Нов рекорд: Българите в чужбина изпратили у нас над 1,3 млрд. евро на роднините си
През 2023 година българите, работещи в чужбина, са изпратили на свои родственици и близки у нас 1,32 милиарда евро, написа СЕГА. Това е рекордна сума след сериозния спад на емигрантските пари по време на ковид-пандемията, когато доста бизнеси бяха наложително затворени.
В съпоставяне с предната 2022 година парите, които са влезнали в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%. Паричните потоци през изминалата година даже надвишават по размер тези отпреди пандемията - през предкризисната 2019 година бяха регистрирани към 1,2 милиарда евро, изпратени у нас от българи в чужбина.
Цитираните данни са на база на формалната статистика на Българска народна банка за преведени прехвърляния по банка, посредством финтек компания или посредством компания за парични преводи до 10 минути.
" Има и към 25%, които влизат в страната в брой и не се включват в статистиката. Това са пари предавани на ръка от познати на работещите в чужбина българи ", изясни пред БНР Илиян Насков, изпълнителен шеф на финансова компания за парични преводи.
Така емигрантските пари остават едни от най-големите " непознати " вложения в българската стопанска система. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти, уточни Насков.
По данни на Българска народна банка най-вече парични прехвърляния идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили към 230 млн. евро през предходната година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро.
За растежа на емигрантските пари съществена роля играе инфлацията. Ако през 2022 година междинната месечна сума, която наши сънародници са пращали на околните си, е била 570 лева, то през 2023 година тя е 610 лева, уточни Насков.
Според него най-малко 2 милиона семейства у нас разчитат на тези пари. С тях те покриват сметки и заеми, медикаменти и здравни услуги, ремонти, обучение, даже разноските си за храна. Най-много прехвърляния има към едва развитите и бедни райони в страната, тъй като от тези региони са и главните диаспори с български гастарбайтери, изясни Насков.
Междувременно Евростат разгласява тези дни статистика за 2022 година, от които е видно, че страната ни е една от най-зависимите в Европейски Съюз от притока на емигрантски пари. През 2022 година притокът на тези вложения е бил 2,2% от Брутният вътрешен продукт на България, с което тя се подрежда на шесто място дружно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от Брутният вътрешен продукт.
В съпоставяне с предната 2022 година парите, които са влезнали в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%. Паричните потоци през изминалата година даже надвишават по размер тези отпреди пандемията - през предкризисната 2019 година бяха регистрирани към 1,2 милиарда евро, изпратени у нас от българи в чужбина.
Цитираните данни са на база на формалната статистика на Българска народна банка за преведени прехвърляния по банка, посредством финтек компания или посредством компания за парични преводи до 10 минути.
" Има и към 25%, които влизат в страната в брой и не се включват в статистиката. Това са пари предавани на ръка от познати на работещите в чужбина българи ", изясни пред БНР Илиян Насков, изпълнителен шеф на финансова компания за парични преводи.
Така емигрантските пари остават едни от най-големите " непознати " вложения в българската стопанска система. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти, уточни Насков.
По данни на Българска народна банка най-вече парични прехвърляния идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили към 230 млн. евро през предходната година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро.
За растежа на емигрантските пари съществена роля играе инфлацията. Ако през 2022 година междинната месечна сума, която наши сънародници са пращали на околните си, е била 570 лева, то през 2023 година тя е 610 лева, уточни Насков.
Според него най-малко 2 милиона семейства у нас разчитат на тези пари. С тях те покриват сметки и заеми, медикаменти и здравни услуги, ремонти, обучение, даже разноските си за храна. Най-много прехвърляния има към едва развитите и бедни райони в страната, тъй като от тези региони са и главните диаспори с български гастарбайтери, изясни Насков.
Междувременно Евростат разгласява тези дни статистика за 2022 година, от които е видно, че страната ни е една от най-зависимите в Европейски Съюз от притока на емигрантски пари. През 2022 година притокът на тези вложения е бил 2,2% от Брутният вътрешен продукт на България, с което тя се подрежда на шесто място дружно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ