Как нацистите откраднаха Коледа
През 1921 година в бирария в Мюнхен новоназначеният водач на нацистката партия Адолф Хитлер изнася коледно слово пред разчувствана навалица. Според сътрудници под прикритие на полицията, 4000 последователи избухват във екстаз, когато Хитлер осъжда „ страхливите евреи за изпращането на Освободителя на света на кръста “ и се заклева „ да не почива, до момента в който евреите… не бъдат разрушени на земята “. По-късно тълпата изпява празнични песни и националистически химни към коледно дърво. Присъстващите хора, най-вече от работническата класа, получават благотворителни дарове.
За германците през 20-те и 30-те години тази композиция от познатото честване на празниците, националистическа агитация и антисемитизъм надали е необикновена. Докато нацистката партия се разраства и уголемява – и в последна сметка завладява властта през 1933 година – щатните пропагандисти работят за „ нацизирането “ на Коледа. Предефинирайки познатите обичаи и създавайки нови знаци и ритуали, те се надяват да стартират главните положения на националсоциализма посредством известния празник. Предвид държавния надзор върху публичния живот, не е изненадващо, че нацистките чиновници съумяват да пропагандират и разпространяват своята версия на Коледа посредством разнообразни радиопредавания и новинарски публикации.
Докато някои германци се опълчват на тежко политизираното заграбване на обичания празник на Германия, мнозина в действителност одобряват празника на нацистите, който подчертава върху мястото на фамилията в „ расовата страна “, без евреи и други външни лица.
Една от най-забележителните особености в домашното отбелязване на празника в нацисткия интервал е преопределянето на Коледа като нео-езическо, скандинавско празненство. Вместо да се концентрира върху религиозния генезис на празника, нацистката версия отбелязва завещание на арийската раса – етикетът, който нацистите дават на „ расово допустими “ членове на немската страна.
Според нацистките интелектуалци, съкровените празнични обичаи се основават на ритуали на зимното слънцестоене, практикувани от „ немските “ племена преди идването на християнството. Запалването на свещи на коледната елха, да вземем за пример, припомня езическия блян към „ възвръщане на светлината “ след най-краткия ден в годината.
Учените обръщат внимание на манипулативната функционалност на тези и други измислени от нацистите обичаи. Но това не е причина да се допуска, че не са известни. От 60-те години на 19 век немските историци, теолози и писатели настояват, че спазването на немските празници е излишък от предхристиянски езически ритуали и известни национални суеверия. Тъй като тези хрумвания и обичаи имат дълга история, нацистките пропагандисти съумяха елементарно да показват Коледа като празник на езическия немски шовинизъм. Огромния държавен уред, концентриран в Нацисткото министерство на пропагандата и просвещението, подсигурява, че новия образ на празника ще господства в публичното пространство.
Първо, защото нацистките идеолози преглеждат проведената вяра като зложелател на тоталитарната страна, пропагандистите се стремят да отстранен изцяло християнските аспекти на празника. Официалните празненства може и да загатват висшо създание, само че те доста по-ярко акцентират слънцестоенето и ритуалите за светлина, които, споделят те, са в ядрото на езическия генезис на празника.
Второ, както подсказва речта на Хитлер от 1921 година, нацисткото отбелязване е концентрирано към расова непорочност и антисемитизъм. Преди нацистите да вземат властта през 1933 година, безпардонни и открити офанзиви против немски евреи предначертават пътя на празничната агитация.
Яростният антисемитизъм малко или доста изчезва след 1933 година, защото режимът се стреми да стабилизира контрола си над популацията, което е изтощено от политически раздори, макар че нацистките празненства към момента изключват тези, които са считани от режима за негодни. Безброй медийни изображения на руси, синеоки немски фамилии, дружно към коледното дърво, оказват помощ за нормализиране на идеологиите за расова непорочност.
Според теоретиците на националсоциализма дамите, изключително майките, са от решаващо значение за укрепването на връзките сред персоналния живот и „ новия дух “ на немската расова страна. Ежедневните действия по празника – пакетиране на дарове, декориране на дома, готвене на „ немски “ празнични храни и организирането на фамилни тържества – са свързани с фетиш към „ скандинавски “ шовинизъм. Пропагандистите афишират, че като „ жрица “ и „ настойничка на дома и огнището “, немската майка може да употребява Коледа, с цел да „ върне духа на немския дом към живот “. Празничните издания на женските списания, нацифицираните коледни книги и нацистките коледни песни преплитат общоприетите фамилни традиции с идеологията на режима.
Одинското слънчево колело
Този тип идеологическа операция приeма и ежедневни форми. Майките и децата са насърчавани да вършат домашни украси, завършени като „ Одинското слънчево колело “ и да пекат празнични бисквитки, завършени като примка (символ на плодородието). Семейното пеене на песни въплъщава връзката сред персоналното и формалното празнуване. Пропагандистите, несъмнено, неуморно промотират голям брой нацифицирани коледни песни, които заменят християнските тематики с расовите идеологии на режима.
Ние в никакъв случай няма да разберем какъв брой тъкмо немски фамилии са пели „ Erhabene Nacht “ или са пекли коледни бисквитки, завършени като слънчевото колело, само че разполагаме с архиви. Например, „ докладите за активността “ на Националсоциалистическа женска лига (NSF) демонстрират, че променянето на Коледа основава известни различия измежду членовете. Досиетата на NSF означават, че пламва напрежение, когато пропагандистите натискат прекомерно мощно, с цел да отстранят религиозното съблюдаване, което води до „ доста съмнения и неодобрение “.
Религиозните обичаи постоянно се сблъскват с идеологически цели на партията: възможно ли е „ твърдите националсоциалисти “ да честват Коледа с християнски песни и тържества? Как вярващите нацисти могат да честват празника по нацистки метод, когато в магазините се продават най-вече обичайните празнични артикули и рядко се пускат нацистки коледни книги?
Междувременно немските духовници намерено се опълчват на нацистките опити да отстранен Христос от Коледа. В Дюселдорф те употребяват Коледа, с цел да окуражат дамите да се причислят към съответните си женски клубове. Католическото духовенство заплашва, че ще отлъчи дамите, които се причислиха към NSF. На други места вярващи бойкотират коледни празненства и благотворителни акции на NSF.
Доклади за публичното мнение, формирани от нацистката загадка полиция, постоянно засягат и известността на нацистките коледни тържества. По време на Втората международна война, когато настъпващото проваляне от ден на ден дискредитира нацисткия празник, тайната полиция оповестява, че недоволствата против формалните политики избледняват в цялостното „ коледно въодушевление “.
Въпреки споровете към християнството, доста германци одобряват нацификацията на Коледа. Завръщането към цветните и приятни езически „ немски “ обичаи дава обещание да съживи фамилното празненство. Не на последно място, спазването на нацисткия празник символизира расова непорочност и национална принадлежност – „ арийците “ могат да отпразнуват немската Коледа, евреите не могат.
По този метод нацификацията на фамилното празненство разкрива парадоксалния живот в Третия райх. Очевидно баналното, ежедневно решение да изпеем избрана коледна ария или да изпечем празнична бисквитка, се трансформира в акт на политическо дисидентство или израз на поддръжка към националсоциализма.
