През ХІV столетие в Европа започва период на културен разцвет,

През ХІV столетие в Европа стартира интервал на културен подем, прочут под името Ренесанс (от френски – “прераждане ” или “възраждане ”). Той се характеризира с интерес към античното минало и съставлява синтез сред древногръцкото и римското изкуство, архитектура и литература и модерни за тогавашната ера хрумвания. Модели на ренесансовите художници стават героите на древността, които пресъздават подиуми от Евангелието в древноримски фон, а фигурите на древен персонажи скулптурите извайват в жанр и пози, репликиращи античните творби на културата.

Ренесансът поражда във Флоренция в края на Средновековието под меценатската грижа на семейството на Медичите. През идващите епохи се популяризира в Централна, Западна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се употребява и за историческия интервал от ХІV до ХVІІ в. Тогава публичното и културно развиване на европейските страни излиза от ерата на Средните епохи и се образуват присъщите черти на актуалната европейска цивилизация.

Обновителните процеси стартират към ХІІІ в. в Италия и не престават през идващите епохи. В този извънредно динамичен развой се зараждат характерни обществено-стопански връзки, образуват се съсловията на буржоазията и интелигенцията. Това е интервалът на революционни достижения. Превратни в развиването на обществото са триумфите в сферите на книгопечатането, новите източници на сила, Великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и прочие Това е времето, в което Европа става водеща мощ в икономическо, политическо и културно отношение.



" Атинската школа " от Рафаел Санцио

В края на ХV – началото на ХVІ в. Великите географски открития и хелиоцентричната система на Николай Коперник трансформират визията за размерите на Земята и нейното място във Вселената. А работите на Парацелз и Андреас Везалий поставят началото на научната медицина и анатомията.

Големи промени настъпват в публичните науки. В творбите на Жан Боден и Николо Макиавели историческите и политически процеси за първи път се преглеждат като резултат от взаимоотношението на разнообразни групи от хора и техните ползи. Едно от най-забележителните достижения е новото отношение към историята поради възродилата се жадност за проучване на античното минало.

Ренесансът в региона на литературата стартира с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо и мн. други Апогеят на развиването на западноевропейската литература са шедьоврите на Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле и други В Европа се популяризират печатни машини, които разполагат и с гръцката писменост. Това дава опция да се отпечатват в цялостен размер античните текстове, започвайки с творбите на Вергилий през 1420 година, Омир – 1488 година, Аристотел – 1498 година и Платон – 1512 година Прогресът на ренесансовите филантропични науки рефлектира в творбите на Томас Мор, Еразъм Ротердамски и други

Ренесансът в архитектурата стартира от 1420 година и продължава доникъде на ХVІ в., преминавайки през проторенесанса с обособяването на Сиенската школа. В строителството се подчертава изключително на публичните здания, дворци, градски къщи и други такива със всемирски темперамент. Ордерното разчленяване на стените, аркадите, колонадите, куполите, логическата пропорционалност, хармоничността и ясната тектоника са учредени на законите на вероятността и пропорциите. Силно развиване получава градоустройството, проектират се огромни архитектурни ансамбли, подчинени на повсеместен живописен план.

В региона на изобразителното изкуство Ренесансът основава цяла плеяда от бележити създатели – Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Рафаело и доста други. Няколко генерации скулптори, писатели, архитекти и художници творят в жанр, който Европа ще експлоатира идващите 200 години до появяването на Барока.



" Раждането на Венера " от Сандро Ботичели

Променя се светоусещането – светът към този момент се възприема не като тестване и преход към един по-добър живот, а като място, където си заслужава да се живее. Антропоцентризмът или слагането на индивида като висша полезност на битието преглежда неговата деятелност, упоритост и персонални качества. Така се заражда Хуманизмът, в чийто център се слага точно човек.През Ренесанса се възражда античната калокагатия, т. е. идеалът за всестранно развита, хармонична персона, чиито добродетели се дефинират не от наследствени благороднически привилегии, а от делата, мозъка, гения и заслугите пред обществото; през тази ера е подтикван индивидуализмът и по този метод всеки човек стартира да се стреми да демонстрира най-хубавото от себе си, да открива, знае и може нови неща.

Не е избрана точна дата за края на Ренесанса, само че от средата на ХVІ в. последователно стартира преход към по-голям натурализъм (в изкуството) и до началото на ХVІІ в. настава краят на ренесансовата епоха. Изключително разнообразна и плодотворна, епохата на Възраждането е и най-романтичният интервал от историята на човечеството. Нейните възгледи и величави желания стават основата на актуалната Западна цивилизация.