През май 1816 Мери Годуин, Пърси Шели и техният син

През май 1816 Мери Годуин , Пърси Шели и техният наследник потеглят на път към Женева дружно с Клеър Клеърмонт . Те възнамеряват да прекарат лятото с поета Джордж Байрон (Лорд Байрон), който има връзка с Клеър Клеърмонт , която по-късно забременява.

Групата идва в Женева на 14 май 1816, където Мери стартира да се назовава „ Мисис Шели “. Байрон се причислява към тях на 25 май дружно с младия физик Джон Уилиам Полидори и наема вила Диодати, покрай Женевското езеро.

Пърси Шели наема по-малка постройка наоколо. Те прекарват времето си пишейки, плавайки из езерото и говорейки до късно през нощта.

Лятото се случва дъждовно и младежката компания е принудена да прекарва множеството от времето на закрито в диалог и четене. Така те прочитат групово един алманах от разкази за привидения, преведен на френски от немски.

Като резултат вземат решение всеки да напише личен „ роман за фантом “, като всеки се стреми неговият да бъде най-смразяващ и заплашителен.

Байрон нахвърля част от приказка, която по-късно прибавя към „ Мазепа “.

Шели стартира да работи върху ранен епизод от живота си, само че не го довършва.

Мери изначало е обезпокоена, липсва ѝ сюжет. Тя е най-младата, няма нищо зад себе си, значимо ѝ е да се потвърди. Една вечер след диалог, отдаден на достиженията на Еразъм Дарвин , който бил съумял да „ одушеви “ парченце фиде с електричество – едно в действителност прекомерно сантиментално „ научно “ завладяване, Мери затваря очи и вижда бъдещето нейно страшилище.

Така стартира приключението, приключило след към година с написването на „ Франкенщайн “.

Първоначално тя го замисля като къс роман, само че покъсно го уголемява в разказ – „ Франкенщайн или новият Прометей “.

В единодушие с първичния бас Мери Шели съумява да сътвори завладяващо и смразяващо кръвта четиво, от което ви представяме забавни фрагменти:

Mary Shelley’s Frankenstein – /Penny Dreadful/

Аз бях основан за обич и съчувствие, само че когато несгодата ме обърна към злоба и зло, това насилствено превръщане ми струваше неописуема тъга.

Нищо не способства така за успокояването на духа, както непоколебимата цел — точка, върху която душата фокусира интелектуалния си взор.

Какво ще спре дръзкото сърце и непоколебимата воля на индивида?

В лицето на господин Валдман открих същински другар. Неговата доброжелателност в никакъв случай не стигаше до нравоучителство, а наставленията си даваше с такова откровено благодушие, че премахваше всевъзможен намек за формализъм. Той улесняваше по хиляди способи моя път към знанието и правеше ясни и налични даже най-сложните понятия.

Ние сме наполовина хора, несъвършени същества, в случай че някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас — а подобен би трябвало да е същинският другар — не ни помогне да усъвършенствуваме нашата слаба и неверна природа.

Такъв човек има две съществувания — може да страда безмълвно, да бъде грохнал от разочарования, но при все това, щом се вглъби в себе си, той се трансформира в възвишен дух с ореол около челото и никакво страдалчество или зло не може да смути сиянието на този ореол.

Понякога се опитвам да реша кое негово качество го издига по този начин високо над всеки различен човек, когото познавам. Мисля, че то е някаква интуитивна прозорливост; бърза, само че непогрешима способност да преценява; навлизане в аргументите, което няма равно на себе си по яснота и точност; прибави към всичко това дарбата му да се показва и един глас, чиито променливи ударения са като музика, покоряваща душата.

Невежият селянин наблюдава стихиите, които го обкръжават, и е осведомен с тяхното практическо приложение. Ала и най-ученият мъдрец знае единствено малко повече. Той е разбулил донякъде лицето на природата, само че безсмъртните й черти си остават за него знамение и мистерия. Може да дисектира, да проучва, да назовава; само че що се отнася до вътрешните аргументи, до вторичните и третичните резултати, тук той е изцяло несведущ.

Това бе моята поука — да свързвам злото с увлечението по науките, а щастието — с тяхното пренебрегване.

Усилията на гениите, дори когато са ориентирани неправилно, съвсем постоянно в последна сметка служат за благото на човечеството.

Лош е оня химик, който се е посветил само на своята област. Ако желаете да станете истински академик, а не просто малък експериментатор, поучавам ви да се заемете сериозно с всички клонове на естествознанието, в това число и математиката.

Поучете се в случай че не от моите директиви, то най-малко от образеца ми за заплахите, които крие познанието; знайте, че оня, за който светът е единствено родният му град, е по-щастлив от другия, лаком за великолепие отвън рамките на човешката природа.

Няма нищо по-непостоянно в живота от възприятията.

Ти, който ме сътвори, ме ненавиждаш; на какво мога да разгадавам тогава от страна на останалите хора, които нищо не ми дължат?

Уви! Защо човек така се гордее с възприятията си, които го извисяват, над животните? Та те единствено множат броя на нашите потребности. Ако се лимитираха единствено с глада, жаждата и похотта, щяхме да сме съвсем свободни, а не щеш ли сме подвластни на всеки полъх напразно, на всяка инцидентно произнесена дума или спомен, провокиран от нея.

— Очаквах такива думи — сподели демонът. — Хората ненавиждат злополучните. Как ли ненавиждат мен, който съм по-нещастен от всяко живо създание.