През последните пет години броят на пациентите, починали с лекарска

През последните пет години броят на пациентите, умряли с лекарска помощ в Канада, е повишен десетократно, от към 1000 през 2016 година до повече от 10 000 през 2021 година — 3,3 % от всички смъртни случаи в Канада през същата година, съгласно формалните държавни отчети.
" Данните сочат, че пациентите не са принуждавани срещу волята си към асистирана от доктор гибел и все пак " културата на гибелта " (термин, на който в началото се съпротивлявах като излишно провокативен) се е наложила по подъл и неочакван метод. Асистираната гибел към този момент не се преглежда като обезверен вид от последна инстанция, а по-скоро като една " лечебна опция " измежду многото, рационално и дейно средство за дефинитивно разрешаване на страданието, предлагано освен на умиращите, само че и на тези, чийто живот не се смята за полезност. " Това написа Ийвън C. Голихер, помощник професор по медицина и физиология в Университета на Торонто в сайта christianitytoday.com
Някои пациенти с увреждания или психологични болести оповестяват, че асистирана гибел им е препоръчана без доста много ангажименти. Близки на други пациентите описват, че роднините им са търсили и получавали евтаназия, тъй като не са имали опция да придобият на ниска цена жилище и са стигнали до просешка сопа. Има даже известия, че пациентите са получили асистирана от доктор гибел въз основа на неправилна диагноза, открита при аутопсията. 
Следващата година Канада ще разшири закона, с цел да разреши на пациентите да получат евтаназия заради психологични болести. Някои даже упорстват евтаназията да се позволи в избрани случаи за деца и младежи, написа Голихер.
След като гибелта се смята за форма на здравна грижа, от " доставчиците " на здравни услуги ще се чака да я предложат. Логиката на асистираната гибел се оказа неумолима: в случай че гибелта е терапия, която се занимава с психически рани от страдалчество и чувството, че животът е неправилен, тогава кой не би трябвало да се смята за подобаващ - пита създателят на публикацията.
Голихер напомня, че известният австрийски доктор Ханс Аспергер е взел участие в евтаназията на деца по време на нацистката окупация на Австрия. Въпреки че не ги е умъртвил непосредствено, той е насочил деца с интелектуални увреждания до клиника на Третия райх, където това се е случило и по този начин е станал съизвършител в гибелта им.
Редица канадски лекари и техни сътрудници от целия свят се застъпват за свободната съвест в здравната процедура, само че натискът е голям. Медицинската помощ при гибел е законна в 10 американски щата и окръг Колумбия, където на хиляди законно са били предписани животопрекъсващи медикаменти през последното десетилетие и половина. В Калифорния приспиването на хора е законно от шест години. Евтаназията се практикува в седем страни, се споделя в обявата на канадския доктор.

" Ако страданието е неуместно, може да наподобява естествено, даже рационално, да избереш гибелта. Но в случай че Бог е мъртъв, към този момент не е нужно съвестта да е будна. Предполагаме, че знаем какво носи гибелта. Един канадски снабдител на здравни (или на смъртни?) услуги, звучащ повече като духовник, в сравнение с като доктор, решително разказа асистираната гибел като " кротичък преход в отвъдния живот ", изказване, което в никакъв случай не може да бъде тествано в клинични изпитвания " - написа Голихер. Миналата година швейцарски деятел, пропагандиращ евтаназията, разгласи проектите си да тества 3D отпечатана " самоубийствена капсула " за " стилно и елегантно " асистирано самоубийство). Тази процедура показва сляпа религия в една безбожна, само че не по-малко религиозна идея за действителността, добавя той.

Преди всичко това е история за хора, борещи се да намерят смисъл в живота и цел в страданието. Цитирайки Фридрих Ницше, оживелият от Аушвиц психиатър Виктор Франкъл означи: " Този, който има за какво да живее, може да понесе съвсем всичко. " Като " освободени " човеци, ние настояваме да намерим личния си персонален смисъл, само че подобен фиктивен смисъл се оказва кух, когато се сблъскаме с непоправимо страдалчество - безапелационен е канадският доктор.
Как е допустимо страданието да има смисъл? Какво би направило живота със страдалчество потребен? Ако страданието е неуместно, може да наподобява естествено, даже рационално, да избереш гибелта. Както споделя френският публицист и драматург Албер Камю: " Да умреш непринудено значи, че си признал, даже инстинктивно... безполезността на страданието ".
" Как тогава можем като християни да отговорим на въпроса за асистираната от доктор гибел? Първо, можем да призовем разсъдъка и светлината на природата, с цел да утвърдим безусловно цената на живота. Твърди се, че подпомаганата гибел и самоубийството са въпрос на почитание. Но да оцениш човек значи да оцениш съществуването му. Следователно желанието за умишлено преустановяване на нечие битие обезценява индивида. Ако хората имат значение, не би трябвало съзнателно да слагаме техния край " - разсъждава Голихер.
Той дава и други оферти като отпор на новото канадско законодателство, което ще разшири групите от хора, които могат напълно свободно да изискат гибелта си с поддръжката на страната: " Нашите църкви могат да бъдат общности, в които асистираната гибел е неприемлива и немислима, тъй като слабите, възрастните, хората с увреждания и умиращите се смятат за скъпи членове на общността. Да бъдат място, където тези, които страдат, се радват на безрезервно другарство, обич и поддръжка, място, където им се припомня, че те са стойностни. "
Региони в света, където е позволено асистираното самоубийство, карта: Wikimedia.org
Авторът на публикацията моли към сътрудниците си медици и обществеността да се застъпят за достъп до най-хубавите медицински и палиативни грижи за тези, които страдат или умират. Движението за палиативни грижи е стартирано от християнски доктор, Дам Сисили Сондърс, и трансформира медицинските грижи в края на живота. И въпреки всичко достъпът до положителни палиативни грижи в Съединени американски щати, Канада и останалия свят към момента е прекомерно стеснен, напомня Голихер. " Можем също по този начин да се застъпваме за правото на независимост на съвестта за лекарите и медицинските сестри, които се грижат за заболели и умиращи, тъй че да не бъдат принуждавани да вземат участие в асистирана гибел " - добява той.

Намирисва на нацизъм

През август пък Форбс писа, че новите канадски закони за евтаназията звучат като треожно ехтене от нацистката епоха. Канадските извънредно демократични закони за евтаназията, които през идната година ще бъдат разширени, с цел да обзет хора с психологични болести и малолетни, бяха подложени на критика, че припомнят метода, по който нацистите са се отнасяли към хората с увреждания. В публикация, оповестена от Асошиейтед прес също през август, Тим Стейнтън, шеф на Канадския институт за приобщаване и гражданственост към Университета на Британска Колумбия, съобщи, че неповторимо демократичните закони на страната за евтаназията са " евентуално най-голямата екзистенциална опасност за хората с увреждания след нацистите стратегия в Германия през 30-те години ".
Статията на AP разказва в детайли историята на 61-годишния Алън Никълс, който е имал загуба на слуха и меланхолия и съгласно брата на Никълс е бил нелегално " убит " от канадската страна през 2019 година Въпреки че фамилията на Никълс разказва жалката липса на контрол и грубата немарливост от страна на медицинските експерти, които са го лекувли, канадската полиция в съдействие с Министерството на здравеопазването на Британска Колумбия отхвърли да повдигне каквито и да било наказателни обвинявания.
По света евтаназията, при която лекарите употребяват смъртоносни дози медикаменти, с цел да сложат завършек на живота на пациенти с терминални и хронични болести, е законна в Белгия, Канада, Колумбия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия и Испания и някои елементи на Австралия. Освен това няколко американски щата, в това число Калифорния, Колорадо и Ню Джърси, позволяват формат, в който лекарят може да предписва барбитурати, които пациентът самичък да одобри.