Ивайло Найденов: Носим отговорност за мира, който Спасителят ни пожела
През 2023 година ще отбележим 100 година от основаването на Богословския факултет Благата новина за идването на човешки потомък, който ще строши главата на змията, ни е дадена незабавно след прогонването от Рая, споделя доцент доктор Ивайло Найденов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Доц. доктор Ивайло Найденов е водещ учител и теоретичен откривател в региона на Свещеното Писание на Стария Завет. След дипломирането си по специалностите теология и немска лингвистика (1990-1995 г.) в Алма матер, доцент доктор Найденов е член на академичната общественост на Богословския факултет от 1996 година - първоначално като хоноруван учител, от 2001 година - постоянен помощник, а от 2012 година след извоюван конкурс е назначен за доцент по библеистика (Стар завет) в Богословски факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Специализира в университетите в Берн (Швейцария) и Йена (Германия). През 2007 година сполучливо пази пред ВАК научната степен " лекар ", компетентност " Теология ", на тематика: " Книгата на свети оракул Йона-екзегетико-исагогически аспекти ". Гост преподавател в университетите в Берн, Йена, Регенсбург и Айхщет.
-->
Той e член на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите " Библейски колегиум ", на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Института " Библия- култура- разговор ". Директор на библиотека " Библика " при Богословския факултет. Ръководител и участник в голям брой интернационалните и национални научни планове. Автор на книги и съставител на сборници, монографии и публикации в профилирани научни издания. Участва с отчети в редица научни конференции и симпозиуми у нас и в чужбина. Доц. доктор Ивайло Найденов преподава старозаветна библеистика и древен еврейски език както в бакалавърските и магистърските специалности, по този начин и в курсовете за следдипломна подготовка на Богословския факултет. Активно взе участие в Докторантския център " Св. Климент Охридски " и стартиралото Докторантско учебно заведение на Софийския университет. Основен мотор на преподавателската и студентска подвижност във факултета по стратегия " Еразъм ".
Под научно му управление сполучливо са защитили тезите си голям брой магистри. От 2015 година доцент доктор Ивайло Найденов е зам.-декан по интернационална, научноизследователска и планова активност на факултета. На 11 юни 2019 година Общото заседание на Богословския факултет избра доцент доктор Ивайло Найденов за декан на Богословския факултет.
- Доц. Нейденов, следва един от най-семейните празници у нас - Рождество Христово. Защо народът ни по този начин се е привързал към този празник и го отбелязва изключително тържествено, към трапезата, с голям брой обичаи?
- Рождество е най-семейният празник в целия християнски свят. Представите ни са свързани с едно семейство, което се намира в нелеко състояние, тръгнало за броене по обвързване, по заповед на кесаря, в дните, когато би трябвало да се роди първата им рожба. Пътят е дълъг и сложен, подслонът, който намират, е една животинска кошара, гостите са непознатите овчари-номади, пасящи стадата си край Витлеем и мъдреците от Изтока. Всичко е толкоз нормално и в същото време тържествено: една особена звезда осветява небето, благ химн се носи от висините, а в яслата проплаква Спасителят на света. Това честваме и то е най-осезаемо в фамилията, тъй като е историята на едно Семейство. Трапезата и всички други национални традиции, свързани с този ден, имат за цел да предадат тази церемониалност. Тя е отразена и в националната визия, че в този миг Земята и Небето се срещат. Бог реши да стане един от нас. Посрещаме го!
- Знаем, че раждането на Спасителя е пророкувано от доста от старозаветните пророци. Може ли да ни кажете повече за тези пророчества? Кога са казани, при какви условия?
- Основен миг в Старозаветното признание е подготовката за идването на Спасителя - Месия. Благата новина за идване на човешки потомък, който ще строши главата на змията, ни е дадена незабавно след прогонването от Рая: " и ще всея омраза сред тебе (змията) и дамата, и сред твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата " (Бит. 3:15). Това заричане минава през цялото Откровение. За да не се изкушаваме и по човешки да търсим инструкции за Спасителя там, където ги няма, Църквата ни е подарила една дребна, само че доста потребна книга - Паримийник. В нея са избрани старозаветни четива, които се четат в навечерието на празниците. Такива са и за Рождество Христово, като
наблюдават идването на Спасителя по човешка линия:
Избраничеството на Израил, откъдето ще пристигна Спасителя: " ЕВиждам Го, но не в този момент още, виждам Го, но не от близко. Изгрява звезда от Иакова, и се издига скиптър от Израил " (Числ. 24:17);
Избраничеството на Юда: " ти, Витлееме Ефратов, дребен ли си сред хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който би трябвало да бъде Владика в Израиля и Чийто генезис е от край време, от безконечни дни " (Мих. 5:2).
Избраничество на Йесей: " И ще покара младочка от Иесеевия дънер, и клон (жезъл) ще израсне от неговия корен " (Ис.11:1).
Христос идва сред нас, индивидите: Този е нашият Бог, и никой различен не ще се съпостави с Него. Той откри всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя любим Израиля. След това Той се яви на земята и живя сред людете. (Варух 3:36-38)
Чудното явяване без човешка интервенция: " докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите стоманени и глинени нозе, и ги разруши " Дан. 2:34.
Според църковното пояснение камъкът е Христос, а планината - Света Богородица
Откъсването на камъка, без да го е съборила човешка ръка, е безмъжното зачатие на Светата Дева и раждането на Спасителя.
Младенецът ще принадлежи на целия народ, на цялото човечество, а не на съответно семейство: " Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог як, Отец на вечността, Княз на мира " Ис. (9:6). Изредените четири имена във връзка с Младенеца Го разказват като изключителна персона. Той ще обладава изключителна мъдрост (9:7), продължава пророчеството на Исаия. Младенецът ще донесе мир, само че ще има и власт. Отново, както и в предходните пророчества, се удостоверява царствеността на упования Спасител.
Обещанието от Бит. 3:15 е изпълнено, което ни дава убеденост да кажем: " с нас е Бог " (това значи името Емануил), за което свидетелстват думите на св. оракул Исайя: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил (Ис.7:14).
- За какво най-вече би трябвало да се молим през днешния ден?
- Нормално е всеки да се моли за персоналните си потребности, които са от ден на ден и все по-непостижими и недостъпни - " насъщния ни самун ".
В всекидневието се молим за сили да преодоляваме точно тези непрекъснати компликации
Христос се появи измежду учениците си и ги поздрави с обичайното " Мир, вам! ". Този мир, който Спасителят ни пожела, не е самопонятен и непрекъснат, нито е някаква наша заслуга, безконечна привилегия. Той би трябвало да се пази, умножава, предава, носим отговорност за него и когато го загубимЕ Трябва да се молим за него!
Да се молим за мир!
- Намираме се в края на годината. Каква бе миналата 2022 година за Богословския факултет и каква ще бъде новата 2023?
- Краят на годината е време за равносметка. Ако резултатът е усмивка, значи е била добра, в случай че ли неЕ Не знам! Ние приключваме годината с усмивка, тъй като я дефинираме като сполучлива: добър банкет на студенти в другите просветителни степени; следващото сполучливо привършване на групите СДК " Учител по вяра " (40 човека) и вписване на нова по стратегия на МОН " Квалификация ", разгръщане на академичната гилдия с нови млади преподаватели и естествено - ремонта на постройката на Факултета, който не е каприз, а нужда.
А новата 2023 година ще е тържествена за Богословския факултет - 100 години от образуването му. Предвиждаме доста начинания, за които сме изготвили календар и сме го дали на Св. Синод за глоба, както и за обмисляне на общи мероприятия.
В подтекста на казаното нагоре, Бог да ни дарува една по-здрава и по-мирна година, а ние да я осъществим със смисъл и наличие.
Доц. доктор Ивайло Найденов е водещ учител и теоретичен откривател в региона на Свещеното Писание на Стария Завет. След дипломирането си по специалностите теология и немска лингвистика (1990-1995 г.) в Алма матер, доцент доктор Найденов е член на академичната общественост на Богословския факултет от 1996 година - първоначално като хоноруван учител, от 2001 година - постоянен помощник, а от 2012 година след извоюван конкурс е назначен за доцент по библеистика (Стар завет) в Богословски факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Специализира в университетите в Берн (Швейцария) и Йена (Германия). През 2007 година сполучливо пази пред ВАК научната степен " лекар ", компетентност " Теология ", на тематика: " Книгата на свети оракул Йона-екзегетико-исагогически аспекти ". Гост преподавател в университетите в Берн, Йена, Регенсбург и Айхщет.
-->
Той e член на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите " Библейски колегиум ", на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Института " Библия- култура- разговор ". Директор на библиотека " Библика " при Богословския факултет. Ръководител и участник в голям брой интернационалните и национални научни планове. Автор на книги и съставител на сборници, монографии и публикации в профилирани научни издания. Участва с отчети в редица научни конференции и симпозиуми у нас и в чужбина. Доц. доктор Ивайло Найденов преподава старозаветна библеистика и древен еврейски език както в бакалавърските и магистърските специалности, по този начин и в курсовете за следдипломна подготовка на Богословския факултет. Активно взе участие в Докторантския център " Св. Климент Охридски " и стартиралото Докторантско учебно заведение на Софийския университет. Основен мотор на преподавателската и студентска подвижност във факултета по стратегия " Еразъм ".
Под научно му управление сполучливо са защитили тезите си голям брой магистри. От 2015 година доцент доктор Ивайло Найденов е зам.-декан по интернационална, научноизследователска и планова активност на факултета. На 11 юни 2019 година Общото заседание на Богословския факултет избра доцент доктор Ивайло Найденов за декан на Богословския факултет.
- Доц. Нейденов, следва един от най-семейните празници у нас - Рождество Христово. Защо народът ни по този начин се е привързал към този празник и го отбелязва изключително тържествено, към трапезата, с голям брой обичаи?
- Рождество е най-семейният празник в целия християнски свят. Представите ни са свързани с едно семейство, което се намира в нелеко състояние, тръгнало за броене по обвързване, по заповед на кесаря, в дните, когато би трябвало да се роди първата им рожба. Пътят е дълъг и сложен, подслонът, който намират, е една животинска кошара, гостите са непознатите овчари-номади, пасящи стадата си край Витлеем и мъдреците от Изтока. Всичко е толкоз нормално и в същото време тържествено: една особена звезда осветява небето, благ химн се носи от висините, а в яслата проплаква Спасителят на света. Това честваме и то е най-осезаемо в фамилията, тъй като е историята на едно Семейство. Трапезата и всички други национални традиции, свързани с този ден, имат за цел да предадат тази церемониалност. Тя е отразена и в националната визия, че в този миг Земята и Небето се срещат. Бог реши да стане един от нас. Посрещаме го!
- Знаем, че раждането на Спасителя е пророкувано от доста от старозаветните пророци. Може ли да ни кажете повече за тези пророчества? Кога са казани, при какви условия?
- Основен миг в Старозаветното признание е подготовката за идването на Спасителя - Месия. Благата новина за идване на човешки потомък, който ще строши главата на змията, ни е дадена незабавно след прогонването от Рая: " и ще всея омраза сред тебе (змията) и дамата, и сред твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата " (Бит. 3:15). Това заричане минава през цялото Откровение. За да не се изкушаваме и по човешки да търсим инструкции за Спасителя там, където ги няма, Църквата ни е подарила една дребна, само че доста потребна книга - Паримийник. В нея са избрани старозаветни четива, които се четат в навечерието на празниците. Такива са и за Рождество Христово, като
наблюдават идването на Спасителя по човешка линия:
Избраничеството на Израил, откъдето ще пристигна Спасителя: " ЕВиждам Го, но не в този момент още, виждам Го, но не от близко. Изгрява звезда от Иакова, и се издига скиптър от Израил " (Числ. 24:17);
Избраничеството на Юда: " ти, Витлееме Ефратов, дребен ли си сред хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който би трябвало да бъде Владика в Израиля и Чийто генезис е от край време, от безконечни дни " (Мих. 5:2).
Избраничество на Йесей: " И ще покара младочка от Иесеевия дънер, и клон (жезъл) ще израсне от неговия корен " (Ис.11:1).
Христос идва сред нас, индивидите: Този е нашият Бог, и никой различен не ще се съпостави с Него. Той откри всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя любим Израиля. След това Той се яви на земята и живя сред людете. (Варух 3:36-38)
Чудното явяване без човешка интервенция: " докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите стоманени и глинени нозе, и ги разруши " Дан. 2:34.
Според църковното пояснение камъкът е Христос, а планината - Света Богородица
Откъсването на камъка, без да го е съборила човешка ръка, е безмъжното зачатие на Светата Дева и раждането на Спасителя.
Младенецът ще принадлежи на целия народ, на цялото човечество, а не на съответно семейство: " Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог як, Отец на вечността, Княз на мира " Ис. (9:6). Изредените четири имена във връзка с Младенеца Го разказват като изключителна персона. Той ще обладава изключителна мъдрост (9:7), продължава пророчеството на Исаия. Младенецът ще донесе мир, само че ще има и власт. Отново, както и в предходните пророчества, се удостоверява царствеността на упования Спасител.
Обещанието от Бит. 3:15 е изпълнено, което ни дава убеденост да кажем: " с нас е Бог " (това значи името Емануил), за което свидетелстват думите на св. оракул Исайя: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил (Ис.7:14).
- За какво най-вече би трябвало да се молим през днешния ден?
- Нормално е всеки да се моли за персоналните си потребности, които са от ден на ден и все по-непостижими и недостъпни - " насъщния ни самун ".
В всекидневието се молим за сили да преодоляваме точно тези непрекъснати компликации
Христос се появи измежду учениците си и ги поздрави с обичайното " Мир, вам! ". Този мир, който Спасителят ни пожела, не е самопонятен и непрекъснат, нито е някаква наша заслуга, безконечна привилегия. Той би трябвало да се пази, умножава, предава, носим отговорност за него и когато го загубимЕ Трябва да се молим за него!
Да се молим за мир!
- Намираме се в края на годината. Каква бе миналата 2022 година за Богословския факултет и каква ще бъде новата 2023?
- Краят на годината е време за равносметка. Ако резултатът е усмивка, значи е била добра, в случай че ли неЕ Не знам! Ние приключваме годината с усмивка, тъй като я дефинираме като сполучлива: добър банкет на студенти в другите просветителни степени; следващото сполучливо привършване на групите СДК " Учител по вяра " (40 човека) и вписване на нова по стратегия на МОН " Квалификация ", разгръщане на академичната гилдия с нови млади преподаватели и естествено - ремонта на постройката на Факултета, който не е каприз, а нужда.
А новата 2023 година ще е тържествена за Богословския факултет - 100 години от образуването му. Предвиждаме доста начинания, за които сме изготвили календар и сме го дали на Св. Синод за глоба, както и за обмисляне на общи мероприятия.
В подтекста на казаното нагоре, Бог да ни дарува една по-здрава и по-мирна година, а ние да я осъществим със смисъл и наличие.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ