През 2014 година Русия шокира света, изпращайки свои войски в

През 2014 година Русия шокира света, изпращайки свои войски в Крим и по-късно анексирайки украинския полуостров. Хората по света следиха с неразбиране и комплициране по какъв начин се развиха тези събития.

Ходът, обаче, не беше невиждан за Русия. Преди повече от 200 години Русия, тогава империя, взе нелегално Крим за първи път, написа турското англоезично издание „ Дейли Сабах “ (Daily Sabah) в публикация, озаглавена „ Крим: История на полуостров, откраднат два пъти “.

През 1774 година дългата Руско-турска война приключва с подписването на Кючуккайнарджийския кротичък контракт. Според съглашението, Кримското ханство напуща османския сюзерен, с цел да стане „ самостоятелна “ страна, написа обстоятелства.бг.

Объркани от контракта, който вещае установяването на автократичен държател в Крим, кримските татари изпращат петиция до османците, искайки връщане на обичая за избирането на хан с утвърждението на Истанбул.

Но османците избират да се придържат към контракта, до момента в който руснаците не го вършат, което води до турбулентен интервал от девет години, помрачени от непрекъснатата съветска интервенция в кримските каузи и няколко протеста от кримските татари.

В последна сметка, след дълги години на напън от Русия да се приложат непопулярни промени посредством хана-марионетка Шахин Гирай, Екатерина Втора Велика подрежда анексирането на Крим през 1783 година.

По това време един от най-близките съветници на императрицата твърди, че османците не са желали да съблюдават контракта, заради което Русия е била принудена на вземе полуострова. Историкът Алън Фишър обаче показва в своята книга „ Кримските татари “, че същинското опълчване на условията от контракта в никакъв случай не е било от Истанбул, а е идвало от Крим.

Според Фишър, диктуваната от Русия политика на Шахин Гирай е оставила елита на кримските татари без различен избор, с изключение на да се опълчи. „ Независимостта на Крим през този интервал не е нищо друго с изключение на машинация, осъществена от силата на съветските оръжия “, написа той. Руската колонизация на черноморския полуостров, почнала в годините на „ независимостта “ му, набира скорост в края на 18 век.

Кримските татари, които от епохи са имали несъмнено мнозинство в Крим, съставляват едвам 35% от популацията при преброяването на популацията в Руската империя (направено през 1897 година).

Тогава руснаците са 33% от популацията. Тридесет години по-късно тези числа се трансформират до 42% против 25% в интерес на руснаците, които не престават да се заселват в Крим през 20 век. Включително след депортирането на кримските татари през 1944 година, което някои дефинират като геноцид.

През 2014 година Русия нахлу в Крим, до момента в който Украйна беше разтърсена от кървавата гражданска война, свалила корумпираното и подкрепено от Москва държавно управление.

Окупацията още веднъж беше посрещната със опозиция, главно от кримските татари, коренното население на полуострова. Въпреки това в границите на дни Русия организира неприличен референдум, под надзора на въоръжените си сили, и анексира още веднъж територията против волята на народа на Крим.

Международната общественост отхвърли съветските дейности в Крим като противозаконни и нелегитимни. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не съумя да предприеме никакви дейности и даже да осъди анексирането, защото Русия, като непрекъснат член, има право да наложи несъгласие на всяко решение, което не е в неин интерес.

Откакто Русия откри де факто власт над Крим, имаше многочислени случаи на нахално нарушаване на човешките права против всеки, който изрази противоречие – в това число заплашване, задържане и неоправдани набези над домове и предприятия.

Тежките ограничения бяха ориентирани най-вече върху кримските татари. От 2014 година, техният Меджлис (парламент) беше разгласен за отвън закона, до момента в който медийните организации на кримските татари бяха принудени да затворят. Няколко водачи от Меджлиса и деятели бяха оповестени за личност нон грата.

Десетки хиляди избягаха от полуострова, страхувайки се от последствията поради това, че са се противопоставили на съветското ръководство. През предходната година „ Амнести интернешънъл “ разгласи, че преследването на общността на кримските татари, чиито членове биват обсъждани като нелоялни към съветската власт, продължава непрестанно от пет години.

От организацията прибавиха, че съветските управляващи ще употребяват всевъзможни средства, с цел да потушат всяко различие и да заглушат гласовете на несъгласните с това ръководство.

Украински и кримскотатарски деятели бяха изпратени в съветски затвори от полуострова, а мнозина получиха дълги присъди по политически стимулирани обвинявания. През месец ноември един от тези пандизчии – украинският режисьор Олег Сенцов, завоюва премията за независимост на мисълта „ Сахаров “.

Сенцов прекара пет години в съветски затвор по обвинявания, свързани с тероризъм. Беше освободен при замяна на пандизчии. Сенцов се опълчи на анексирането на Крим и стартира 144-дневна гладна стачка като митинг против задържането на мнозина украинци в Русия.

И до момента в който репресиите не престават, мнозина остават сериозни към анексирането на Крим и търпеливо се надяват за края на съветското ръководство. Сега към тях се причисляват тези, които са разочаровани от присъединението към Руската федерация.

Въпреки изобилните вложения, икономическата обстановка в Крим е мрачна и в миналото леснодостъпният полуостров сега е изолиран от света. На 18 март Русия ще организира още едно помпозно празнуване на шестата годишнина от анексирането на Крим, до момента в който голяма част от популацията на полуострова (от над 2 милиона жители) живее в атмосфера на боязън, основана от окупатора.