Управителят на БНБ: Членството на България в еврозоната може да е полезно и за двете страни
През последните години еврозоната трябваше да се оправя с двойното напрежение в следствие от международната финансова рецесия и от структурните провокации, пред които беше изправена. За да му противодейства, еврозоната трябваше да създаде и приложи голям брой институционални промени.
Макар и България към момента да не е член на еврозоната, нейните промени са значими за нас както заради тяхното световно влияние, по този начин и заради нашия ангажимент да се присъединим към Европейския паричен съюз.
За България приемането на еврото е обвързване според Договора за присъединение към Европейския съюз (ЕС) и дълготрайна цел. Освен формалния аспект на въпроса, участието на България в еврозоната може да е потребно и за двете страни.
От една страна, България може да способства за укрепването на устойчивостта и стабилността на еврозоната. Страната е посочила впечатляваща многогодишна предистория на сполучливо покриване на номиналните маастрихтски критерии за конвергенция. Например, рационалното ръководство на обществените финанси на България обезпечи като цяло уравновесени бюджети за по-голяма част от предишните две десетилетия. Към момента съотношението дълг/БВП на България е на трето място измежду най-ниските в Европейски Съюз. Ето за какво да се добави още един глас в интерес на здравия разсъдък по въпросите, свързани с ръководството на обществените финанси в еврозоната, би било от изгода за всички.
От друга страна, самият развой на присъединение към еврозоната дава подтик за осъществяване на нужните политики и активизира институциите в България. Свързаните с това старания за промени са ориентирани към ускорение на действителната конвергенция на нашата национална стопанска система към еврозоната.
Предвид позитивния резултат от влизането на България в еврозоната, дали този развой не се проточи прекомерно дълго? Отговорът е оттатък оценката за покриването на другите критерии за конвергенция. Днес цялостната подготвеност на България се проучва от позиция на уроците, които еврозоната научи от неотдавнашната финансова рецесия.
Банковият съюз е нов основен сегмент от архитектурата на еврозоната, който не съществуваше преди няколко години. Освен това, области като качеството на институциите и ръководството бяха приети за значими фактори за макроикономическите резултати.
В днешно време, един претендент за присъединение към еврозоната и нейния Единен контролен механизъм би трябвало да потвърди, наред с другото, стабилността на своята финансова система, както и качеството и успеваемостта на своите институции. Това е логиката зад наскоро оповестения нов метод, който да се ползва от България във връзка с присъединяване на българския лев във Валутния механизъм II (ERM II).
В сходство с това ново развиване, българските управляващи поеха редица задължения за използване на ограничения и политики, които да обезпечат равен преход към присъединение по едно и също време към ERM II и към Банковия съюз.
Новият път на България към пълноправно участие в еврозоната ще ни преведе през неразучена до момента територия, в това число потреблението на механизма на „ тясно сътрудничество”. Може да срещнем както вътрешни, по този начин и външни опасности, които да повлияят напредъка на въвеждането на еврото в България. Това са ясно осъзнати и изцяло обясними опасения.
С по-богат опит и по-добре развити институции, еврозоната през днешния ден е друга от тази преди десетилетие. Затова всяко бъдещо уголемение ще бъде друго от предходните.
Публикация на шефа на Българска народна банка господин Димитър Радев в изданието Euromoney Yearbook: Global Banking & Policy Review 2018, 19 октомври 2018 година.
Макар и България към момента да не е член на еврозоната, нейните промени са значими за нас както заради тяхното световно влияние, по този начин и заради нашия ангажимент да се присъединим към Европейския паричен съюз.
За България приемането на еврото е обвързване според Договора за присъединение към Европейския съюз (ЕС) и дълготрайна цел. Освен формалния аспект на въпроса, участието на България в еврозоната може да е потребно и за двете страни.
От една страна, България може да способства за укрепването на устойчивостта и стабилността на еврозоната. Страната е посочила впечатляваща многогодишна предистория на сполучливо покриване на номиналните маастрихтски критерии за конвергенция. Например, рационалното ръководство на обществените финанси на България обезпечи като цяло уравновесени бюджети за по-голяма част от предишните две десетилетия. Към момента съотношението дълг/БВП на България е на трето място измежду най-ниските в Европейски Съюз. Ето за какво да се добави още един глас в интерес на здравия разсъдък по въпросите, свързани с ръководството на обществените финанси в еврозоната, би било от изгода за всички.
От друга страна, самият развой на присъединение към еврозоната дава подтик за осъществяване на нужните политики и активизира институциите в България. Свързаните с това старания за промени са ориентирани към ускорение на действителната конвергенция на нашата национална стопанска система към еврозоната.
Предвид позитивния резултат от влизането на България в еврозоната, дали този развой не се проточи прекомерно дълго? Отговорът е оттатък оценката за покриването на другите критерии за конвергенция. Днес цялостната подготвеност на България се проучва от позиция на уроците, които еврозоната научи от неотдавнашната финансова рецесия.
Банковият съюз е нов основен сегмент от архитектурата на еврозоната, който не съществуваше преди няколко години. Освен това, области като качеството на институциите и ръководството бяха приети за значими фактори за макроикономическите резултати.
В днешно време, един претендент за присъединение към еврозоната и нейния Единен контролен механизъм би трябвало да потвърди, наред с другото, стабилността на своята финансова система, както и качеството и успеваемостта на своите институции. Това е логиката зад наскоро оповестения нов метод, който да се ползва от България във връзка с присъединяване на българския лев във Валутния механизъм II (ERM II).
В сходство с това ново развиване, българските управляващи поеха редица задължения за използване на ограничения и политики, които да обезпечат равен преход към присъединение по едно и също време към ERM II и към Банковия съюз.
Новият път на България към пълноправно участие в еврозоната ще ни преведе през неразучена до момента територия, в това число потреблението на механизма на „ тясно сътрудничество”. Може да срещнем както вътрешни, по този начин и външни опасности, които да повлияят напредъка на въвеждането на еврото в България. Това са ясно осъзнати и изцяло обясними опасения.
С по-богат опит и по-добре развити институции, еврозоната през днешния ден е друга от тази преди десетилетие. Затова всяко бъдещо уголемение ще бъде друго от предходните.
Публикация на шефа на Българска народна банка господин Димитър Радев в изданието Euromoney Yearbook: Global Banking & Policy Review 2018, 19 октомври 2018 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ