Пентагонът разработва космическо оръжие и иска да извлича ресурси от Луната
През лятото на предходната година америсканския президент Доналд Тръмп разгласи публично основаването на американско галактическо командване. Новата конструкция е ориентирана към военните дейности в околоземната орбита. Целта на командването, наричано " Спейском ", е да пази американските ползи в Космоса - в това число стотиците спътници, употребявани за връзки и наблюдаване.
Сега Пентагонът работи върху мотор за " нуклеарно термично задвижване " за да може да изстрелва спътници в космоса, оповестява The Daily Beast. Изглежда това е многомотивирано изпитание за попречване на галактическия напредък на други страни, за по-усилено добиване на запаси от Луната, а също по този начин ще служи и като оръжие. Подобно на добре закръгления състезател, ядрената система за термично задвижване се стреми да бъде тройна опасност - безусловно.
" Бюджетната поръчка на DARPA за 2021 година, която организацията пусна при започване на февруари, изисква 21 милиона $ за програмата и се нарича " Демонстрационна ракета за ловки интервенции сред Земята и Луната (Cislunar Operations) " или кратко - DRACO. Cislunar е термин, който се отнася до региона сред Земята и Луната.
Технологията включва дребен нуклеарен реактор, инсталиран върху ракета, в която реакторът основава двигателна сила посредством изтласкване на горещ материал от заден отвор. Настоящите спътници имат доста дребни тласкачи, които служат за контролиране на височината и често са електрически, тъй като могат да събират слънчева сила през по-голямата част от годината. Въпреки това експлоадиранията нормално се бюджетират строго заради големите разходи на гориво.
Високо мобилната и мощна сателитна двигателна сила е нещо ново, най-малко в случай че стигне до етапа на осъществяване. Да можеш да се движиш в орбита е отдавна цел за всички световни сили; толкоз доста хрумвания съществуват на ниво развитие. Има присъщи ограничавания за транспортните средства, които са предопределени да останат в орбита и да взаимодействат с земната повърхнина. И макар че Луната явно обикаля към Земята и остава в предсказуем модел - нашият първичен спътник - задачата на тази орбита е да е на стотици хиляди километри по-далеч от множеството спътници.
IBEX спътникът на НАСА се намира изключително високо - на към 321 000 километра. Повечето от информационните спътници на Земята са в орбита към 35 000 километра, което се назовава геостационарна орбита заради това, че тези спътници „ остават “ със Земята, до момента в който се върти. Районът сред 35 000 и към 384 000 километра от Земята е много празен и точно там американските и китайските военни и галактически служби си показват своите цистерни с нуклеарна двигателна сила.
Daily Beast споделя, че визията за тези нуклеарни реактори включва да бъдат съединени, в традицията на Джони Кеш, парче по парче.
Днес НАСА и военните считат, че тази технология е положително допълнение към проектите ни да се върнем на Луната до 2024 година да вземем за пример и да се увеличат глобалните държавни и цивилни ракетни изстрелвания. Не е мъчно да си представим бъдеще, в което фирмите ще разполагат с мини на Луната, които ще се контролират от някаква галактическа полиция. Само тъй като е елементарно да си представим, не значи, че е добра или осъществима концепция.
Източник: Мениджър Нюз
