През изминалата 2018-а за втори път поред двама спортисти станаха

През миналата 2018-а за повторно подред двама спортисти станаха №1 на Варна за годината. Това са щангистът Христо Христов, който бе първи и през 2017-а, и боксьорката Станимира Петрова.

Ицо приключи втори на Олимпийските игри за младежи в Буенос Айрес, стана европейски първенец за кадети и златен медалист на шампионата в памет на Милен Добрев и взе всички трофеи на държавните шампионати у нас. Станимира покори европейския връх за повторно, победи на „ Странджата ” и на шампионата „ Балкан ”, както и на две републикански за дами.

В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” двамата първенци се връщат към най-приятните си спортни прекарвания през 2018-а, разкриват по какъв начин поддържат топформа, какви полезности изповядват и към кои нови върхове са устремени през новата година.

- Най-щастливите ви мигове през 2018 година?

Станимира: Европейската купа и когато получих купата за най-хубава състезателка в шампионата.

Христо: Второто място на Олимпиадата. Тръпката от присъединяване        там беше радикално друга от другите ми изяви на подиума.

- Имаше ли цели, които си бяхте сложили, а не ги постигнахте?

Станимира: Целих се в орден от международно, даже купа, само че съдийско погрешно решение ме спря.

Христо: Исках да стана олимпийски първенец, само че не ми доближи един кг. На загрявката изтървах една тежест, когато тласках 190 кг. Това ме тормози и стресира. Подведох треньора си и декларирахме по-ниски тежести от плануваните, което повлия на класирането ми.

 

- Най-голямото самопризнание, което получихте?

Станимира: Уважението и отношението на Община Варна към мен. Това, което вършат тези хора за спорта в града, е похвално и на никое място другаде у нас не съм го виждала.

Христо: Холандецът, който стана трети на Олимпиадата, пристигна при мен и ми сподели: „ Ти си най-хубавия в нашата категория. ” Аз постоянно го надвивам, само че ми стана прелестно, когато чух тези думи от него.

 

- Сблъскахте ли се с компликации и в случай че е по този начин, по какъв начин ги преодоляхте?

Станимира: Най-трудно преглътнах несправедливата загуба на международното в Индия. Беше ми доста тежко, питах се дали има смисъл да не преставам напред и не е ли по-добре да спра, откакто ми ограбват труда по подобен метод и се гаврят с мен. Но това отмина и към този момент нямам самообладание да вляза в залата и да стартира подготовка.

Христо: Имах травми, нямаше условия за тренировки, само че се оправих с всичко с доста труд.

 

- Какъв режим спазвате, с цел да поддържате постоянно върхова форма?

Станимира: Два месеца преди съревнование съблюдавам непоколебим режим, изключително хранителен. Лишавам се от всички нездравословни неща, лягам си най-късно в 22,30 часа и спирам да илизам с другари, защото има вируси и би трябвало да се вардя. Когато съм в отмора, си разрешавам всичко.

Христо: Аз нямам обществен живот и не излизам с другари. Тренирам и си почивам. От нищо не се отнемам и хапвам всичко, защото на подготовка смъквам 1-2 кг.

 

- Какво най-често ви споделят треньорите ви и какво изискват от вас?

Станимира: От техническа позиция моят треньор желае нещо, което още не върша. Той държи да се удрям с колкото се може по-вдигнати ръце и не утвърждава тези мои свалени ръце. Тренирам го, само че от време на време се получава, а от време на време – не, защото по време на мачове постоянно изпадам в стресови обстановки и се връщам към таекуондото. Иначе с труда и дисциплината нямам проблем.

Христо: Треньорът изисква да съм непрекъснат, да пристигам в точния момент в залата и да упражнявам. Да давам постоянно всичко от себе си, тъй като в случай че го върша, ще съумявам.

 

- Как протича един ваш ден?

Станимира: В 8 часа закусвам, в 10 съм на подготовка, в 12,30 следва обяд и наложително един час сън. В 16 часа е втората подготовка, по-късно е вечерята, след това беседвам с треньора и сътрудници за многообразие, и си лягам.

Христо: Ставам в 9 часа, в 10 съм  на подготовка, в 12 се връщам, поспивам и в 15,30 отново упражнявам. Прибирам се вкъщи след 17 часа и си почивам.

 

- Кои човешки качества цените и придържате ли се към тях?

Станимира: Честност и добрина. От дребна съм научена да съм такава.

Христо: Постоянство, по тази причина се боря. Аз съм мощен и самоуверен, в случай че не бях подобен, нямаше да спечелвам.

 

- Принципите, които спазвате и в никакъв случай не нарушавате?

Станимира: Никога не бих излъгала най-близките и държа насреща да получавам същото.

Христо: Няма такива.

 

- Склонни ли сте към градивни взаимни отстъпки и по кое време бихте ги създали?

Станимира: Доста пъти прощавам, тъй като диря положителното, само че доста постоянно оставам неприятно сюрпризирана и разочарована. Вярвам обаче, че хората могат да се трансформират.

Христо: Рядко. Ако е нещо съществено, в случай че някой ме е засегнал, за какво да му върша компромис.

 

- В персонален проект – открихте ли индивида до себе си?

Станимира: Не, само че не го и диря. Остава година и половина до Олимпиадата в Токио и съм се концентрирала напълно върху нея.

Христо: Нямам другарка и не считам да имам скоро.

 

- Свободното ви време е малко, по какъв начин го изкарвате?

Станимира: Със фамилията и приятелите. Нашето семейство е разпръснато по света и се веселя, че на Коледа се събрахме дружно. Иначе с другари навестявам заведения и сладкарници, защото обичам доста сладко. Чета книги и отивам на кино, безусловно всички филми съм изгледала.

Христо: Или ще поспя, или ще съм на компютъра, или ще играя плейстейшън.

 

- Какво е възприятието да си Спортист №1 на Варна?

Станимира: За първи път станах състезател №1 на годината някъде и чувството е доста готино. Ще се повторя, само че се веселя, че Варна обича своите спортисти и ги почита. Казвам го откровено, не е еднообразен израз.

Христо: Хубаво е да си над всички, и то за втора година подред. Удовлетворен съм и благодаря на публицистите, че са оценили това, което съм постигнал.

 

- Към какво ще се стремите през 2019-та?

Станимира: Винаги желая да съм първа, а тази година предстоят европейски игри и европейско състезание и международни квалификации за Олимпиадата. Но може би ще бъде най-важно да печеля квота за Игрите в Токио.

Христо: Да ставам по-добър и по-добър, и да взема квота за Олимпиадата в Токио през 2020 година.

 

- Вашият новогодишен тост?

Станимира: Пожелавам на всички да са здрави и по-добри. Всичко друго, което възнамеряват, могат сами да го реализиран.

Христо: За доста години на всички българи. 2019-та да бъде по-успешна за тях, да са здрави, да имат шанс и да осъществят упоритостите си.