Измамен индикатор: Настроени ли са САЩ да изпълняват задълженията си в сферата на сигурността
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън посети Южна Корея и Япония, първото му посещаване в Източна Азия, откогато е в Белия дом. Значението на пътуването е неоспоримо. Вашингтон поставя обилни старания да събере в пестник това, което нормално се назовава „ групов Запад “.
Европа, с помощта на боевете в Украйна, сега е консолидирана, време е за Азия. Там готовността за нареждане в един ред е по-скромна. Мерките за въздействие върху Русия бяха абсолютно подкрепени от Токио и Сеул, от страните от АСЕАН към тях се причисли единствено Сингапур. Индия не желае да следва американския след, макар забележимия напън.
Украинската тематика не е безразлична към азиатските страни, изключително в светлината на нейното влияние върху международната стопанска система. Естествено е обаче, че събитията в Източна Европа не са толкоз тревожни за Азия, що се касае за европейците и някои американци. Там фокусът е върху Пекин и Съединените щати се стремят да изградят хитра политика за активизиране на азиатски сътрудници против Русия, имайки поради Китай, само че по метод, който да не го предизвика прибързано. Трудна задача.
На конференция в Токио Байдън отговори позитивно на въпроса дали Америка има намерение да отбрани Тайван при положение на нахлуване от страна на КНР. Това провокира неспокойствие. Американски коментатори, както публични, по този начин и неофициални, упорстват, че Байдън е „ сбъркал “. Тълкуването на Белия дом е, че става дума за помощ по украински модел – доставяне на острова с оръжие, с цел да може той да се пази. Известно е, че се случват гафове на Байдън, само че в този случай въобще не звучеше като подобен. И по форма, и всъщност. В последна сметка във Вашингтон непрестанно споделят, че на Китай би трябвало ясно да му се даде да разбере, че Америка няма да бъде апатичен наблюдаващ, в случай че Пекин възнамерява да повтори в Тайван това, което Русия направи във връзка с Украйна. Аргументът е, че има потребност от неотстъпчивост с Китай.
Твърдостта е хубаво нещо, само че съзнателната „ трудност “ (може да се каже даже преднамерена неяснота) на американската политика в тайванска посока прави нейното проявяване съвсем невероятно.
Стратегическата двойнственост към Тайван (тясно съдействие с него във всички области, признавайки го за част от КНР) има своите корени при започване на седемдесетте години, когато Ричард Никсън и Хенри Кисинджър признават комунистическия Пекин за законен представител на Китай, като в същото време отхвърлят такова признание на националистическо Тайпе. Това е в действителност исторически поврат, който способства по не по-малък метод за по-нататъшната победа на Съединените щати в Студената война. Той също по този начин разрешава на двете страни (САЩ и Китай) да стрижат в стопанската система половин век, заобикаляйки спор.
Но в този момент печелившият бизнес се обръща своята много рискова страна.
Стратегическата борба сред Вашингтон и Пекин е освен приключен факт, само че и доктринален.
Съперничеството е комплицирано, само че както в тази ситуация с връзките сред Съединени американски щати и Русия, има една най-експлозивна тематика. Ние имаме Украйна, те имат Тайван. Тук поражда съвсем неразрешима алтернатива. Официално Съединени американски щати акцентират придържането към правилото на „ един Китай “, само че удостоверяват гаранции за сигурност за това, което признават като част от друга страна. Не е ясно по какъв начин се съчетават тези две взаимно изключващи се позиции. Оттук и опитите да се дезавуират думите на президента, който ясно сподели какво е имал поради.
Гледайки сходно подхвърляне, китайското управление може да реши, че американците са комплицирани в своите стремежи и планове, не са сигурни в себе си и това единствено ще тласне Пекин към деяние. В хаос са и самите районни сътрудници на Вашингтон, които той желае да сплоти. За Япония, Република Корея, Сингапур, Филипините и други Тайван е знак за решимостта на Съединени американски щати да изпълнят своите задължения за сигурност. Индикаторът е обезсърчителен – точно заради двойнствения статус и затова извънредно високия риск от разстройства. И ще съдят само по него. И в случай че Вашингтон не реши да предприеме дейни стъпки, останалите притежатели на неговите за гаранции за сигурност ще се замислят. Обръщане на политиката им по отношение на Китай не си коства да се чака, само че желанието им да се причислят към американските стратегически начинания ще отшуми.
Проблемът за Съединените щати е също, че макар интереса им към подсилване на съюзите, те са спестовни откъм позитивни оферти. Например, апелите Индия и Китай да се причислят към протеста на Русия са съпроводени не от преференциални стопански оферти, а от предизвестия за „ цената “ за това, че са от „ неверната страна на историята “. Индийско-тихоокеанското икономическо съглашение, оповестено от Байдън на инат на Китай, е рамкова платформа без разширение на достъпа до американския пазар, което съставлява интерес за всички страни.
Както и да е, Азия като цяло се трансформира в главната и най-интересна сцена на интернационалната политика. За Русия още повече, тъй като европейската сцена се затвори за нас за неопределен срок, а от връзките с източните сътрудници в този момент зависи образуването и триумфът на нашата нова външна политика.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Европа, с помощта на боевете в Украйна, сега е консолидирана, време е за Азия. Там готовността за нареждане в един ред е по-скромна. Мерките за въздействие върху Русия бяха абсолютно подкрепени от Токио и Сеул, от страните от АСЕАН към тях се причисли единствено Сингапур. Индия не желае да следва американския след, макар забележимия напън.
Украинската тематика не е безразлична към азиатските страни, изключително в светлината на нейното влияние върху международната стопанска система. Естествено е обаче, че събитията в Източна Европа не са толкоз тревожни за Азия, що се касае за европейците и някои американци. Там фокусът е върху Пекин и Съединените щати се стремят да изградят хитра политика за активизиране на азиатски сътрудници против Русия, имайки поради Китай, само че по метод, който да не го предизвика прибързано. Трудна задача.
На конференция в Токио Байдън отговори позитивно на въпроса дали Америка има намерение да отбрани Тайван при положение на нахлуване от страна на КНР. Това провокира неспокойствие. Американски коментатори, както публични, по този начин и неофициални, упорстват, че Байдън е „ сбъркал “. Тълкуването на Белия дом е, че става дума за помощ по украински модел – доставяне на острова с оръжие, с цел да може той да се пази. Известно е, че се случват гафове на Байдън, само че в този случай въобще не звучеше като подобен. И по форма, и всъщност. В последна сметка във Вашингтон непрестанно споделят, че на Китай би трябвало ясно да му се даде да разбере, че Америка няма да бъде апатичен наблюдаващ, в случай че Пекин възнамерява да повтори в Тайван това, което Русия направи във връзка с Украйна. Аргументът е, че има потребност от неотстъпчивост с Китай.
Твърдостта е хубаво нещо, само че съзнателната „ трудност “ (може да се каже даже преднамерена неяснота) на американската политика в тайванска посока прави нейното проявяване съвсем невероятно.
Стратегическата двойнственост към Тайван (тясно съдействие с него във всички области, признавайки го за част от КНР) има своите корени при започване на седемдесетте години, когато Ричард Никсън и Хенри Кисинджър признават комунистическия Пекин за законен представител на Китай, като в същото време отхвърлят такова признание на националистическо Тайпе. Това е в действителност исторически поврат, който способства по не по-малък метод за по-нататъшната победа на Съединените щати в Студената война. Той също по този начин разрешава на двете страни (САЩ и Китай) да стрижат в стопанската система половин век, заобикаляйки спор.
Но в този момент печелившият бизнес се обръща своята много рискова страна.
Стратегическата борба сред Вашингтон и Пекин е освен приключен факт, само че и доктринален.
Съперничеството е комплицирано, само че както в тази ситуация с връзките сред Съединени американски щати и Русия, има една най-експлозивна тематика. Ние имаме Украйна, те имат Тайван. Тук поражда съвсем неразрешима алтернатива. Официално Съединени американски щати акцентират придържането към правилото на „ един Китай “, само че удостоверяват гаранции за сигурност за това, което признават като част от друга страна. Не е ясно по какъв начин се съчетават тези две взаимно изключващи се позиции. Оттук и опитите да се дезавуират думите на президента, който ясно сподели какво е имал поради.
Гледайки сходно подхвърляне, китайското управление може да реши, че американците са комплицирани в своите стремежи и планове, не са сигурни в себе си и това единствено ще тласне Пекин към деяние. В хаос са и самите районни сътрудници на Вашингтон, които той желае да сплоти. За Япония, Република Корея, Сингапур, Филипините и други Тайван е знак за решимостта на Съединени американски щати да изпълнят своите задължения за сигурност. Индикаторът е обезсърчителен – точно заради двойнствения статус и затова извънредно високия риск от разстройства. И ще съдят само по него. И в случай че Вашингтон не реши да предприеме дейни стъпки, останалите притежатели на неговите за гаранции за сигурност ще се замислят. Обръщане на политиката им по отношение на Китай не си коства да се чака, само че желанието им да се причислят към американските стратегически начинания ще отшуми.
Проблемът за Съединените щати е също, че макар интереса им към подсилване на съюзите, те са спестовни откъм позитивни оферти. Например, апелите Индия и Китай да се причислят към протеста на Русия са съпроводени не от преференциални стопански оферти, а от предизвестия за „ цената “ за това, че са от „ неверната страна на историята “. Индийско-тихоокеанското икономическо съглашение, оповестено от Байдън на инат на Китай, е рамкова платформа без разширение на достъпа до американския пазар, което съставлява интерес за всички страни.
Както и да е, Азия като цяло се трансформира в главната и най-интересна сцена на интернационалната политика. За Русия още повече, тъй като европейската сцена се затвори за нас за неопределен срок, а от връзките с източните сътрудници в този момент зависи образуването и триумфът на нашата нова външна политика.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ