Максимин Трак – Римският император, който никога не стъпва в Рим
През третото десетилетие на трети век, проблеми с климата, революция, икономическа меланхолия и чума дружно удрят Римската империя. Така стартира 50-годишен интервал, през който отпред на Империята се изреждат най-малко 26 мъже, измежду които е и може би най-едрият император на Рим, Максимин Трак.
Гай Юлий Вер Максимин е роден през 173 като точното му родното място не се знае. Знаем единствено, че е някъде в Долна Мизия. Младият Максимин се причислява към римската войска през 190 и с помощта на огромния си размер и страхотна мощ, бързо се изкачва в ранговете й.
Въпреки че не е ясно какъв брой тъкмо огромен е бил Максимин (някой историци показват леко пресилената цифра от 2,59 метра), той е прочут с това, че надминавал връстниците си както на височина, по този начин и на мускулна маса. Императорът постоянно е изобразяван с изключително огромно чело, нос и челюст, а множеството източници споделят мнението, че той е имал „ плашещ външен тип и колосални размери “, поради което се появява теорията, че може би страда от акромегалия или гигантизъм.
Най-високият добре документиран човек в историята е Робърт Пършинг Уодлоу, който стопира да пораства, когато умира на 22 години като тогава е висок 272 сантиметра и тежи съвсем 200 кг.
Максимин прибавя към името си Трак, с цел да отбелязя родното си място (Долна Мизия или Тракия). Като боец той е пълководец на легион в Египет през 232, става губернатор на Месопотамия и управлява новобранците на Легио IV Италика в Германия през 234 откакто получава този пост от император Александър Север (208 – 235).
Александър Север
Властването на Север е белязано с редица проблеми, включително огромен приток на племена от северозапада, които са принудени да мигрират на юг в търсене на обработваема земя, откакто климатичните промени унищожават селското стопанство в земите на днешна Холандия и Белгия. Същевременно обаче Север е унизен от сасанидските перси от изток и в следствие той се концентрира в тази посока и подценява запада. Това довежда до редица безславни загуби за легионите му от немските племена.
Когато се обръща и на запад, вместо да разгласи война на немските вождове, както го поучават легионерите му, той се пробва да ги укроти с дипломация и пари. Отвратени от държанието му, бойците убиват Север и майка му през 235 в Майнц и избират Максимин за собствен водач. Армията го прогласява за император на 20 март 235. Въпреки че сенатът ненавижда Максимин, мислейки го за вандал и селяндур, в последна сметка го утвърждават за позицията (по това време е било потребно армията да е на твоя страна).
Решен да постави завършек на нахлуването на немските племена, Миксимин прекосява Рейн и атакува селата им. След страшна борба с тежки загуби покрай Баден и Вюртемберг, Трак е победител, а в региона е открит временен мир. В резултат на това той приема купата купа „ Германски “.
Не е изненада, че множеството разноски на Максимин отиват за пердах – той непрекъснато води войни и удвоява заплатата на бойците. Така обаче обществеността, която така и така на този стадий заплаща високи налози, в този момент се постанова да заплаща още по-високи, което в допълнение ги отблъсква от ръководещата класа и благосклонностите към императора понижават. На този прочувствен декор, когато провинцията в Африка се разпалва през 238 и хората афишират губернатора си и неговия наследник, Гордиан I и Гордиан II, за съимператори, Сенатът се възползва от опцията и ги поддържа. Причината и двамата да заемат тази позиция е, че Гордиан I възкачването си наближавал 80 години и поради напредналата си възраст той безусловно не може да издържи тежестта на пурпурната императорска тога, с която го намятат, и се строполява под нея.
Съвсем естествено Трак потегля към Рим, с цел да се разправи със заговорниците. Но доста преди да стигне там, губернаторът на Нумидия – Капелиан, който доста ненавижда Гордиановците – убива Гордиан II е надвит и умира в борбата, а научавайки за това, Гордиан I се самоубива като се обесва.
Бедите за Максимин не престават. Сенатът, откакто осъзнава, че подкрепяйки сем. Гордиан, е паднал леко в очите на Трак, взема решение да прогласи внука Гордиан III за Цезар. Научавайки за това, някогашният император продължава настъплението си към Рим, само че по това време към този момент даже личните му бойци не го харесват, изключително след една много неприятна борба при Аквилея, когато ги застигат апетит и заболявания. През май 238 те отрязват главата на Максимин, на сина му и на основните му министри, след което забучват главите им на колове и с тях влизат в Рим. Както пристигнало, по този начин и отишло.
