Играта за световно господство
През зимата на 2016 кореспондентът на „ Гардиън “ Арва Мадави претърпява нещо като Фейсбук рецесия, откакто е прекарала три дни в обществената мрежа и осъзнава, че се нуждае от помощ.
Все отново да скъсаш с Фейсбук не е по никакъв начин елементарно. Всички ние се майтапим със зависимостта си от обществените мрежи, само че рядко одобряваме това за същинско пристрастяване, което съществено може да навреди на здравето ни. В последна сметка не е незаконно потреблението на обществените мрежи. И най значимото на никое място не е казано „ Фейсбук вреди на вашето здраве “ или „ бременните дами би трябвало заобикалят Instagram “.
Много от нас смятат, че инспекцията на обществените мрежи по няколко пъти дневно е обикновено, споделя Мадави. Статистиката приказва сама за себе си: месечната публика на Фейсбук е 2 милиарда консуматори. През 2016 година, компанията е пресметнала, че хората прекарват приблизително във Фейсбук, Instagram и Messenger по 50 минути дневно. Днес тази цифра е може би равна на час.
Това е по този начин, тъй като за нас, стоящите в обществените мрежи, е мъчно да се разберем, че навикът да превъртаме непрекъснато лентата с новините е проблем. През 2014 година Арва Мадави, работейки за рекламния бизнес, посещава централата на Фейсбук. Менаджерите по продажбите обстойно й описват какъв брой и какви данни са събирали за потребителите на обществената мрежа и по какъв начин са ги употребявали, с цел да принуждават хората да кликат върху рекламите. „ Беше ужасно. Оттогава не съм разгласила никаква персонална информация във Фейсбук. Трябва да започнете да възприемате Фейсбук като система за персонално наблюдаване, а не като обществена мрежа “ написа тя в публикацията си за вестника. Въпреки това, Мадави продължава да употребява Фейсбук и другите обществени мрежи. Тя безмилостно сканира Фейсбук и Инстаграм доста пъти дневно и прекарва часове в Twitter. „ Това не беше просто загуба на време. Навикът да заставам в обществените мрежи стартира да оказва психическо влияние върху мен. Постепенно разбрах, че потреблението на обществените мрежи е един тип мазохизъм. Когато бях болна, разгледах фотосите на други хора с техния „ съвършен “ живот и се усещах още по-зле. Сравнявайки себе си с другите, започнах да мисля за нуждата да бъда като всички тях, нещо, което в никакъв случай не съм правила преди. “
Мадави се пробва да напусне Фейсбук и открива, че обществената мрежа не толкоз елементарно освобождава потребителите. Няколко кликвания отиват единствено за намиране на страницата с бутона за деактивиране на профила. С кликване върху него и повторното въвеждане на паролата, потребителят е изправен пред обстоятелството, че Фейсбук демонстрира фотоси на неговите „ другари “ и предлага и на тях да им бъде изпратено известие. След това обществената мрежа желае да се изясни повода за деактивирането и Мадави написа: „ Прекарах прекомерно доста време във Фейсбук “, само че обществената мрежа й предлага да понижи броя на изпратените до нея известия и електронни писма. След като отхвърля, Мадави още веднъж натиска бутона за дезактивиране и още веднъж мрежата я пита дали е сигурна. В последна сметка процедурата за деактивиране на акаунта й лишава 10 кликвания, само че деактивирането на практика не значи нищо. „ За да активирате профила си още веднъж, би трябвало единствено да въведете потребителското си име и паролата си и може още веднъж да употребявате Фейсбук. Изключително мъчно е да изтриете вечно акаунта си “ написа Мадави.
Намалявайки използването на Фейсбук и Instagram, тя открива с облекчение: „ Спрях да се съпоставям с другите и започнах да се усещам доста по-щастлива. Престанах да се безпокоя от самото начало. Непрекъснатият поток от вести, умножени от обществените мрежи, елементарно могат да нарушат вашата душeвност. “
Разбира се, обществените мрежи имат и своите преимущества и носят наслаждение и изгода, стига използването им да е умерено и в това е казуса. Социалните мрежи са проектирани по този начин, че да пристрастяват и защото фирмите събират от ден на ден и повече данни за потребителите, зависимостта им става все по-силна.
Преди да се откаже от Харвард, Марк Зукърбърг е учил логика на психиката и Фейсбук е по скоро обществено, в сравнение с компютърно програмиране. „ Тази мрежа е основана, с цел да употребява човешките недостатъци “, признава първият президент на Фейсбук Шон Паркър в изявление за Axios през ноември предходната година.
Той изяснява, че още с появяването на Фейсбук, основателите му са се борили по какъв начин да привлекат доста от времето и вниманието на потребителите. За тази цел измислят бутона „ Харесва ми “. „ Това е като инжектиране с допамин и предизвиква потребителите да изтеглят от ден на ден и повече наличие. Това е взаимозависимост от обществена оценка и противоположна връзка и е тъкмо това, което хакер като мен може да измисли, тъй като обществената мрежа употребява уязвимостта на човешката логика на психиката и ние – основателите на Фейсбук, сме наясно “ споделя Паркър. Дори в случай че Зукърбърг и приятелите му да са знаели, че основават мрежа за пристрастяване, надали са могли да плануват следствията. Според Мадави през идващите 10 години ще се надигнем пред рецесия в публичното опазване на здравето, защото въздействието на обществените мрежи върху мозъка на потребителите, взаимоотношенията и политиката на хората стават все по-очевидни.
„ Днес има доказателства, че Фейсбук има негативно влияние върху умственото и физическото здраве на хората и започваме да разбираме, че една обществена мрежа може да ни манипулира, да управлява нашите страсти и да предизвиква самоизолация. Ако Фейсбук и другите обществени мрежи не приведат голямото си въздействие в естетика с отговорността си, би трябвало да се запитаме желаеме ли да бъдем част от тяхната игра за международно владичество “. споделя Мадави.
(Превод за „ Труд “ – Павел Марков)
Все отново да скъсаш с Фейсбук не е по никакъв начин елементарно. Всички ние се майтапим със зависимостта си от обществените мрежи, само че рядко одобряваме това за същинско пристрастяване, което съществено може да навреди на здравето ни. В последна сметка не е незаконно потреблението на обществените мрежи. И най значимото на никое място не е казано „ Фейсбук вреди на вашето здраве “ или „ бременните дами би трябвало заобикалят Instagram “.
Много от нас смятат, че инспекцията на обществените мрежи по няколко пъти дневно е обикновено, споделя Мадави. Статистиката приказва сама за себе си: месечната публика на Фейсбук е 2 милиарда консуматори. През 2016 година, компанията е пресметнала, че хората прекарват приблизително във Фейсбук, Instagram и Messenger по 50 минути дневно. Днес тази цифра е може би равна на час.
Това е по този начин, тъй като за нас, стоящите в обществените мрежи, е мъчно да се разберем, че навикът да превъртаме непрекъснато лентата с новините е проблем. През 2014 година Арва Мадави, работейки за рекламния бизнес, посещава централата на Фейсбук. Менаджерите по продажбите обстойно й описват какъв брой и какви данни са събирали за потребителите на обществената мрежа и по какъв начин са ги употребявали, с цел да принуждават хората да кликат върху рекламите. „ Беше ужасно. Оттогава не съм разгласила никаква персонална информация във Фейсбук. Трябва да започнете да възприемате Фейсбук като система за персонално наблюдаване, а не като обществена мрежа “ написа тя в публикацията си за вестника. Въпреки това, Мадави продължава да употребява Фейсбук и другите обществени мрежи. Тя безмилостно сканира Фейсбук и Инстаграм доста пъти дневно и прекарва часове в Twitter. „ Това не беше просто загуба на време. Навикът да заставам в обществените мрежи стартира да оказва психическо влияние върху мен. Постепенно разбрах, че потреблението на обществените мрежи е един тип мазохизъм. Когато бях болна, разгледах фотосите на други хора с техния „ съвършен “ живот и се усещах още по-зле. Сравнявайки себе си с другите, започнах да мисля за нуждата да бъда като всички тях, нещо, което в никакъв случай не съм правила преди. “
Мадави се пробва да напусне Фейсбук и открива, че обществената мрежа не толкоз елементарно освобождава потребителите. Няколко кликвания отиват единствено за намиране на страницата с бутона за деактивиране на профила. С кликване върху него и повторното въвеждане на паролата, потребителят е изправен пред обстоятелството, че Фейсбук демонстрира фотоси на неговите „ другари “ и предлага и на тях да им бъде изпратено известие. След това обществената мрежа желае да се изясни повода за деактивирането и Мадави написа: „ Прекарах прекомерно доста време във Фейсбук “, само че обществената мрежа й предлага да понижи броя на изпратените до нея известия и електронни писма. След като отхвърля, Мадави още веднъж натиска бутона за дезактивиране и още веднъж мрежата я пита дали е сигурна. В последна сметка процедурата за деактивиране на акаунта й лишава 10 кликвания, само че деактивирането на практика не значи нищо. „ За да активирате профила си още веднъж, би трябвало единствено да въведете потребителското си име и паролата си и може още веднъж да употребявате Фейсбук. Изключително мъчно е да изтриете вечно акаунта си “ написа Мадави.
Намалявайки използването на Фейсбук и Instagram, тя открива с облекчение: „ Спрях да се съпоставям с другите и започнах да се усещам доста по-щастлива. Престанах да се безпокоя от самото начало. Непрекъснатият поток от вести, умножени от обществените мрежи, елементарно могат да нарушат вашата душeвност. “
Разбира се, обществените мрежи имат и своите преимущества и носят наслаждение и изгода, стига използването им да е умерено и в това е казуса. Социалните мрежи са проектирани по този начин, че да пристрастяват и защото фирмите събират от ден на ден и повече данни за потребителите, зависимостта им става все по-силна.
Преди да се откаже от Харвард, Марк Зукърбърг е учил логика на психиката и Фейсбук е по скоро обществено, в сравнение с компютърно програмиране. „ Тази мрежа е основана, с цел да употребява човешките недостатъци “, признава първият президент на Фейсбук Шон Паркър в изявление за Axios през ноември предходната година.
Той изяснява, че още с появяването на Фейсбук, основателите му са се борили по какъв начин да привлекат доста от времето и вниманието на потребителите. За тази цел измислят бутона „ Харесва ми “. „ Това е като инжектиране с допамин и предизвиква потребителите да изтеглят от ден на ден и повече наличие. Това е взаимозависимост от обществена оценка и противоположна връзка и е тъкмо това, което хакер като мен може да измисли, тъй като обществената мрежа употребява уязвимостта на човешката логика на психиката и ние – основателите на Фейсбук, сме наясно “ споделя Паркър. Дори в случай че Зукърбърг и приятелите му да са знаели, че основават мрежа за пристрастяване, надали са могли да плануват следствията. Според Мадави през идващите 10 години ще се надигнем пред рецесия в публичното опазване на здравето, защото въздействието на обществените мрежи върху мозъка на потребителите, взаимоотношенията и политиката на хората стават все по-очевидни.
„ Днес има доказателства, че Фейсбук има негативно влияние върху умственото и физическото здраве на хората и започваме да разбираме, че една обществена мрежа може да ни манипулира, да управлява нашите страсти и да предизвиква самоизолация. Ако Фейсбук и другите обществени мрежи не приведат голямото си въздействие в естетика с отговорността си, би трябвало да се запитаме желаеме ли да бъдем част от тяхната игра за международно владичество “. споделя Мадави.
(Превод за „ Труд “ – Павел Марков)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ