Фламинго бе забелязано в Тексас 17 години след бягството му от зоопарка на Деня на независимостта
През 2005 година две фламинги размахват криле в бурна нощ и бягат от зоологическата градина на окръг Седжуик в Уичита, Канзас. Те към момента носят лентите на краката си, които ги разпознават като № 492 и 347, само че африканските птици към този момент са свободни.
Според Асошиейтед прес, мъж на име Дейвид Форман е снимал птицата да се разхожда към Роудс Пойнт в залива Кокс на 10 март. Машинистът и риболовец остава много комплициран от гледката, защото фламингото не е измежду локалните животни…
„ Мозъкът ми ми споделяше: „ Няма метод сега да виждаме фламинго “, само че очите ми ми споделяха: „ Това несъмнено е фламинго “, спомня си Форман. „ Това е съвсем като метод за природата да ме сложи мястото ми: „ Многознайкото мисли, че в Тексас няма фламинго? Ето му фламинго! “
Форман изпраща видеото си до Отдела за крайбрежен лов на риба на Тексаски паркове и дива природа, който разпознава лентата на краката на фламингото и удостоверява, че птицата е един от бегълците от Канзас, който носи приятното име „ Пинк Флойд “.
Според The New York Times птицата е уловена в пустинята на Танзания през 2000 година През 2003 година е превозена дружно с 39 други до Уичита, където всяка година крилата й са подрязвани, с цел да се задържи на земята. Когато обаче зоологическата градина не помни да го направи през юни 2005 година, птицата излетява от заграждението си.
Процесът по подкастряне на крила е неусетен. Както кураторът на птиците в зоологическата градина на окръг Седжуик, Скот Нюланд споделя, те се усещат „ не по-различно от вие или аз като се подстрижем “, съгласно The New York Times. Процесът би трябвало да се повтаря всяка година, с цел да не им израстат нови пера.
Самият Нюланд участва, когато партидата от 40 фламинго дойде през 2003 година Той счита, че множеството от тях са на към 3 години по това време, като формалните лица преценят, че № 492 сега е на към 20.
Въпреки че бягат дружно с № 347, двете птици съдбовно се разделят. № 347 отлита на север и в никакъв случай повече не е забелязан, като чиновниците са ненапълно уверени, че паднал жертва на стихиите. № 492 обаче освен очевидно процъфтява в топлите температури на Тексас – само че и преди е бил видян, със собствен другар.
