През първия си деветмесечен период трудно сформираната (не)коалиция запази едно

...
През първия си деветмесечен период трудно сформираната (не)коалиция запази едно
Коментари Харесай

Мария Габриел с най-висок рейтинг в сглобката - какви са политическите нагласи според Алфа рисърч

През първия си деветмесечен интервал мъчно образуваната (не)коалиция резервира едно и също, релативно ниско ниво на публично доверие. На фона на поддръжка на към една пета от българските жители, неубедителните дейности по заложените цели, както и напрежението в навечерието на предстоящата ротация, покачват сериозните оценки за активността на институции, партии и водачи. Същевременно, съперниците на ръководещите в лицето на опозицията и президента не съумяват да привлекат по-високо доверие и по този начин парламентарното болшинство се оказва в ролята и на най-силния си критик, и на опция на самото себе си.
Това са главните заключения от регулярното изследване на публичните настройки, осъществено от организация Алфа Рисърч измежду 1000 души, в интервала 27 февруари – 3 март 2024г.

Оценка за активността на държавното управление. Очаквания за ротацията.

Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, активността на кабинета се употребява с утвърждението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му поддръжка от преди девет месеца . По-значима е динамичността в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% все още. Аналогична, въпреки и с по-малка амплитуда е наклонността в оценките за премиера Николай Денков: утвърждение от 23.6% (в съпоставяне с 26% при встъпването в длъжност) и растеж на неодобрението от 30% до 42.4% за същия интервал.



Мария Габриел , която се чака да поеме поста на министър-председател, е с ред дребното политически представители в страната с положителен рейтинг – 34.7% позитивни против 25.2% негативни оценки. Очакванията за активността на кабинета „ Габриел “ са преобладаващо неутрални , само че с помощта на персоналното доверие към нея оптимизмът надвива над скептицизма: 20% считат, че държавното управление ще работи по-добре против 15% - че ще работи по-лошо.

Нарасналото през последните седмици напрежение сред участниците в ръководството поляризира отношението към кабинета „ Денков “ измежду личните им симпатизанти. В началото на март преобладаващо утвърждение за него имат само последователите на ПП-ДБ. Сред гласоподавателите на ГЕРБ господства недоверието, а оценките на симпатизантите на Движение за права и свободи са в двете крайности. По отношение на кабинета „ Габриел “, противоположното, само последователите на ГЕРБ се открояват с преобладаващо позитивни упования (59% против едвам 2%, че ще работи по-лошо). Избирателите на ПП-ДБ са умерено сериозни, а тези на Движение за права и свободи заемат неутрална позиция. Сред симпатизантите на останалите партии е налице самобитен консенсус: негативна оценка за работата на държавното управление досега и упования, че ръководството ще продължи по същия метод след ротацията.



Независимо от (не)коалиционното напрежение, най-голяма част от обществото (40%) счита, че вярното решение за страната е ротацията да се състои . Други 27%, главно гласоподаватели на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, само че и на Движение за права и свободи виждат по-добър излаз в избори 2 в 1 дружно с европейските.

Оценка за активността на институциите

Силно сериозна продължава да е и оценката за активността на главните институции в страната. Доверието в Народното събрание е замръзнало на 7% утвърждение и 62% отрицание.



О тношението към сегашния му ръководител Росен Желязков е по-позитивно спрямо това към институцията – 21% позитивни, 52% неутрални и 27% негативни оценки. По-сдържани са упованията към евентуалния идващ ръководител на Народно събрание Атанас Атанасов – 13% позитивни, 46% неутрални и 41% негативни.



Президентът Румен Радев резервира нивото си на доверие от края на 2023г.– 39% утвърждение против 38% отрицание и 23% неутрално отношение. За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на социална поддръжка за него беше доста по-широко, все още тя идва главно от позиционирани вляво и споделящи проруски настройки гласоподаватели – на Българска социалистическа партия, Възраждане, Левицата, негласуващи.



Казусът „ Нотариуса “ още веднъж сложи на първа линия тематиката за нерегламентираните взаимоотношения сред политическа, правосъдна власт и стопански ползи. В лабиринта от комплицирано преплетени сюжети в обществото остава чувството за мрежи от обвързаности на най-високо ниво, а дейностите на ангажираните с разплитането им институции се употребяват със мощно съмнение. Оценките за работата на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов остават на равнището на неговите прародители – 5% позитивни, 52% негативни и 43% неутрални.



Напрежението в правосъдната система през последните дни ескалира с нови разкрития за мрежи от зависимости. Което за следващ път остро слага въпроса къде обществото вижда корена на проблемите.

Едва 4% считат, че разкритията засягат престъпни дейности и изнудване на ниско равнище. 17% са на мнение, че зависимостите доближават и стопират до висшите етажи на прокуратурата и съда. Мнозинството, 70%, са на мнение, чe в тези мрежи са забъркани и политици. Което е още един източник на ерозия на доверието към политическата класа.



Обществени настройки по геополитически тематики: две години от нашествието на Русия в Украйна, гибелта на Алексей Навални

Две години след нашествието в Украйна и броени дни след гибелта на Алексей Навални, директно преди президентските избори Алфа Рисърч мери публичните настройки към ръководството на Русия, нейния водач, и възможните закани към сигурността на общността от страни към която принадлежи и България.

В българското общество господства мнението, че за гибелта на съветския опозиционен водач Алексей Навални е виновен режимът в Кремъл . Независимо от опитите да се държи в неопределеност съответната причина и по този начин да се размие отговорността, за 58% от пълнолетните българи дейностите на ръководещите в Русия са довели до физическото унищожаване на рецензия на Путин. На противоположното мнение са 20%, а други 22% се затрудняват да преценяват.



Очакванията за честността на идните президентски избори в Русия, са преобладаващо песимистични. Премахването на действителната съпротива, било то физически или административно (чрез отвод на регистрация за участие) води до убедеността на 55% от сънародниците ни, че президентските избори няма да бъдат свободни и почтени. Оптимизъм показват едвам 18%, а за 27% обстановката остава неразбираема.
Сред симпатизантите на всички партии у нас, като се изключи тези от „ Възраждане “ господства разбирането, че ръководството в Кремъл е отговорно за гибелта на опозиционера и че президентските избори няма да са почтени.
Във външнополитически проект войната в Украйна продължава в забележителна степен да вълнува българите и близо 2/3 споделят , че са я обсъждали с околните си през последните няколко седмици. Агресията на Русия е освен тематика за диалог, само че и мотив за съществени терзания измежду преобладаващата част от българите (58%) с опитите си да отслаби Европейски Съюз и НАТО, към които принадлежи и България.
На този декор ръководството на Владимир Путин продължава да се преглежда отрицателно. Нагласите към него коренно се трансформираха след нападението над Украйна, а случаи като гибелта на А. Навални ги затвърждават. Към днешна дата неодобрението на българите към него доближава 62% против 20% утвърждение.
Въпреки политическите кавги и рецесии у нас, събитията свързани с ръководството в Русия ни оказват помощ да си дадем сметка, че България е извървяла дълъг цивилизационен път в парламентарната народна власт, а принадлежността ни към Европейски Съюз и НАТО са причина за стопански разцвет, шерване на полезности и гаранции за сигурността.

Доверие в партийни водачи и електорални настройки

Въпреки заявената от всички партии подготвеност да се изправят пред съда на гласоподавателите, последните не са склонни да ги кредитират с друго доверие, от това преди една година. Скандалите натрупат напрежение, което може да докара и до по-резки промени, само че все още тази протестна сила не намира явен изразител.



Лидер в желанията на твърдо решените да гласоподават в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред актуалните си сътрудници ПП-ДБ (19.2%). Бойко Борисов резервира позицията си на най-одобряван партиен водач с 21.6% доверие, само че и значителен дял съмнение – 51%. Съпредседателите на „ Продължаваме промяната “ обаче търпят имиджови вреди през последните месеци и все още Асен Василев има 13.8% доверие против 61.1% съмнение, а Кирил Петков – 13.1% доверие против 64.3% съмнение. По-положително е отношението към съпредседателя на Демократична България Христо Иванов – 15.2% доверие против 49.7% съмнение.



Третата позиция в евентуален парламентарен избор е за „ Възраждане “ (12.8%), които също търпят известна ерозия в следствие от вътрешно-партийните разтърсвания, само че остават главните, които събират радикалния избор. Персоналното доверие в Костадин Костадинов все още е 15% утвърждение против 57.2% отрицание.
9.7% поддръжка за Движение за права и свободи и предизвикателство за създаване на персонален престиж от новите съпредседатели на Движението, които влизат в управлението на партията с поддръжката на към 50 на 100 от личните ѝ симпатизанти. На национално ниво, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% съмнение, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% съмнение.
Българска социалистическа партия резервира поддръжка от 9.6%, а водачът Корнелия Нинова – 12.2% утвърждение против 56.1% отрицание. Готови да дадат гласа си за Има Такъв Народ са 5.1%, а отношението към водача му Слави Трифонов е 12% позитивно против 51.6% негативно.
7.7% са решените да поддържат друга партия, а 12.2% - се двоумят за кого да гласоподават.

Изостреният политически звук сред ръководещите активизира най-твърдите им гласоподаватели, само че демотивира колебаещите се и по този начин стопира опцията за по-устойчива социална поддръжка за ротационните кабинети. Тази обстановка крие капацитет за изненади, на които можем да станем очевидци още на идните при започване на юни евроизбори.

Настоящото проучване е извършено в интервала 27 февруари – 3 март 2024 година от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.


Последвайте ни във и

Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР