Президентът на БФС Борислав Михайлов, който в неделя празнува 60-годишен

Президентът на БФС Борислав Михайлов, който в неделя чества 60-годишен празник, даде особено изявление за " 24 часа ", в което направи равносметка за миналите години във футбола, за хубавите и неприятните моменти в кариерата му.

- Първо желая да стартира с опрощение към читателите, а към този момент и към феновете на “24 часа ”. Ще си приказваме на “ти ”, тъй като следва един празник, след който повече време ще сме се познавали, в сравнение с не сме се познавали преди този момент.
- Точно по този начин.

- Първо ще ти покажа една фотография. Да забележим дали ще се сетиш от кой мач е.
- Това е след един от най-големите мачове в живота ми.

- За мен най-големият, постоянно сме спорили по този въпрос.
- На нея съм на 20 години, значи преди 40. Мачът е с “Щутгарт ” на стадион “Васил Левски ” пред 70 000, когато отстранихме този доста мощен немски тим. После станаха първенци на Бундеслигата.

- Мислеше ли тогава, че ще станеш футболист на годината, капитан на народен тим, който ще стане четвърти в света, президент на футболния съюз? И по принцип какво мислеше един 20-годишен футболист тогава?
- Вратар, да уточня. Мислех да направя една добра кариера, да стана един от най-хубавите вратари в България. Да изляза, когато е допустимо, в чужбина. Да подсигуря фамилията си, децата. Доста неща съм мислел значи.

- Кога беше първият ти досег с футбола? Макар че не е мъчно да се допусна с подобен татко като Бисер Михайлов, самичък един от най-големите вратари на “Левски ”. Но примерно първата топка по кое време ритна?
- Първата топка съм я ритнал още на прощъпалника. Това ми го описа майка ми. Тя ме е водела по мачове на “Левски ” още с количката да гледаме татко ми. Иначе да упражнявам започнах на 10 години. В началото като нападател, само че на 11-12 години се преквалифицирах.

- Аз и от теб съм го чувал за Ники, че бащите вратари не желаят доста синовете им също да са вратари. Така ли е?
- Така е. Това е най-трудният и най-отговорният пост във футбола. И става все по-трудно с новите правила, които непрестанно измислят, с цел да затруднят вратарите още повече. Така че нито татко ми искаше аз да стана вратар, нито аз желаех Ники да стане. Но и тримата направихме положителни кариери на този пост, като Николай още има време за нови триумфи.

- Спомняш ли си първия мач при мъжете?
- Много добре си го припомням. Беше на “Народна войска ”, играехме с “Локо ” (София), още Начко Михайлов, лека му пръст, беше на терена. Иван Вуцов някъде след 50-ата минута ми сподели: “Айде влизай да замениш Стайков. ” Това беше последният мач от сезона. Аз от напрежение забравих да си вържа връзките на футболните обувки. Наложи се някой от скамейката, не помня кой, да ми каже: “Ей, момче, вържи си обувките, че ще се спънеш. ” Играх трийсетина минути, не ми вкараха гол. Така че това ми е първият мач, на 16 години.

- А първият гол? Сигурно е противен спомен.
- Не си го припомням.

- Как те одобри публиката като толкоз млад, само че пък наследник на прочут футболист. Чувал съм и от Иван Вуцов, че на наследниците им е доста мъчно.
- Още при юношите, когато имахме по-яки мачове, дербита (между другото още с юношите станах републикански първенец, преди да почна при мъжете), имаше едно съмнение. Дори и тогава, когато нямаше толкоз медии, интернет, фейсбуци и по този начин нататък. Пишеше се единствено във вестниците, които съществуваха тогава - “Работническо дело ” и “Народен спорт ”, от който доста обичак класацията със звездичките и “11-те на кръга ”. Следях ги всеки понеделник - там ли съм, няма ли ме.

- Кой треньор първи повярва в теб?
- Като треньор на вратарите - Людмил Горанов. Иван Вуцов ме взе да упражнявам с мъжкия тим, когато играех при юношите старша възраст. И първият, който ми даде действителен късмет като титуляр, беше Бобата (Добромир - б.а.) Жечев.

- Тогава ти се оказа в един тим, който заслужава за него да се пишат книги и да се вършат филми - “Левски-Спартак ” от 1983-1984 година Как се стигна до трите купи в един сезон?
- Огромен тим, в който най-важното беше, че влязохме осем индивида от юношите. 62-и, 63-и и 64-и набор. и множеството от нас мигновено станахме титуляри. През 1983 година не успяхме, след това пристигна Васил Методиев и взехме трите купи.

- Смяташ ли, че по партийна линия унищожиха този в действителност огромен тим?
- Не мога да кажа дали тъкмо по партийна линия, само че точно по партийна линия ме наказаха мен и моите сътрудници и по партийна линия разформироваха “Левски ” и ЦСКА. Това го направиха с решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия.

- Представям си едно момче на 21 години, на което му споделят, че фантазиите му, това, което е било целият му живот, оттук насетне му е неразрешено. Завинаги. Как се почувства ти?
- Беше извънредно. Дори съм и ревал, изобщо не можех да дремя. Аз бях изключен от физкултурното придвижване вечно. Това значи, че не мога да бъда и хандбален вратар, да съм волейболист, нищо. Не ми даваха да упражнявам и бях изключен от ВИФ (сега НСА - б.а.). Значи - всичко… коз. Така че нямах доста очаквания първоначално. Националният тим се беше класирал за международното в Мексико с моето ефективно присъединяване.

- Да, с помощта на едни три-четири напряко гениални мача. С Германска демократична република доста сложна победа, след това Франция с Платини, Югославия тогава беше доста мощен тим.
- Така беше. Аз в действителност не играх единствено в мача с Люксембург, когато трябваше да бием, с цел да се класираме.

- Помогна ли това? Защото Иван Вуцов ми е разказвал по какъв начин е обикалял към тогавашния член на Централен комитет Георги Йорданов безусловно всеки ден.
- Факт е, че Вуцов беше един от хората, които направиха връщането ми във футбола допустимо. Той знаеше при кого би трябвало да се върви. Освен това и медиите помогнаха, и хора, близки до Тодор Живков. Наложиха мнението, че съгласно треньора няма толкоз безапелационен вратар, както и че Сираков е доста значим за тима, тъй че на Нова година ни възвърнаха. Но Наско беше осъден за една година, тъй че той стартира незабавно да тренира с националите, а аз - единствено в “Левски ”. Националният отпътува тогава за Тенерифе на подготовка, а мен не ме позволиха. Тогава персонално Шпатов не ме позволи, беше основен секретар на Централен комитет. През февруари стартира шампионата, както постоянно е започвало, на сняг. (Смее се.) Със “Спартак ” (Варна) играхме и това беше първият ми мач след наказването.

- Тогава в Мексико националният тим извърши една от поставените цели и се класира за 1/8-финал на международно за първи път в историята си. Въпреки това всички бяха настроени доста отрицателно против вас, медиите безусловно ви раздраха. Защо?
- Нямам пояснение. Първо играхме на откриването пред 120 000 индивида на стадион “Ацтека ” против настоящия международен първенец, направихме 1:1. После вторият ни мач беше в единствения ден на международното, в който валя дъжд. Ама пороен дъжд. Играхме с Южна Корея, която никак не беше неприятен тим, видяхме след това през годините какво направиха…

- Е, и те станаха четвърти в света.
- Да, освен това ни изравниха с трагичен автогол на огромния Джеки, светла му памет. И паднахме 0:2 от Аржентина с Марадона и Валдано. Ей тая фотография е от въпросния мач. (Показва зад тила си.) Съвсем заслужен мач и прекосяваме напред с две точки и отново отиваме на 120 000 против домакина Мексико. За мое злощастие и за благополучие на мексиканците, Негрете вкара най-красивия гол.

- Как се усеща вратар, който е позволил най-красивия гол на едно международно състезание?
- Е, не ми беше окей. Да беше най-красивото избавяне, разбирам, само че най-красивият гол не е прелестен спомен за вратар. Върнахме се, като си мислехме, че сме си свършили работата. Още преди да излезем от аерогарата, митничарите бяха едни такива намусени, тежко ни гледаха. Здраво пребъркване, все едно кой знае какво ще донесем от Мексико.

- По едно сомбреро.
- Да, това си донесохме, сомбрерото най-малко не е неразрешено за импорт. И след това излизаме на открито и там - заседание. Сто % е било проведено. Работници от “Кремиковци ”. Не знам дали толкоз е било мръсно там, само че със сажди по тях, като индианци ги бяха изрисували. И ни замерят с яйца. Направо беше удивително. Много неприятно се почувствахме.

- Това показване или травмите доведоха до един интервал, в който беше отвън националния тим?
- Не, през 1986-1988 година аз си играех непрестанно. Нямаше ме единствено през 1989-1990 година В един мач с “Левски ” получих тежка травма - разкъсан аддуктор на левия крайник, възвръща се доста мъчно. Върви с по този начин наречената футболна болест.

- В слабините, нали?
- Да, сходно е на хернията. Така че там изпуснах няколко месеца. После при Борис Ангелов тръгнахме неприятно в квалификациите - 1:3 с Румъния, аз сбърках при единия гол. Не ме викаха една година. Отидох в “Беленензес ” и направих доста мощна първа година. Вуцов ме извика в националния тим отново и в първия мач още веднъж играхме с Румъния. Бихме ги 3:0 в Букурещ, направих свръхестествен мач.

- Прескачаме напред-назад през годините, само че ти си играл в два мача, в които всичко се решаваше в последните секунди. Единият не приключи добре за нас, спомняш ли си го?
- Да, 0:1 с Шотландия в София. Тогава при еднакъв се класирахме за първи път на европейско състезание, само че ориста е такава. Единият път поради другия.

- Вярвахте ли на “Парк де Пренс ” през 1993 година, че можете да успехите Франция и да се класирате?
- Вярвахме. Отборът беше толкоз обединен, имам поради от президента на БФС до домакина на тима. Лагерът преди мача ни беше в Австрия, с цел да се подготвим за нещо такова. Голът на Емо си е неповторим, само че мачът и преди този момент беше равносилен, тъй че беше и до шанс.

- Имахте ли чувството, че в Съединени американски щати можете да постигнете нещо доста, доста огромно? Или просто отидохте за една първа победа за България на международно?
- В първия ни мач с Нигерия резултатът (3:0 за африканците - б.а.) въобще не отговаряше на това, което се случи на терена. Имахме анулиран гол, доста изпуснахме, греда на Емо имаше. А и Нигерия беше доста мощен тим. Освен това първи мач, страшна горещина беше в Далас. И по-късно при този резултат, който не беше добър за нас, ужасно храчене по нас. Нормално - тогава имаше доста повече медии. Пената искаше да си върви, имаше някакви придвижвания вероятно за вътрешен протест, който аз го стопирах просто. След диалог с Христо Данов, лека му пръст и на него, тъпо, че толкоз футболни хора си отидоха в последно време. Но пристигна мачът с Гърция, прекрасен, както и резултатът - 4:0, и ни пристигна като едно облекчение. Защо не бихме инцидентно, а бихме с такава разлика на международно състезание. Отприщихме се, видя се, че тимът ни е доста добре квалифициран, всички се познавахме и със завързани очи. Особено футболистите, които играеха напред. После биеш Аржентина 2:0 и отиваш с Мексико на 1/8-финал. Пак 100 000, само че на “Джайънтс Стейдиъм ”, там три мача общо играхме и всякога пред толкоз фенове.

- Искам обаче да те върна към времето преди международното. Първо, някъде две години преди този момент имаше скандал за капитанската лента сред Ники Илиев и Стоичков, а по-късно поради неплатени пари Валентин Михов трябваше да си тръгне като президент на БФС, Пената надали не го бяха уволнили за няколко часа. Каква беше тогава ролята на капитана?
- Огромна, каквато би трябвало да бъде на всеки един капитан. Първо, момчетата не желаеха да упражняват. Бяхме тук, в резиденция “Бояна ”, зад тази прелестна база, която построихме с сътрудниците преди седем години, в Дом 2 спяхме. Те вечер си излизаха, ходеха си по “Нерон ”, по “Орбита ”. Естествено, не с прибиране чак сутринта, само че въпреки всичко отвън режима. Това продължи няколко дни. Аз имах срещи с всички представители на тогавашната власт - министър председател, финансов министър, началник на Народното събрание, само че пари, по този начин или другояче, не се намираха. Тогава се появи Христо Данов и пое нещата, Михов беше заставен да си подаде оставката, само че най-малко се появи финансова непоклатимост. Не ни бяха платили от ноември предната година, само че нямаше пари и за самото престояване, хотели и по този начин нататък.

- Да прескочим отново към огромния ни спор за най-хубавия мач в кариерата ти. За мен е против “Щутгарт ”, ти смяташ, че е против Мексико.
- Срещу Мексико е №1 по значимост, тъй като с този мач тимът отиде на 1/4-финал на международно състезание. Това е нещо неповторимо, да не приказваме, че стигнахме до дребния край и бронзовите медали. Всеки един мач в Съединени американски щати имаше своя воин, по тази причина споделям, че за мен това е най-важният мач, в който аз съм оказал помощ на тима да продължи напред.

- После идва Германия. Как ги бихте тези?
- С лекост. Аз им споделях: “Не се бъзикайте момчета, това е Германия ”. Ицо тогава сподели: “Мани ги, бе. Тия сме ги пребили напряко ”. Данчо вика: “Те са ми най-лесни ”. Имаше едно успокоение в тима, увереност. И самият мач, в случай че го гледаш отново - неповторим. Вкараха ни гол от дузпа, каквато нямаше.

- Има ли място за жалост, че не бихме и Италия?
- Едва ли не всички в България чакаха да бием. Че чак и баба Ванга била споделила, че две Б-та ще бъдат на финала, типично за България. Но съгласно мен, колкото и да звучи необичайно, ние подценихме Италия. Едва отстраниха Нигерия и Испания, не бяха безапелационни. Може и тактиката ни в пазенето на Баджо беше ненапълно неверна. Бяха го дали на Златко Янков, който е неповторим футболист, само че е отбранителен халф и се оказа незадоволително повратлив. Две-три обстановки имаше, до 18-ата минута два гола ни вкара. После мачът е наш. Наско ги излъга всичките, вратаря - и на назад, а Ицо вкара дузпата. После друга чиста дузпа за нас. Хандбал. Не, и в хандбала за такова нещо ще ти свирят дузпа. Защитникът удря топката, и това на трева, не в зала. Тя отскача и повторно го удря в ръката. Можеше да стане 2:2 и никой не знаеше. Продължения, дузпи... Съжалявам в действителност.

- За третото място няма да те запитвам, че там към този момент беше... Само кажи - правилно ли е, че са влезнали началниците и са споделили: толкоз и толкоз, в случай че биете Швеция?
- Не, няма такова нещо. Като капитан аз постоянно преговарях за наградите на играчите и когато преди международното се разбрахме с Данов и Радичев какви пари ще се получават, аз бях поставил и дребен край. Не дали ще вземем една победа, а че ще играем 7 мача и дребният край беше хикс пари. Бях го планувал, също така договорът беше и нотариално удостоверен. Така че аз си свърших работата съвършено - и като вратар, и като капитан.

- Този път посрещането по какъв начин беше?
- Уникално! Просто неповторимо - и сега настръхвам. Спомням си този шпалир от самото летище до “Васил Левски ” с тези лимузини “Чайка ”, децата ми вътре в колата. Уникално! И самият стадион цялостен...

- Защо България като страна във футбола не съумя да употребява инерцията, която ни даваше това четвърто място на международно?
- Самите играчи и футболният съюз няма какво да употребяват. Просто страната в никакъв случай не се е отнасяла съществено към спорта по принцип, приказвам за след 1990 година Не единствено за футбола. Ние си бяхме в зрелост, незабавно по-късно се класирахме за първи път на европейско състезание. Там взехме четири точки и не можахме да се класираме, тъй като Румъния пък не взе нито една. Без да разясняваме за какво, с цел да не наскърбяваме съседите. След това и на международно състезание във Франция. Какво да желаеме повече?

- Защо не ти се получи да заиграеш в огромен тим на Запад?
- Малшанс съгласно мен. След международното имах оферти - от испанския “Тенерифе ”, от “Крус Асул ” в Мексико. Но тогава нямаше по какъв начин да напусна страната, бях в бракоразвод и останах да си виждам децата и да си ги печеля в съда, което и направих. Освен това направих доста хубава година в “Ботев ” (Пловдив), с доста страсти, доста аудитория.

- Баш там ли откри?
- От този клуб беше предлагането. Станахме трети и играхме край за купата, което си беше окей. После отидох в “Рединг ”, това им беше рекордният трансфер за футболист, освен за вратар.

- Вярно ли е, че в Англия ти е било сложна играта с крайници?
- Не, нямах никакви усложнения, аз постоянно съм играел добре с краката. Само че там имах доста травми. От неприятното време и от непрекъснатото ритване на топката напред.

- Това имах поради.
- Два пъти скъсах бедрен мускул, още два пъти ми шиха главата по време на мач. Фактически още куцукам, тъй като в Англия на мач с “Болтън ” един ми влезе непосредствено в коляното и припаднах. Няколко минути не си ги припомням, само че както и да е. Счупена капачка, двата менискуса, задна кръстна връзка, по тази причина в действителност и се отхвърлих през 1998 година, нямаше по какъв начин да продължа.

- Да те върна отново към “Парк де Пренс ”. Че тогава тъй като беше отново в непознат тим, само че там един другояче огромен футболист, не знам по какъв начин е бил като треньор - Бернар Женжини, “игра ” против ползите на клуба си, само че в интерес на френския народен тим. Така ли беше?
- 100 %. Точно един месец преди мача с Франция ме прати да играя в третия тим. Не във втория. И аз отидох при президента и му споделих непосредствено, че си разтрогвам контракта. Той ми отговори: Не прави нелепости, не се знае - има международно състезание, може да се класирате. Беше доста готин човек. Така вървях два пъти да играя против тимове от трета дивизия, млади момчета, като нашите до 21 години. Чудеха се какво върша с тях. Даже на единия мач си бях не запомнил ръкавиците и желаех от другия вратар.

- От резервата ти?
- Не, там вратарите нямаха запаси. От противника взех. И в “Рединг ” нямаше авариен вратар апропо. Но да се върна към “Мюлуз ”. И в двата мача пазих съвършено, приключиха 1:1, в единия хванах дузпа. Върнах се, ходя на лагер с националния тим, бием Франция, цялата френска преса против Женжини. Връщам се, упражнявам леко и си мисля, че си се прибирам у дома и ще черпя приятелите. Но виждам - на дъската със състава написа “Михайлов ”. Той незабавно ме върнал в състава. Пазих до края на шампионата, и то доста добре освен това.

- Кога в действителност ти и останалите 6-7 индивида от оня народен тим решихте, че ще поемете властта в БФС?
- Това беше моя концепция. Таймингът не беше тъкмо мой, по-точно самото оповестяване на концепцията през януари 2005 година Конгресът беше през октомври. Но аз - по този начин или другояче, бях тръгнал натам. Някои от сътрудниците още играеха, други не. Наско да вземем за пример беше в “Левски ”, Емо в ЦСКА - изпълнителни шефове. Аз бях при Иван Славков, лека му пръст, 4 години първи вицепрезидент, една година зам.-министър, т.е. с сан на зам.-министър, тъй като беше ДАМС (Държавна организация за младежта и спорта - б.а.). Това са пет години в администрацията. Бях се схванал със Славков, че той се отдръпва и аз поемам малко по малко, както по принцип се прави. Но той имаше доста другари - обикновено е за подобен човек, безгрижник и по този начин нататък, та те не му дадоха да се откаже, тъй като те си живееха около него. Това всички го знаеха. И той ми сподели: Боби, ще играем един против различен. Каквото стане. Нито сме се карали, нито нищо. Заедно определихме датата на конгреса, аз си бях в Изпълкома. Просто завоювах. И полека-лека с добитите познания, а не от терена непосредствено в кабинета, към този момент 17 години.

- Съжаляваш ли, че с някои от тези седем индивида ви се разминаха пътищата?
- На всичките седем съм дал опция да работят във футболния съюз. Дали като треньори, дали в Изпълкома, дали вицепрезидент, дали скаут, дали като нещо друго. От 22-ма на международното на всички съм дал някакъв късмет за работа. Естествено, за толкоз години няма по какъв начин с всички да ни останат непрекъснати връзките, имало е разтърсвания. Но аз не съм ги сменял самичък, всичко ставаше с решение на Изпълкома. Но с никой не съм бил непосредствено скаран.

- Голямото обвиняване към теб като президент е, че националният тим по този начин и не се класира на огромно състезание. Голямата ти горделивост пък е тази база. Кое е по-важното?
- Базата постоянно е по-важна, тъй като на всички места всичко стартира от инфраструктурата. Аз имам класиране, ти го загатна преди този момент, като първи вицепрезидент. А и тогава в Португалия останах и като лидер на тима, тъй като Славков си потегли след 0:5 от Швеция в първия мач. Президентът не може да бъде виновен за това, че тимът не се класира. Футболистите се вършат по клубовете, идват в националния тим, с цел да си вдигнат равнището, да играят с горделивост с националната фланелка. И най-грубо казано - да си вдигнат цената, тъй като, когато играеш за страната си, е напълно друго. Много пъти бяхме напълно близо до класиране. В една от квалификациите взехме 24 точки и отново не можахме да се класираме. Да вземем и последния път - баражът с Унгария ти е вкъщи, идващият с Исландия отново в София, имаш вид. Могат колкото си желаят да ме упрекват, само че това е единствено тъй като нямат какво друго да измислят.

- Препрочетох, преди да дойда тук, изявлението, което ти взех за 50-ия рожден ден. Какво се промени за тези 10 години?
- Най-малко остарях с 10 години. Станал съм по-опитен, по-мъдър, по-спокоен, по-умерен.

- След мачовете с Англия ли ти беше най-тежко? Защото ти самичък загатна организацията за посрещането ви след Мексико ‘86.
- Да, тъй като това беше режисура, безусловно проведена освен това. Използваха това, че треньорът на Англия Саутгейт 10 дни преди мача говореше единствено за расизъм. А след това техният си парламент изгони шефа на федерацията поради изявление, в което непосредствено приказва за цветнокожите играчи или нещо такова. Аз в никакъв случай не съм бил расист и България не е расистка страна. Това беше режисура, с цел да ме махнат заради неизвестно какви аргументи. Но пък беше окей за мен, тъй като година и половина гледах в профил защо става въпрос. Нищо не се промени в българския футбол, най-малкото не стана по-добър. Починах си и след това се върнах с цялостни сили.

- Какво следва оттук насетне? Ще вършим ли изявление за 70-ата годишнина отново като президент на БФС?
- А, не, не. Всяко нещо си има своя край, само че аз си имам мандат, хората са ме избрали за пети път и аз няма да ги отчайвам. Така че когато му пристигна времето. Със сигурност ще го създадем за нещо друго. Е, няма да играя голф, само че може да си поговорим за лов, лов на риба, за титли.

- И въпреки всичко фантазията ти като президент на БФС?
- Още тази година да се класира националният тим за европейско.

- Има ли сили?
- Надявам се. Естествено, ние, българите, постоянно желаеме прекомерно доста за това, което имаме, че и незабавно. Отборите не се споделят Германия, Франция, Англия, а Унгария, Сърбия и Черна гора. Но пък от някои се подценява това нещо, само че аз се надявам. Затова взехме непознат треньор, имаме млади момчета, нека всички са здрави и да можем да ги използваме.