Президентската институция смята, че част от предложените промени в Конституцията

Президентската институция счита, че част от препоръчаните промени в Конституцията са от компетентността на Велико национално заседание. Становището беше показано по време на първото четене на измененията в конституционната парламентарна комисия от проф. Емилия Друмева, консултант на Румен Радев.

Комисията по конституционни въпроси към Народното събрание преглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията. Те са импортирани от 166 депутати на 28 юли т.г.  Предлага се при съставянето на служебно държавно управление да се избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българската национална банка или ръководителя на Конституционен съд, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде образуван и самият длъжностен кабинет.
-->
Проектът за промени планува също въвеждане на самостоятелната конституционна тъжба, промени в структурата на Висшия правосъден съвет (ВСС), както и такива свързани с прокуратурата.

Предложената смяна в Конституцията във връзка с служебното държавно управление не може да бъде направена от нормално Народно заседание, а изисква Велико национално заседание: " Защото визира ядрото на формата на държавното ръководство. Този властови комплекс от парламент и държавно управление, който комплекс е най-присъщата разпознаваема характерност на една парламентарна страна " - това уточни проф. Емилия Друмева от администрацията на президента, която показа мнението на институцията в Комисията по конституционни въпроси. Предлаганите промени по отношение на служебното държавно управление, считаме, че заслужават премисляне, добави тя.

Проф. Друмева, която е някогашен парламентарен арбитър, възрази и против претекстовете на болшинството в Народно събрание, че промяната, обвързвана със служебното държавно управление, би трябвало да засегне и метода, по който да се излъчва служебният министър-председател. Според нея проблем има при посочването на хората, които могат да заемат този пост, в това число и заплаха те да се окажат в несъответственост, в случай че някой от тях бъде определен.

И още: Проф. Друмева възрази на претекстовете, че би трябвало да има промяна в служебното държавно управление, тъй като то работи като изключение от парламентарния модел. Напротив, сподели някогашният парламентарен арбитър, точно това е ролята на служебното държавно управление - да предотвратява рецесии в този модел.

Тя разяснява и предложенията, свързани със Съдебната система, като за някои от тях също изрази мнението, че те могат да бъдат направени единствено от Велико национално заседание.

По отношение пълномощията на основния прокурор проф. Друмева изрази поддръжка и насочи записка по отношение на намаляването на неговите благоприятни условия да сезира Конституционния съд. Положително е мнението на президентството и по повод смяната за нарастване на професионалната квота на съдиите. По думите ѝ обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет по отношение на квотата, избирана от Народното събрание.

Във връзка с разделянето на Висш съдебен съвет на два независими съвета проф. Емилия Друмева уточни, че отсъствието на Пленум на Висш съдебен съвет повдига въпроси за правилото на единение на правосъдната власт, както и по повод някои от функционалностите, които в този момент извършва органът.

По мотив самостоятелната конституционна тъжба проф. Друмева разяснява, че отбраната на правата на жителя ще получи комплектност. Включването на това предложение среща несъмнена поддръжка, единствено че, както са записани наредбите в тях, не се съдържа никакви условия по повод допустимост и прецизност на жалбата, сподели тя.