Лидерите на Сърбия и Косово разговарят с висши служители в Брюксел с цел подновяване на диалога
Президентът на Сърбия Александър Вучич и министър председателят на Косово Албин Курти дойдоха в Брюксел за среща с висши чиновници на Европейския съюз (ЕС), заяви Радио Свободна Европа.
Двамата водачи бяха поканени в Брюксел за поредност от диалози, до момента в който 27-те страни членки на Европейски Съюз се събират за двудневна среща на върха.
Напрежението сред Белград и Прищина се увеличи през септември, когато към 30 въоръжени сърби нахлуха в село Банска в Северно Косово, където живеят най-вече с етнически сърби. Въоръжените се барикадираха в сръбски православен манастир, като полицията се намеси и впрестрелка трима нападатели и един косовски служител на реда.
Курти и Вучич ще бъдат признати поотделно от немския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и италианския министър председател Джорджа Мелони . На срещите ще участва и висшият представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Жозеп Борел .
Разговорите с водачите на Европейски Съюз ще се проведат в " поддръжка възобновяване на разговора " за нормализиране на връзките, сподели представителят на Европейската работа за външна активност Петер Стано .
По негови думи не е планувана обща среща сред Вучич и Курти, само че дипломатически източници споделиха пред Балканската работа на Свободна Европа, че окончателното решение дали водачите на Сърбия и Косово ще се срещнат, ще зависи от резултатите от самостоятелните срещи с водачите на Европейски Съюз.
Посещенията на Вучич и Курти в Брюксел идват, откакто делегат на Европейски Съюз, както и дипломати от Съединени американски щати, Франция, Германия и Италия, посетиха Белград и Прищина предходната седмица и показаха проект за нормализиране на връзките сред Сърбия и Косово въз основа на предходно съглашение от февруари.
То включва Сърбия да не слага под въпрос териториалната целокупност на Косово, до момента в който Прищина обезпечава несъмнено равнище на самоуправление на общините със сръбско болшинство, в това число посредством основаване на асоциация на сръбските ръководени общини. Това съглашение по този начин и не беше изпълнено, откакто в края на май след общински избори, които бяха бойкотирани от локалните сърби.
От кабинета на Курти оповестиха на 25 октомври, че той се е съгласил новият проект да е „ рамка за продължение на по-нататъшни договаряния със съюзническите страни “. Вучич също сподели, че Сърбия е подготвена да разиска проекта, само че сподели, че " плануваните срещи няма да бъдат лесни ".
Той добави, че позицията на Сърбия е станала още по-трудна след офанзивата на манастира в северната част на Косово в края на септември. Тогава Косово упрекна Сърбия в организирането на " акта на експанзия " и твърди, че Белград е възнамерявал да анексира Северно Косово след офанзивата. Сърбия отхвърли обвиняванията и сподели, че подозира етнически сръбски водач от Косово, Милан Радойчич, да е виновен за конфликтите.
Още преди офанзивата връзките сред Сърбия и Косово - някогашна сръбска провинция, която разгласи самостоятелност през 2008 година, бяха мощно обтегнати. Те са в спор от десетилетия, като тяхната война от 1998-99 година остави над 10 000 жертви. Белград не признава независимостта на Косово.
И двете страни се стремят да се причислят към Европейския съюз. Брюксел сложи нормализирането на връзките им като изискване за прогрес с техните кандидатури за участие.
Двамата водачи бяха поканени в Брюксел за поредност от диалози, до момента в който 27-те страни членки на Европейски Съюз се събират за двудневна среща на върха.
Напрежението сред Белград и Прищина се увеличи през септември, когато към 30 въоръжени сърби нахлуха в село Банска в Северно Косово, където живеят най-вече с етнически сърби. Въоръжените се барикадираха в сръбски православен манастир, като полицията се намеси и впрестрелка трима нападатели и един косовски служител на реда.
Курти и Вучич ще бъдат признати поотделно от немския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и италианския министър председател Джорджа Мелони . На срещите ще участва и висшият представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Жозеп Борел .
Разговорите с водачите на Европейски Съюз ще се проведат в " поддръжка възобновяване на разговора " за нормализиране на връзките, сподели представителят на Европейската работа за външна активност Петер Стано .
По негови думи не е планувана обща среща сред Вучич и Курти, само че дипломатически източници споделиха пред Балканската работа на Свободна Европа, че окончателното решение дали водачите на Сърбия и Косово ще се срещнат, ще зависи от резултатите от самостоятелните срещи с водачите на Европейски Съюз.
Посещенията на Вучич и Курти в Брюксел идват, откакто делегат на Европейски Съюз, както и дипломати от Съединени американски щати, Франция, Германия и Италия, посетиха Белград и Прищина предходната седмица и показаха проект за нормализиране на връзките сред Сърбия и Косово въз основа на предходно съглашение от февруари.
То включва Сърбия да не слага под въпрос териториалната целокупност на Косово, до момента в който Прищина обезпечава несъмнено равнище на самоуправление на общините със сръбско болшинство, в това число посредством основаване на асоциация на сръбските ръководени общини. Това съглашение по този начин и не беше изпълнено, откакто в края на май след общински избори, които бяха бойкотирани от локалните сърби.
От кабинета на Курти оповестиха на 25 октомври, че той се е съгласил новият проект да е „ рамка за продължение на по-нататъшни договаряния със съюзническите страни “. Вучич също сподели, че Сърбия е подготвена да разиска проекта, само че сподели, че " плануваните срещи няма да бъдат лесни ".
Той добави, че позицията на Сърбия е станала още по-трудна след офанзивата на манастира в северната част на Косово в края на септември. Тогава Косово упрекна Сърбия в организирането на " акта на експанзия " и твърди, че Белград е възнамерявал да анексира Северно Косово след офанзивата. Сърбия отхвърли обвиняванията и сподели, че подозира етнически сръбски водач от Косово, Милан Радойчич, да е виновен за конфликтите.
Още преди офанзивата връзките сред Сърбия и Косово - някогашна сръбска провинция, която разгласи самостоятелност през 2008 година, бяха мощно обтегнати. Те са в спор от десетилетия, като тяхната война от 1998-99 година остави над 10 000 жертви. Белград не признава независимостта на Косово.
И двете страни се стремят да се причислят към Европейския съюз. Брюксел сложи нормализирането на връзките им като изискване за прогрес с техните кандидатури за участие.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ