Никола Бояджиев: Орденът с имената им е още един поклон пред делото на Светите братя
През 1909 година любовта и признанието към делото на Светите братя Кирил и Методий намира отражение в учредяването на най-висшия медал на самостоятелното Царство България, носещ тяхното име. Идеята за основаването на ордена, зародила се през 1888 година, чака повече от 20 години момента за нейната реализация.
Това разкрива пред БГНЕС Никола Бояджиев, специалист по фалеристика - науката за историята и символиката на разнообразни почетни награди – медали, ордени, значки, пафти, плакети и други. Ето какво още споделя той за почетния медал:
Според Търновската конституция от 1879 година България получава правото да има един боен медал „ За смелост “, раздаван единствено във военно време и единствено на военни лица.
По-късно княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ в нарушаване на главния закон учредява и ордена „ Свети Александър “ в чест на „ Свети Александър Невски “ и Александър II – Царя избавител. Този медал дълги години е възприеман като импровизирано отличие от европейските страни, защото не получава самопризнание от Високата врата в Цариград, която упорства българският княз да връчва турските ордени „ Меджидие “ и „ Османие “. Въпреки това, на доста архивни фотоси може да забележим бележити европейски персони, декорирани с този медал.
След оповестяването на независимостта на 22 септември 1908 година цар Фердинанд /1887-1918 г./ преценя, че моментът за новия върховен български медал е пристигнал, защото България е към този момент самостоятелна, равноправна европейска страна, отхвърлила васалната си взаимозависимост от Османската империя. Така орденът „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ е основан с рескрипт от 18 май 1909 година и легализиран от Народното събрание при започване на идната година.
Орденът съставлява детелинообразен кръст, двустранно затрупан с лазурен гланц и с пламъци сред раменете на кръста, емайлирани в алено и увенчани от бурбонските лилии. В центъра на кръста, в емайлов медальон са изобразени Светите братя. Около медальона също в емайлиран пръстен е изписан девизът на ордена на латински – EX ORIENTE LUX. Девизът в превод значи „ Светлината идва от Изток “. Това е единственият медал в историята на българските оценки, в който девизът е изписан на латиница. Изписването на латински може да се одобри като мотив в интерес на тезата, че името на ордена служи като мост сред Изтока и Запада, сред ортодоксална България и Римокатолическата черква.
Отличието има три степени – Голямо огърлие, Малко огърлие и Велик кръст. Голямото огърлие се носи по средата на гърдите, Малкото огърлие – на шията, а Великият кръст – на шарф през рамо. И към трите степени се носи звезда върху лявата страна на гърдите.
Със „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ се награждават цивилен, военни и духовни лица от най-голям сан и с огромни заслуги за царството. По статут броят на живите наградени българи не може да надвишава цифрата 15. Така до 9 септември 1944 година с това отличие са удостоени единствено деветима българи, а трима от тях членове на царската фамилия. Известни от историята наградени българи са екзарх Йосиф I, Иван Вазов, министър председателите Иван Евстратиев Гешов и Васил Радославов, патриархът на българската армия генералът от пехотата Данаил Николаев, Симеон митрополит Варненски и Преславски. Броят на наградените чужденци е безграничен, само че те могат да бъдат удостоявани единствено с Малкото огърлие и Великия кръст. Голямото огърлие се носи единствено от Великия магистър на ордена. По изключение е връчено и на Джордж VI /1936-1952 г./ крал на Англия и император на Индия.
Снимка: Никола Бояджиев, специалист по фалеристика. БГНЕС
Други известни удостоени чужденци са немският император Вилхелм II, императорите на Австро-Унгария Франц-Йосиф и Карл I, италианският крал Виктор-Емануил III – татко на българската кралица Йоана, съветският император Николай II – кръстник на цар Борис III, и редица монарси и държавни глави.
„ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ се създава в началото в придворното ателие „ Роте и нефе “ във Виена, а след Първата международна война производството му е трансферирано във компанията „ Цимерман “ в град Форцхайм, Германия.
В предишното неведнъж българският медал „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ е бъркан с католическия църковен медал „ Свети свети Кирил и Методий “, основан три години по-рано от апостолическия викарий на София и Пловдив архиепископ Роберто Менини с експлицитното снизхождение на папа Пий Х. Но католическия вид на ордена има слаба известност в България, тъй като е раздаван най-вече в чужбина за заслуги към католическата черква.
В началото на ХХ век във Франция е основан още един медал с това име от френския аристократ граф дьо Шамван, само че той е още по-непопулярен и едва изучен.
След 1946 година в републиканския интервал, когато всички монахрически ордени са отстранени от наградната система на Народна република България, е отстранен и висшия български медал „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ и заместен от медал „ Кирил и Методий “, който е направен по руски пример с форма на орден, с ниско естетическо и техническо равнище на осъществяване. Този социалистически медал е анулиран през 1991 година, откакто за 40 години от него са раздадени към 48 200 броя.
След демократичните промени в България орденът „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ е възобновен значително в първичния си тип, само че това става чак след 2004 г.
Това разкрива пред БГНЕС Никола Бояджиев, специалист по фалеристика - науката за историята и символиката на разнообразни почетни награди – медали, ордени, значки, пафти, плакети и други. Ето какво още споделя той за почетния медал:
Според Търновската конституция от 1879 година България получава правото да има един боен медал „ За смелост “, раздаван единствено във военно време и единствено на военни лица.
По-късно княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ в нарушаване на главния закон учредява и ордена „ Свети Александър “ в чест на „ Свети Александър Невски “ и Александър II – Царя избавител. Този медал дълги години е възприеман като импровизирано отличие от европейските страни, защото не получава самопризнание от Високата врата в Цариград, която упорства българският княз да връчва турските ордени „ Меджидие “ и „ Османие “. Въпреки това, на доста архивни фотоси може да забележим бележити европейски персони, декорирани с този медал.
След оповестяването на независимостта на 22 септември 1908 година цар Фердинанд /1887-1918 г./ преценя, че моментът за новия върховен български медал е пристигнал, защото България е към този момент самостоятелна, равноправна европейска страна, отхвърлила васалната си взаимозависимост от Османската империя. Така орденът „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ е основан с рескрипт от 18 май 1909 година и легализиран от Народното събрание при започване на идната година.
Орденът съставлява детелинообразен кръст, двустранно затрупан с лазурен гланц и с пламъци сред раменете на кръста, емайлирани в алено и увенчани от бурбонските лилии. В центъра на кръста, в емайлов медальон са изобразени Светите братя. Около медальона също в емайлиран пръстен е изписан девизът на ордена на латински – EX ORIENTE LUX. Девизът в превод значи „ Светлината идва от Изток “. Това е единственият медал в историята на българските оценки, в който девизът е изписан на латиница. Изписването на латински може да се одобри като мотив в интерес на тезата, че името на ордена служи като мост сред Изтока и Запада, сред ортодоксална България и Римокатолическата черква.
Отличието има три степени – Голямо огърлие, Малко огърлие и Велик кръст. Голямото огърлие се носи по средата на гърдите, Малкото огърлие – на шията, а Великият кръст – на шарф през рамо. И към трите степени се носи звезда върху лявата страна на гърдите.
Със „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ се награждават цивилен, военни и духовни лица от най-голям сан и с огромни заслуги за царството. По статут броят на живите наградени българи не може да надвишава цифрата 15. Така до 9 септември 1944 година с това отличие са удостоени единствено деветима българи, а трима от тях членове на царската фамилия. Известни от историята наградени българи са екзарх Йосиф I, Иван Вазов, министър председателите Иван Евстратиев Гешов и Васил Радославов, патриархът на българската армия генералът от пехотата Данаил Николаев, Симеон митрополит Варненски и Преславски. Броят на наградените чужденци е безграничен, само че те могат да бъдат удостоявани единствено с Малкото огърлие и Великия кръст. Голямото огърлие се носи единствено от Великия магистър на ордена. По изключение е връчено и на Джордж VI /1936-1952 г./ крал на Англия и император на Индия.
Снимка: Никола Бояджиев, специалист по фалеристика. БГНЕС
Други известни удостоени чужденци са немският император Вилхелм II, императорите на Австро-Унгария Франц-Йосиф и Карл I, италианският крал Виктор-Емануил III – татко на българската кралица Йоана, съветският император Николай II – кръстник на цар Борис III, и редица монарси и държавни глави.
„ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ се създава в началото в придворното ателие „ Роте и нефе “ във Виена, а след Първата международна война производството му е трансферирано във компанията „ Цимерман “ в град Форцхайм, Германия.
В предишното неведнъж българският медал „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ е бъркан с католическия църковен медал „ Свети свети Кирил и Методий “, основан три години по-рано от апостолическия викарий на София и Пловдив архиепископ Роберто Менини с експлицитното снизхождение на папа Пий Х. Но католическия вид на ордена има слаба известност в България, тъй като е раздаван най-вече в чужбина за заслуги към католическата черква.
В началото на ХХ век във Франция е основан още един медал с това име от френския аристократ граф дьо Шамван, само че той е още по-непопулярен и едва изучен.
След 1946 година в републиканския интервал, когато всички монахрически ордени са отстранени от наградната система на Народна република България, е отстранен и висшия български медал „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ и заместен от медал „ Кирил и Методий “, който е направен по руски пример с форма на орден, с ниско естетическо и техническо равнище на осъществяване. Този социалистически медал е анулиран през 1991 година, откакто за 40 години от него са раздадени към 48 200 броя.
След демократичните промени в България орденът „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ е възобновен значително в първичния си тип, само че това става чак след 2004 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ