеми с нокти и коса. Студените крака също са измежду признаците, алармиращи за невисок хемоглобин.
Степента на асимилиране на желязото от C. albicans е тясно обвързвана със самия етап на инфекцията. При началния потреблението на детайла от патогена е по-ограничена, защото той към момента " търси " подобаващия метод, с който да се приспособява в организма. Но когато инфекциозният развой, предизвикан от претендента напредне, се следи засилено асимилиране на желязото. Тук си личи и " хитростта " на C. albicans, която
посредством инфекцията кара организма да отделя повече желязо
с цел да компенсира настъпващото обстойно увреждане на тъканите, с което си обезпечава нужния запас за битие. Този комплициран механизъм, посредством който работи гъбичката, постанова при констатирането на промени в индикаторите в кръвната картина да се пристъпи и към спомагателни проучвания, посредством които да се реализира повече конкретика по отношение на повода за настъпилия резултат на доминото.
С право Стив Олтън е споделил: " Ако желаете верните отговори, изучете повода за заболяването, а не следствията от нея "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ