Що е това „Апартаментгейт“? Как бяха заграбени 500 луксозни държавни апартамента?
През 1990 година Луканов обилно харизва 108 жилището на определени по лист приятели
Кой от върхушката на БКП/БСП ще даде отговор за всеобщата кражба на жилища от страната при започване на прехода?
От месец насам страната е потънала от заран до вечер в едно безспирно облъчване на тематика „ Апартаментгейт ” в случай, че става дума за половин дузина имотни покупко-продажби сред частни лица. Общото сред „ засегнатата страна ” са два обстоятелството: всички са на управителни постове от ръководещата партия ГЕРБ и второ: всички към този момент подадоха оставки от разнообразни постове в страната.
Казусът: „ Сделките са законни, само че дали са морални? ” ще го оставим на способените органи и на гласоподавателите.
Огромният проблем обаче е, че гласоподавателите у нас имат къса памет и в случай че в този момент покажат „ червен картон ” на ръководещите на процедура ще извикат на сцената тези, които от 70 години крадат страната и се облагодетелстват по най-нагъл и високомерен метод, за което още веднъж отговорна е късата памет, написа Breaking.bg.
И в случай че към днешна дата всички пристрастености се вихрят към половин до една дузина жилища, купени от към този момент някогашни властници, то кой от върхушката на БКП/БСП ще даде отговор за всеобщата кражба на жилища от страната при започване на Прехода?
И то не за 6-7-8 жилището, които в този момент са на прицел, а за близо 500 парцела на страната от фонда на бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус?
И то във време, когато точно Българска комунистическа партия забрани на елементарния българин да има повече от 1 апартамент за 1 семейство и хората всеобщо започнаха да се развеждат, с цел да си запазят панелните жилища или наследствените парцели? За трупането на лихвоточки за жилище и чакането с години за панелка от 60-70 квадрата в „ Люлин “ или „ Младост “ – тук изобщо не става дума.
БОДК-Златна кокошка за жилища на управниците
Бюро за обслужване на дипломатическия корпус или Бюро за обслужване на дипломатическия корпус съществува с Постановление на Министерски съвет № 127 от 1974 година и функционалностите му са свързани най-вече с обслужване на непознатите дипломатически задачи у нас. Луксозните жилища от фонда на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус не можели да се наемат или купуват от елементарни български жители. Контролът върху парцелите на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус се стяга още повече през 1986 година, когато съгласно тогавашни нормативни актове не се допускали никакви изключения и българин не можел да припари до жилище на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус нито чартърен, камо ли пък да го купи.
И по този начин – до началото на Прехода и държавното управление на Луканов. С решение № 103 от 10 май 1990 година Луканов обилно харизва 108 жилището от фонда на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус на определени по лист приятели. Списъкът бил направен още на 11 май и спуснат за осъществяване от тогавашния външен министър Бойко Димитров.
След бързия провал на Лукановия кабинет идва държавното управление на Димитър Попов и една от неговите първи задания е била да извади от фонда на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус още 485 първокласни жилището и още веднъж да ги раздаде по лист. /В този лист министър председателят Попов не пропуснал да постави и себе си/.
Нещо повече – с изключение на дадени чартърен на именити приятели от върхушката тези близо 500 първокласни държавни жилището – към този момент били препоръчани и за пласиране на хората от двата листата. Без картотекиране, без комисии, без всевъзможни формалности, с които е бил обрамчен елементарният българин при придобиването на заветно жилище.
Другарите толкоз са бързали с продажбите на първокласните жилища като преди края на света, че дневно са били издавани повече от 20 позволения за закупуване на парцел от Бюро за обслужване на дипломатическия корпус. И по какъв начин да не бързат комунистите – то си е било същински КОМУНИЗЪМ – съгласно нормативните разпореждания на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус те не са плащали нито парно, нито топла вода, нито асансьор, нито общи сметки, а единствено телефон и ток!? И това – за близо 500 първокласни жилището, харизани на комунистическата номенклатура!
Само за момент си представете – какво би станало, в случай че това се случи през 2019 година?
Най-видните червени семейства – Най-лакоми за жилища
Във време, когато елементарният българин е натрупал лихвоточки за жилище, когато със закон Българска комунистическа партия задължава 1 семейство да има 1 главно жилище, когато хиляди млади фамилии са се картотекирали като извънредно нуждаещи се по препоръките – алената номенклатура е грабила жилища за себе си и за потомствата си с лакомията на хищник. Пардон, в джунглата даже дивият звяр има насита и оставя и за други части от плячката си.
Ето и част от ненаситните червени семейства: Стоян Жулев се врежда с 2 жилището за себе си плюс още 4 жилища за потомците си: Александър, Виктор, Димитър и Александра Жулеви.
Тано Цолов се снабдява с жилище от 326 кв. м за сумата от 59 хиляди лв., т.е. за 180 лв. кв. метър жилищна повърхност. Иван Пръмов – 320 кв. м – за 43 000 лв., Кръстьо Тричков – жилище от 326 кв. м за 56 000 лв., Стоян Гюров – жилище от 320 кв. м за 43 000 лв., Нинко Стефанов – също апартамент от 320 кв. м за същата сума, Георги Григоров Стоичков – жилище от 180 кв. м за 51 хиляди лв., Бойчо Щерянов – 177 кв. м за 32 хиляди лв., Любен Гоцев – 173 кв. м за 47 хиляди лв., Ирина Любенова Гоцева – жилище от 116 кв. м за 32 хиляди лв. и така нататък
В жилища на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус се настаняват и висши фрагменти на Министерство на вътрешните работи – екссекретарите полк. Цвятко Цветков и полк. Параскев Параскевов, ген. Петко Ангелов, ген. Петко Барбалов.
Не липсват и някои имена от тогавашната съпротива – Мария Миланова Дренчева, Любомир Собаджиев, Димитър Луджев, Ценко Барев…
Сред жителите на първокласни жилища са и някои тогавашни /и към този момент бивши/ шефове на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус като Димитър Желязов и Петър Драшков. Първият /Желязов/ дава чартърен на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус лична двустайна панелка, а си взема жилище от 200 кв. м и му прави първокласен ремонт от 500 000 лв. / при курс на $ тогава 1 $ за 25 лева/. Вторият /Драшков/ си взема два жилището на един и същи етаж от дипломатически блок на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус.
И цялата тази безредица с жилища на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус продължава повече от десетилетие, до момента в който при започване на този век държавното управление закрива изпълнителната организация Дипломатически парцели в страната и я преобразува в еднолично сдружение с лимитирана отговорност.
Новото сдружение АДИС има активи за над 78 млн. лева без какъвто и да е пасив. Фирмата през днешния ден стопанисва 349 жилището, 9 вили, 42 здания, 10 здания, в които имат съсобственост и частни лица, 7 елементи от здания, 5 магазина, 9 обекта със спомагателно значение, 645 гаража и гаражни места и 208 хиляди кв. м незастроени, само че контролирани имоти. Малко над 74 на 100 от парцелите са наети от лица с дипломатически статут и имунитет.
Факт е обаче, че и до ден сегашен нито АДИС, нито някоя друга институция от страната не е потърсила отговорност от отговорните за заграбването на близо 500 първокласни жилището.
Корупцията в Албания. И у нас.
Ето – това е същински апартаментгейт и обществото у нас би трябвало да знае какво се е случвало преди по-малко от три десетилетия с държавно имущество за милиони. Ако това не е безнаказана МЕГАкорупция – здраве му кажи!
Неотдавна Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия зададе въпрос на Борисов: „ Докога ще мълчите за жилищата на властта ”?
Вместо безмълвие последваха оглушителни оставки.
А по кое време най-сетне хората ще попитат алената върхушка: „ Кога ще върнете заграбените на безценица държавни жилища от Бюро за обслужване на дипломатическия корпус ”?
И още нещо – преди броени дни се появи една любопитна информация по какъв начин в дребна Албания се борят с корупцията. Припомняме, че Албания не е член на Европейски Съюз и няма европейски орган, който би принудил държавните органи в Тирана да свършат това, което в действителност са свършили. Та в дребна Албания страната конфискувала нелегално приватизирана 30 хектара държавна земя на брега на Средиземно море на стойност от близо 40 милиона евро.
Бившият народен представител Арбен Ндока и още 20 съучастници са упрекнати, че са фалшифицирали документи и са си присвоили земята за да бъде препродадена за градеж на туристически обекти. Албания поставя старания за битка с корупцията като част от устрема си да се причисли към Европейски Съюз, се споделя още в късата информация. Така е в Албания – а у нас?/tribune.bg
Кой от върхушката на БКП/БСП ще даде отговор за всеобщата кражба на жилища от страната при започване на прехода?
От месец насам страната е потънала от заран до вечер в едно безспирно облъчване на тематика „ Апартаментгейт ” в случай, че става дума за половин дузина имотни покупко-продажби сред частни лица. Общото сред „ засегнатата страна ” са два обстоятелството: всички са на управителни постове от ръководещата партия ГЕРБ и второ: всички към този момент подадоха оставки от разнообразни постове в страната.
Казусът: „ Сделките са законни, само че дали са морални? ” ще го оставим на способените органи и на гласоподавателите.
Огромният проблем обаче е, че гласоподавателите у нас имат къса памет и в случай че в този момент покажат „ червен картон ” на ръководещите на процедура ще извикат на сцената тези, които от 70 години крадат страната и се облагодетелстват по най-нагъл и високомерен метод, за което още веднъж отговорна е късата памет, написа Breaking.bg.
И в случай че към днешна дата всички пристрастености се вихрят към половин до една дузина жилища, купени от към този момент някогашни властници, то кой от върхушката на БКП/БСП ще даде отговор за всеобщата кражба на жилища от страната при започване на Прехода?
И то не за 6-7-8 жилището, които в този момент са на прицел, а за близо 500 парцела на страната от фонда на бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус?
И то във време, когато точно Българска комунистическа партия забрани на елементарния българин да има повече от 1 апартамент за 1 семейство и хората всеобщо започнаха да се развеждат, с цел да си запазят панелните жилища или наследствените парцели? За трупането на лихвоточки за жилище и чакането с години за панелка от 60-70 квадрата в „ Люлин “ или „ Младост “ – тук изобщо не става дума.
БОДК-Златна кокошка за жилища на управниците
Бюро за обслужване на дипломатическия корпус или Бюро за обслужване на дипломатическия корпус съществува с Постановление на Министерски съвет № 127 от 1974 година и функционалностите му са свързани най-вече с обслужване на непознатите дипломатически задачи у нас. Луксозните жилища от фонда на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус не можели да се наемат или купуват от елементарни български жители. Контролът върху парцелите на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус се стяга още повече през 1986 година, когато съгласно тогавашни нормативни актове не се допускали никакви изключения и българин не можел да припари до жилище на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус нито чартърен, камо ли пък да го купи.
И по този начин – до началото на Прехода и държавното управление на Луканов. С решение № 103 от 10 май 1990 година Луканов обилно харизва 108 жилището от фонда на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус на определени по лист приятели. Списъкът бил направен още на 11 май и спуснат за осъществяване от тогавашния външен министър Бойко Димитров.
След бързия провал на Лукановия кабинет идва държавното управление на Димитър Попов и една от неговите първи задания е била да извади от фонда на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус още 485 първокласни жилището и още веднъж да ги раздаде по лист. /В този лист министър председателят Попов не пропуснал да постави и себе си/.
Нещо повече – с изключение на дадени чартърен на именити приятели от върхушката тези близо 500 първокласни държавни жилището – към този момент били препоръчани и за пласиране на хората от двата листата. Без картотекиране, без комисии, без всевъзможни формалности, с които е бил обрамчен елементарният българин при придобиването на заветно жилище.
Другарите толкоз са бързали с продажбите на първокласните жилища като преди края на света, че дневно са били издавани повече от 20 позволения за закупуване на парцел от Бюро за обслужване на дипломатическия корпус. И по какъв начин да не бързат комунистите – то си е било същински КОМУНИЗЪМ – съгласно нормативните разпореждания на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус те не са плащали нито парно, нито топла вода, нито асансьор, нито общи сметки, а единствено телефон и ток!? И това – за близо 500 първокласни жилището, харизани на комунистическата номенклатура!
Само за момент си представете – какво би станало, в случай че това се случи през 2019 година?
Най-видните червени семейства – Най-лакоми за жилища
Във време, когато елементарният българин е натрупал лихвоточки за жилище, когато със закон Българска комунистическа партия задължава 1 семейство да има 1 главно жилище, когато хиляди млади фамилии са се картотекирали като извънредно нуждаещи се по препоръките – алената номенклатура е грабила жилища за себе си и за потомствата си с лакомията на хищник. Пардон, в джунглата даже дивият звяр има насита и оставя и за други части от плячката си.
Ето и част от ненаситните червени семейства: Стоян Жулев се врежда с 2 жилището за себе си плюс още 4 жилища за потомците си: Александър, Виктор, Димитър и Александра Жулеви.
Тано Цолов се снабдява с жилище от 326 кв. м за сумата от 59 хиляди лв., т.е. за 180 лв. кв. метър жилищна повърхност. Иван Пръмов – 320 кв. м – за 43 000 лв., Кръстьо Тричков – жилище от 326 кв. м за 56 000 лв., Стоян Гюров – жилище от 320 кв. м за 43 000 лв., Нинко Стефанов – също апартамент от 320 кв. м за същата сума, Георги Григоров Стоичков – жилище от 180 кв. м за 51 хиляди лв., Бойчо Щерянов – 177 кв. м за 32 хиляди лв., Любен Гоцев – 173 кв. м за 47 хиляди лв., Ирина Любенова Гоцева – жилище от 116 кв. м за 32 хиляди лв. и така нататък
В жилища на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус се настаняват и висши фрагменти на Министерство на вътрешните работи – екссекретарите полк. Цвятко Цветков и полк. Параскев Параскевов, ген. Петко Ангелов, ген. Петко Барбалов.
Не липсват и някои имена от тогавашната съпротива – Мария Миланова Дренчева, Любомир Собаджиев, Димитър Луджев, Ценко Барев…
Сред жителите на първокласни жилища са и някои тогавашни /и към този момент бивши/ шефове на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус като Димитър Желязов и Петър Драшков. Първият /Желязов/ дава чартърен на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус лична двустайна панелка, а си взема жилище от 200 кв. м и му прави първокласен ремонт от 500 000 лв. / при курс на $ тогава 1 $ за 25 лева/. Вторият /Драшков/ си взема два жилището на един и същи етаж от дипломатически блок на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус.
И цялата тази безредица с жилища на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус продължава повече от десетилетие, до момента в който при започване на този век държавното управление закрива изпълнителната организация Дипломатически парцели в страната и я преобразува в еднолично сдружение с лимитирана отговорност.
Новото сдружение АДИС има активи за над 78 млн. лева без какъвто и да е пасив. Фирмата през днешния ден стопанисва 349 жилището, 9 вили, 42 здания, 10 здания, в които имат съсобственост и частни лица, 7 елементи от здания, 5 магазина, 9 обекта със спомагателно значение, 645 гаража и гаражни места и 208 хиляди кв. м незастроени, само че контролирани имоти. Малко над 74 на 100 от парцелите са наети от лица с дипломатически статут и имунитет.
Факт е обаче, че и до ден сегашен нито АДИС, нито някоя друга институция от страната не е потърсила отговорност от отговорните за заграбването на близо 500 първокласни жилището.
Корупцията в Албания. И у нас.
Ето – това е същински апартаментгейт и обществото у нас би трябвало да знае какво се е случвало преди по-малко от три десетилетия с държавно имущество за милиони. Ако това не е безнаказана МЕГАкорупция – здраве му кажи!
Неотдавна Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия зададе въпрос на Борисов: „ Докога ще мълчите за жилищата на властта ”?
Вместо безмълвие последваха оглушителни оставки.
А по кое време най-сетне хората ще попитат алената върхушка: „ Кога ще върнете заграбените на безценица държавни жилища от Бюро за обслужване на дипломатическия корпус ”?
И още нещо – преди броени дни се появи една любопитна информация по какъв начин в дребна Албания се борят с корупцията. Припомняме, че Албания не е член на Европейски Съюз и няма европейски орган, който би принудил държавните органи в Тирана да свършат това, което в действителност са свършили. Та в дребна Албания страната конфискувала нелегално приватизирана 30 хектара държавна земя на брега на Средиземно море на стойност от близо 40 милиона евро.
Бившият народен представител Арбен Ндока и още 20 съучастници са упрекнати, че са фалшифицирали документи и са си присвоили земята за да бъде препродадена за градеж на туристически обекти. Албания поставя старания за битка с корупцията като част от устрема си да се причисли към Европейски Съюз, се споделя още в късата информация. Така е в Албания – а у нас?/tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ