През 1922 г. Скот Фицджералд получава писмо от свой приятел

През 1922 година Скот Фицджералд получава писмо от собствен другар на име Едмънд Уилсън, в което споделя за срещата си с Юджийн О’Нийл:
„ Той е доста специфичен и атрактивен другар. Благодарен е на публиката, че прави оценка неговият труд „ Анна Кристи “, само че счита, че е безспорен отпадък и хумореска, която му е донесла премия Пулицър. Смятам, че геният му е едвам в този момент стартира да се щрихова. “
34-годишният О’Нийл към този момент е спечелил същата премия два пъти, тя се връчва за пресъздаването или за напълно издигането на една съвършена институция, каквато може да бъде театърът.

Писмото на до Фицджералд се оказва неверно, в този миг Юджийн работи напълно върху своите шедьоври и скоро ще напише пиеси като „ Ледената комета “, „ Дългият път на деня към ноща “ и още доста други. Някои от творбите му ще останат вечно в основата на американския спектакъл през XX век. Юджийн има още един необикновен триумф, той е единственият американски създател на пиеси, който печели Нобелова премия по литература и единственият драматург с четири награди Пулицър.

Неговият главен триумф е прибавянето на психичен и обществен натурализъм на сцената, той е един от първите, които впрягат диалекта, с цел да разрешат на публиката да се запознае още по-лесно с героите в на сцената, а най-после всеки фен изживява нещастието и страстта, в която ще припознае себе си. Творецът дава на американците драма, която до този миг липсва в програмата. През 1933 година написа комедията „ А, пустота! “ и печели вниманието на аудиторията, тъй като основава комедия, в която проституцията, алкохолизма, отмъщението и пристрастеностите са на доста високо равнище.

Снимка: By SteveStrummer – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11665563

Критиците обаче ще припомнят, че всички негови пиеси са заредени с тъкмо това, само че в пустошта най-малко има благополучен край. След спечелването на Нобеловата премия, неговите последващи две пиеси, които излизат към 10 години по-късно, не се радват на необикновен триумф. През 1953 година умира и упорства последната му творба „ Дългият път на деня към нощта “ да се изиграе 25 години, след гибелта му. За страдание неговата вдовица не съблюдава това заричане и пиесата е пусната единствено 3 години след неговата гибел, напомняйки на всички фенове за изгубения гений. Мнозина считат, че дамата желала да спести някои финансови проблеми.

Именно 4-тата премия Пулицър се връчва постмъртно. За някои от неуспехите си ще признае, че казусът идвал от нуждата за скоростно редуциране на някои подиуми и при опит да ги понижи с 45 минути, той съумява да отреже едвам 15, което пък ограбва историята. В предишното е било по-трудно за артистите и феновете да прекарат толкоз време в театъра. Мотивацията му за писане съвсем постоянно идва от автобиографичния подтик, от опознаването на света към себе си. Винаги слага тънка граница сред фамилиите и тяхната връзка с обществото. Търси универсалните смисли на живота и всички последици от решенията им.

Никога не се тормози да приказва за яд, подтискане, отбягване и постоянно ще смеси всичко в една сцена. Именно толкоз близкото и действително преживяване ще разреши на мнозина да открият някои от главните си спорове на сцената на театъра, а тъкмо такива детайли събират публиката. Прецедентът в изкуството се ражда на 17 октомври 1888 година в хотел в Таймс Скуер, Ню Йорк. Неговият татко Джеймс О’Нийл е прочут артист, който постоянно пътува, с цел да играе основната роля в „ Граф Монте Кристо “. Както постоянно се случва, създателите влизат в спор и синът ще отхвърли всички достижения на татко си. Евтината мелодрама с още по-скучният подвиг и картонени артисти ще получат покана за овакантяване.

Снимка: By Alice Boughton – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID ppmsc.03242.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6898192

Това решение не се взима мъчно, изключително откакто детето ще бъде постоянно зад сцената с майка си, наслаждавайки се на най-хубавото и в следствие – най-лошото от театъра. Един необикновен грях е, че фамилията на Юджийн го упреква за заразяване на един от братята си с дребна шарка, което оставя контузии за цялостен живот. Майка му Мари Елън ще получи морфин за преборване на болките след раждането, както и за лечение на възможната меланхолия.

Лекарите не знаят, че това лекарство пристрастява и унищожава всеки пациент. Юджийн ще разбере, че майка му е болна и в изменчиво въодушевление едвам на 14-години, когато татко му най-сетне разкрива тайната. В фамилията стартира да тегне едно съмнение, че бъдещият създател е отговорен за всички проблеми в дома. И с сходна тежка контузия и остър кръст за носене, младежът стартира да се унищожава, първо употребявайки алкохол, а по-късно опиати, отдаване на проститутки и разнородни други способи за редуциране на виталния си път. Мнозина считат, че младият драматург е бил привързан към алкохола на 15-годишна възраст.

Преди да стане на 20 години се е оженил и към този момент чака дете. Две години по-късно предозира с Веронал – предлаган извънредно свободно на пазара по това време. Бъдещият създател е заведен на време в болничното заведение, прави му се промивка на стомаха и се ражда първата концепция за писането на „ Екзорсизмът “. Известно време Юджийн счита, че тъкмо този текст е загубен, до момента в който не намира копие в един от неговите редактори. Въртележката от прекарвания продължава още по-сериозно, когато е диагностициран с туберколоза. О’Нийл отпътува за санаториум и тъкмо там стартира да извършва заканата си, че ще се отдаде на писането на пиеси.

Снимка: By TIME Magazine – https://img.timeinc.net/time/magazine/archive/covers/1924/1101240317_400.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=89648544

Докато е на легло, създателят ще сътвори редица хрумвания, но първото самопризнание ще пристигна едвам през 1920 година с пиесата „ Отвъд хоризонта “. Баща му съумява да стане очевидец на триумфа му. Публиката, която стои на крайници много повече от нужното ше задави бащата от горделивост и го принуждава да избърши някоя друга сълза. За страдание Джеймс О’Нийл може да види единствено толкоз, същата година е приет в болница и диагностициран с рак. Няколко месеца по-късно ще почине в тежки болки. 18 месеца по-късно и майка му следва същия път, откакто е открит мозъчен израстък. Необходими са още 10-15 години на най-големият брат Джейми, с цел да се убие с пиянство.

Юджийн изживява толкоз тежко тази загуба, че отхвърля да отиде на гроба на брат си, не е склонен даже да се занимава с подготовката. По-лошото за създателя е, че за къс интервал ще успее да загуби цялото си семейство, което дълго време го е упреквало за всичко породено и претърпяно. За жал по този начин и не съумява да се пребори с обвиняванията и обидите, които се изсипват върху него. Често самичък ще признава, че от време на време чува гласовете им, само че не помни положителния звук и милувката, а единствено тежките думи. Той е заставен на практика да страда първо за един брат, по-късно за майка си, татко си и най-после за най-големия си брат, преживявайки и обвиняванията, че е съумял да затрие най-малко двама от фамилията изцяло преднамерено.

Болката постоянно отключва гения за основаването на нещо още по-реално и магнитично. В тези тежки интервали се вижда, че Юджийн прави чудеса, с цел да канализира всичко претърпяно в пиесите си. Не не помни да полива раните с алкохол, да проклина обстоятелството, че непрекъснато е в меланхолия, остава постоянно уединен и даже не може да разгадае контузиите си. След приемането на Нобеловата премия по литература, писателят най-сетне се предава и не може да продължи повече. Приет е в болница на 27 ноември 1953 г. и не стопира да се бунтува против ориста си. Последните му думи са:

„ Знаех си, знаех си. Родих се в хотелска стая и мамка му, загивам в хотелска стая! “

Снимка: By Nobel Foundation – http://nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1936/oneill-autobio.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6284584

През целият си живот, драматургът ще повтаря, че задачата му е да успее да показа възприятието на публиката, неговото най-сакрално преживяване – да се роди в болежка и да се издегне до степен, в която да допре истините на човешката пристрастеност. До последно счита, че с цел да се доближи благородството, животът би трябвало да се преглежда като съвършена покруса. В последното можем да бъдем сигурни за неговия персонален триумф, имайки поради целия му живот. До края си ще се пробва да разбере кой е отговорен за жестокият живот в фамилията, всички се упрекват и всички остават почтени за себе си. Същото се вижда и в творчеството му.

Психологическата и моралната болежка танцуват пред разкриващите се обществени алтернативи. Всеки търси по-високите идеали, духовното извисяване и моралната независимост, само че по пътя се срещат обречени връзки, пристрастяване и редица други пороци, които дърпат безпощадно към бездната. Не стопира да осъжда страната си, да преглежда непрекъснато зараждащите проблеми, които като че ли не стопират в неговата ера, а не престават да се предават и за идващите генерации:
„ Имам доктрина, че Съединени американски щати не е най-великата страна в света, тя е най-големият провал… Получава всичко, повече от всяка друга страна. Въпреки смелото придвижване напред, към момента не може да открие своите съществени корени. Всеки човек играе безконечната игра за владеене на личната си душа посредством опит да има освен това отвън нея. На финалът всички губим душата си, както и всичко, което сме имали поради нея. “

Неговите сътрудници постоянно го преглеждат като прекомерно подвластен от омразата, която в миналото е била влята в цялото му създание, същата по този начин и не го напуща.