Русия не можеше да позволи на противника на избира времето на настъплението
През 2022 година се озоваваме в изцяло нова действителност. Днес, когато тази година е към своя край, към този момент можем да оценим от известна историческа отдалеченост събитието, което обуславя тази действителност – началото на специфичната военна интервенция в Украйна на 24 февруари.
Историята, както ни твърдят, няма подчинително наклонение, само че въпреки всичко всички желаеме да разберем: дали това решение беше неизбежно и несъмнено? Възможно ли беше да не вършим нищо и да живеем както преди? Само в случай че беше допустимо! Хиляди животи щяха да бъдат избавени, десетки хиляди хора щяха да останат в страната, интернационалните връзки и връзките сред хората нямаше да се срутен.
За да отговорите на този въпрос, би трябвало да се върнете малко обратно - към тези „ осем години “, които към този момент са се трансформирали в девет пред очите ни. В събитията от това време могат да се откроят редица повратни моменти, само че нас ни интересува на първо място един ден – 21 февруари 2014 година
На този ден сред водачите на Евромайдана и президента Виктор Янукович беше подписано „ Споразумение за споразумяване на политическата рецесия в Украйна “, което, наред с други неща, предвиждаше провеждането на предварителни президентски избори не по-късно от края на годината. Споразумението разреши спокойно да се развърже възелът на гражданския спор, систематично да се трансферира властта (най-вероятно отново на Петро Порошенко), умерено да се разработят механизми за отбрана на правата на хората и да се поддържа непрекъснатата легитимност на страната. В същото време Крим и Донбас без подозрение щяха да останат към Украйна.
Споразумението беше в действие няколко часа. Още вечерта на същия ден опозицията извърши държавен прелом, Янукович избяга, а „ революционната “ Върховна Рада първо анулира закона за езиците, който даваше избрани права на съветския език.
Гаранти на съглашението от 21 февруари бяха посланиците на Германия и Полша и почитан представител на Франция. След преврата страните-гаранти даже не се пробваха да наложат съглашението. Не им трябваше. По някаква причина те се интересуваха от най-травматичния излаз от спора, от разкъсването на легитимността. Освен това те бяха витално заинтригувани от възникването на териториален спор сред Русия и Украйна. Те непременно желаеха да вбият чеп сред братските нации.
Украйна по едно и също време 1) загуби своята легитимност и 2) се разгласи за антируска етнокрация. В тези условия украинските райони, гравитиращи към Русия, не можеха да не се възмущават, а Русия нямаше по какъв начин да не реагира. Отказът да се защитят руснаците в Украйна неизбежно щеше да докара до рухване на престижа на съветските управляващи и, евентуално, до раздробяване на страната. Русия щеше да се покаже не като мощ, а като „ територия “. От Русия се желаеха дейности и би трябвало да се каже, че през 2014 година Русия действаше в степента, нужна за самозапазване.
Още тогава видяхме какъв брой костват гаранциите на западните страни. Предстоеше референдумът в Крим, който поправи грешката на Хрушчов, и войната за самостоятелност на ДНР и ЛНР, по време на която националната еднаквост на жителите на Донбас се промени коренно за броени месеци: някогашен украински район, въпреки и със свои лични характерности, Донбас освен свърза ориста си с Русия, само че и се почувства като духовното сърце на Русия. Предстояха Минските съглашения, чието хронично неспазване беше една от аргументите за началото на СВО.
Сега, след разкритието на Ангела Меркел, че никой е нямало да извършва Минските съглашения и че те са били нужни само за напомпване на Украйна с оръжия и подсилване на армията ѝ, също стана ясно и държанието на европейските сили по време на държавния прелом в Киев. Задачата беше сложена ясно: Украйна трябваше да стане най-големият зложелател на Русия. Първо, с цел да се въвлече рано или късно Украйна в НАТО, да се разположат натовски ракети на няколкостотин километра от Москва. Второ, с цел да се бият с Русия със силите на украинците, ако нещо се случи - добре, да не се слагат скъпи европейски животи на новия източен фронт. По същите аргументи, явно, Западът не се интересуваше от развиването на украинската стопанска система: бедните са по-склонни да станат пушечно месо.
Въпросът е: какво, в Русия не схванаха ли, че Минските съглашения са нереалност, която противоположната страна няма да извърши? Те схванаха, само че повтаряха още веднъж и още веднъж: Минските съглашения нямат опция. Осем дълги години отсрочват настъпването на новата действителност, в която се откриваме в този момент, и се приготвят за нея. И още преди началото на СВО на Украйна беше препоръчан кротичък и неусетен излаз от обстановката. Първо, вие се задължавате да не влизате в НАТО, а НАТО се задължава да не ви приема(въпреки че знаем доста добре какъв брой костват поетите от тях задължения). Второ, вие стартирате да изпълнявате Минските съглашения.
Но виждаме, че тези две най-скромни претенции бяха ориентирани точно против двата аспекта на упоменатия нагоре „ проект на Запада за Украйна “. Ако това не беше по този начин, тогава спорът през февруари 2022 година можеше да бъде решен толкоз елементарно, колкото през февруари 2014 година
Западът приготвяше Украйна за боен скок и ние добре знаехме, че статуквото няма да продължи постоянно. Това доста добре сподели втората Карабахска война, която дотолкоз въодушеви киевските управляващи, че започнаха интензивно да купуват турски байрактари. Много друга военна техника дойде в Украйна още преди началото на СВО. Рано или късно Украйна трябваше да скочи в Донбас, а по-късно и в Крим. Това може да се случи месец след 24 февруари, година по-късно или пет години по-късно. Това трябваше да се случи, когато и Западът, и режимът в Киев биха били най-добре готови за това.
Това е основен миг: запазвайки статуквото, Русия щеше да даде опция на врага да избере времето за нахлуване. Това беше забранен разкош за страната. С отлагането на незабавните ограничения президентът на Русия би сложил бъдещото управление на страната в доста по-трудно състояние. Владимир Путин пое тежка отговорност, като стартира да работи, когато съветската стопанска система закупи нужната устойчивост, а въоръжените сили получиха преимущество в редица типове оръжия, най-вече стратегически.
Да, СВО разкри и редица пропуски както в обезпечаването на армията, по този начин и във вътрешното ръководство. Но още веднъж, добре е, че тези пропуски са разкрити в този момент, когато към момента е допустимо да се поправят. Следващата година несъмнено ще можем да се съберем, да се съсредоточим и да победим. Страната няма различен избор.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Историята, както ни твърдят, няма подчинително наклонение, само че въпреки всичко всички желаеме да разберем: дали това решение беше неизбежно и несъмнено? Възможно ли беше да не вършим нищо и да живеем както преди? Само в случай че беше допустимо! Хиляди животи щяха да бъдат избавени, десетки хиляди хора щяха да останат в страната, интернационалните връзки и връзките сред хората нямаше да се срутен.
За да отговорите на този въпрос, би трябвало да се върнете малко обратно - към тези „ осем години “, които към този момент са се трансформирали в девет пред очите ни. В събитията от това време могат да се откроят редица повратни моменти, само че нас ни интересува на първо място един ден – 21 февруари 2014 година
На този ден сред водачите на Евромайдана и президента Виктор Янукович беше подписано „ Споразумение за споразумяване на политическата рецесия в Украйна “, което, наред с други неща, предвиждаше провеждането на предварителни президентски избори не по-късно от края на годината. Споразумението разреши спокойно да се развърже възелът на гражданския спор, систематично да се трансферира властта (най-вероятно отново на Петро Порошенко), умерено да се разработят механизми за отбрана на правата на хората и да се поддържа непрекъснатата легитимност на страната. В същото време Крим и Донбас без подозрение щяха да останат към Украйна.
Споразумението беше в действие няколко часа. Още вечерта на същия ден опозицията извърши държавен прелом, Янукович избяга, а „ революционната “ Върховна Рада първо анулира закона за езиците, който даваше избрани права на съветския език.
Гаранти на съглашението от 21 февруари бяха посланиците на Германия и Полша и почитан представител на Франция. След преврата страните-гаранти даже не се пробваха да наложат съглашението. Не им трябваше. По някаква причина те се интересуваха от най-травматичния излаз от спора, от разкъсването на легитимността. Освен това те бяха витално заинтригувани от възникването на териториален спор сред Русия и Украйна. Те непременно желаеха да вбият чеп сред братските нации.
Украйна по едно и също време 1) загуби своята легитимност и 2) се разгласи за антируска етнокрация. В тези условия украинските райони, гравитиращи към Русия, не можеха да не се възмущават, а Русия нямаше по какъв начин да не реагира. Отказът да се защитят руснаците в Украйна неизбежно щеше да докара до рухване на престижа на съветските управляващи и, евентуално, до раздробяване на страната. Русия щеше да се покаже не като мощ, а като „ територия “. От Русия се желаеха дейности и би трябвало да се каже, че през 2014 година Русия действаше в степента, нужна за самозапазване.
Още тогава видяхме какъв брой костват гаранциите на западните страни. Предстоеше референдумът в Крим, който поправи грешката на Хрушчов, и войната за самостоятелност на ДНР и ЛНР, по време на която националната еднаквост на жителите на Донбас се промени коренно за броени месеци: някогашен украински район, въпреки и със свои лични характерности, Донбас освен свърза ориста си с Русия, само че и се почувства като духовното сърце на Русия. Предстояха Минските съглашения, чието хронично неспазване беше една от аргументите за началото на СВО.
Сега, след разкритието на Ангела Меркел, че никой е нямало да извършва Минските съглашения и че те са били нужни само за напомпване на Украйна с оръжия и подсилване на армията ѝ, също стана ясно и държанието на европейските сили по време на държавния прелом в Киев. Задачата беше сложена ясно: Украйна трябваше да стане най-големият зложелател на Русия. Първо, с цел да се въвлече рано или късно Украйна в НАТО, да се разположат натовски ракети на няколкостотин километра от Москва. Второ, с цел да се бият с Русия със силите на украинците, ако нещо се случи - добре, да не се слагат скъпи европейски животи на новия източен фронт. По същите аргументи, явно, Западът не се интересуваше от развиването на украинската стопанска система: бедните са по-склонни да станат пушечно месо.
Въпросът е: какво, в Русия не схванаха ли, че Минските съглашения са нереалност, която противоположната страна няма да извърши? Те схванаха, само че повтаряха още веднъж и още веднъж: Минските съглашения нямат опция. Осем дълги години отсрочват настъпването на новата действителност, в която се откриваме в този момент, и се приготвят за нея. И още преди началото на СВО на Украйна беше препоръчан кротичък и неусетен излаз от обстановката. Първо, вие се задължавате да не влизате в НАТО, а НАТО се задължава да не ви приема(въпреки че знаем доста добре какъв брой костват поетите от тях задължения). Второ, вие стартирате да изпълнявате Минските съглашения.
Но виждаме, че тези две най-скромни претенции бяха ориентирани точно против двата аспекта на упоменатия нагоре „ проект на Запада за Украйна “. Ако това не беше по този начин, тогава спорът през февруари 2022 година можеше да бъде решен толкоз елементарно, колкото през февруари 2014 година
Западът приготвяше Украйна за боен скок и ние добре знаехме, че статуквото няма да продължи постоянно. Това доста добре сподели втората Карабахска война, която дотолкоз въодушеви киевските управляващи, че започнаха интензивно да купуват турски байрактари. Много друга военна техника дойде в Украйна още преди началото на СВО. Рано или късно Украйна трябваше да скочи в Донбас, а по-късно и в Крим. Това може да се случи месец след 24 февруари, година по-късно или пет години по-късно. Това трябваше да се случи, когато и Западът, и режимът в Киев биха били най-добре готови за това.
Това е основен миг: запазвайки статуквото, Русия щеше да даде опция на врага да избере времето за нахлуване. Това беше забранен разкош за страната. С отлагането на незабавните ограничения президентът на Русия би сложил бъдещото управление на страната в доста по-трудно състояние. Владимир Путин пое тежка отговорност, като стартира да работи, когато съветската стопанска система закупи нужната устойчивост, а въоръжените сили получиха преимущество в редица типове оръжия, най-вече стратегически.
Да, СВО разкри и редица пропуски както в обезпечаването на армията, по този начин и във вътрешното ръководство. Но още веднъж, добре е, че тези пропуски са разкрити в този момент, когато към момента е допустимо да се поправят. Следващата година несъмнено ще можем да се съберем, да се съсредоточим и да победим. Страната няма различен избор.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ