Руската подлога, която организира атентата над Стефан Стамболов
През IV-III век прочие н. е. Зенон от Китион основава в Атина едно от най-значимите учения наред с платонизма и перипатетизма – стоицизма. Един от отличителните белези на това обучение е одобряването на вътрешната самостоятелност на човек. Такава мощно застъпена самостоятелност образува със себе си генерална незаинтересованост, а тя от своя страна ражда непреклонност, безстрастност и стоическо понасяне на тестванията и страданията в живота.
От Стоа Пойкиле, където Зенон стартира да преподава своето обучение, стоицизмът съумява да си проправи път по целия свят. Включително и до Вътрешната македоно-одринска революционна организация – посредством човек, именуван Дончо Щипянчето.
Андон Стоянов и фамилията му в Кюстендил
Дончо е вербуван във ВМОРО от Даме Груев, само че до момента в който работи за организацията, на 7 април 1896 година е хванат от турските управляващи на влизане в Битоля до храма „ Света Неделя “ с бомби, револвери и боеприпаси. С оглед значимостта и заплахата на товара си, Андон Стоянов е подложен в продължение на месеци на жестоки изтезания. Въпреки това не издава нищо.
В последна сметка, година по-късно е наказан на 101 години затвор, понижен на 15 години. За неговата непоколебима неотстъпчивост приказва Гьорче Петров:
Наум А. Тюфекчиев
Вечерта на 15 март той, дружно с братята си Никола и Димитър и още мъже вършат засада на Стефан Стамболов, който се разхожда с министъра на финансите Христо Белчев по улица „ Левски “ в София. Целта е нападение на Стамболов, само че той е квалифициран за сходно нахлуване – по това време нападенията над политици са почтено срещани – и министър-председателят се отбранява. Белчев обаче бяга и един от нападателите, Денчо Тюфекчиев, го бърка със Стамболов и го прострелва. Това е и финалният резултат от нападението, а всички причинители потеглят да се крият.
Като подобен провежда сполучливото ликвидиране на българския посланик в Цариград лекар Георги Вълкович, след което убийците му отплават от града с съветския транспортен съд Цар под прикритието на съветския посланик Александър Нелидов и министъра на външните работи на Руската империя Николай Гирс.
Наум (както и Никола) Тюфекчиев е разпознат като подстрекател на атентата от османския съд и е наказан на 15 години затвор – присъда, която няма да излежи, тъй като Русия няма да го екстрадира. Вместо това е изпратен в Симбирск на малко изгнание, където обаче получава заплата всеки месец от Руската страна.
Когато се връща в България след края на мандата на Стамболов през 1894 година, не е закачан от никого макар присъдата си.
Гробът на Стефан Стамболов в Софийските централни гробища
Стефан Стамболов в началото е в положителни връзки с Фердинанд и до момента в който е на власт, извежда страната от тежка конституционна рецесия и утвърждава новия княз. Русия, която не признава легитимността нито на държавното управление, нито на княза, провежда голям брой опити за насилствена промяна на властта, посредством разнообразни групи, свързани с нея.
За един от тези опити – този на Коста Паница – сме ви разказвали към този момент.
В последна сметка Стамболов пада от власт като подава оставка след извънредно плевел обществен любовен скандал. Когато Фердинанд я приема, той желае да ускори властта си в страната и да издейства самопризнание от Русия. Според някои модерни откриватели като историка Георги Марков, уредник на абсурда е самия княз.
Въпреки че към този момент не е на власт, Фердинанд и новото държавно управление на Константин Стоилов се тормозят от въздействието на Стамболов и желаят да смъкнат имиджа му. Така военният министър Рачо Петров, да вземем за пример, прави опит да потвърди, че някогашния министър-председател провежда самичък атентата против самия себе си от 1891 година, когато умира министър Белчев. Разследването обаче не намира сходни доказателства.
На 3 юли 1895 година си потегля от „ Юнион клуб “ – едно от най-популярните частни заведения в столицата, само че файтонът, който хваща дружно с Гунчо и Димитър Петков, е нает от атентаторите. Водачът му Мирчо Ацев изминава към 100 метра, когато стопира внезапно поради изстрел. Стамболов изскача от файтона и потегля да тича долу по ул. „ Раковски “, само че е настигнат от атентаторите Михаил Ставрев с прякор Халю, Атанас Цветков с прякор Талю и Боне Георгиев. Докато се пробва да стреля по тях с револвера си, е посечен грубо.
Наум Тюфекчиев е задържан, както и файтонджията Мирчо и Боне Георгиев, само че се оказва с оправдание и излиза под гаранция. Чак в края на идната 1896 година се стига до дело и Наум и Мирчо са наказани на 3 години затвор, а Боне е оневинен (останалите се укриват).
Адвокатът на Тюфекчиев – бъдещият министър-председател Стоян Данев – обаче апелира присъдата му и съдията – бъдещият министър-председател Александър Малинов – го оправдава.
По-късно Наум Тюфекчиев минава от съветска на османска страна като се сближава с водачите на Младотурския комитет.