Добрият ученик по пътя към еврото
През последните две години Хърватия и България аплайваха за влизане в една от последните етапи за присъединение към еврото, обвързвана със стабилността на съответните им валути за определяне на валутен курс с европейската валута. В разбора, провеждан на всеки две години, за оценка на претендентите за еврото, Европейската централна банка счита, че двете страни към момента не са подготвени, макар че отбелязва забележителен прогрес в икономическата конвергенция и акцентира, че той ще избледнее поради въздействието на ковид. В него се показва още, че и в двете страни институциите са надалеч под стандартите на Еврозоната, написа в обзорен материал през днешния ден испанското икономическо издание eleconomista.
Влошаване на индикаторите за доближаване с еврото в 7 страни. Сред тях и България
Последната страна, която влезе в еврото преди 5 години, беше Литва, откакто извървя дълъг път в приспособяването към политическите и икономическите условия на клуба от 19-те. Въпреки проблемите, през които европейската валута мина през последните години, и растежа на сериозните гласове, има две страни, които са изключително заинтригувани да бъдат идващите страни в Европейския съюз, които ще одобряват валутата на Европейски Съюз.
България и Хърватия желаеха публично през 2018 година и 2019 година включването в механизма на Валутния курс, прочут със съкращението си на британски MTC II - една от последните системи за оценка на стопанските системи за одобряване на пригодността за присъединение към еврото. Страните трябва да поддържат валутата си най-малко две години без огромни отклонения от еврото, без да обезценява валутния курс.
На всеки две години Европейската централна банка прави оценка евентуалните претенденти за влизане в еврото. В допълнение към България и Хърватия, се проучват още Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
В отчета, оповестен през вчерашния ден, валутният орган акцентира, че валутният курс на България е постоянен - 1,95583 лв. за евро, а хърватската куна, която беше записана при следен плаващ режим, сподели доста понижена неустойчивост. Това обаче не е единственият аршин, който ЕЦБ взема поради, с цел да даде зелена светлина на последната фаза на оценка, отбелязва изданието.
Невъзможната задача на България ще бъде да управлява цените
Паричният орган открива още три критерия за икономическа конвергенция. Първият е стабилността на цените. Инфлационният % не може да надвишава % на трите най-добре представящи се държави-членки с повече от 1,5%. За своя разбор ЕЦБ взема референцията на инфлацията при 1,8%. През март 2020 година междинната стойност за дванадесет месеца на годишния инфлационен % на Хърватия възлиза на 0,9%, т.е. много под референтната стойност. Докато в България той е бил 2,6%, много над откритите граници. България има задоволително проблеми с контрола върху ценовата непоклатимост.
В бъдеще устойчивостта на дълготрайната конвергенция на инфлацията в тази страна ще е причина за безпокойствие, като се вземе поради и забележителното нарастване на разноските за труд на единица продукция, изключително в интервала 2017-2018 година Процесът на конвергенция евентуално ще докара до позитивни разлики в инфлацията по отношение на Еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и ценовите нива остават доста по-ниски в България, в сравнение с в Еврозоната. За да се избегне натрупването на инфлационен напън и несъразмерни макроикономически несъответствия, процесът на конвергенция би трябвало да се основава на съответни политики. През последните 10 години този % се колебае в относително необятен диапазон сред -1,7% и 3,8%. БВП-то на глава от популацията и ценовите равнища в страната остават доста по-ниски, в сравнение с в Еврозоната, което за бъдеща интеграция ще докара до мощен инфлационен напън.
Европейската централна банка счита, че е мъчно страната да успее да задържи цените. " В бъдеще устойчивостта на дълготрайната конвергенция на инфлацията в тази страна е причина за безпокойствие, като се има поради и забележителното нарастване на единичните разноски за труд ", споделя ЕЦБ в своя отчет.
Дисциплинирана и своенравна: България е извънреден възпитаник
Много покрай стабилността на цените, ЕЦБ също управлява дълготрайните лихви. Те не би трябвало да надвишават с повече от 2% лихвите на трите държави-членки с най-хубаво държание във връзка с ценовата непоклатимост. И двете страни не основават проблеми и през последните няколко години на мониторинг те резервират индикатора за лихвените проценти под задачата, избрана във Франкфурт.
Друг от критериите, прилагани от пазителя на еврото, са солидните и устойчиви обществени финанси, основаващи се на Пакта за непоклатимост, в който общественият недостиг не може да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг не може да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт. Хърватия нямаше проблеми в осъществяването на задачата на бюджетния баланс и през последните години тя даже означи фискален остатък. Но равнището на задлъжнялост на обществените администрации основава проблеми. От 2015 година съотношението на дълга е над задачата на европейските управляващи, надхвърляща 70% от Брутният вътрешен продукт.
Хърватия беше обект на коригиращия съставен елемент на Пакта за непоклатимост и напредък от 2014 до 2017 година и макар че дългът понижава, ЕЦБ има вяра, че тази наклонност ще се увеличи поради въздействието на ковид. От Франкфурт напомнят, че икономическите прогнози на Европейската комисия плануват доста утежняване на фискалните числа, което ще усложни спазването на Пакта за непоклатимост в средносрочен проект.
От своя страна България, измежду всички претенденти, е изключителен ученик по фискална дисциплинираност, който изцяло дава отговор на задачите за недостиг и дълг. България не показва стопански несъответствия, съгласно ЕЦБ. Въпреки това, въпреки да има бюджетни задължения, страната оглавява класацията по качество на своите институции и ръководство. Приемането на еврото обаче освен минава през утвърждението на ЕЦБ, само че и посредством утвърждение на други политически органи като Европейската комисия и Парламента, и минава през разрешението на всички държави-членки на Европейския съюз.
И двете страни имат проблеми със стандартите за качество на Еврозоната
Страните, които се стремят да влязат в еврото, са задължени да приспособяват националните си закони и разпореждания, с цел да подсигуряват независимостта на техните национални централни банки и да съблюдават наредбите на съставните детайли. ЕЦБ отбелязва, че България не дава отговор на всички условия във връзка с независимостта на централната банка, възбраната за парично финансиране и легалната й интеграция в Евросистемата. Всъщност, Европейската централна банка от всички оценени страни, като се изключи Швеция, качеството на институциите и ръководството е относително ниско, изключително в България, Хърватия, Унгария и Румъния. Правната рамка на никоя от обсъжданите страни към момента не е изцяло съвместима с условията за приемане на еврото, се показва в отчета.
Източник: eleconomista.es
Редактор: Нели Димитров
Влошаване на индикаторите за доближаване с еврото в 7 страни. Сред тях и България
Последната страна, която влезе в еврото преди 5 години, беше Литва, откакто извървя дълъг път в приспособяването към политическите и икономическите условия на клуба от 19-те. Въпреки проблемите, през които европейската валута мина през последните години, и растежа на сериозните гласове, има две страни, които са изключително заинтригувани да бъдат идващите страни в Европейския съюз, които ще одобряват валутата на Европейски Съюз.
България и Хърватия желаеха публично през 2018 година и 2019 година включването в механизма на Валутния курс, прочут със съкращението си на британски MTC II - една от последните системи за оценка на стопанските системи за одобряване на пригодността за присъединение към еврото. Страните трябва да поддържат валутата си най-малко две години без огромни отклонения от еврото, без да обезценява валутния курс.
На всеки две години Европейската централна банка прави оценка евентуалните претенденти за влизане в еврото. В допълнение към България и Хърватия, се проучват още Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
В отчета, оповестен през вчерашния ден, валутният орган акцентира, че валутният курс на България е постоянен - 1,95583 лв. за евро, а хърватската куна, която беше записана при следен плаващ режим, сподели доста понижена неустойчивост. Това обаче не е единственият аршин, който ЕЦБ взема поради, с цел да даде зелена светлина на последната фаза на оценка, отбелязва изданието.
Невъзможната задача на България ще бъде да управлява цените
Паричният орган открива още три критерия за икономическа конвергенция. Първият е стабилността на цените. Инфлационният % не може да надвишава % на трите най-добре представящи се държави-членки с повече от 1,5%. За своя разбор ЕЦБ взема референцията на инфлацията при 1,8%. През март 2020 година междинната стойност за дванадесет месеца на годишния инфлационен % на Хърватия възлиза на 0,9%, т.е. много под референтната стойност. Докато в България той е бил 2,6%, много над откритите граници. България има задоволително проблеми с контрола върху ценовата непоклатимост.
В бъдеще устойчивостта на дълготрайната конвергенция на инфлацията в тази страна ще е причина за безпокойствие, като се вземе поради и забележителното нарастване на разноските за труд на единица продукция, изключително в интервала 2017-2018 година Процесът на конвергенция евентуално ще докара до позитивни разлики в инфлацията по отношение на Еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и ценовите нива остават доста по-ниски в България, в сравнение с в Еврозоната. За да се избегне натрупването на инфлационен напън и несъразмерни макроикономически несъответствия, процесът на конвергенция би трябвало да се основава на съответни политики. През последните 10 години този % се колебае в относително необятен диапазон сред -1,7% и 3,8%. БВП-то на глава от популацията и ценовите равнища в страната остават доста по-ниски, в сравнение с в Еврозоната, което за бъдеща интеграция ще докара до мощен инфлационен напън.
Европейската централна банка счита, че е мъчно страната да успее да задържи цените. " В бъдеще устойчивостта на дълготрайната конвергенция на инфлацията в тази страна е причина за безпокойствие, като се има поради и забележителното нарастване на единичните разноски за труд ", споделя ЕЦБ в своя отчет.
Дисциплинирана и своенравна: България е извънреден възпитаник
Много покрай стабилността на цените, ЕЦБ също управлява дълготрайните лихви. Те не би трябвало да надвишават с повече от 2% лихвите на трите държави-членки с най-хубаво държание във връзка с ценовата непоклатимост. И двете страни не основават проблеми и през последните няколко години на мониторинг те резервират индикатора за лихвените проценти под задачата, избрана във Франкфурт.
Друг от критериите, прилагани от пазителя на еврото, са солидните и устойчиви обществени финанси, основаващи се на Пакта за непоклатимост, в който общественият недостиг не може да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг не може да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт. Хърватия нямаше проблеми в осъществяването на задачата на бюджетния баланс и през последните години тя даже означи фискален остатък. Но равнището на задлъжнялост на обществените администрации основава проблеми. От 2015 година съотношението на дълга е над задачата на европейските управляващи, надхвърляща 70% от Брутният вътрешен продукт.
Хърватия беше обект на коригиращия съставен елемент на Пакта за непоклатимост и напредък от 2014 до 2017 година и макар че дългът понижава, ЕЦБ има вяра, че тази наклонност ще се увеличи поради въздействието на ковид. От Франкфурт напомнят, че икономическите прогнози на Европейската комисия плануват доста утежняване на фискалните числа, което ще усложни спазването на Пакта за непоклатимост в средносрочен проект.
От своя страна България, измежду всички претенденти, е изключителен ученик по фискална дисциплинираност, който изцяло дава отговор на задачите за недостиг и дълг. България не показва стопански несъответствия, съгласно ЕЦБ. Въпреки това, въпреки да има бюджетни задължения, страната оглавява класацията по качество на своите институции и ръководство. Приемането на еврото обаче освен минава през утвърждението на ЕЦБ, само че и посредством утвърждение на други политически органи като Европейската комисия и Парламента, и минава през разрешението на всички държави-членки на Европейския съюз.
И двете страни имат проблеми със стандартите за качество на Еврозоната
Страните, които се стремят да влязат в еврото, са задължени да приспособяват националните си закони и разпореждания, с цел да подсигуряват независимостта на техните национални централни банки и да съблюдават наредбите на съставните детайли. ЕЦБ отбелязва, че България не дава отговор на всички условия във връзка с независимостта на централната банка, възбраната за парично финансиране и легалната й интеграция в Евросистемата. Всъщност, Европейската централна банка от всички оценени страни, като се изключи Швеция, качеството на институциите и ръководството е относително ниско, изключително в България, Хърватия, Унгария и Румъния. Правната рамка на никоя от обсъжданите страни към момента не е изцяло съвместима с условията за приемане на еврото, се показва в отчета.
Източник: eleconomista.es
Редактор: Нели Димитров
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ