Гвелфи срещу гибелини, ама по български
През XII-XIII в. историята на средновековна Италия е белязана от една изключително яростна битка за превъзходство, противопоставяща от една страна религиозните полезности и разбирания на гвелфите, а от друга – светските правила на ръководство на гибелините.
Като ревностни поддръжници на Църквата и папата, гвелфите били апологети на концепцията тогавашна разпокъсана Италия да откри своето политическо обединяване към папската власт, до момента в който за гибелините, бидейки бранители на короната, вярвали, че обединяването на Италия би трябвало да се извърши под диктовката на немския крал, който е бил отпред на Свещената римска империя.
До огромна степен днешните политически противодействия сред двете съществени партии у нас припомнят на тогавашната остра борба сред гвелфи и гибелини. Естествено, с тази основна разлика, че конфликтите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия напълно не лежат на религиозна или световна основа, а по-скоро обгръщат амбциите и на двете партии да се заявят като опция една на друга. И тъкмо тук е редно да отбележим, че макар нееднократните позиции от страна на ГЕРБ, че сега ръководството им няма опция, би трябвало да отчетем последните социологически данни, които чисто статистически демонстрират скромната разлика в процентите сред ръководещи и съпротива, т.е. във всяко едно демократично ръководство съществуването на политическа опция е изцяло естествена догадка, която би могла да се осъществя в границите на всеки един избирателен развой. Така че от тази позиция както ГЕРБ е опция на Българска социалистическа партия, по този начин и опозицията може да бъде опция на ръководството, което е изконно предписание в политикита освен у нас, само че и на всички места другаде, където съществуват партиен плурализъм и либерален режим.
В този смисъл за Българска социалистическа партия, самопровъзгласила се за водещия опозиционен водач против неправдата и ниския стандарт на живот у нас на фона на останалите партии, е от извънредно значение да бъде припозната от хората като единствената опция на настоящето ръководство, т.е. тя се стреми да бъде гласът на народа и да упорства от името на народа, възползвайки се от изразните средства на популизма и от степента на емоционалност, които предизвикат такива тематики в обществото като корупцията, бедността, опазването на здравето, битовата престъпност и така нататък
При опозицията обаче има един главен проблем, който ни минимум не е за занемаряване и който даже би могъл да сложи под опасност легитимността на партийното управление и на самата партия като цяло в обществото. Парадоксално, този проблем се споделя Румен Радев. Откакто встъпи в служба, волно или несъзнателно, президентът като че ли измести Корнелия Нинова от партийната естрада на Българска социалистическа партия и иззе опозиционните ѝ функционалности. Едва ли някой може да отхвърли, че откогато Румен Радев оглави президентската институция, гласът на неговото противоречие отеква надалеч по-мощно и по-критично в страната, ехото от което продължава да витае и много по-продължително в общественото пространство, в сравнение с да вземем за пример някоя конференция на,,Позитано’’ 20, чийто предмет на спор нормално се не помни в границите на същия ден.
В този аспект не е напълно ясно по какъв начин тъкмо Българска социалистическа партия ще реагира, с цел да излезе от президентската сянка, тъй като сега президентът не прави услуга нито на себе си, нито на партията, която издигна кандидатурата му. В годината, в която предстоят два изборни процеса, водещата роля във връзка с демонстрирането на остра, провокативна и запаметяваща се опозиционна изразителност би трябвало да принадлежи точно на Българска социалистическа партия, а не на така наречен обединител на нацията. Българска социалистическа партия е длъжна да даде солидна поръчка, че желае и може да бъде равносилен политически конкурент на ГЕРБ и почтена тяхна опция, несъмнено. Вместо това от Столетницата като че ли вървят в противоположна посока. Няма по какъв начин Българска социалистическа партия да претендира за опция на която и да е власт все още, предлагайки само някаква мощно нереална и противоречива,,Визия за България’’, която съгласно много експертни оценки е мощно пресилена като предизборна стратегия и съвсем нереализируема като желание. Не бива да се подминава и вътрешнопартийната проблематика в обособените структури, изграждащи Българска социалистическа партия – има ли неодобрение против Нинова? Има ли съпротива против нея и в случай че,,да’’, респективно каква би била алтернативата за нов водач? Сериозен ли е спорът сред Българска социалистическа партия и ПЕС и надлежно сред Нинова и Станишев? Защото по този въпрос нищо не е казано изрично нито от едната, нито от другата страна на барикадата. В тази връзка Българска социалистическа партия не наподобява да е в подготвеност да бъде действителна опция на ръководството, а по-скоро, че е заета с това да претендира, че може да бъде такава, само че то е в границите на политическия етикет, на формалното условие. На чисто организационно, концептуално и консенсусно равнище алтернативата им е полу-алтернативна, а президентът с нищо не способства за тяхното партийно богатство, защото – както стана дума – позиционирането му като съпротива не е основното му конституционно обвързване.
От позиция на ГЕРБ нещата там стоят организационно по-подредени, което е подбудено най-много от престижа на водача и персонифицирането му със самата партия, въпреки през последната година-две Борисов да загуби част от онази политическа аура, която притежаваше по време на първия си мандат. Но все пак той остава мощната фигура в границите на партията, която мъчно би позволила някакви вътрешни раздори да я разклатят или отслабят, още по-малко пък да доведат до сюжет, подобен с този на,,Позитано’’ 20.
Всъщност единственото предизвикателство пред ръководещата партия преди европейските избори и по-специално преди изборите за локален избор е да съумее да затвърди хегемонията си по обособени места, като за задачата би било от директно значение каква предизборна платформа ще организира и каква стратегия ще даде за развиването на по-малките обитаеми места, които по традиция са и най-бедните райони у нас. Тук забележителна роля ще изиграят и обособените кандидат-кметове на ГЕРБ, което по естество е може би и най-фундаменталният детайл от подготовката на една предизборна акция. Към този миг всички по-големи регионални градове и общини в България се ръководят от претенденти на ГЕРБ, което е разследване от ефикасна структурна политика, известност на лицата на локално ниво и провеждането на по-популярни изборни акции, заради което следва разумният въпрос до каква степен Българска социалистическа партия е способна да активизира електората си и най-много да му потвърди, че макар вътрешните си неразбирателства е подготвена да бъде оня несклоняем конкурент от аления ъгъл на политическия кръг. Гонгът за този мач ще удари наесен.
Преди това политическото състезание сред родните гвелфи и гибелини би трябвало да излъчи спечелилият на европейската сцена. После идва ред и на локалния избор на,,алтернатива’’.
В исторически подтекст крайната борба е извоювана от гвелфите, поддръжниците на папата. Остава единствено да разберем кои ще са гвелфите в нашия случай и кои – гибелините.
Като ревностни поддръжници на Църквата и папата, гвелфите били апологети на концепцията тогавашна разпокъсана Италия да откри своето политическо обединяване към папската власт, до момента в който за гибелините, бидейки бранители на короната, вярвали, че обединяването на Италия би трябвало да се извърши под диктовката на немския крал, който е бил отпред на Свещената римска империя.
До огромна степен днешните политически противодействия сред двете съществени партии у нас припомнят на тогавашната остра борба сред гвелфи и гибелини. Естествено, с тази основна разлика, че конфликтите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия напълно не лежат на религиозна или световна основа, а по-скоро обгръщат амбциите и на двете партии да се заявят като опция една на друга. И тъкмо тук е редно да отбележим, че макар нееднократните позиции от страна на ГЕРБ, че сега ръководството им няма опция, би трябвало да отчетем последните социологически данни, които чисто статистически демонстрират скромната разлика в процентите сред ръководещи и съпротива, т.е. във всяко едно демократично ръководство съществуването на политическа опция е изцяло естествена догадка, която би могла да се осъществя в границите на всеки един избирателен развой. Така че от тази позиция както ГЕРБ е опция на Българска социалистическа партия, по този начин и опозицията може да бъде опция на ръководството, което е изконно предписание в политикита освен у нас, само че и на всички места другаде, където съществуват партиен плурализъм и либерален режим.
В този смисъл за Българска социалистическа партия, самопровъзгласила се за водещия опозиционен водач против неправдата и ниския стандарт на живот у нас на фона на останалите партии, е от извънредно значение да бъде припозната от хората като единствената опция на настоящето ръководство, т.е. тя се стреми да бъде гласът на народа и да упорства от името на народа, възползвайки се от изразните средства на популизма и от степента на емоционалност, които предизвикат такива тематики в обществото като корупцията, бедността, опазването на здравето, битовата престъпност и така нататък
При опозицията обаче има един главен проблем, който ни минимум не е за занемаряване и който даже би могъл да сложи под опасност легитимността на партийното управление и на самата партия като цяло в обществото. Парадоксално, този проблем се споделя Румен Радев. Откакто встъпи в служба, волно или несъзнателно, президентът като че ли измести Корнелия Нинова от партийната естрада на Българска социалистическа партия и иззе опозиционните ѝ функционалности. Едва ли някой може да отхвърли, че откогато Румен Радев оглави президентската институция, гласът на неговото противоречие отеква надалеч по-мощно и по-критично в страната, ехото от което продължава да витае и много по-продължително в общественото пространство, в сравнение с да вземем за пример някоя конференция на,,Позитано’’ 20, чийто предмет на спор нормално се не помни в границите на същия ден.
В този аспект не е напълно ясно по какъв начин тъкмо Българска социалистическа партия ще реагира, с цел да излезе от президентската сянка, тъй като сега президентът не прави услуга нито на себе си, нито на партията, която издигна кандидатурата му. В годината, в която предстоят два изборни процеса, водещата роля във връзка с демонстрирането на остра, провокативна и запаметяваща се опозиционна изразителност би трябвало да принадлежи точно на Българска социалистическа партия, а не на така наречен обединител на нацията. Българска социалистическа партия е длъжна да даде солидна поръчка, че желае и може да бъде равносилен политически конкурент на ГЕРБ и почтена тяхна опция, несъмнено. Вместо това от Столетницата като че ли вървят в противоположна посока. Няма по какъв начин Българска социалистическа партия да претендира за опция на която и да е власт все още, предлагайки само някаква мощно нереална и противоречива,,Визия за България’’, която съгласно много експертни оценки е мощно пресилена като предизборна стратегия и съвсем нереализируема като желание. Не бива да се подминава и вътрешнопартийната проблематика в обособените структури, изграждащи Българска социалистическа партия – има ли неодобрение против Нинова? Има ли съпротива против нея и в случай че,,да’’, респективно каква би била алтернативата за нов водач? Сериозен ли е спорът сред Българска социалистическа партия и ПЕС и надлежно сред Нинова и Станишев? Защото по този въпрос нищо не е казано изрично нито от едната, нито от другата страна на барикадата. В тази връзка Българска социалистическа партия не наподобява да е в подготвеност да бъде действителна опция на ръководството, а по-скоро, че е заета с това да претендира, че може да бъде такава, само че то е в границите на политическия етикет, на формалното условие. На чисто организационно, концептуално и консенсусно равнище алтернативата им е полу-алтернативна, а президентът с нищо не способства за тяхното партийно богатство, защото – както стана дума – позиционирането му като съпротива не е основното му конституционно обвързване.
От позиция на ГЕРБ нещата там стоят организационно по-подредени, което е подбудено най-много от престижа на водача и персонифицирането му със самата партия, въпреки през последната година-две Борисов да загуби част от онази политическа аура, която притежаваше по време на първия си мандат. Но все пак той остава мощната фигура в границите на партията, която мъчно би позволила някакви вътрешни раздори да я разклатят или отслабят, още по-малко пък да доведат до сюжет, подобен с този на,,Позитано’’ 20.
Всъщност единственото предизвикателство пред ръководещата партия преди европейските избори и по-специално преди изборите за локален избор е да съумее да затвърди хегемонията си по обособени места, като за задачата би било от директно значение каква предизборна платформа ще организира и каква стратегия ще даде за развиването на по-малките обитаеми места, които по традиция са и най-бедните райони у нас. Тук забележителна роля ще изиграят и обособените кандидат-кметове на ГЕРБ, което по естество е може би и най-фундаменталният детайл от подготовката на една предизборна акция. Към този миг всички по-големи регионални градове и общини в България се ръководят от претенденти на ГЕРБ, което е разследване от ефикасна структурна политика, известност на лицата на локално ниво и провеждането на по-популярни изборни акции, заради което следва разумният въпрос до каква степен Българска социалистическа партия е способна да активизира електората си и най-много да му потвърди, че макар вътрешните си неразбирателства е подготвена да бъде оня несклоняем конкурент от аления ъгъл на политическия кръг. Гонгът за този мач ще удари наесен.
Преди това политическото състезание сред родните гвелфи и гибелини би трябвало да излъчи спечелилият на европейската сцена. После идва ред и на локалния избор на,,алтернатива’’.
В исторически подтекст крайната борба е извоювана от гвелфите, поддръжниците на папата. Остава единствено да разберем кои ще са гвелфите в нашия случай и кои – гибелините.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ