През 1953 23-годишният Стенли Милър, с помощта на своя професор

...
През 1953 23-годишният Стенли Милър, с помощта на своя професор
Коментари Харесай

15 май 1953 г. - Стенли Милър получава първите аминокиселини

През 1953 23-годишният Стенли Милър, благодарение на своя професор Харолд Юрей, синтезира алдехиди и кетони, като пуска електрически искри в примес от водни пари, амоняк, метан и циановодород. Вследствие на опита получава първите аминокиселини – съставки, нужни за сформирането на живот.

Неговият 800-страничен теоретичен труд, допълнен едвам от две илюстрации, излиза в Science преди 62 години и разпалва съвсем полувековен спор за това по какъв начин животът би могъл да възникне непринудено. Експериментът съумява да надникне в поредност от сложни процеси, които явно са трансформирали инертната материя в живот, освен това без божествена интервенция, както са считали предходните генерации.

Експериментът на Милър е бил много елементарен. Заедно с проф. Юрей той построява оборудване, с което да „ имитира примитивната атмосфера на Земята “. Те комбинират съставки, които са считали, че са съществували още в първичния бульон (органична примес в първичния океан, в който евентуално е зародил и просъществувал животът на Земята в своята най-ранна история) – амоняк, въглероден оксид, метан, водни пари и така нататък Впоследствие са прокарали електрически заряд през сместа (аналог на мълнията).

„ По време на опита водата в стъкленицата става осезаемо розова след първия ден. В края на седмицата сместа е към този момент тъмночервена и мътна “, написа Милър.

Когато анализирал водата, се появили половината от аминокиселините, които се употребяват за основаването на протеини в живи кафези. Въпреки че органичните молекули – вериги от атоми, съдържащи водородо-въглеродни връзки, които са от основно значение за организмите – са създадени и при други опити, Милър привнася ново значение на концепцията, че животът може да възникне от първичния бульон. Цялото наше клетъчно устройство – като да вземем за пример ДНК-то, съставляващо генетичния ни код – съставлява дълги вериги от аминокиселини.

Усъвършенстването на методите за разбор са подобрили резултатите от опита. През 2008 година той е още един посредством потребление на модерни способи. Открити са още 10 аминокиселини. Сред тях били шест, в които се съдържа сяра. За първи път са били разпознати общоприети мостри на аминокиселини като изолевцин, левцин и треонин.

Изследователите стигат до заключението, че изискванията, при които пораждат първите аминокиселини, са необятно публикувани във Вселената. Съотношение на аминокиселините, получени от опита, се оказало близо до това на аминокиселините, открити в състава на метеоритите. Според откривателите това е индикация, че животът е могъл да възникне както на Земята, по този начин и да бъде импортиран от Космоса.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1514 година — Фернандо Магелан публично е освободен от работа при португалския крал.
•    1525 година — Приключва Селската война - национално въстание, избухнало в Европа през 1524 година
•    1567 година — Мария Стюарт, кралицата на Шотландия се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, третият ѝ брачен партньор, за който е необятно публикувано мнението, че е отговорен за убийството на лорд Дарнли.
•    1648 година — Подписан е Вестфалският кротичък контракт, който поставя завършек на Тридесетгодишната война.
•    1701 година — Започва Войната за испанското завещание.
•    1755 година — Основан е град Ларедо, Тексас, Съединени американски щати.
•    1800 година — Наполеон Бонапарт минава Алпите и нахлува в Италия.
•    1811 година — Парагвай афишира самостоятелност от Испания.
•    1867 година — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски минава в България през река Дунав край Свищов.
•    1879 година — Княз Александър Богориди идва в Пловдив и поема ръководството на Източна Румелия.
•    1882 година — Руският император Александър III вкарва Майските закони.
•    1892 година — Стоян Михайловски написва стихотворението " Кирил и Методий ", което през 1901 година с музиката на Панайот Пипков става химна " Върви, народе възродени ".
•    1918 година — Влиза в деяние първата в света въздушна пощенска работа сред Ню Йорк, Филаделфия,Пенсилвания и Вашингтон.
•    1930 година — Съставено е четиридесет и петото държавно управление на България, отпред с Андрей Ляпчев.
•    1935 година — Открита е първата линия на Московското метро.
2002 година-Адриана Илиева е родена
•    1940 година — " Макдоналдс " отваря първия си ресторант в Сан Бернардино, Калифорния.
•    1941 година — Войски на Българска войска влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.
•    1942 година — Основан е Институт за български език към Българската академия на науките, който се занимава с проучване на положението, историята и диалектите на българския език.
•    1943 година — Комунистическият интернационал е разхлабен.
•    1948 година — Започва първата Арабско-израелска война.
•    1955 година — Постигната е независимостта на Австрия.
•    1957 година — Англия тества първата си атомна бомба на остров Рождество в Тихия океан.
•    1958 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва Спутник 3.
•    1960 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва Спутник 4.
•    1988 година — Война в Афганистан (1979-1989): След повече от осем години воюване, Червената войска стартира евакуиране от Афганистан.
•    1990 година — Картината " Портрет на доктор Гаше " от Винсент ван Гог е продаденa за рекордните 82,5 милиона щатски $ и става най-скъпата картина сега.
•    1992 година — Създадена е Националната работа по заетостта.
•    2008 година — Калифорния става вторият американски щат след Масачузетс през 2004 година, който легализира еднополовите бракове.
•    2009 година — Официално е открит " Музеят на тракийското изкуство " в Симеоновград от президента на БългарияГеорги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов в наличието на Техни Височества Акишино - принцът и принцесата на Япония.

Родени

•    1567 година — Клаудио Монтеверди, италиански композитор († 1643 г.)
•    1633 година — Себастиан дьо Вобан, френски боен инженер († 1707 г.)
•    1773 година — Клеменс декор Метерних, австрийски политик († 1858 г.)
•    1845 година — Иля Мечников, съветски биолог, Нобелов лауреат († 1916 г.)
•    1848 година — Виктор Васнецов, съветски художник († 1926 г.)
•    1856 година — Лиман Франк Баум, американски детски публицист († 1919 г.)
•    1859 година — Карел Шкорпил, чешко-български археолог († 1944 г.)
•    1859 година — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
•    1862 година — Артур Шницлер, австрийски публицист († 1931 г.)
•    1864 година — Захария Шумлянска, българска просветна деятелка († 1937 г.)
•    1865 година — Стефан Огнянов, български политик (†? г.)
•    1867 година — Асен Николов, български боен деятел († 1928 г.)
•    1870 година — Васил Кирков, български артист († 1931 г.)
•    1883 година — Владимир Попанастасов, български стихотворец († 1913 г.)
•    1884 година — Добри Терпешев, български партизанин и болшевик († 1967 г.)
•    1891 година — Михаил Булгаков, руски публицист и драматург († 1940 г.)
•    1911 година — Джовани Варлиен, италиански футболист и треньор († 1990 г.)
•    1911 година — Макс Фриш, швейцарски публицист († 1991 г.)
•    1919 година — Александър Геров, български публицист († 1997 г.)
•    1923 година — Ричард Аведън, американски фотограф († 2004 г.)
•    1926 година — Драгомир Асенов, български публицист († 1981 г.)
•    1926 година — Питър Шафър, британски драматург
•    1937 година — Мадлин Олбрайт, американски политик
•    1938 година — Стефан Дамянов, кмет на Община Казанлък
•    1940 година — Карлос Билики, аржентински шахматист
•    1941 година — Атанас Джурджев, български кардиолог († 2007 г.)
•    1941 година — Робърт Ковалски, американски логик
•    1942 година — Ристо Ячев, публицист от Република Македония
•    1943 година — Георги Бакалов, български историк († 2012 г.)
•    1945 година — Иван Герджиков, български психиатър
•    1947 година — Люпко Петрович, сръбски футболен треньор
•    1951 година — Франк Уилчек, американски физик, Нобелов лауреат през 2004
•    1953 година — Майк Олдфийлд, британски музикант и композитор
•    1967 година — Мадхури Диксит, индийска актриса
•    1981 година — Патрис Евра, френски футболист
•    1989 година — Съни, корейска певица
•    1990 година –– Джонгхюн, корейски артист и музикант
•    1991 година — Михаела Филева, българска певица

Починали

•    884 година — Марин I, римокатолически папа (* неизв.)
•    1157 година — Юрий Долгорукий, популярен княз на Киевска Рус (* ок. 1099)
•    1482 година — Паоло Тосканели, флорентински академик (* 1397 г.)
•    1832 година — Карл Фридрих Целтер, немски композитор (* 1758 г.)
•    1873 година — Александру Йоан Куза, румънски държател (* 1820 г.)
•    1881 година — Цеко Петков, български бунтовник (* 1807 г.)
•    1886 година — Емили Дикинсън, американска поетеса (* 1830 г.)
•    1924 година — Пол д`Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат (* 1852 г.)
•    1935 година — Ховсеп Азнавур, османски проектант (* 1854 г.)
•    1935 година — Казимир Малевич, украински художник (* 1878 г.)
•    1938 година — Христофор Хесапчиев, български военачалник (* 1858 г.)
•    1945 година — Чарлз Уилямс, британски публицист (* 1886 г.)
•    1954 година — Атанас Буров, български политик (* 1875 г.)
•    1986 година — Елио де Анджелис, италиански авто играч (* 1958 г.)
•    2008 година — Уилис Лам, американски физик, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
•    2012 година — Карлос Фуентес, мексикански посланик и публицист (* 1928 г.)

Празници

•    Световен ден на климата
•    Международен ден на фамилията
•    България — Празник на град Плевен
•    Литва — Ден на Републиката
•    Мексико, Южна Корея — Ден на учителя
•    Парагвай — Ден на независимостта (декларирана, от Испания, 1811 година, народен празник)
•    Словения — Ден на словенската войска

Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР