През далечната 1537 г. група принцове се събират в немско

През далечната 1537 година група принцове се събират в немско градче в Централна Германия на име Шмакалден. Така наречената Шмакалденска лига има желанието да обърне религията на Западна Европа с хастара на открито и да покаже, че папата е просто човек, който не стопира да злоупотребява с властта си. Господата са предвождани от господин Мартин Лутер, само че по време на срещата, той не може да участва, откакто е прикрепен на легло и страда от камъни в бъбреците. Лютеранството съумява да започва без своя водач, само че какво значение има, когато теолозите са на място, с цел да подчертаят малко отношението на религията към хората и да начертаят граници, които да не се прескачат.

Въпреки неналичието на главния идеолог, решението е взето – папата би трябвало да бъде осъден и наказан за своите каузи. По това време, същият се прогласява за евентуален водач на всички християни – има свободата да го направи, тъй като България – тогавашната люлка на вяра в Източна Европа, сега се намира под Османско господство. Освен измежду миряните, папата демонстрира и доста забавни погледи към другите монарси и владетели, като даже съумява да се намеси във външна и вътрешна политика, а това не се утвърждава от мнозина, прочее от доста повече.

Ето за какво и суперлативи като „ Предателят на Христа “ не са спестени по негов адрес. Събитията от въпросната февруарска среща скоро ще прераснат в нещо надалеч по-скандално и историята занапред стартира. Самите лютерани не схващат по какъв начин всеки папа от въпросната година до 60-те на предишния век се коронясва с тиара, която съдържа в себе си три корони, а папата посреща своята нова власт с думите:

„ Получете тази уважавана тиара, с вградени три корони и знайте, че сте татко на принцове и крале, владеейки света. “

една от аргументите за толкоз високата позиция е, че извършвайки ролята си на главен кадър на властта в Рим, съпроводено с обстоятелството, че точно тук Свети Петър и Свети Павел са превърнати в мъченици, идващият водач на църквата няма да бъде по-ниско, а неговата власт единствено ще се покачва. Това до някаква степен се случва, само че идва и с някои цени, които не са чак толкоз очарователни за аудиторията. Първите следи за преписване на власт могат да бъдат открити в евангелието на Свети Матей, където се разказва по какъв начин Исус дава ключовете за парадайса на Петър и той към този момент е формален правоприемник на земята. Делата и думите на Петър ще продължат да се разправят в границите на цялостен век и неговото наличие и завет ще оставят един сериозен и неповторим авторитет. Вековете минават и най-сетне тази популярност би трябвало да се съобщи на някой различен. Само кардиналът в Рим има задачата да подарява пари на по-бедните църкви и взема решение някои от главните спорове в другите по-малки синоди – там най-често се срещат и други кардинали, които да изгладят своите разлики.

Около IV век множеството кардинали стартират да се назовават папа – татко или в този случай pappas – татковци. Те са считани за бащите на Рим и виждат вид да популяризират християнството в Латинския запад. Планът съумява и през вековете се случва тъкмо това, даже императорът на Етиопия ще получи благословията на папата през XV век, въпреки и някои от най-ранните следи на християнството да произлизат точно от тази страна. Да си представим, че се връщате назад при вашия шеф, с цел да му разрешите да прави това, което е намерил за добре – безумство, само че във времето кардинали и папи са се самозабравили, прочее и през днешния ден е малко мъчно да открием рационалните следи, при такава турболенция в католическата черква.

Дори и през XVI век ще открием, че несъгласията към папата ще се считат за един доста тежък грях, последван от много главоболия. Въпреки това, принцовете на Лутер са подготвени да изразят тъкмо това мнение, тъй като не са съгласни нито с политиката, нито с генерирането на толкоз власт – номерът е на път да завърши. Мотивите на Мартин в никакъв случай не са били ориентирани директно към папата, прочее той е обект на удари, едвам откакто съумява самичък да се намести на бойното поле и да стартира да хвърля огън и жупел към критиците, тъкмо затова не би трябвало да забравяме и какъв брой тъкмо хора са готови да отговорят на това искане, изключително откакто Лъв X се пробва да дисциплинира и мъмри Лутер. Хвърлянето на ръкавицата не е за всеки и папата автоматизирано се нарежда в мерниците на теолозите, като този път ще би трябвало да дава отговор на доста по-сложни въпроси. Благодарение на тази хвърлена ръкавица ще видим, че католиците са подготвени да се изправят против папата – въстанието е публично през юни 1520 година

Причината е, че към 2 месеца по-рано папа Лъв е декларирал, че Лутер би трябвало да се покае или да получи най-сериозното наказване – изключване от Католическата черква. Писмото е получено октомври, една година по-рано и Лутер в действителност размишлява в границите на два месеца. Заключението му е, че не би трябвало да мисли повече по тематиката и просто го възпламенява. След това се случва и чудото, пред своите почитатели ще постави край на  една вековна традиция, като декларира, че макар високата купа на папата, той няма право да споделя на християните в какво да имат вяра. Оказва се, че мнозина в Западна Европа са на същото мнение – религията може да е доста чиста, папата да е всекидневен светец, само че в случай че никой няма правото да съгрешава, то къде е чистотата и невинността на вярата. Дали пък просто не се трансформира в още едно публично и божествено иго?

Лутер се оказва доста по-добро решение, въпреки всичко неговата съществена задача е да предложи на своите същински фенове една по-голяма независимост – да почитат своя Бог, както те намерят за добре, а не както църквата им споделя, изключително с оценка от самите кардинали, които ще декларират какъв брой и по какъв начин да се прави едно такова. Изведнъж мнозина отхвърлят да предават земите си или да продължат да изплащат налози на Рим, освен това под всякаква форма. Ако Бог има потребност от земята им, той може да го каже персонално, а не благодарение на папата и неговите наместници. Все отново не би трябвало да забравяме, че една вяра е работеща и настояща, едвам тогава, когато миряните са съгласни да следват сляпо. Интересното е, че до момента в който множеството владетели отхвърлят папата като духовно въздействие, толкоз повече и папата ще връща жеста. Хенри VIII е един от първите, които не разрешават въздействието на Католическата черква, а в отговор е разгласен за разколник, който няма право да ръководи страната си.

Дълг на християнството е бил да се отстраняват такива владетели или най-малко това е формалното изказване, само че истината е, че когато средствата секнат, първата работа на църквата ще е да отстрани своите съперници. След това и други протестанти ще видят опция най-сетне да ударят вековното ватиканско господство. Много други владетели осъзнавали и риска – колкото повече католици живеят по техните земи, толкоз по-голям става и риска от въстание. Между XVI и XX век към момента ще се открие по-сериозно въздействие на папата върху западните елементи на Европа. През 1678 година потегля слуха, че въздействието на папата и неговите подчинени в Англия е достигнало до там, че се приказва за елиминирането на някои от най-покварените съдии, политици и други управителни постове, като мократа поръчка идва непосредствено от Ватикана и папа Инокентий XI. Основната цел е премахването на Чарлз II и заменянето му с католическия му брат Джеймс – графът на Йорк.

В мозъците на католиците, които обитават острова по това време, няма никакво подозрение, че папата е избрал да работи рационално и извършва божието предпочитание. Освен това няма и никакво подозрение, че когато Чарлз падне от престола, папата автоматизирано ще открие идващият доста по-добър държател. За страдание по това време един от най-легитимните наследници ще бъде Хенри от Навар, който апропо е съумял да одобри католицизма, откакто става очевидец на Свети Вартоломеевото кръвопролитие през 1572 година И откакто тогавашния папа – Сиктус V не е изключително склонен да даде престола на Франция, Хенри би трябвало да получи черен щемпел – той идва през 1585 година с оповестяването му за разколник.

С убийството на френския Хенри III – признаваме, че в действителност липсва доста въображение на французите за измисляне на по-разнообразни имена – единственият легален правоприемник по това време е Наварския Хенри. И в случай че новото лице желае да вземе короната, то възможностите му ще се покачат доста единствено в случай че вероятно одобри религията и успее да бъде подсилен от хората към него, благородниците в действителност са една доста огромна злина в ръководството.

През 1953 година Наварският Хенри ще отиде да се моли за амнистия от папа Климент VIII и ще я получи. След това Рим ще има един доста мощен другар, както и въздействие на една заможна територия като Франция. Климент VIII ще следва образеца на своите предходни наследници, като по това време ще се концентрира върху Италия. През 1598 година ще завоюва графството Ферара за папските парцели. Именно тези ще се ръководят от папата по образеца на кралските особи. Разбира се, благородното и божествено въздействие не оказват помощ за взимането на земята, само че благодарение на конница и аркебузи, папата ще успее да изгони семейство Есте от владението.

Понякога е належащо оръжие, само че когато се носи тройна корона и се счита, че крале и принцове са подчинени, папата би трябвало да избере на благосклонност коя тъкмо земя да употребява. В случаи на опозиция, той ще въздейства на политиката, на благородниците, на локалните поданици и на финала ще успее да вземе своето или просто ще събере задоволително хора за Кръстоносен поход, които в името на Бог, да отидат и да умрат, до момента в който в Европа не се откри една нова власт. Когато фамилията се пробва да потърси помощ, нито една друга страна не дава отговор, даже и френския крал, който в миналото е бил непосредствен с Есте, отхвърля да се намеси.

Всеки един държател, даже тези като Хенри от Наваре ще би трябвало да отидат и да се наведат пред папата, с цел да могат да вземат короната си. И на финала се оказва, че даже и владетелят да си мисли, че управлява територия и жители, то папата има най-голяма власт и може да избира какво да прави, по какъв начин да действа. За страдание се оказва, че опитът за прословутата земя е бил задача от доста по-рано. През 1510 година е изработен втори опит за взимането на Ферара, само че този път Алфонсо д’Есте ще открие своите мощни сътрудници, които нямат никакви проблеми да отхвърлен папата.

Едва след елиминирането на някои кралски особи във Франция, страната ще изгуби своето въздействие в Италия и идващият правоприемник на Есте ще би трябвало да се преклони, тъй като тогава няма да има кой да оказва помощ. Понякога стават и неточности, както може да ни опише и папа Пий V. Неговата най-голяма нелепост е да назова Елизабет I – разколник и с това да си завоюва гнева на цяла Англия. На първо място още през 1570 година той ще стартира своите встъпителни речи като изясни, че има единствено една черква в Европа, която дефинира живота на християните, това не е църквата на Елизабет и в никакъв случай няма да бъде. Освен това ще откри и време да изясни по какъв начин тя е държател, който няма никакво право да ръководи и да владее острова. Освен това ще има и строги наказания за всички католици, които се подчиняват – най-много ще има изключване от църквата.

Точно в този миг се ражда и едно от най-тежките тествания за католиците на острова – да се съобразят с папата, който е на хиляди километри или да одобряват ръководството и да си живеят живота. През годините ще има протести и опити за свалянето на Елизабет, като се показва законното сменяне – кралица Мери от Шотландия, която също така е католик и има правото на трона по някое от всичките родословия. Стига се до миг, в който се приказва за заветен поход, като Григорий XIII продължава да налива масло в огъня и да подканя католиците към протест и отменяне на властта.

По време на ръководството на Елизабет ще открием, че има не малко местни протести и митинги, съпроводени с голям брой опити за ликвидиране, само че това не е нищо спрямо нашествието на Армада през 1588 година и 9-годишната война на Ирландия от 1953 година Повечето външни сили са идвали непосредствено от Испания и Рим. Без тези открити несъгласия с Католическата черква, Елизабет продължава да се потвърждава като един добър държател. Католиците също не дават вярата си и се трансформират в мъченици, когато законът тръгне след тях. Въпреки това, колкото и папи да се сменят, цялостното връщане на католическите позиции в Англия не е допустимо. Повечето миряни по този начин и не схващат посланието и вместо да се борят със своя нов съперник, избират да изоставен страната и да търсят нови способи за оцеляване. Елизабет чака тъкмо това и скоро ще наложи още едно свирепо ограничаване – мнозина могат да изоставен с минималните си благосъстояния, завещавайки всичко, за което са се борили, на своята империя.

Пий V прави тъкмо това, което и доста други владетели вършат, само че по този начин и не съумява да открие решението на казуса. Англичаните са единствено едно от проблематичните деца под опеката на папата, скоро и Венеция ще покаже на Григорий XIII, че няма никакви планове да изпрати войска против османците. Макар и да е част от Свещената лига, районът няма никакво желание да пропилява своите средства, с цел да получи една гола благословия. Григорий най-сетне ще разбере, че Венеция от дълго време е подписала скришен контракт, с който няма никакво желание да води война с тях.

През 1606-1607 година ще се забележи още една опозиция и ръководството там няма да отстъпва земи на папата, като това стартира да подсказва, че идва края на присвояването в името на Бог. На обществото на Западна Европа стартира да му омръзва цялото показване и въздействие на папата, изключително пък в политиката. Никой не се е сетил, че когато всичко се случва с благословия, а не с изключване, територията на Католическата черква може да се разшири доста.

Швеция през XVI век прави тъкмо това, въпреки и да се счита за лютеранска територия. Йохан III се дами за католическата принцеса Катарина Ягелоница, която ще донесе със себе си и вярата. В някои моменти, околните на шведския крал ще се опитат даже да разделят двойката и да я изпратят като подарък на Иван Грозни, само че без триумф. Бъдещето на Швеция към протестантството стартира да наподобява все по-слабо. Веднага след коронясването, Швеция ще потърси помощта на Рим и ще е подготвен да се кълне във честност. Григорий XIII ще ги прогласи за изгубената овца и дава обещание, че ще даде на краля толкоз власт и мощ, че лутеранството ще бъде забравено вечно. Мислите си, че това е изменничество, само че истината е, че Йохан III желае да се приближи по-близо до Католическа Полша, която занапред може да се окаже златната кокошка за Швеция и по какъв начин няма.

Проблемът е, че един крал не може да бъде признат от популацията, когато играе толкоз противен политически танц. Пристигането на мисионерите го потвърждава, тъй като никой не може да се съгласи с изискванията и концепцията, че от през днешния ден има още едно широко надълбоко гърло за хранене – папското. Йохан прави една последна маневра в опит да реши казуса и пита папата дали няма да е по-добре да показа шведската черква като един хубав хибрид сред католицизма и лутеранството. Логично е, че Рим ще откаже. Папата има друго предложение – да подаде ръка на Швеция и да съобщи, че занапред ще я избавя, освен това с краля, само че тъкмо това пък е отводът на Йохан.

През 1583 година Катарина ще почине и ще остави всички договаряния в пепелта. След две години в страдания, Йохан ще избере една лютеранска тийнейджърка за кралица и с това ще постави завършек на католическото избавление на Швеция. И по този начин век след век ще следим по какъв начин всеки идващ папа идва с концепцията, че е божия наместник на света – по-скоро богът на земята, само че има един проблем – тази купа не се приема за всички. Вековете на промяна потвърждават и още един доста значим проблем – католиците не са всесилни.

Папата ще има власт единствено над тези земи, които е съумял да пречупи и подчини, а в годините, те ще понижават, постепенно и несъмнено ще се окаже, че малко на брой имат желанието да се включат в това крушение, откакто облагите на техните земи са нулеви, а голата благословия не оказва помощ на никого. Скоро и други ще се включат в тази игра, започвайки да показват една доста по-различна и даже забавна игра на въздействие, с която властта ще се изпарява до степента, която имаме през днешния ден – умерено въздействие и възможни опити за неуверени диалози – от време на време с триумф, различен път с по-малко.

Снимки: Wikipedia