През 2022 г. разказът на Здравка Евтимова “На Димитър –

През 2022 година разказът на Здравка Евтимова “На Димитър – стихотворец ” завоюва в Съединени американски щати категорията “Най-добър роман с научнофантастични детайли ”. Това стана след гласоподаване от читатели и писатели на научнофантастична литература на платформата Critters. Евтимова посвещава описа си на поета Димитър Миланов от село Кладница, Пернишко.

„ Поезията на Димитър Миланов е едно вълшебно пространство, и по тази причина посветих този роман за него “, споделя Евтимова в изявление пред БНР. „ Бях чела негово стихотворение, в което имаше една забележителна фраза: „ Ще затворя земята след себе си “… Това изречение не мога да го не помни! “, добавя Евтимова, на която в този момент следва обява на разказ в Съединени американски щати, който няма да бъде публикуван в България.

За този роман са дали своят вот доста читатели.

Да. Питах моя издател, който ми сподели, че освен читатели, само че и издатели на научнофантастична литература са дали своят вот за него. Важното за мен е, че издателят ми (публикува описа ми в литературно списание, на което е притежател, и е работил в екипа на „ Игра на тронове “ и „ Живите мъртви “) ми сподели, че би желал да издаде мой разказ, който аз съм писала на британски език. „ Той носи моето безмълвие “ – това е стих от стихотворението „ Нямото момче “ на Федерико Гарсия Лорка. „ Той може да носи мълчанието ми като пръстен на дребния си пръст “. Така нарекох романа – приказен, чудноват, доста чудноват – за извънземна цивилизация, която живее е подсъзнанието на хората. Най-главният представител на тази цивилизация е Смъртта. В романа имаше разнообразни сюжетни линии  – в последна сметка Смъртта може да приема формата и на малко дете, и на доста красива жена.

Обикновено в литературата Смъртта е красива жена. Така е и в живописта.

Тук е и като малко дете. Затова тези, които могат да разпознават кой е основният човек на тази цивилизация, се натъкват на малко дете. Те не могат да убият малко дете.

Ще го издадете ли в България?

Да го превеждам на български – не! Много е мъчно. Нека да излезе в Щатите. Добрите планове постоянно са положителни, до момента в който се осъществят. Нека се осъществят, да забележим дали ще стане.

Сега какво пишете?

Снощи направих описа „ Пешан “ – за платформата offnews.bg.

Два пъти месечно по какъв начин успявате да напишете истински, нови разкази? Как идва това ентусиазъм?

Идва, като имам свободно време и като ме притиснат толкоз доста грижи, че да не мога да си кажа името. Единственото свободно пространство е човек да седне и да написа!

Колко описа излязоха до в този момент в платформата?

Не мога да си спомня какъв брой, тъй като даже и в никакъв случай на никое място да не ги обявявам, аз ще не преставам да пиша

Издавате ли на книжен притежател тези разкази?

Някои – да, някои – не. Няма предписание. Избирам тези, които са най-четени. Аз ги трансформирам, нищо не е заковано. След като ги прочета още веднъж, напълно друго мога да направя. Разказът е роден за хора, които имат толкоз малко време… Той е просто най-хубавото нещо – като самун за гладния, когато умира от апетит.

Как става по този начин – отива ли си музата, има ли случай, в който нямате ентусиазъм?

Аз считам, че писането е особеност и може да се окаже болестно положение. Защото пишейки, човек не печели пари, просто не се вписва в условията на нашето с напрежение време. Като вложиш труд да получиш надлежно възнаграждение, може да спечелиш, само че да – от време на време и получаваш. Но от него в случай че живееш, на третия ден би трябвало да залиташ от апетит, а на четвъртия ще си мъртъв, и това го споделям напълно съществено!

Ако аз знам, че би трябвало да се устоявам от писане, несъмнено няма да желая да пипна и да погледна преносимия компютър. Но защото знам, че то идва като дъжд, който чакаш за градината, за дърветата, или идва като някоя градушка, която не може да понасяш, обаче я описваш, тъй като те боли… Или идва като пестник в зъбите и би трябвало да вървиш да се лекуваш и… разказът ти е лекуването!

Има ли случаи, в които да има и суша?

Ако си богат човек, тогава несъмнено не суша ще е, а подобен интервал на засушаване, че планетата ще се пръсне на части от липса на дъжд. Но в случай че човек е доста богат и се чуди към този момент защо да написа, тогава може. Но при мен е особеност.

Тоест както е в огромните романи – в случай че продадеш душата си, геният секва, отива си. Ако започнеш да слугуваш на комерсиалното.

Мисля, че човек, който стартира да служи на която и да е концепция, в случай че не изгаря вътрешно от нея, в случай че не счита, че може да си даде живота за нея, в случай че не може да се разболее за нея, и написа за нея, то тая особеност ще изчезне. Може би това е лекуването от тази болест, писането. Да пишеш, с цел да слугуваш на някого. Да пропагандираш нечия концепция, без да я обичаш. Това е единствената противоотрова на аномалията писане, тъй като то те преследва.

Сега, в тази бездуховност, това ли е нашето лекуване?

Смятам, уверена съм, че в историята на човечеството, в най-тъмните, най-мрачните, най-противните години са се раждали най-големите гении. Мисля, че тъкмо в този момент са годините, когато в тая свирепост, в тая експанзия, ще има едно схващане, което ще каже: „ Това е несъвместимо с задачата на човечеството – да става по-човечно “. Убедена съм в това!

Интервюто на Даниела Стойнова от БНР с писателката Здравка Евтимова можете да чуете.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!