Жертва или победител – как историята за Великден отеква и днес
През март 2023 година журналистът от The Australian Грег Шеридан съобщи, че преди 40 години пресата е била другарски настроена към църковните водачи. Тогава тя стана неутрална, а в този момент към този момент е враждебна. Шеридан (най-новата му книга е " Християните, незабавният въпрос за Исус в нашия свят " ) не е единственият, който поддържа това мнение.
Много християни от консервативния политически набор настояват, че в този момент светът е антихристиянски или че техните свободи са лимитирани. Тоест, те се показват като преследвано малцинство, борещо се за правото да пеят коледни песни в учебните заведения, да се молят в държавните органи, да се слагат разпятия в лечебните заведения или да могат да дискриминират по въпроси, свързани със сексуалността или пола.
Реториката, която нарежда религиозната десница като жертва, е много нова за Австралия. Според научен разбор на обществения дискурс от 2023 година, когато други маргинални групи в страната започнаха да реализират равнопоставеност, християнската десница измести реториката си от позицията на морално болшинство и към искания за статут на жертва. Те разказват себе си по способи, които разкриват идентичността им като застрашена група, като явни жертви на секуларизма, който имал за цел да ги заглуши или унищожи.
Християните, които се нареждат като безвластно малцинство, са толкоз остаряло събитие, колкото и самото християнство. Можем да намерим такива възгледи в Новия завет, тъй като по това време почитателите на Исус в действителност са били нова, малцинствена религиозна група, на която се е гледало с много съмнение. В края на краищата те се покланяли на един евреин от незнаен град, който е наказан на гибел посредством разпване на кръст от провинциалния римски шеф.
Разпването на кръст е форма на екзекуция, непокътната за членове на обществото, които несъмнено не са от елита. Въпреки естеството на гибелта му, почитателите на Исус твърдяли, че той е Бог и единственият, който заслужава поклонение, като по този метод отхвърлили всички други божества в заобикалящата ги политеистична просвета. Това е надълбоко противоречащо на културата на времето.
Докато разпването на Исус е в основата на историята за Великден, същото се отнася и за неговото възкресение от мъртвите три дни по-късно. Първото наподобява исторически правдоподобно, второто, несъмнено, е религия, която е централна за християнството. Това, че Исус е бил възкресен от мъртвите след изтезанието му, се е разглеждало от ранните християни както като негово реабилитиране (от Бог), по този начин и като победа над гибелта и самото зло.
Тези две движещи сили - на безсилната гибел на жертвата и силата на възкресението от гибелта - участват и във великденските обичаи на църквата. Различните типове християни са склонни да акцентират единия аспект от християнската история пред другия, макар че не могат да бъдат отделени един от различен.
Библейските текстове описват тези истории, употребявайки разнообразни облици. В Откровение, последната част от Библията, Исус е разказан като заклано агне, което се завръща като боен победител със силата да победи Рим и всичко, което се опълчва на Бог. Жертвата е станала победител. Този, който беше безпомощен, в този момент има цялостна власт.
Раннохристиянските текстове като Откровението са написани от и за потиснато малцинство. Виденията на Исус, завръщащ се в действие, са предопределени да засилят вярата и постоянството пред лицето на от време на време доста страдалчество.
© Reuters
Поради историческия си подтекст, тези древен текстове могат да предадат нрав " ние или те ", където християните се виждат във война с неприятелски и злобен свят. В тяхната историческа конюнктура сходен светоглед има прочут смисъл. Но има заплаха, когато самите текстове, които са написани от и за малцинствена група, са възприети от мощните.
Точно това направи Владимир Путин при започване на 2022 година, когато цитира този откъс от Библията на съветските бойци в Москва: " няма по-голяма обич от това да дадеш душата си за приятелите си " (перифраза на Йоан 15:13).
В подтекста на Евангелието на Йоан, това е нещо, което Исус споделя на почитателите си, с цел да изясни за какво ще почине на кръста. Путин го употребява като съединителен вик за насилственото навлизане в Украйна от съветските сили. Той взе изказване за гибел от една жертва на държавно принуждение и го трансформира в апел за държавно принуждение.
Не е изненадващо, че мирогледът на християните се образува от библейските текстове, които четат. И въпреки всичко е нужна нерешителност при изваждането на всеки античен текст от неговия подтекст и приемането на неговия език или мироглед за нормативни.
В християнската традиция насилието на разпването на кръста е нещо непринудено поето от Исус от обич към света. Неговият статут на жертва, в случай че мислим за него в този смисъл, е непринудено отричане от власт и непринудено послушание на човешките сили, с цел да могат другите да имат живот. Реториката на жертвата, която виждаме употребена от религиозната десница, въпреки и учредена на сходни християнски страдалчески обичаи, има много друго измерение.
Докато обществото се е трансформирало по подобен метод, че консервативните християни към този момент не са моралното болшинство, те надали са безсилни или без глас. Такива искания за жертва също по този начин нямат чувство за самоподчинението на Исус на света, т.е. непринудено приемане на позицията на жертва в името на нещо по-добро.
Вместо това акцентът е върху това да бъдеш тип жертва, която е атакувана от анти-божии сили и затова се стреми към победа в политическите и моралните сфери. Такъв светоглед приема, че светът е полесражение и Бог е на тяхна страна. Той не признава другите отвън групата, които са уязвими или потиснати, и търси победа за себе си.
И когато това се случи, трагично се е отклонил от пътя на Кръста, където християните виждат човек, който е починал, с цел да могат други да съумяват и да имат живот.
Авторката е професор в Pilgrim Theological College в University of Divinity в Мелбърн, Австралия.
Много християни от консервативния политически набор настояват, че в този момент светът е антихристиянски или че техните свободи са лимитирани. Тоест, те се показват като преследвано малцинство, борещо се за правото да пеят коледни песни в учебните заведения, да се молят в държавните органи, да се слагат разпятия в лечебните заведения или да могат да дискриминират по въпроси, свързани със сексуалността или пола.
Реториката, която нарежда религиозната десница като жертва, е много нова за Австралия. Според научен разбор на обществения дискурс от 2023 година, когато други маргинални групи в страната започнаха да реализират равнопоставеност, християнската десница измести реториката си от позицията на морално болшинство и към искания за статут на жертва. Те разказват себе си по способи, които разкриват идентичността им като застрашена група, като явни жертви на секуларизма, който имал за цел да ги заглуши или унищожи.
Християните, които се нареждат като безвластно малцинство, са толкоз остаряло събитие, колкото и самото християнство. Можем да намерим такива възгледи в Новия завет, тъй като по това време почитателите на Исус в действителност са били нова, малцинствена религиозна група, на която се е гледало с много съмнение. В края на краищата те се покланяли на един евреин от незнаен град, който е наказан на гибел посредством разпване на кръст от провинциалния римски шеф.
Разпването на кръст е форма на екзекуция, непокътната за членове на обществото, които несъмнено не са от елита. Въпреки естеството на гибелта му, почитателите на Исус твърдяли, че той е Бог и единственият, който заслужава поклонение, като по този метод отхвърлили всички други божества в заобикалящата ги политеистична просвета. Това е надълбоко противоречащо на културата на времето.
Докато разпването на Исус е в основата на историята за Великден, същото се отнася и за неговото възкресение от мъртвите три дни по-късно. Първото наподобява исторически правдоподобно, второто, несъмнено, е религия, която е централна за християнството. Това, че Исус е бил възкресен от мъртвите след изтезанието му, се е разглеждало от ранните християни както като негово реабилитиране (от Бог), по този начин и като победа над гибелта и самото зло.
Тези две движещи сили - на безсилната гибел на жертвата и силата на възкресението от гибелта - участват и във великденските обичаи на църквата. Различните типове християни са склонни да акцентират единия аспект от християнската история пред другия, макар че не могат да бъдат отделени един от различен.
Библейските текстове описват тези истории, употребявайки разнообразни облици. В Откровение, последната част от Библията, Исус е разказан като заклано агне, което се завръща като боен победител със силата да победи Рим и всичко, което се опълчва на Бог. Жертвата е станала победител. Този, който беше безпомощен, в този момент има цялостна власт.
Раннохристиянските текстове като Откровението са написани от и за потиснато малцинство. Виденията на Исус, завръщащ се в действие, са предопределени да засилят вярата и постоянството пред лицето на от време на време доста страдалчество.
© Reuters
Поради историческия си подтекст, тези древен текстове могат да предадат нрав " ние или те ", където християните се виждат във война с неприятелски и злобен свят. В тяхната историческа конюнктура сходен светоглед има прочут смисъл. Но има заплаха, когато самите текстове, които са написани от и за малцинствена група, са възприети от мощните.
Точно това направи Владимир Путин при започване на 2022 година, когато цитира този откъс от Библията на съветските бойци в Москва: " няма по-голяма обич от това да дадеш душата си за приятелите си " (перифраза на Йоан 15:13).
В подтекста на Евангелието на Йоан, това е нещо, което Исус споделя на почитателите си, с цел да изясни за какво ще почине на кръста. Путин го употребява като съединителен вик за насилственото навлизане в Украйна от съветските сили. Той взе изказване за гибел от една жертва на държавно принуждение и го трансформира в апел за държавно принуждение.
Не е изненадващо, че мирогледът на християните се образува от библейските текстове, които четат. И въпреки всичко е нужна нерешителност при изваждането на всеки античен текст от неговия подтекст и приемането на неговия език или мироглед за нормативни.
В християнската традиция насилието на разпването на кръста е нещо непринудено поето от Исус от обич към света. Неговият статут на жертва, в случай че мислим за него в този смисъл, е непринудено отричане от власт и непринудено послушание на човешките сили, с цел да могат другите да имат живот. Реториката на жертвата, която виждаме употребена от религиозната десница, въпреки и учредена на сходни християнски страдалчески обичаи, има много друго измерение.
Докато обществото се е трансформирало по подобен метод, че консервативните християни към този момент не са моралното болшинство, те надали са безсилни или без глас. Такива искания за жертва също по този начин нямат чувство за самоподчинението на Исус на света, т.е. непринудено приемане на позицията на жертва в името на нещо по-добро.
Вместо това акцентът е върху това да бъдеш тип жертва, която е атакувана от анти-божии сили и затова се стреми към победа в политическите и моралните сфери. Такъв светоглед приема, че светът е полесражение и Бог е на тяхна страна. Той не признава другите отвън групата, които са уязвими или потиснати, и търси победа за себе си.
И когато това се случи, трагично се е отклонил от пътя на Кръста, където християните виждат човек, който е починал, с цел да могат други да съумяват и да имат живот.
Авторката е професор в Pilgrim Theological College в University of Divinity в Мелбърн, Австралия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ