Константин Муравиев оглавява най-кратко управлявалото българско правителство
През нощта на 8 против 9 септември 1944 година е проведен Деветосептемврийският прелом от силите на Отечествения фронт, обособени елементи от Българската войска отпред с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народноосвободителна въстаническа войска (НОВА) и е свалено държавното управление на Константин Муравиев - последното в Царска България. То идва на власт на 2 септември 1944 година, когато Иван Багрянов се отдръпва, с цел да бъде формирано ново държавно управление като финален опит за попречване на навлизането на Съветския съюз в България.
На 8 септември сутринта Червената войска с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По разпореждане на държавното управление, българските войски не оказват опозиция, а вместо това се обнародва решението му за оповестяване война на Германия. Така страната се озовава във война по едно и също време от една страна с великите сили Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.
В резултат на преврата е свалено законно определеното държавно управление на Константин Муравиев и на власт идва държавното управление на Отечествения фронт (ОФ) отпред с Кимон Георгиев. Страната подписва помирение със Съюзниците и трансформира геополитическата си ориентировка, като стартира присъединяване на тяхна страна във Втората международна война. След това значимо събитие България попада в руската сфера на въздействие и настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в обществото.
Константин Владов Муравиев е политик от Българския аграрни национален съюз (БЗНС), взел участие в държавните управления, свалени при трите преврата в България през първата половина на ХХ век. Той е министър-председател на 62-то държавно управление на Царство България, което ръководи единствено от 2 до 9 септември 1944 година. Той е бил депутат в XX-то (1923 г.), XXII-то (1927-1931 г.) и XXIII-то (1931-1934 г.) нормално Народно заседание.
Константин Муравиев е роден в Пазарджик, Княжество България, през 1893 година. По майка произлиза от Еленския жанр Робови, от който произлиза Дойно Граматик - изтъкнат възрожденски активист от Еленския край, преподавател, духовник и създател на Еленския дубликат на Паисиевата "История " от 1784 година. Бащата на Константин е съветски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято брачна половинка Милена е сестра на майка му.
Муравиев учи в Робърт лицей, а след това приключва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912 г.). Участва в Балканските войни и Първата международна война, приключва Военното учебно заведение в София (1915 г.). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.
Муравиев е член на Български земеделски народен съюз от 1918 година, а след напускането на армията става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото ръководство той е шеф на "Обществена безопастност " (отделение на полицията за кавга с политическите съперници, 1919-1920 г.), консул в Ротердам (1920 г.), ръководещ българската легация в Нидерландия (1921 г.) и Турция (1922-1923 г.), министър на войната (1923 г.).
След Деветоюнския прелом през 1923 година е задържан и съден дружно с други членове на държавното управление. Освободен през 1926 година, той е измежду водачите на Български земеделски народен съюз "Врабча 1 ". Муравиев е сътрудник на вестниците "Соар " и "Котидиен " през 1927-1928 година. След това поредно е министър на националното просвещение (1931-1932 г.) и на земеделието и държавните парцели (1932-1934 г.) в държавните управления на Народния блок до Деветнадесетомайския прелом.
От 2 до 9 септември 1944 година Муравиев оглавява държавно управление, формирано от представители на няколко опозиционни партии, което прави финален опит да предотврати оповестяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия, желае помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа от военния министър военачалник Иван Маринов заради механически проблеми при осъществяването. В реалност ген. Маринов към този момент е бил съгласувал своите дейности с Отечествения фронт за отсрочване оповестяването на войната, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики да упрекна държавното управление в престореност и да разгласи война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необикновена обстановка: среща се във война по едно и също време, от една страна, със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и от друга - с Германия.
И все пак на 9 септември държавното управление на Муравиев е свалено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с дейното съдействие на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е наказан на пожизнен затвор от така наречен Народен съд. Тази присъда е анулирана с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. Муравиев е опрощение, само че оставен под домакински арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година. По-късно още веднъж е в пандиза, освободен е 1955 година, а на идната година е задържан още веднъж и е изпратен в концлагера Белене. Остава в пандиза до 1961 година.
На 31 януари 1965 година Константин Муравиев умира на 71 година в София, столицата на Народна република България.
На 8 септември сутринта Червената войска с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По разпореждане на държавното управление, българските войски не оказват опозиция, а вместо това се обнародва решението му за оповестяване война на Германия. Така страната се озовава във война по едно и също време от една страна с великите сили Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.
В резултат на преврата е свалено законно определеното държавно управление на Константин Муравиев и на власт идва държавното управление на Отечествения фронт (ОФ) отпред с Кимон Георгиев. Страната подписва помирение със Съюзниците и трансформира геополитическата си ориентировка, като стартира присъединяване на тяхна страна във Втората международна война. След това значимо събитие България попада в руската сфера на въздействие и настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в обществото.
Константин Владов Муравиев е политик от Българския аграрни национален съюз (БЗНС), взел участие в държавните управления, свалени при трите преврата в България през първата половина на ХХ век. Той е министър-председател на 62-то държавно управление на Царство България, което ръководи единствено от 2 до 9 септември 1944 година. Той е бил депутат в XX-то (1923 г.), XXII-то (1927-1931 г.) и XXIII-то (1931-1934 г.) нормално Народно заседание.
Константин Муравиев е роден в Пазарджик, Княжество България, през 1893 година. По майка произлиза от Еленския жанр Робови, от който произлиза Дойно Граматик - изтъкнат възрожденски активист от Еленския край, преподавател, духовник и създател на Еленския дубликат на Паисиевата "История " от 1784 година. Бащата на Константин е съветски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято брачна половинка Милена е сестра на майка му.
Муравиев учи в Робърт лицей, а след това приключва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912 г.). Участва в Балканските войни и Първата международна война, приключва Военното учебно заведение в София (1915 г.). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.
Муравиев е член на Български земеделски народен съюз от 1918 година, а след напускането на армията става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото ръководство той е шеф на "Обществена безопастност " (отделение на полицията за кавга с политическите съперници, 1919-1920 г.), консул в Ротердам (1920 г.), ръководещ българската легация в Нидерландия (1921 г.) и Турция (1922-1923 г.), министър на войната (1923 г.).
След Деветоюнския прелом през 1923 година е задържан и съден дружно с други членове на държавното управление. Освободен през 1926 година, той е измежду водачите на Български земеделски народен съюз "Врабча 1 ". Муравиев е сътрудник на вестниците "Соар " и "Котидиен " през 1927-1928 година. След това поредно е министър на националното просвещение (1931-1932 г.) и на земеделието и държавните парцели (1932-1934 г.) в държавните управления на Народния блок до Деветнадесетомайския прелом.
От 2 до 9 септември 1944 година Муравиев оглавява държавно управление, формирано от представители на няколко опозиционни партии, което прави финален опит да предотврати оповестяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия, желае помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа от военния министър военачалник Иван Маринов заради механически проблеми при осъществяването. В реалност ген. Маринов към този момент е бил съгласувал своите дейности с Отечествения фронт за отсрочване оповестяването на войната, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики да упрекна държавното управление в престореност и да разгласи война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необикновена обстановка: среща се във война по едно и също време, от една страна, със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и от друга - с Германия.
И все пак на 9 септември държавното управление на Муравиев е свалено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с дейното съдействие на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е наказан на пожизнен затвор от така наречен Народен съд. Тази присъда е анулирана с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. Муравиев е опрощение, само че оставен под домакински арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година. По-късно още веднъж е в пандиза, освободен е 1955 година, а на идната година е задържан още веднъж и е изпратен в концлагера Белене. Остава в пандиза до 1961 година.
На 31 януари 1965 година Константин Муравиев умира на 71 година в София, столицата на Народна република България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ