През 447 година Атилле заявил на кан-урума, че желае да

...
През 447 година Атилле заявил на кан-урума, че желае да
Коментари Харесай

Историята на българите преди Атила и след него /Част 4/

През 447 година Атилле декларирал на кан-урума, че желае да се възползва от своето право да премине през ак-урумските пътища за Ег-Кепе или Мамил (Египет) и се насочил към Истанбул с 200 хиляди тиндарци, аккази и джавъйдци. Урумският град Нуш (Ниш) решил да попречи на прекосяването, само че бил победен. Разгромът по този начин изплашил урумците, че останалите 99 от градовете се предали без пердах. Когато Атилле се доближил до Истанбул, то земята ненадейно се разтресла и укрепленията на града се разрушили. " Алп Чулман ни оказа помощ! " - възкликнал Атилле и наредил този град да бъде наименуван Чулмански. Преминавайки през Истанбул в Кимер (Мала Азия), Атилле се съединил с армията на каспи-българите (днешните азербъйджанци) и траял през Ерсубулем („ Божи град “, Йерусалим) за Авар (Кайро). Там мамилците и иджамите (истинските остарели юдеи-библисти, караими), откакто пренесли Атилле на ръце дружно с коня му от Ерсубулем до Аварис, присвоили на Туки почетното име Айутен, т.е. " Слънце " по български и " Бог " по иджамски (юдейски). Арабите (семитите) пък наричали Атилле Идрис - по този начин те произнасяли неговото име Атряч. Под името Идрис Атилле е споменат и в Корана. Имайки голям брой имена, Туки самичък обичал да дава имена на хората и земите.

Така той заповядал: Кара-Галидж (Галия) да се назова Маранг (Франция); региона Бахта-Българ нарекли също Ямгхан ( " Красивите скалисти планини ",оттук Афганистан); Барджил (Персия) нарекли страната Еран ( " На Героите ", Иран); Алтъйнбаш нарекли Идел (оттук Италия); Урта-Кермек нарекли Хирман ( " Красива " - " Хир " област - " ман ", отсам Германия); Сутдум (Скандинавия) нарекли Бъйряк ( " Край " - крепък " на заливите - " бъйр ", отсам " варяг " ); Урта-Кашан нарекли Балуджистан ( " Държава " - " стан " " На децата на Българ или Газан " - " Балуджи ", отсам Белуджистан); Ибер (Северна Азия) нарекли Себер (оттук Сибир); Ардар или Булга (Волга) нарекли също Българ-Идел; Северната част на Тамил (Африка) нарекли Мелил ( " Областта " - ил " на Нил " - " Мел или Мил " ); Западнен Мелил нарекли Маранкаш ( " Запад " - това наименование породило наименованията " Магриб ", " Мароко ", " Маракеш " ); Урта-Тамил (Централна Африка) е наречена Сютдан (оттук Судан); а Къйзъйл Тамил (Южна Африка) - Малгаш; северната част на Баил (Централна Европа) нарекли Чек ( " Граница ", отсам Чехия), тъй като тя се явявала граница на столичния окръг; региона Карак (Кракув) нарекли Байлак (оттук Полша) в чест на реката Бистя или Байлак - и двете означаващи " Голяма змия " ; региона Бинаджи (Виена) също я наричали Керен или Аждар (и едното и другото значат " Дракон ", от Аждар идва Австрия); река Гурджа (Кура) след сливането ѝ с Араксу ( " Винена река " - Аракс) е наречена в чест на каспи-българите или аджарбаите (азербъйджанци), като Аджарбайшан ( " шан " - или " ранг " - река, отсам Азербъйджан); региона на планинските българи - абдали или тазиките ( " с обръснатите глави " ) нарекли Тажикистан (понеже в комплицираните думи " з " > " ж ", отсам Таджикистан); Даря-Бурджан (Великобритания) нарекли в чест на племето англи ( " водни " по български) Англъй-Уба (оттук Англия); безименното езеро в Бай-Банджа (Панония) нарекли Балатъйн ( " Блатно ", отсам Балатон) или Нантъйн, т.е. " Българско (бала, нан) езеро (тъйн) " ; Къйзъйл-хинците (китайците) били наречени " къйтаи " (оттук китайци, Китай); европейците зачислени на българска работа, нарекли " салбани " - " дългокоси (сал) глави (бан) " и отсам " склавини ", " славени " ; а азиатците " тюрек " ( " правилни ", " почтени ", отсам " тюрки ", " турци " ); урта-урайците (жителите на Средния и Далечен Изток) нарекли къйнчадали ( " народ от харпунчици ", отсам Камчадал, Камчатка); а урайците превозващти своите товари в Ак-Балъйн (Якутск) нарекли " иделмани ", т.е. " българи " по урайски; аракъйтаите (меркитите), които станали кара-андаши (автономни васали) на Хон-Българ нарекли бурджати (оттук буряти); още веднъж покорилите се на Хон-Българ тургути ( " вестготи " ) нарекли " аспан " ( " български " - ас " глави " -бан, отсам испанци, Испания); подчинилите са на Хон-Българ кара-съйбаи (свеви) нарекли " бартугалъй ", т.е. " българско (бар, бала) племе (гал) " и отсам португалци, Португалия; баръйнджарите и бащарите, живеещи в Кара-Саклан (Украйна) и Утиг (Западното Предкавказие) нарекли " уруси ", т.е. " храбри, храбреци " (оттук руси, Рус и Русия)...

Атила има принос и в усмиряването на далекоизточните нации и земи и е изключително скъп за Япония. Веднъж при Туки-Динлин се явили посланици от брегове народ на тузгарите (корейците) с молба да помогне за обуздаването на морски разбойници, отпред с техния водач Коже. Коже излизал от анонимен остров в Именското море (Тихия океан, Японско море) и разорявал крайбрежните земи на Тузгар (Корея). Тузгарите почтително донесли даровете на Туки, които дали обещание за помощта, след което те дружно се отправили към Именското море. Там на всички места разбойничели отрядите на Коже. На среща с него Туки му споделил: " Аз ще ти дам опцията да си вървиш по живо-по крепко и повече в никакъв случай да не се вясваш от Имен! " Коже се присмял и нападнал с голямо копие Туки. Но бедният Коже не е знаел с кой си имал работа, Атилле със своята охранителна армия го прогонил в морето, където разбойникът липсващ вечно. Заради подвига на Туки Атилле и обезпечаването на мир в страната, той бил възпоменаван постоянно. Благодарение на Атилле проведено се заселили първите хора на остров Имен (Япония) и образували на него собствен бейлик (княжество). Този бейлик те го нарекли Туки (оттук Токио), а неговата столица Къй Утау ( " Островът на Къй ", т.е. на Атилле, Киото). Според тази столица целият Имен също почнали да назовават Къй Утау. А проливът сред Имен и Чин (Китай) почнали да назовават Хон-су ( " Хунската Река или Вода ", отсам - названието на най-големия японски остров Хонсю, върху който след това се трансферирало това наименование).

През 450 година кан-урумът заречен на Атилле да му обезпечи за сватба сестрата на кан-рамила Кюннар ( " Красиво Слънце ", Хонория). Подкупени от кан-урума хора през същата 450 година фактически се сдобили със единодушието на Кюннария за брак с Атилле. Вуйчото на Атилле Хайджи (Аеций) получил от Туки разпореждане да приготви Бай-Галидж (Галия) към прекосяване под българско ръководство в качеството на зестра на Кюннария. Но вместо това Хайджи почнал взаимно с Будар ( " Божи Камък " )- командващия рамилските сили в Бай-Галидж и улугбия на тургутите или дургутите (вестготите) Таудар, ( " Голям камък " ) да приготвят на Атилле засада: нали Хайджи си мечтаел скрито да възвърне Урумската империя и да стане неин император, с тези фантазии той се заразил от една лабъйтска фракция (юдеите левити, талмудисти).

В края на 450 година Хайджи съобщил на Атилле, че Бай-Галидж са подготвени за среща с Туки и че дано за този безвреден край Тукъй да вземе със себе си не повече от 50 хиляди бойци, с цел да не плаши локалните мирни поданици. Атилле по този начин и желал да постъпи, само че на курултая (военния съвет) улубият на джавъйдците (гепидите) Ардар (Ардарих), отговарящ за разузнаването, съобщил на Туки за някаква неразбираема суматоха в централните елементи на Бай-Галидж и призовал императора с оглед сигурността си да вземе със себе си не по-малко от 200 хиляди бойци. Императорът с цел да не наподобява страхлив взел да възразява, само че неговият по-малък брат Абраш Курев ( " Хорив " ), наместник на Урта-Кермек (Германия), Суддум и Алъйп-Бъйрман (Североизточна Франция, Белгия) и любим на войската, с небрежна усмивка отбелязал: " Аз също бих взел 200 хиляди бойци, само че не за сигурност, а за повдигането духа на кермекците. Ако кермекците видят наша 50 хилядна армия, то те безусловно ще преценяват: " Хон-Българ е очевидно отслабнала " - и ще паднат духом. А в случай че около тях минат 200 хиляди българи, те ще решат: " Хон-Българ е мощна както преди! " и ще се ободрят! "

Като размислил, Атилле се съгласил с доводите на Абраш и решил да вземе със себе си в Бай-Галидж 200 хиляди воини: 100 хиляди тиндарци (азиатци), радващи се да покажат своето геройство, 60 хиляди джавъйдци на Ардар, 20 хиляди есегели на Тулуш и 20 хиляди маранги (франки) на бий Илдар (Хилдерих, краля на франките)...

През месец Нардуган (декември) всички, с изключение на марангите, които трябвало да се причислят към войската в Алъйп-Бъйрман, се събрали в Есегел (Сегед) на боен обзор. През месец Улуг Къйрлач (януари) войската, откакто направила ритуал в респект на Тангра в карамаджа Бийсу, с маршова музика се отправила към град Туйра (Туйра - " Дъб ", Трир), за сливане с армията на Илдар. Когато войската пристигнала до този град, столица на Абраш, се схванало, че в Бай-Галидж се разразил бунт на Будар. Към този бунт се включили 300 хиляди галиджийски рамилци (римляни от Галия), омърсени от заблудите на тюре-юлъй (католицизма), 200 хиляди тургути на Таудар, които атакували армията на Сонге Бан и 30 хиляди маранги, които към този момент направили нахлуване над Туйра. Гарнизонът на Туйра с лекост отбил офанзивата на марангите, само че повече от това не могъл да направи.

Вестта за метежа разтревожила Атилле и той заповядал войската бързо да се насочи към град Мич (Мец). Мич към този момент е град в Бай-Галидж, а това значи, че Хайджи бил задължен персонално да посрещне императора в него. Но се оказало, че Хайджи го нямало в Мич, поради което Атилле незабавно наредил Илдар да стане новия наместник на Бай-Галидж. А самият град се бил включил към метежниците. Воините почнали да дълбаят неговите стени, само че работата се затягала и Атилле заповядал на войската да продължи нататък, на помощ на обсадената в Ар-Алан (Орлеан) българска войска на Сонгебан, през града на умайджанките (амазонките) Леутъйш ( " Градът- " тъйш " на Дракона - " Леу ", Лютеция, Париж): от Леутъйш било по-лесно да се мине към града на Сонгебан Ар-Алан, в сравнение с през Мич...

Но таман българите си тръгнали от Мич, когато неговите стени, подбити от стенобитните машини, рухнали. Тиндарците незабавно стремглаво се втурнали в града и го разгромили с цел да сплашат всевъзможни други метежници. Това се случило през месец Сабан (април), заветен за българите, което дало на Туки твърдата убеденост в триумфа на неговата акция. В Леутъйш Атилле бил посрещнат с наслада от умайджанките ( " амазонки " идва от тази трьок-българска дума) и провел тук, в карамаджа Барадж (оттук името на Париж, а на мястото на това тенгрианско светилище по-късно от католиците е повдигнат храма " Парижката Св. Богородица ", съотвестваща на тенгрианската майка-богиня Умай), ситуиран на острова на Сена ( " Голяма река " " Кат ", а " алан " > " алун " / " алон ", в резултат на което в западноевропейската история и география поражда и остава в историята словосъчетанието " Каталунска борба " и " Каталунско поле ". В географските карти на Франция през днешния ден Каталунското поле на никое място не попада като название, както и със свои граници. Общо взето през днешния ден това е прословутата с пенливото си вино област Шампан. Но като проучваме етимологията на " Шампан ", е видно че тя произлиза от трьок-българското име на алпа Сабан (дух на плодовитостта и тревопасните животни). Както се загатва в българските източници, на върха на хълма Чулем е имало карамадж, където явно е уважаван алпа Сабан и околната област е наречена на него. В по-късно време придобива днешното френско звучене. Днес това място е заето от боен полигон за артилерийски оръжия, над селището Mailly le camp, на 45 км. северно от Труа. Най-високото място, където се допуска, че е бил карамаджа, е компактно залесено с дървета.]

... Прощавайки се с Илдар, Атилле му предал своя декрет за заемането от марангите (франките) на Бай-Галидж и този декрет марангите изпълнили, само че доста по-късно, при започване на VІ век....

Хайджи заречен да съобщи на Атилле в Бай-Галидж неговата булка Кюннария (Хонория), само че не извършил своето заричане и се скрил в дън горите в Бай-Галидж. Илдар не съумял да открие Хайджи, защото обидил рамилците в своята област с това, че екзекутирал забележителна част от пленниците и курязите (християнските свещеници) за техните апели в битка против българите и в отговор на това рамилците помагали на Хайджи да се укрива...

Валентин ВЪТОВ

Следва продължение
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР