През годините Айнщайн е бил един от най-търсените хора в

През годините Айнщайн е бил един от най-търсените хора в американските пощи. Много деца са го употребявали като Гугъл за най-различни въпроси, а непокътнатите архиви са толкоз цветни, че едно е несъмнено – Айнщайн в никакъв случай не е скучал:

„ Аз съм малко момиче на 6 години. Видях вашата фотография във вестника. Мисля, че в случай че се подстрижете, можете да изглеждате по-добре.

Ваша Ан. “

„ Имам проблем, който желая да решите, чудя се по какъв начин цветовете в перата на птиците се оформят? “

Такива писма са изпращани със стотици и във времето Айнщайн е питан за възрастта на земята, дали животът може да продължи и без слънцето – Айнщайн дава отговор, че действително не може – и даже има едно дете, което се интересува дали рано или късно всички гении полудяват.

Малкият Франк е преследвал майка си в Бристол, Пенсилвания и е търсил отговор на този въпрос, до момента в който тя не се е предала и не е разрешила да напише писмо до Айнщайн, с цел да потърси отговора. Кенет от Северна Каролина желае да знае дали в случай че едно дърво падне и няма кой да го чуе, това означавали, че има тон, до момента в който Питър от Масачузетс желае да разбере какво тъкмо е време, какво е душа и какво тъкмо съставлява парадайса.

Някои други деца са много по-смели в своите изявления, Джон осведоми Айнщайн, че с татко му считат да построят ракета и да летят до Марс и Венера. Момчето се надява, че Айнщайн ще е свободен, тъй като ще им би трябвало академик и някой, който да може да ръководи ракетата. 12-годишната Джун не желае да търси някакви научни доказателства, а непосредствено се съмнява в съществуването на Айнщайн, тя е чула от своите съученици, че ученият е бил просто воин от комикси, а не същински академик. Друго занимателно и любопитно писмо, е изпратено непосредствено от Мифанви от Южна Африка:

„ Най-вероятно трябваше да ви пиша доста по-рано, само че не бях сигурен дали сте жив. Не се интересувам от история и смятах, че сте живели някъде през XVIII век или някъде в този интервал. Най-вероятно съм ви объркал със сър Исак Нютон или някой различен. Както и да е, открих по време на час по математика, че сте действителен, до момента в който госпожата не говореше за вас и какъв брой брилянтен академик сте Тя загатна, че се намирате в Америка, а аз я попитах дали сте заровен в Америка или в Англия. Учителката ми сподели, че не сте мъртъв и аз толкоз доста се развълнувах, че най-после ме наказаха с още часове по математика след учебно заведение! “

Мифанви споделя по какъв начин постоянно се промъквали в учебно заведение измежду нощ, с цел да следят звездите. Момичето се чуди по какъв начин космосът е безконечен и по какъв начин може да стане американски жител. Освен най-различни въпроси, Айнщайн постоянно получава и дарове от деца. Училище в Илинойс изпращат две папионки и вратовръзка. Ученият благодари, само че декларира, че тъкмо тези продукти остават отдалечен спомен за него. Само 3 седмици след неговия 66 рожден ден, Айнщайн ще почине в леглото си.

През декември 1925 година младият австрийски физик Ервин Шрьодингер се намира в Швейцария с една от своите любовници. Там минава медицински прегледи, защото лекарите имат подозрения по отношение на лек случай на туберколоза. Лекарите му подреждат да замине на по-високо и да прекара известно време там. Сред спокойните планини и дълбокия сняг, Шрьодингер стартира да мисли за механиката на вълните.

Идеята е била вдъховена от Луи дьо Бройл, физик с докторска степен единствено от една година. Неговият труд също е задоволително потребен за света на науката, Луи е съумял да открие дължината на вълната, пробвайки се да улови частиците в избран моментум. През 1905 година Айнщайн ще показва нещо сходно, по какъв начин вълните могат да имат държанието на частици. Бройл не е склонен с концепцията, че частиците могат да играят ролята на талази.

Механиките на вълната дават цялостен набор от въпроси, посочващи ясно по какъв начин частиците могат да имат държанието на вълна. Айнщайн се занимава с тази доктрина и като доста други физици е очарован от обстоятелството, че същата служи доста добре, само че Шрьодингер има проблеми с теорията и я намира за проблематична. От една страна се позволява, че в един миг ще се популяризира в доста огромна зона, както една вълна по повърхността на езеро ще се приближава и отдалечава, пробвайки се да доближи брега. Вълните на Шрьодингер също са били частици – те са електрони и други събатомни обекти. За Айнщайн не е било от такова значение, че един електрон ще се популяризира на толкоз дълга отдалеченост. И тъкмо това не дава отговор на действителността.

Вернер Хайзинберг

Шрьодингер прави математическо изложение на вълните и повдига тъкмо този въпрос. Ако теорията не съставлява действителните талази в действителния свят, тогава какво тъкмо съставлява? Макс Борн от университета в Гьотинген показва, че теорията показва вероятността на местоположението на частиците. С други думи, всяка една парченце може да има и „ функционалност на вълна “ и благодарение на теорията може да се предскаже или открие избрана парченце в несъмнено място.

По логиката на тази концепция, в случай че се сложи един електрон в кутия, той има редица евентуални местоположения в самата кутия, само че защото не се знае къде тъкмо е, тогава се приема междинна стойност на всички вероятни местоположения. Благодарение на разнообразието в математиката и обстоятелството, че един електрон може да съставлява функционалност на вълна, което пък дава и разнообразни вероятности да се открие електрона на разнообразни местоположения, би трябвало да отговори и на концепцията на Шрьодингер за котката в кутията.

Айнщайн не е чак толкоз удивен от квантовата механика и в никакъв случай не е обичал да употребява вероятности. Той самият не може да одобри концепцията, че голям дял от вселената продължава да оперира напълно върху концепцията за късмет, а по-скоро има много разнообразно и задоволително добре подредено пространство от субатоми.

Ето за какво и един от най-честите отговори по тази тематика е:

„ Господ не си играе на зарчета! “

В такива моменти ще открием, че Нилс Бохр постоянно ще дава отговор на Айнщайн да спре да споделя на Бог какво да прави.

През лятото на 1925 година 23-годишният Вернер Хайзенберг ще пътува до дребен остров в Северно море, където се надява, че плажовете ще облекчат треската му. Никой не е безапелационен, само че легендата споделя, че ученият имал потребност от една вечер, с цел да приключи цялата си интерпретация на квантовата действителност.

Хайзбенрг изхожда от една малко по-различна концепция – той пренебрегва безусловно всичко, което не може да се следи, мери и потвърждава като истина. Твърдението несъмнено наподобява разумно, само че среща доста проблеми в света на науката. Неговата доктрина изисква отменяне на държанието на електроните, за които даже не прави опит да ги опише, или даже да мисли за придвижванията на орбитите на електроните, откакто те самите не могат да бъдат следени.

Вместо това, той стартира да преглежда светлината, която се емитира от самите електрони, в най-различни разновидности. Отдавна е известно, че в случай че един електрон се освети или разстрои, той също стартира да емитира светлина.

Хайзенберг следи какъв брой светлина подава и какъв брой светлина се връща, като не се интересува какво тъкмо се случва по време на самата процедура. Резултатът е толкоз комплицирана математика, че даже той не може да разбере какво е разкрил. Представя своето изложение на Макс Борн и по-късно отива на отмора, надявайки се, че Борн ще може да му даде отговор. И преди да се усети, преподавателят прави освен това, той разгласява материала.

За да е още по-интересна драмата в научното общество, Айнщайн ще изрази своето отрицателно мнение и няма да одобри това изказване, както прави и малко по-рано със самия Шрьодингер. Нарича всичко това „ огромно квантово яйце “ Алберт бил неудовлетворен от обстоятелството, че младият му сътрудник е пропуснал напълно опцията да разбере какво се случва.

Математиката не изисква човек да знае каквото и да било за електроните, изключително пък при подаване и връщане на светлина, т.е. там може да се случва безусловно всичко, което да дава отговор на теорията на Хайзенберг. За Айнщайн е доста мъчно да одобри тази доктрина като форма на действителност или като изложение.

През идната година Хайзенберг чете лекция в Берлин, а Айнщайн, който към този момент е комуникирал с обещаващия млад академик, го кани на посетители вкъщи си. Приятната и спокойна вечеря скоро се трансформира в скандал и замяна на остри приказки. Погледнато от интелекта и на двамата, подозираме, че равнището на диалог в никакъв случай не е паднало до евтини кръчмарски свади, в противен случай, най-вероятно е било много забавна игра на думи и обстоятелства.

Хайзенберг се надявал, че ще успее да накара своя хазаин да се съгласи с него, изключително откакто в миналото това е била теорията на Айнщан и метода към множеството научни въпроси. На финалът се оказва, че и двамата като че ли желаят да заявят едно и също, само че просто не могат да намерят верните думи:

„ Не можем да следим електронни орбити в атома. Следователно една добра доктрина би трябвало да се ориентира напълно върху концепцията с наблюдаването на магнитудите. Но не можеш да вярваш, че единствено наблюдаващите магнитуди могат да влязат в една доктрина на физиката. Все отново не би трябвало да направяме, че тъкмо това си направил в своята доктрина на относителността? Аз направих същото, само че в този момент тъкмо този тип разногласия не водят до нищо потребно за науката. “

Оказва се, че Айнщайн в действителност е надвит в своя личен спор, въпреки и в никакъв случай да не е очаквал, че науката ще се обърне против него и ще го преследва толкоз дълго време. На финалът ще одобри провалянето, само че все пак ще подсети на собствен остарял другар:

„ Едно ново придвижване се ражда във физиката, то декларира избрани неща, които не могат да бъдат следени и по тази причина не могат да бъдат включени в действителността. “

Франк се опитал да съчувства и в следствие върнал доста добър отговор:

„ Това придвижване стартира още през 1905 година и е родено още веднъж от теб. Хубаво е да пускаме положителни смешки, само че не е редно да ги повтаряме толкоз постоянно. “