Необичайният облак, появил се през 536 година, който променя историята
През лятото на 536 година необикновен облак се появява в небето над огромна част от южна Европа, северна Африка и западна Азия. Понякога именуван „ покривало от прахуляк “, облакът трансформира огромна част от тези континенти в студени и тъмни места.
Тази злокобна смяна е разказана от историка Прокопий Кесарийски, който с изключение на събитието, споделя и за неописуеми заболявания и войни, подбудени заради неналичието на слънчева светлина. Сирийски ръкописи разказват смяната като „ слънцето бе затъмнено денем и луната през нощта, а в океана имаше бурни талази “ . В келтски документи пък се загатва „ липса на самун “ през 536 година.
В продължение на доста години учени и историци се пробват да разгадаят какво може да е предизвикало Прокопий и останалите историци да опишат тези забележителни промени във времето. Съвременните изследвания дават няколко забавни догатки.
Изглежда огромна част от останалия свят също бил обиден от големия облак – най-много страните от северното полукълбо. Изследванията на дървесни пръстени от интервала 536-551 година демонстрират по-малък напредък на дърветата в Китай, Европа и Северна Америка. По-слабите слънчеви лъчи, достигащи до Земята, довели до по-ниски температури и необикновени промени в климата. За хората те оказали проблеми като по-ниско произвеждане на храна, апетит, както и обществен и политически раздор.
Няколко регистрирани събития евентуално са свързани със злокобния облак. Смъртоносната пандемия, която минава през Византийската империя през 541-542 година, станала известна като Юстиниановата чума. Смята се, че към 1/3 от популацията умира по време на разпространяването на заболяването. Прокопий Кесарийски разказва ужасни признаци като тресчица и отичане на цялото тяло.
През 536 година в Китай царува апетит и суша. Документирани са проблеми като „ жълт прахуляк, който пада на земята като сняг “ . По същото време в Корея бушуват стихии и стават наводнения. В Месопотамия са видяни неизмеримо мощни снеговалежи. Скандинавските страни също не остават незасегнати. Археологическите данни демонстрират, че съвсем 75% от селата на Швеция са били изоставени през този интервал. Една от теориите за това преселение са набезите на викингите, само че скандинавска поема от този интервал споделя за това по какъв начин „ Слънцето стана черно, а земята потъна в морето “.
Тези съществени климатични промени повлияват и на други исторически събития. Сред тях е миграцията на монголските племена на запад, падението на Сасанидската империя и бързия напредък на исляма – настояват специалистите.
Но какво би могло да аргументи такава неочаквана и трагична смяна на времето? Според една от теориите климатът се е трансформирал след мощно вулканично изригване, евентуално от Централна Америка. То би могло да способства за оформяне на пласт от пепел и прахуляк, който да покрие небето над огромна част от континентите. Според друга доктрина са се случили две вулканични изригвания и по-специално през годините 536 и 540, които предизвикват мраз и мрак по целия свят. Трета доктрина допуска, че комета или астероид са се сблъскали в Земята или в случай че не това, то тези тела са минали извънредно покрай нашата планета, което изяснява съществуването на големи количества прахуляк в атмосферата. Много специалисти обаче считат, че последната доктрина е минимум правдоподобна.
Независимо от това какво фактически се е случило, хората живели през този интервал несъмнено са били повлияни от смяната в климата и природата. Вероятно мнозина от тях са чувствали, че краят на света е близо.
