Осемте най-неудачни процесори в историята на компютрите
През цялата полувековна история на компютрите, другите компании създадоха стотици разнообразни процесори. Сред тях има отлични за своето време решения, има и просто положителни процесори. Но има и CPU, за които мнозина си задават въпроса, за какво въобще е трябвало да бъде изработен този чип. Нека да се спрем върху няколко от тези процесори.
Intel Itanium (2001)
Тези процесори бяха един доста добър опит за приемане на висока продуктивност в паралелните калкулации, без увеличение на тактовата периодичност. Тези чипове могат да извършват до 6 указания на такт, до момента в който актуалните Core i могат единствено 4. Intel Itanium има 24 MB кеш памет (срещу стотината килобайта в тогавашния Pentium), 64-битово адресиране на паметта (и това 5 години преди да появяването на 64-битови потребителски ОС), доста дейно ядро, което значително покачва продуктивността при работа с няколко потока.
Уви, това решение се оказа неуместно. Да, от една страна, в режим IA-64 това е най-бързият процесор за калкулации с плаваща запетая, само че при целочислените калкулации чипът е на същото равнище, като елементарните х86 процесори със същата периодичност. И още по-лошо, в случай че х86 кодът не е усъвършенстван за Itanium, то продуктивността пада до 8 пъти в съпоставяне със общоприетия х86 CPU със същата тактова периодичност! Да отбележим, че L3 кешът е голям за тогавашните процесори, единствено че неговата скорост не е изключително по-голяма от RAM паметта от това време. А това забавя новаторския процесор.
Много неприятна роля изиграва подигравателното име Itanic, което непосредствено асоциира Itanium с Титаник. Причината е, че чипът излиза 3-4 години по-късно от оповестения период. Тогава Intel би трябвало да се конкурира с AMD в сегмента на потребителските процесори и Itanium непрестанно е отлаган. Още повече, че продажбите на Itanium съответстваха с колапса на пазара на доткомите. Този колапс докара до огромен спад в продажбите на сървъри. А по това време на пазара са мастодонтите като IBM с архитектурата POWER и Sun с архитектурата SPARC и Itanium концепцията на Intel пропадна.
Процесорният колос с всички сили се опита да избави своята рожба, само че в крана сметка последните процесори от тази фамилия излязоха през 2017 година, освен това създадени посредством 32 нанометров софтуерен развой, стар с цели 5 години. Вече знаем, че те не можаха да заменят х86 процесорите и в този момент във високопроизводителния сегмент господства Xeon.
Intel Pentium 4 Willamette със Socket 423 (2000 година)
През 2000 година Intel показва процесорите Pentium 4, а дружно с тях и новият сокет 423. Всичко би могло да се развие добре, само че поради градивните особености на производството на централни процесори с периодичност над 2 GHz, потреблението на този сокет е невероятно. В последна сметка през 2001 година компанията минава към известният и до сегашен ден Socket 478. Именно той стартира да се употребява при процесорите Pentium с периодичност до 3,4 GHz в това число.
Разбира се, потребителите напълно не се зарадваха на това, че техният сокет остаря след половин година. По-късно бе изработен преходник, даващ опция процесорите за Socket 478 да се слагат на 423. Но чиповете Pentium 4 за Socket 423 си останаха едно неуместно решение.
Cyrix 6×86 (1996)
Към сегашен ден да се предложи х86-съвместим процесор на пазара е на процедура нереално. Всички патенти за тези чипове са поделени сред Intel, AMD и VIA. Но през 90-те години нещата са по-прости и на пазара излизат процесорите Cyrix, които могат да се слагат в същите сокети на Intel Pentium. И да, процесорите Cyrix са по-евтини.
И още, новите CPU в целочислените калкулации са значително по-бързи от чиповете Pentium от това време. Така да вземем за пример, 133 MHz Cyrix работи със същата скорост като 166 MHz Pentium. За времето си, това има смисъл, тъй като съвсем всичкият офисен програмен продукт употребява целочислени калкулации. Проектантите на Cyrix чакаха това да продължи, само че сгрешиха. Целият свят мина към калкулации с плаваща запетая.
И тук ниската продуктивност на математическия копроцесор (FPU) при 6×86 се прояви. Първо, инструкциите се извършват най-малко за 4 такта и второ, те нямат конвейери. По този метод, с плаваща точка Cyrix работи на равнището на Intel 486. Популярността на Pentium нараства и програмистите стартират да пишат непосредствено на асемблер, с цел да могат да извлекат оптималната употребява от бързия FPU на Pentium, който работи със напълно дребни задръжки. В резултата от това, в известната Quake, разликата в продуктивността на Pentium и Cyrix надвишава 2 пъти. А софтуерът от този вид с всеки минал ден става от ден на ден и преимуществото на Cyrix бързо се стопи.
Cyrix MediaGX (1997 година)
Разбирайки че краят наближава, компанията Cyrix прави усилени опити да измисли нещо ново. И това е системата-върху-чипа MediaGX. Да, точно SoC, в която са интегрирани 5×86 процесорно ядро, модули за работа с аудио и видео, PCI контролери и RAM.
Идеята за времето си е превъзходна. Но съставените елементи са подбрани извънредно. В целочислените калкулации, 5×86 работи на равнището на Intel 486 (и това във времената на Pentium II) и няма L2 кеш. Няма и съгласуемост с елементарните дънни платки.
В последна сметка тази SoC бе употребена единствено в няколко компактни преносимия компютър, в които няма по какъв начин да бъда построена система с бърз CPU и добра графика. Сега към този момент знаем, че SoC е една отлична концепция, тъй като през днешния ден се употребява навсякъде. Но тогавашната реализация е ужасна и това погуби тази фамилия чипове.
Texas Instruments TMS9900 (1976 година)
Годината е 1976-та. Компанията IBM търси процесор за своя автентичен IBM PC. Тогава има два кандидата – TMS9900 и Intel 8086/8088 (Motorola 68K е на стадий създаване, а IBM не желае да чака). TMS9900 има 16-битово адресно пространство, а 8086-20-битово. На пръв взор 25% разлика не са чак толкоз доста. Но не, на процедура TMS9900 може да адресира единствено 64 KB памет, а 8086 – цялостен мегабайт. TI подценява създаването на своя 16-битов периферен чип, заради което процесорът може да работи единствено с 8-битова шина с доста ниска за това време продуктивност. Това не е всичко – в TMS9900 няма регистри и за всичко се употребява оперативната памет. Ето за какво, напълно не е за удивление, че IBM избира Intel. Кой знае, в случай че TI бе направила малко по-добър процесор, в този момент вероятно щяхме да използваме най-вече нейната продукция.
Qualcomm Snapdragon 810 (2014)
През 2014 година компанията Qualcomm подхваща първия си опит за основаване на 8-ядрен процесор с архитектурата big.LITTLE. Той би трябвало да има 4 мощни Cortex A-57 ядра и 4 икономични Cortex-A53. Идеята е добра, само че софтуерният развой не е селекциониран удачно – 20 nm на TSMС. Да си спомняте различен 20 nm процесор? Няма. Samsung взема решение да пропусне 20 нанометровия софтуерен развой и има за какво. Snapdragon 810 по този начин си остана в паметта на всички като един доста парещ чип, който може да показва рекордна продуктивност, само че единствено за към една минута. Qualcomm се опита реши казуса с няколко нови проверки на тази SoC, само че не съумя.
IBM PowerPC G5 (2005)
По това време излиза наяве, че Intel с х86 архитектурата въпреки всичко е по-добре от IBM с PowerPC. С излизането на първите процесори G5, Apple се надява, че за една година IBM ще преодолее бариерата от 3 GHz и ще се изравни с Intel. Но това не се случи. Всъщност, тази периодичност е достигната, само че се постанова потреблението на водно изстудяване. В последна сметка Apple няма с какво да размени G4 в своите преносими компютри и се взема решение да се употребява Intel x86.
Pentium III 1.13 ГГц (2000 година)
Архитектурата Pentium III е прелестна за своето време и топ решенията с нея даже изпреварват Pentium 4 с много по-висока периодичност. Уви, тогава Intel се надпреварва с AMD, „кой първи ще предложи на пазара процесор с периодичност над 1 GHz“. Интел си затваря очите на това, че P3 със 180 нанометров софтуерен развой при периодичност 1,13 GHz работи несигурно и стартира да продава тези чипове.
Резултатът е напълно предсказуем. Потребителите, закупили един толкоз парещ, безценен и на всичкото от горната страна неустойчив чип, желаят Intel да им върне парите. Налага се процесорният колос да изземе цялата партида. В резултат от това, постоянните решения с тактова периодичност 1,1 и 1,13 GHz излизат една година по-късно, във тип на модификацията D0.
Виждаме, че другите процесорни производители са допускали своите неточности при основаването на CPU. В някои случаи това води до неголеми проблеми, само че от време на време това води до загубата на значителен пазарен дял, а има случаи и на цялостна загуба на част от пазара. Разбира се, това напълно не са всички неудачни по една или друга причина процесори. В идващ материал ще разгледаме други сходни чипове.
Intel Itanium (2001)
Тези процесори бяха един доста добър опит за приемане на висока продуктивност в паралелните калкулации, без увеличение на тактовата периодичност. Тези чипове могат да извършват до 6 указания на такт, до момента в който актуалните Core i могат единствено 4. Intel Itanium има 24 MB кеш памет (срещу стотината килобайта в тогавашния Pentium), 64-битово адресиране на паметта (и това 5 години преди да появяването на 64-битови потребителски ОС), доста дейно ядро, което значително покачва продуктивността при работа с няколко потока.
Уви, това решение се оказа неуместно. Да, от една страна, в режим IA-64 това е най-бързият процесор за калкулации с плаваща запетая, само че при целочислените калкулации чипът е на същото равнище, като елементарните х86 процесори със същата периодичност. И още по-лошо, в случай че х86 кодът не е усъвършенстван за Itanium, то продуктивността пада до 8 пъти в съпоставяне със общоприетия х86 CPU със същата тактова периодичност! Да отбележим, че L3 кешът е голям за тогавашните процесори, единствено че неговата скорост не е изключително по-голяма от RAM паметта от това време. А това забавя новаторския процесор.
Много неприятна роля изиграва подигравателното име Itanic, което непосредствено асоциира Itanium с Титаник. Причината е, че чипът излиза 3-4 години по-късно от оповестения период. Тогава Intel би трябвало да се конкурира с AMD в сегмента на потребителските процесори и Itanium непрестанно е отлаган. Още повече, че продажбите на Itanium съответстваха с колапса на пазара на доткомите. Този колапс докара до огромен спад в продажбите на сървъри. А по това време на пазара са мастодонтите като IBM с архитектурата POWER и Sun с архитектурата SPARC и Itanium концепцията на Intel пропадна.
Процесорният колос с всички сили се опита да избави своята рожба, само че в крана сметка последните процесори от тази фамилия излязоха през 2017 година, освен това създадени посредством 32 нанометров софтуерен развой, стар с цели 5 години. Вече знаем, че те не можаха да заменят х86 процесорите и в този момент във високопроизводителния сегмент господства Xeon.
Intel Pentium 4 Willamette със Socket 423 (2000 година)
През 2000 година Intel показва процесорите Pentium 4, а дружно с тях и новият сокет 423. Всичко би могло да се развие добре, само че поради градивните особености на производството на централни процесори с периодичност над 2 GHz, потреблението на този сокет е невероятно. В последна сметка през 2001 година компанията минава към известният и до сегашен ден Socket 478. Именно той стартира да се употребява при процесорите Pentium с периодичност до 3,4 GHz в това число.
Разбира се, потребителите напълно не се зарадваха на това, че техният сокет остаря след половин година. По-късно бе изработен преходник, даващ опция процесорите за Socket 478 да се слагат на 423. Но чиповете Pentium 4 за Socket 423 си останаха едно неуместно решение.
Cyrix 6×86 (1996)
Към сегашен ден да се предложи х86-съвместим процесор на пазара е на процедура нереално. Всички патенти за тези чипове са поделени сред Intel, AMD и VIA. Но през 90-те години нещата са по-прости и на пазара излизат процесорите Cyrix, които могат да се слагат в същите сокети на Intel Pentium. И да, процесорите Cyrix са по-евтини.
И още, новите CPU в целочислените калкулации са значително по-бързи от чиповете Pentium от това време. Така да вземем за пример, 133 MHz Cyrix работи със същата скорост като 166 MHz Pentium. За времето си, това има смисъл, тъй като съвсем всичкият офисен програмен продукт употребява целочислени калкулации. Проектантите на Cyrix чакаха това да продължи, само че сгрешиха. Целият свят мина към калкулации с плаваща запетая.
И тук ниската продуктивност на математическия копроцесор (FPU) при 6×86 се прояви. Първо, инструкциите се извършват най-малко за 4 такта и второ, те нямат конвейери. По този метод, с плаваща точка Cyrix работи на равнището на Intel 486. Популярността на Pentium нараства и програмистите стартират да пишат непосредствено на асемблер, с цел да могат да извлекат оптималната употребява от бързия FPU на Pentium, който работи със напълно дребни задръжки. В резултата от това, в известната Quake, разликата в продуктивността на Pentium и Cyrix надвишава 2 пъти. А софтуерът от този вид с всеки минал ден става от ден на ден и преимуществото на Cyrix бързо се стопи.
Cyrix MediaGX (1997 година)
Разбирайки че краят наближава, компанията Cyrix прави усилени опити да измисли нещо ново. И това е системата-върху-чипа MediaGX. Да, точно SoC, в която са интегрирани 5×86 процесорно ядро, модули за работа с аудио и видео, PCI контролери и RAM.
Идеята за времето си е превъзходна. Но съставените елементи са подбрани извънредно. В целочислените калкулации, 5×86 работи на равнището на Intel 486 (и това във времената на Pentium II) и няма L2 кеш. Няма и съгласуемост с елементарните дънни платки.
В последна сметка тази SoC бе употребена единствено в няколко компактни преносимия компютър, в които няма по какъв начин да бъда построена система с бърз CPU и добра графика. Сега към този момент знаем, че SoC е една отлична концепция, тъй като през днешния ден се употребява навсякъде. Но тогавашната реализация е ужасна и това погуби тази фамилия чипове.
Texas Instruments TMS9900 (1976 година)
Годината е 1976-та. Компанията IBM търси процесор за своя автентичен IBM PC. Тогава има два кандидата – TMS9900 и Intel 8086/8088 (Motorola 68K е на стадий създаване, а IBM не желае да чака). TMS9900 има 16-битово адресно пространство, а 8086-20-битово. На пръв взор 25% разлика не са чак толкоз доста. Но не, на процедура TMS9900 може да адресира единствено 64 KB памет, а 8086 – цялостен мегабайт. TI подценява създаването на своя 16-битов периферен чип, заради което процесорът може да работи единствено с 8-битова шина с доста ниска за това време продуктивност. Това не е всичко – в TMS9900 няма регистри и за всичко се употребява оперативната памет. Ето за какво, напълно не е за удивление, че IBM избира Intel. Кой знае, в случай че TI бе направила малко по-добър процесор, в този момент вероятно щяхме да използваме най-вече нейната продукция.
Qualcomm Snapdragon 810 (2014)
През 2014 година компанията Qualcomm подхваща първия си опит за основаване на 8-ядрен процесор с архитектурата big.LITTLE. Той би трябвало да има 4 мощни Cortex A-57 ядра и 4 икономични Cortex-A53. Идеята е добра, само че софтуерният развой не е селекциониран удачно – 20 nm на TSMС. Да си спомняте различен 20 nm процесор? Няма. Samsung взема решение да пропусне 20 нанометровия софтуерен развой и има за какво. Snapdragon 810 по този начин си остана в паметта на всички като един доста парещ чип, който може да показва рекордна продуктивност, само че единствено за към една минута. Qualcomm се опита реши казуса с няколко нови проверки на тази SoC, само че не съумя.
IBM PowerPC G5 (2005)
По това време излиза наяве, че Intel с х86 архитектурата въпреки всичко е по-добре от IBM с PowerPC. С излизането на първите процесори G5, Apple се надява, че за една година IBM ще преодолее бариерата от 3 GHz и ще се изравни с Intel. Но това не се случи. Всъщност, тази периодичност е достигната, само че се постанова потреблението на водно изстудяване. В последна сметка Apple няма с какво да размени G4 в своите преносими компютри и се взема решение да се употребява Intel x86.
Pentium III 1.13 ГГц (2000 година)
Архитектурата Pentium III е прелестна за своето време и топ решенията с нея даже изпреварват Pentium 4 с много по-висока периодичност. Уви, тогава Intel се надпреварва с AMD, „кой първи ще предложи на пазара процесор с периодичност над 1 GHz“. Интел си затваря очите на това, че P3 със 180 нанометров софтуерен развой при периодичност 1,13 GHz работи несигурно и стартира да продава тези чипове.
Резултатът е напълно предсказуем. Потребителите, закупили един толкоз парещ, безценен и на всичкото от горната страна неустойчив чип, желаят Intel да им върне парите. Налага се процесорният колос да изземе цялата партида. В резултат от това, постоянните решения с тактова периодичност 1,1 и 1,13 GHz излизат една година по-късно, във тип на модификацията D0.
Виждаме, че другите процесорни производители са допускали своите неточности при основаването на CPU. В някои случаи това води до неголеми проблеми, само че от време на време това води до загубата на значителен пазарен дял, а има случаи и на цялостна загуба на част от пазара. Разбира се, това напълно не са всички неудачни по една или друга причина процесори. В идващ материал ще разгледаме други сходни чипове.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ